Р
Е Ш Е Н И Е
№
1996/11.11.2022г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
При секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора
Здравена Янева, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 1968, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на ОДМВР Пловдив, чрез юрк. Б., срещу Решение
№ 1175/06.06.2022г. по АДН № 2088/2022г. на Районен съд – Пловдив, с което е
отменен Електронен фиш серия К № 4682774 на ОДМВР Пловдив, с който на Т.А.Ч. на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева. Касационният жалбоподател оспорва
решението на първоинстанционния съд, като счита, че ЕФ отговаря на законовите
изисквания, издаден е при спазване на административнонаказателното производство.
Ответникът
по касационната жалба Т.А.Ч., чрез адвокат А. ангажира становище по касационната
жалба и претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Административен
съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява основателна.
Районен
съд Пловдив е установил, че Т.Ч. е санкциониран затова, че на 06.04.2021г. в 17:56ч.
на Републикански път
II
– 64 км. 49+800 в посока към с.Труд, извън населено място, при ограничение на
скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км/ч, Т.А.Ч. е
управлявал МПС с рег. № ***, като се е движил с установена скорост от 80 км/ч,
при което превишаването над допустимата такава е 20 км/ч. Скоростта е
установена със система за автоматично фиксиране. Въз основа на заснетото
нарушение е издаден ЕФ.
За
да отмени електронния фиш, съдът е приел, че са допуснати процесуални нарушения
във връзка с издаване на ЕФ. С процесния такъв е наложена глоба в размер точно
на 50 лева, като РС прилага хипотезата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, като счита, че
в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а
при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респективно
да се издаде НП. Аргумент според съда е чл. 85а от ЗАНН, като ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него.
Изводите на съда са, че чл.189 ал.4 от ЗДвП не е специален по отношение на чл. 39,
ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН.
Решението на РС Пловдив е валидно,
допустимо, но неправилно.
Настоящият съдебен състав счита, че
нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като
не са допуснати процесуални нарушения.
Съобразно представените по делото
доказателства, нарушението е установено посредством стационарна техническа
система, за която по делото е представен Протокол за използване и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване. При използването на техническото средство
са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и
изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189,
ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената
глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта
за движение.
Настоящият касационен състав счита
за неправилни изводите, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 39, ал.
2 от ЗАНН и след установено несъгласие да последва издаване на АУАН и НП за
нарушението, което се санкционира с ЕФ по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в размер на 50
лева.
Според чл.189,ал.14/предишна ал.6/
от ЗДВП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Във всеки случай ЗАНН е общ закон по
отношение на ЗДвП, който в случая е уредил издаването на ЕФ за констатирано
нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което се наказва със глоба в размер на 50 лева.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да отмени съдебния акт и да
постанови друг по същество на спора.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и
5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив
следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за въззивната касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на по 80 лева за всяка инстанция.
Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е провеждането на едно
съдебно заседание, представена писмена защита, без явяване в съдебно заседание,
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим
от горното и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1175/06.06.2022г. по АДН № 2088/2022г. на Районен съд – Пловдив и
вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия К № 4682774 на ОДМВР Пловдив, с който на Т.А.Ч. на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182 ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА
Т.А.Ч., с адрес ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от
80 (осемдесет) лева разноски пред РС Пловдив за юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.