Определение по дело №10/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс. Л. И. М. от с. Г. Т., общ. П., против Присъда № 292 / 14.03.2011 год., постановена от РС – гр. П. по н.о.х. дело № 1263 / 2009 год.

С подадената въззивна жалба от подс. М., поддържана лично и от защитник в съдебното заседание пред въззивния съд, се иска присъдата на първоинстанциония съд да бъде изменена, като престъплението се преквалифицира по чл.197 и на подсъдимия се наложи наказание “Пробация”.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Въззиваемите И. К. и И. Г. считат, че присъдата по отношение на тях е правилна, като молят да бъде наложено по-леко наказание на подс. М..

ОС разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда жалбоподателят Л. И. М. и въззиваемите И. Б. К. и И. Г. Г. са осъдени както следва:

Подсъдимия Л. И. М. от с. Г. Т., общ. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2008г., около 02,00 часа, на ж.п. гара Г. Т., общ. П., в съучастие като съизвършител с И. Г. Г. ЕГН * и непълнолетния И. Б. К. ЕГН *, двамата от с. Г. Т., като съизвършители, от вагони с номера № 3152 537 0149-6, № 3152 537 2489-4 и № 3152 537 1689-0, е направил опит да отнеме чужди движими вещи — 1 010 кг /хиляда и десет килограма/ метални отпадъци на обща стойност 363,60 лв./триста шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, собственост на фирма "Н. - Тр." ООД гр. Н. И., от владението на С. М. М. - Началник КТП - К., при "БДЖ" - ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършил повторно при условията на чл. 28 ал.1 от НК, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /С Определение № 1201/13.07.2006г., влязло в сила на 13.07.2006г., постановено по НОХД 1759/2006г., РС гр. П. му е наложил наказание ЛС за срок от една година за извършено от него на 02.03.2006г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1, пр.2, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години/, като кражбата предвид това, че е извършена при квалифицирано обстоятелство, не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 НК, във вр. с чл. 28 ал.1 НК, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, във вр. с чл.2 НК съдът го ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 (четири) месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.195,ал.1,т.7,във вр. с чл.194,ал.1,във вр. с чл.28,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 НК да е извършил довършено престъпление.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимия Л. И. М. да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, наложено му с Определение № 1201/13.07.2006 г., влязло в сила на 13.07.2006 г., постановено по НОХД 1759/2006 г. на РС гр. П., което следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Подсъдимия И. Б. К. от с. Г. Т., общ. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2008г., около 02,00 часа, на ж.п. гара Г. Т., общ. П., като непълнолетен, разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Г. Г. ЕГН * и Л. И. М. ЕГН *, двамата от с. Г. Т., от вагони с номера 3152 537 0149-6, 3152 537 2489-4 и 3152 537 1689-0, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 010 кг /хиляда и десет килограма/ метални отпадъци на обща стойност 363,60 лв./триста шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, собственост на фирма "Надин - Транс" ООД гр. Нови И., от владението на С. М. М. - Началник КТП - К., при "БДЖ" - ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.194,ал.1,във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК,във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, във вр. с чл.2 НК съдът го ОСЪЖДА на наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”,което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радио „Б.”,като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК да е извършил довършено престъпление.

Подсъдимия И. Г. Г. от с. Г. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2008г., около 02,00 часа, на ж.п. гара Г. Т., О. П., в съучастие като съизвършител с Л. И. М. ЕГН * и непълнолетния И. Б. К. ЕГН *, двамата от с. Г. Т., като съизвършители, от вагони с номера № 3152 537 0149-6, № 3152 537 2489-4 и № 3152 537 1689-0, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 010 кг /хиляда и десет килограма/ метални отпадъци на обща стойност 363,60лв. /триста шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, собственост на фирма "Н. - Тр." ООД гр. Нови И., от владението на С. М. М. - Началник КТП - К., при "БДЖ" - ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои ,поради което и на основание чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл. 20 ал.2 НК,във вр. с чл.18,ал.1 НК и чл.373,ал.2 НПК, във вр. с чл.58а,във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, във вр. с чл.2 НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 1 год. (една година) и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 год.(една година), като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.194,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 НК да е извършил довършено престъпление.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И. Б. К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 508.00 лв., а подсъдимите Л. И. М. и И. Г. Г. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 20.00 лв.

Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин следната визирана в обстоятелствената част обвинителния акт фактическа обстановка:

Подсъдимите И. Г., И. К. и Л. М. живеят в с. Г. Т. и се познават. Вечерта на 06.02.2008 г., Г. и К. се намирали в каравана, находяща се в близост до ж.п. гара Г. Т., където гледали мач по телевизията. След полунощ при тях дошъл подс. М. и предложил да откраднат метални отпадъци /скрап/ от престояващи на гарата вагони, като ги натоварят в неговата каруца. Г. и К. се съгласили и тримата отишли на последния коловоз на ж.п. гарата, където се намирали вагоните натоварени с метални отпадъци. В близост до вагоните подс. Л. М. бил оставил каруцата си, която трябвало да бъде натоварена със скрап. След това, подсъдимите започнали да прехвърлят метални отпадъци от вагони с номера 3152 537 0149-6, 3152 537 2489-4 и 3152 537 1689-0 и натоварили каруцата на М. с общо 1010 кг скрап. Междувременно на местопрестъплението пристигнали свидетелите Б. И., А. Т., П. В., И. А. и А. Р., всички служители на РУ “Т. П.” – С., които задържали подсъдимите Л. М. и И. Г., а подс. И. К. успял да избяга. Задържаните били отведени в помещенията на ж.п. гара Г. Т., където написали собственоръчни обяснения. Наред с това, е съставен протокол за доброволно предаване от 07.02.2008 год. с които подс. Л. М. предал на разследващите органи вещите, предмет на престъплението, които с разписка са върнати на "БДЖ" - ЕАД.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителната експертиза, към датата на инкриминираното деяние, стойността чуждите движими вещи: - 1 010 кг метални отпадъци, възлиза на сумата от 363,60 лв.

Подсъдимият Л. М. е на 46 год., с основно образование, неженен, занимава се със земеделие. Същият е осъждан: С Присъда № 146 / 05.10.1989 г. по НОХД 49/1989 г. по описа на РС гр. П., влязла в сила на 15.11.1989 г.,му е наложено наказание за извършено престъпление по чл. 150 НК - "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален общ режим. С Определение № 1201 / 13.07.2006 г. по НОХД 1759/2006 г. по описа на РС гр. П., влязла в сила на 13.07.2006 г., му е наложено наказание за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 НК, във вр. с чл. 194 ал.1 НК и във вр. с чл. 20 ал.2 НК - "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години /л.131/.

Подсъдимият И. К. е на 18 год., като към датата на извършване на престъплението е бил непълнолетен - на 15 год., ученик. Същият е неосъждан и не се води на отчет в ДПС - П.. Поведението му не е разглеждано на заседания на МКБППМН е не са му налагани възпитателни мерки, съгласно чл.13 от ЗБППМН /л.137/. От заключението на назначената съдебно-психиатрично-психологична експертиза се установи, че И. К. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият И. Г. е на 27 год., с основно образование, неженен, неосъждан, работник.

Така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се признават изцяло от подсъдимите И. Г., Л. М. и И. К. пред първоинстанционния съд. Наред с това самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно посочените по-горе показания на свидетелите Б. И., А. Т., П. В., И. А., А. Р., С. М. и Т. С., и приложените към ДП № 439 / 2009 година по описа на РУП на МВР - П. писмени доказателства.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подсъдимите Л. М., И. Г. и И. К. на 07.02.2008 г., около 02,00 часа, на ж.п. гара Г. Т., общ. П., в съучастие като съизвършители, от вагони с номера № 3152 537 0149-6, № 3152 537 2489-4 и № 3152 537 1689-0, са направили опит да отнемат чужди движими вещи — 1 010 кг метални отпадъци на обща стойност 363,60 лв., собственост на фирма "Н. - Тр." ООД гр. Н. И., от владението на С. М. М. - Началник КТП - К., при "БДЖ" - ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. И. К. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си, а подс. Л. М. деянието е извършил повторно при условията на чл.28 ал.1 от НК, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /С Определение № 1201/13.07.2006 г., влязло в сила на 13.07.2006г., постановено по НОХД 1759/2006г., РС гр. П. му е наложил наказание ЛС за срок от една година за извършено от него на 02.03.2006г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1, пр.2, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години/, като кражбата предвид това, че е извършена при квалифицирано обстоятелство, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК - престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 НК, във вр. с чл. 28 ал.1 НК, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК за подс. М.; по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК за подс. К. и по чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК за подс. Г.. Самото изпълнително деяние е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, при което настъпването на окончателния съставомерен резултат е последица от обективна, независища от съзнанието на подсъдимите причина - намесата на полицейски служители.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимите обективира отношението им към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). И тримата подсъдими Л. М., И. Г. и И. К. са участвували в осъществяване на изпълнителното деяние и са искали настъпването на общественоопасните последици от деянието - лишаване собственика от възможността да упражнява владелческите си правомощия върху предмета на посегателството. Всеки от тях при осъществяване на действията си е имал съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другите съизвършитли и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици - отнемането на инкриминираните вещи. Подсъдимите са осъзнавали противообществения характер на деянието /накърняващо правото на собственост/, разбирали са, че действията им са насочени към лишаването от фактическа власт върху веща на нейния собственик, предвиждали са преминаването на владението в своя фактическа власт и са целели установяването на тази власт върху предмета на престъплението, при което не са реализирали намерението си по независещи от тях причини. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл. Субективната страна на анализираното поведение разкрива присъствието на умисъл за съучастие - всеки един от подсъдимите при осъществяване на действията си е осъзнавал, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другия и е искал именно от тази съвместна дейност да настъпят желаните общественоопасни последици (прекъсване на владението и установяване на своя фактическа власт върху предмета на посегателство). Подсъдимият И. К., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. Л. М. за виновен в извършване на престъпление престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 НК, във вр. с чл. 28 ал.1 НК, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК; подс. И. К. - по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК и подс. И. Г. - по чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалб. Л. М. и неговият защитник, че в случая се касае за престъпление, извършено в хипотезата на чл.197, т.3 от НК, тъй като визирания привилегирован състав не касае кражба, извършена при условията на повторност – престъпление чл.195, ал.7 вр. чл.28, ал.1 и 2 от НК. Неоснователни са и доводите за квалификация на деянието като маловажен случай - касае се до опит за квалифицирана кражба, на чуждо имущество на обща стойност 363,60 лв., извършена в съучастие от две и повече лица. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 93, т. 9 НК. Както е известно, маловажен е този случай, когато с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай не се съзират данни, които да поставят престъпната дейност на подсъдимия под наложения от практиката и социалните реалности праг на легална и морална укоримост на квалифицираните по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК кражби. Напротив, обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, разкриват висока степен на обществена опасност поради начина и обекта на посегателство. Вярно е, че размерът на предмета на престъплението не е голям, но той не е единственият критерий, който характеризира случая като маловажен. Степента на засягане на обществените отношения, имаща решаващо значение, следва да се преценява в конкретния обществен контекст. На следващо място следва да бъде отбелязано високата степен на обществена опасност на дееца. Той е извършил инкриминираното деяние в изпитателния срок на осъждането за друго такова престъпление, с което е демонстрирал резистентност към превъзпитателния и възпиращ ефект на условното наказание. Очевидно възприетият от него поведенчески модел влиза в остър конфликт с установения правов ред и налага прилагането на по-интензивно въздействие със средствата на наказателната принуда. Заявеното в искането разкаяние и съжаление, както са намерили отражение в минималния размер на наложеното наказание, която не подлежи на следваща редукция.

Наред с това, както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд, визираната разпоредба може да намери приложение при довършено престъпление, но не и при опит за кражба,тъй като в случая липсва елемента доброволност от страна на подсъдимите, оказано от същите съдействие. При опит деецът няма какво да възстановява тъй като не е получил нищо в свое владение. Следователно деецът, който е направил опит към извършване на кражба, не може да се ползува от привилегирования състав на чл. 197 НК.

За извършеното престъпление от подс. И. К. съставът на РС му е наложил наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радио „Б.”, а на подс. И. Г. – наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Подс. Л. М. е осъден да изтърпи наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК санкции, съдът е съобразил вида и размера на предвиденото за престъплението по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 НК, във вр. с чл. 28 ал.1 НК, във вр. с чл. 20 ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК наказание “лишаване от свобода” и имайки предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 НПК е определил наказанието при условията на чл.58а вр. чл.55, ал.1 от НК. В тази връзка са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, като са съобразени цялостно данните за съдебното му минало, семейно и материално положение. При определяне вида и размера на наказанието съдът е отчел като смекчаващи вината на дееца обстоятелства – тежкото му семейно и материално положение – безработен, младата му възраст, съжаленията за стореното.Ето защо при индивидуализацията на наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия Л. М. въззивният съд също намира за адекватно на обществената опасност на престъплението определяне на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, което вслучая те следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС

Наред с това, на осн чл.68, ал.1 НК подс. М. следва да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от една година, наложено му с Определение № 1201/13.07.2006 г., влязло в сила на 13.07.2006 г., постановено по НОХД 1759/2006 г. на РС гр. П.. В тази връзка въззивният съд констатира, че неправилно е определено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. Това е така, защото предпоставка за активирането на условното наказание, е извършването на друго умишлено престъпление от общ характер, за което е било наложено наказание лишаване от свобода. При това положение, типът на затворническото общежитие и първоначалният режим се регламентират от нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС /Решение №38 от 17.02.2011 г. на ВКС по н.д. № 653/2010 г., ІІІ н. о./. В този смисъл присъдата в тази й част следва да бъде изменена.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 от НПК, БлОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 292 / 14.03.2011 год., постановена от РС – гр. П. по н.о.х. дело № 1263 / 2009 год., като на основание чл.68, ал.1 от НК и чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Л. И. М. да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, наложено му с Определение № 1201/13.07.2006 г., влязло в сила на 13.07.2006 г., постановено по НОХД 1759/2006 г. на РС гр. П. при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 292 / 14.03.2011 год., постановена от РС – гр. П. по н.о.х. дело № 1263 / 2009 год. в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.