Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 15.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публичното си заседание на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка
Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1023 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на
основание по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че по заповедно
производство спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Твърди
се, че ответникът е кредитополучател по
Договор за кредит от 26.10.2016г.. Ответникът се задължил да върне предоставения му паричен
кредит, в т.ч. главница,, договорна лихва,
такси за оценка на кредитното досие, цената по допълнителна услуга
„Кредит у дома“. Общо дължимата се от ответника сума била в размер на 945.09 лева.
Ответникът
не изплатил изцяло предоставения му кредит.
Твърди
се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор
за цесия, по силата на който вземането
произтичащо от сключения с ответницата
договор за кредит е прехвърлено в
полза на „А. А. М..“ АД.
С последваща цесия вземането е било прехвърлено на „АСВ“ЕАД .
Твърди
се, че за цесията ответникът е бил
надлежно уведомен.
Иска
се съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите по
отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
посочени с петитума на исковата молба, в
т.ч. и разноските по заповедното производство.
Претендират
се и направените разноски в производството по чл.422 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С призовката до ответника за
съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 08.10.2019г.
ответникът не се е явил.
Последният не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, още с исковат амолба е
заявил становище по съществото на спора, с отправено и искане за произнасяне от съда с решение по делото при наличието на
предпоставките на чл.238 от ГПК.
Съдът
счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че ответника виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните за процесния
период е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от
сключен Договор за
потребителски кредит от 18.05.2016г..
Ето защо предвид
изложените по-горе съображения и на
основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, с което да приеме за
установено,че ответника дължи на ищеца
посочената с исковата молба по чл.422 от
ГПК сума от 16 737,76 /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - частично претендирана сума
представляваща главницата / от неплатени
месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.04.2021 г. до 14.05.2026 г., по
отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/ ; 423,94 /четиристотин двадесет и три
лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - лихва /обезщетение/ за
забавено плащане за периода от 31.01.2018 г. до 08.05.2018г.; законна
лихва върху главницата считано от 08.05.2018г. до окончателно
погасяване на главницата, както и 493,24 /четиристотин деветдесет
и три лева и 24 стотинки/ лева - разноски сторени в заповедното производство,
както и разноски по заповедното производствов общ размер на 343.24 / триста
четиридесет и три лева и 24 стотинки/ лева- държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет /лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът намира, че е основателно искането и следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираните съдебни разноски за производството по чл.422 от ГПК, които в
размер на 343.23/триста четиридесет и три лева и 23 стотинки/ лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Я. ***, с ЕГН **********, дължи на "А. за с. на в." ЕАД-София, с ЕИК …….., сума от
16 737,76 /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - частично претендирана сума
представляваща главницата / от неплатени
месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.04.2021 г. до 14.05.2026 г., по
отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/ ; 423,94 /четиристотин двадесет и три
лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - лихва /обезщетение/ за
забавено плащане за периода от 31.01.2018 г. до 08.05.2018г.; законна лихва
върху главницата считано от 08.05.2018г. до окончателно погасяване на
главницата, както и разноски по заповедното производствов общ размер на 343.24
/ триста четиридесет и три лева и 24 стотинки/ лева-държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет /лева.
ОСЪЖДА В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на "А. за с. на в." ЕАД-София, с ЕИК ……..,
разноски в производството по чл.422 от ГПК в размер на 343.23/триста четиридесет и три
лева и 23 стотинки/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: