№ 3917
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110204818 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-2300004/09.03.2023 г., издадено от ИвЕ. Христова Йотова - Директор на
Дирекция „Инспекция на труда” – София (ДИТ-София),
на „СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
било констатирано, че не било изпълнено дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с
протокол за извършена проверка № ПР 2236430/02.12.2022 г. предписание под № 4,
отнасящо се до: „Работодателят да изплати на Л. К. Б., ЕГН **********, съгласно
представените платежни фишове на дружеството, уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г., включително,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“, като срокът на предписанието бил изтекъл на 08.12.2022 г. С
горното била нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), като
нарушението било извършено на 09.12.2022 г. в предприятието на работодателя. Предвид
горното и на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на „СТРОИТЕЛНО
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ
ХОЛДИНГ“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, който в подадената жалба моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се оспорва компетентността на административно-наказващия орган (АНО), който не
бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери законосъобразността на
издадения АУАН. Допуснати били също процесуални нарушения при издаването на АУАН
1
и НП, във връзка с посочване на датата и мястото на нарушението, обстоятелствата около
извършването му и правната квалификация, доколкото чл. 415, ал. 1 от КТ бил санкционна
разпоредба. По същество се твърди, че визираното в НП предписание под № 4 било
изпълнено, което било видно от представените фишове за начислено трудово
възнаграждение на Л. Б. за посочения в предписанието период. За същото било изпратено
възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, на което не било обърнато внимание.
Твърдените от АНО „платежни документи“ не съставлявали част от задължителната
документация, като обичайно информацията за извършените плащания към работниците не
се включвала към трудовото досие, тъй като съставлявало конфиденциална информация,
която можело да се разкрие само чрез назначена съдебно-счетоводна експертиза. Цитира се
практика на ВКС, според която, начисленото трудово възнаграждение не се дължи, ако
работата не е извършена, какъвто бил процесния случай. Това е задължавало АНО да
изследва и дали работникът е изпълнявал трудовите си възнаграждения през посочения
период. Прави се възражение, че НП е издадено след едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН, както и се изразява несъгласие с констатацията на АНО, че случаят не бил
маловажен. За с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.
АНО изпраща процесуален представител, който моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Наложената имуществена санкция била в
минимален размер, а като отегчаващо обстоятелство следвало да се приемат констатираните
други нарушения с протокола за проверка. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и видно от наличните по преписката заверени
копия от Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”, ведно със
Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. за назначаване на длъжността „Директор ДИТ-София“ и
длъжностна характеристика - относно компетентността на ИвЕ. Христова Йотова - Директор
на Дирекция ДИТ-София да издава НП за нарушения на КТ, както и Заповед № ЧР-
497/02.03.2016 г. на изп. директор на ИА „ГИТ” и длъжностна характеристика за
длъжността „главен инспектор” в ДИТ-София - относно компетентността на
актосъставителя Р. А. -.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на
НП; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин;
АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения
по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че датата, мястото и обстоятелствата около
твърдяното нарушение са описани в АУАН и НП по в достатъчна степен ясен и
непротиворечив начин. Едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за издаване на НП
спрямо датата на издаване на АУАН не е преклузивен, а единствено инструктивен.
2
Преклузивен такъв се явява шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който в случая е
спазен.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
В ДИТ-София постъпил сигнал с вх. № 22110938/28.10.2022 г. от Л. К. Б., в който
същата се оплаквала от некоректно поведение на работодателя й - „СТРОИТЕЛНО
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД. По-конкретно оплакването се изразявало в
неизплащане на дължимото и уговорено трудово възнаграждение и в прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя по взаимно съгласие, без да й има такова.
По сигнала била извършена проверка на „СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ
ХОЛДИНГ“ ЕООД от служители на ДИТ – София, сред които св. Р. А. – Г., въз основа на
която бил изготвен протокол за извършена проверка № ПР 2236430/02.12.2022 г. От
представените от „СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД документи се
установявало, че между дружеството и Л. К. Б. бил сключен трудов договор №
334/15.10.2019 г., съгласно който Б. следвало да полага труд за „СТРОИТЕЛНО
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД на длъжност „инженер оценяване и
остойностяване на обекти“. Трудовият договор бил регистриран в НАП съгласно справка по
чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388193507289/15.10.2019 г. С допълнително споразумение към
трудовия договор от 01.04.2020 г. основното трудово възнаграждение на Б. било определено
на 1290 лева, а с ново допълнително споразумение от 01.07.2020 г. трудовото
възнаграждение било изменено на 2580 лева. Горепосоченият трудов договор бил прекратен
на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ (завършване на определената работа) със Заповед №
347/05.08.2022 г., подписана от управителя на дружеството, но без подпис от страна на
работника Б. и данни същата заповед да й е била връчвана. На проверяващите били
представени фишове за начислени на Л. Б. трудови възнаграждения за периода от м. януари
2020 г. до м. декември 2020 г., които не били подписани.
Въз основа на така представените документи, в горепосочения протокол присъствало
предписание под № 4, отнасящо се до: „Работодателят да изплати на Л. К. Б., ЕГН
**********, съгласно представените платежни фишове на дружеството, уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за периода от м. януари 2020 г. до м.
декември 2020 г., включително, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“, като срокът за изпълнение на
предписанието бил до 08.12.2022 г.
При последваща проверка, резултатите от която били обективирани в протокол за
проверка № ПР 2300356/06.01.2023 г., инспекторите при ДИТ-София, в лицето отново на св.
Р. А. – Г., както и на св. В. В., констатирали, че предписание под № 4 от протокол за
извършена проверка с изх. № ПР 2236430/02.12.2022 г. не било изпълнено. До приключване
на проверката не били представени от дружеството платежни документи (подпис върху
ведомости, подписи върху фишовете за начислени заплати, банкови бордера или РКО),
удостоверяващи изплащането на сумите по начисленото във фишовете за периода от м.
януари 2020 г. до м. декември 2020 г. включително трудово възнаграждение на Л. К. Б..
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено
установяване на нарушението Р. А. – Г. и В. В., както и от приложените по преписката и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства: сигнал с вх. №
22110938/28.10.2022 г. от Л. К. Б.; протокол за извършена проверка с № ПР
3
2236430/02.12.2022 г., с дадени предписания; протокол за последваща проверка № ПР
2300356/06.01.2023 г.; заверени копия от трудов договор № 334/15.10.2019 г., ведно с
длъжностна характеристика и допълнителни споразумения от 01.04.2020 г. и 01.07.2020 г.;
заверено копие от справка по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388193507289/15.10.2019 г.;
заверено копие от Заповед № 347/05.08.2022 г.; заверени копия от фишове за начислени на
Л. Б. трудови възнаграждения за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г.;
вътрешни правила на дружеството и писмено сведение от упълномощен представител на
дружеството.
Гласните доказателства са в достатъчна степен изчерпателни, логични и абсолютно
кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях по един категоричен
начин допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се
опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че
„СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД в периода от м. януари 2020 г.
до м. декември 2020 г. включително е бил в трудови правоотношения с работника Л. К. Б., за
което е следвало да й изплаща уговореното трудово възнаграждение. В тази връзка, също
безспорно доказано е, че дружеството, в качеството му на «работодател» по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ, след като не е изпълнил горепосоченото дадено за изпълнение
предписание под № 4 в протокол за извършена проверка с № ПР 2236430/02.12.2022 г.,
чийто краен срок за изпълнение бил 08.12.2022 г., на първия присъствен ден след изтичане
на този срок – на 09.12.2022 г., с бездействието си, е осъществил формално нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ (”Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.»). Посочената нормативна разпоредба е сложна по своите
характеристики, доколкото включва както задължение по изпълнение на дадени от
контролен орган предписание, така и санкция при неизпълнение на предписанието в дадения
срок. Следва да се има предвид, че даденото предписание под № 4 в протокола за извършена
проверка с № ПР 2236430/02.12.2022 г. е било задължително за изпълнение, тъй като същото
е издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и по своята същност представлява
принудителна административна мярка. Посоченото предписание не е било обжалвано
съгласно чл. 405 от КТ по реда на АПК, което е допълнителен аргумент, че същото е било
влязло в сила и задължително за изпълнение.
Изложените от жалбоподателя възражения, че предписанието под № 4 е било
изпълнено, се явяват голословни, изолирани и опровергани от приобщените гласни и
писмени доказателства. Предмет на делото е административно-наказателно производство
във връзка с неизпълнение на дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ задължително за
изпълнение предписание, а не изследване качеството на осъществената от работника Б.
работа. Неоснователно е и твърдението, че платежните документи представлявали
конфиденциална информация. Изготвянето на фишове за начислени заплати е едностранен
акт на работодателя, който не доказва изплащането им. Последното се удостоверява със
съответните платежни документи (подпис върху ведомости, подписи върху фишовете за
начислени заплати, банкови бордера или РКО), доказващи изплащането на сумите по
начисленото във фишовете за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г. трудово
възнаграждение на Л. К. Б., каквито не се представят до приключване на настоящото
съдебно производство.
Горното налага потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Случаят не може да се окачестви като «маловажен», тъй като предписанието не е било
изпълнено до приключване на съдебното производство и последиците от нарушението не са
отстранени и към настоящия момент. В този смисъл наложената минимална имуществена
4
санкция в размер на 1500 лева се явява адекватна на тежестта на нарушението.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне на настоящото решение
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба страните
имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 27е
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
наказаното дружество следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-2300004/09.03.2023 г., издадено от ИвЕ. Христова
Йотова - Директор на ДИТ-София, на „СТРОИТЕЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, „СТРОИТЕЛНО
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5