№ 531
гр. Габрово, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500385 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Б. срещу разпореждане на
Габровски районен съд по ч.гр.д. № 1315/2021 г., с което е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. Е. Б. за сумата от 1980,00 лв.
Застрахователна премия за периода от 20.12.2018 г. – 20.05.2020 г. Счита, че не са налице
нито едно от нарушенията, приети от заповедния съд. Излага съображения в насока, че
Годишния процент на разходите /ГПР/ има легална дефиниция в § 1 от ДР на ЗПК. Според
нея, ГПР включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителя
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
процесния договор липсва клауза, която да поставя сключването на договора за застраховка
като задължителна предпоставка за сключването на договора за кредит, поради което не е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Счита, че необосновано първоинстанционния съд се позовава на нищожност на
договора за заем, поради заобикаляне на закона, което като форма на порочност обуславя
1
отхвърлянето на заявлението в съответната му част. При двустранните сделки и договорите,
двете страни следва да са наясно с обстоятелството, че се преследва забранена от закона цел.
Не счита, че договорената застрахователна премия противоречи на принципа за добрите
нрави, който следва винаги да се прилага при договаряне между две страни, за да
съществува баланс и равнопоставеност между тях, и който първостепенният съд е погрешно
е приел за нарушен. Когато обективираното от страните съгласие не страда от посочените в
ЗЗП пороци на преговорния процес ин а договорната воля, то липсва основание за
отхвърляне на договора като годно заповедно основание.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, с която съдът е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу длъжника Г. ЕМ. БР. за сумата от 1980,00 лв. – застрахователна
премия за периода 20.12.2018 г. – 20.05.2020 г., като неправилно и незаконосъобразно и да
бъде уважено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение в тази му част.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 647 от 30.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 1315/2021
г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Г. ЕМ. БР., в частта му, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 1980,00 лв.- застрахователна премия
за периода 20.12.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска/– 20.05.2020 г. /падеж на
последната погасителна вноска/.
Първоинстанционният съд е приел, че – клаузата на договора задължаваща
заплащане на това възнаграждение е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от
ЗПК, тъй като разходите по кредита с нея надвишават пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, а договорът за застраховка е нищожен, на основание чл. 26, ал.
1, пр. второ от ЗЗД, тъй като с него се заобикаля именно посочената клауза на чл. 19, ал. 5
във вр. ал. 4 от ЗПК. Договорът за застраховка е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД – поради противоречие с „добрите нрави“. По своята същност чрез този договор
длъжникът дължи още един път главицата по заема. Не е налице риск, който да оправдава
получаване на възнаграждение по застраховката идентично с главницата по кредита, няма и
обосновка на такъв размер.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч.гр.д. № 1315/2021 г. по описа на Габровски районен съд заявление
по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Г. ЕМ. БР., в т. 9 е
посочено като претендирано парично вземане сумата: 2200,00 лв. – главница; 577,58 лв. –
лихва от 20.12.2018 г.- 20.05.2020 г.; законна лихва от подаване на заявлението до
2
окончателното изплащане на задължението; 1980,00 лв. – застрахователна премия, за
периода 20.12.2018 г.-20.05.2020 г.; 432,46 лв. - лихва за забава. В т. 12 от същото е уточнил,
че на 20.11.2018 г. „Микро кредит“ АД е сключило с Г. ЕМ. БР. договор за кредит. С
подписването на искането за заем, заемополучетелят е предоставил съгласието си да бъде
сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК „Уника Живот“ АД като е
определил за неотменимо полазващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на
остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, в
размер на 1980,00 лв. Съгласил се е да я заплати на 18 бр. равни части застрахователната
премия, всяка в размер на 110,00 лв.
Като доказателства към заявлението са представени Договор за заем CrediGo № 5342-
00020367/20.11.2018 г. със страни „Микро Кредит“ АД и Г. ЕМ. БР., погасителен план към
договор за заем, искане за заем, общи условия към договора за заем CrediGo от дата
25.05.2018 г., застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС *********-00020367,
пълномощно.
Производството по ч.гр.д. № 1315/2021 г. по описа на Габровски районен съд по
подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е
образувано след приетите изменения в чл. 411 от ГПК, обнародвани в бр. 100/2019 г. на ДВ,
съгласно които заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на
визираното в ал. 2, т. 2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК искането да не се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или да е налице обоснована
вероятност за това.
Настоящият въззивен състав намира, че постановения отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по отношение на претендираната застрахователна премия е
законосъобразен и правилен.
От представените към заявлението доказателства не може да се направи извод, че
претендираното вземане за 1980,00 лв. е възникнало по основание и е безспорно. По
същество се касае за допълнително кредитиране със сумата, дължима от застрахования
заемополучател като застрахователна премия за реалното плащане, на която сума, обаче
липсват както твърдения, така и представени доказателства, тъй като заемът е реална
сделка.
Основанието да се иска плащане на тази сума от длъжника е различно от основанието
посочено в заявлението. В случая се касае единствено и само за предоставена допълнителна
услуга по посредничество с конкретен застраховател. Заплащането на възнаграждение за
кредитора, за възможността да се договаря сключване на договор за застраховка с конкретно
посочен от него застраховател при неясни условия или преимущества за длъжника не може
да се приема за съобразено с моралните принципи за добросъвестност.
3
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 647 от 30.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 1315/2021 г. на
Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Г. ЕМ. БР., ЕГН ********** с адрес в гр. Габрово, ул. „...., в частта
му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на
сумата 1980,00 лв.- застрахователна премия за периода 20.12.2018 г. /падеж на първата
неплатена вноска/– 20.05.2020 г. /падеж на последната погасителна вноска/.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4