РЕШЕНИЕ
№ 22623
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110137321 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 716,88 лв.
/съгласно допуснато с протокол определение от 20.11.2024 г. по реда на чл. 214
ГПК изменение на иска/, представляваща обезщетение по щета № 1000-5000-
24-000070, образувана по повод нанесени на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“, с
рег. № СВ... ТР, собственост на ищеца, вреди от ПТП, настъпило на 21.02.2024
г. в гр. С., на бул. „Ц. Б. I“ № 327 по вина на застрахования при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС марка
„О.“ с рег. № РК .... ВХ, ведно със законната лихва върху предявената част от
вземането от 20.06.2024 г. до изплащане на задължението. Налице са
твърдения, че във връзка с процесното ПТП ищецът още на 22.02.2024 г.
отправил до ответника извънсъдебна претенция за заплащане на нанесените
на собственото му МПС вреди от противоправното поведение на
застрахования при ответното дружество водач, в резултат от което била
образувана процесната щета № 1000-5000-24-000070, по която след опис и
оценка на ищеца била изплатена сумата от 600 лв. Ищецът сочи, че
изплатеното обезщетение не е от естество да покрие действително нанесените
на притежавания от него лек автомобил щети, които били на стойност от 5600
лв., поради което предявява настоящата претенция. Моли за нейното
уважаване и присъждане на сторените в хода на настоящото производство
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и по размер.
Ответникът твърди, че в уведомлението за процесното застрахователно
събитие изрично е изявено от ищеца желание застрахователното обезщетение
да бъде определено по експертна оценка. Посочва, че такава оценка е била
надлежно изготвена, като е определено обезщетение за настъпилите вреди по
собственото на ищеца МПС в размер от 755,11 лв., в пълно съответствие с
констатираните по процесния автомобил увреждания, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, както и с
1
годината на производство на вещта и нормативната уредба. Сочи, че
обезщетението е изплатено на ищеца по банкова сметка с платежно нареждане
от 14.05.2024 г. Счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото
размерът на нанесените вреди напълно съответства на определеното от
ответника обезщетение и с изплащането на последното вземането на ищеца е
изцяло погасено. Посочва, че плащането е прието без възражения относно
определения размер на обезщетението. Евентуално, ако се установи, че
претърпените вследствие от процесното ПТП вреди представляват тотална
щета, оспорва претенцията на ищеца, като счита, че липсват доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Сочи, че не е давал повод за предявяване на исковата
претенция, поради което счита, че в негова тежест не следва да бъдат
възлагани разноски.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: обстоятелствата,
свързани с процесното ПТП – механизъм, наличието на щети и техния размер,
както и обстоятелствата, ангажиращи отговорността на ответника, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване
в процеса са следните обстоятелства, обявени за безспорни с определение №
33118/15.08.2024 г.: на 21.02.2024 г. в гр. С. на бул. „Ц. Б. “ № 327 е настъпило
ПТП по вина на водача на МПС марка „О.“ с рег. № РК ... ВХ, със сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна
към датата на ПТП, при което са настъпили вреди по МПС марка „Ф.“, модел
„Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, собственост на ищеца, както и че за процесното ПТП
при ответното дружество е образувана щета № 1000-5000-24-000070.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на пряката
претенция на ищеца съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на
всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за
главница, с изключение на действителния размер на щетите, надхвърлящи
размера на частичното погасяване.
Съдът намира за установено, че на 21.02.2024 г. в гр. С., на бул. “Ц.Б.” №
327 е реализирано ПТП между л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № СВ .... ТР,
собственост на ищеца, т.а. марка “О. ”, модел “М.”, с рег. № РК .... ВХ,
управляван от виновния водач Б. И. В., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, и л.а. марка Б. Х 4 Х Д., рег. №
А5445НТ. При ПТП-то водачът на т.а. марка “Опел ”, модел “Мовано”, с рег.
№ РК 9946 ВХ, движейки се по бул. “Цар Борис III” с посока от ул. “А." към
ул. “К.”, срещу № 327, поради несъобразена скорост с интензивността на
движение реализира леко ПТП с материални щети със спрелия пред него в
колона л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, който вследствие на
удара се измества напред и удря спрелия пред него в колона л.а. марка БМВ Х
4 Х Драйв, рег. № А5445НТ. Изяснява се, че виновният за настъпване на ПТП
водач, застрахован при ответника – Б. В., е нарушил разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това механизмът на ПТП се потвърждава и от
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експретиза.
В тази връзка съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства, а именно протокол за ПТП № 1886471/21.02.2024 г., Акт за
установяване на административно нарушение № GA 1213320/21.02.2024 г. и
издадено въз основа на него Наказателно постановление № 24-4332-
004360/01.03.2024 г., влязло в сила на 08.05.2024 г.
Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в протокола за ПТП
и в съставения от ответното дружество опис по щета № 1000-5000-24-
000070/22.02.2024 г. увредени части на л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. №
СВ ... ТР - “задна броня, предна броня и декоративна рамка предна долна
2
решетка”, както и увредените части на автомобила, установени при втория
допълнителен оглед - “укрепване на предна броня, рамка радиатор, напречен
носач на предна броня, среден държач задна броня, ламарина задна стена и
заден десен рог”, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП в гр. С.
Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение – какъв е размерът на причинените
имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
породено от виновното противоправно поведение на делинквента, чиято
гражданска отговорност е била обезпечена от ответното дружество през
релевантния период.
От приетото по делото експертно заключение се изяснява, че стойността,
необходима за възстановяване на щетите по собствения на ищеца л.а. „Ф.“,
модел „Ф.“, с рег. № СВ .... ТР, изчислена на база средни пазарни цени с нови
части към датата на произшествието - 21.02.2024 г. възлиза в размер на 2
417,99 лв., с алтернативни части – 1 837,54 лв., а по Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане – 1 383,86 лв. При извършване
на оценката е отчетено обстоятелството, че към датата на ПТП процесното
МПС – л.а. „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, е бил в експлоатация 15
години, 0 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначалната регистрация –
09.02.2009 г.
Съдът приема за релевантен размера на вредите по средни пазарни цени
с нови части - 2 417,99 лв., тъй като според безспорната съдебна практика
обезщетението се присъжда за ремонт на автомобила с нови оригинални
части, а не с алтернативни части. Именно размерът, изчислен на база средни
пазарни цени с нови части отговаря на законовото изискване на чл. 386, ал. 2
КЗ, респ. чл. 499, ал. 2 КЗ. Оценката по цени на алтернативни доставчици не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като
същата е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици,
т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент на пазара.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и предвид трайната практика
на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС,
т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, т.о., относима към случая, при
действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, е не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба №
49 от 16.10.2014 г. Целта е да се постигне пълно репариране на вредоносните
последици, поради което от съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали
причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното
отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2024 г. не дерогира приложението
на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността
на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когато не са представени фактури за извършен ремонт в
3
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката
(Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г., I т.о., ТК).
С оглед на изложеното съдът намира, че дължимото обезщетение трябва
да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени за нови части
и за труд, т.е. да се приведе увреденото МПС в предишното му техническо
състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Така размерът на дължимото от
ответника обезщетение възлиза в размер на 2 417,99 лв. - стойността,
необходима за възстановяване на щетите по собствения на ищеца л.а. „Ф.“,
модел „Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, изчислена на база средни пазарни цени с нови
части към датата на произшествието - 21.02.2024 г. В случая от посочения
размер следва да се приспадне извънсъдебно платената от ответника сума. По
отношение размера на последната е налице противоречие между твърденията
на страните – ищецът твърди ответникът да е погасил пряката му претенция
до размера от 600 лв., а ответникът поддържа, че по процесната щета № 1000-
5000-24-000070 е изплатил обезщетение в размер на 755,11 лв. Въпреки, че
страните не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си, съдът
намира, че в случая следва да се приеме, че ответникът извънсъдебно е
заплатил сумата от 755,11 лв. В тази връзка следва да отбележи, че в исковата
молба ищецът поддържа, че размерът на стойността на вредата следва да бъде
определен по средни пазарни цени към датата на увреждането. Съгласно
експертното заключение стойността на щетите съобразно средствата,
необходими за възстановяване на л.а. „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № СВ .... ТР, към
датата на произшествието 21.02.2024 г. с нови части по средни пазарни цени е
2 471,99 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2024 г., ищецът прави
искане за допускане на изменение в размера на предявения иск чрез неговото
увеличаване, като излага, че същият се счита предявен за сумата 1 716,88 лв.,
която претендира на база представената експертна оценка на щетата. Ето защо
съдът намира, че направеното от ищеца искане за изменение в размера на иска
чрез неговото увеличаване имплицитно съдържа и признание за размера на
извънсъдебно изплатеното от ответника обезщетение, а именно 755,11 лв., тъй
като посочената сума представлява разлика между стойността, необходима за
възстановяване на вредите по собствения на ищеца лек автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на произшествието с нови части,
съгласно САТЕ, и увеличения размер на ищцовата претенция /2 471,99 –
1 716,88 = 755,11/. Следователно именно след приспадане на извънсъдебно
платеното ищецът претендира сумата в размер на 1 716,88 лв.
В аспекта на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло за сумата 1 716,88 лв., представляваща незаплатен остатък от
обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил
„Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, вследствие на ПТП от 21.02.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. до изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 74,88 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо
лице по съдебно-автотехническа експертиза и 600 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 18.11.2024 г. /л. 100/. Ответникът своевременно е релевирал
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая
дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в минимален размер от 471,69 лв., който следва да се
приеме за разумен предвид фактическата и правна сложност на разгледания
правен спор, както и с оглед цената на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
4
заплати на ищеца сумата 746,57 лв., представляваща разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л. И.” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “С. ш.” № 67А, да заплати на “В. Т.” ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “С.”, бул. “В.” № 57, ет. 1, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 1 716,88 лева,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Ф.“, с рег. № СВ ... ТР, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
21.02.2024 г. в гр. С., на бул. „Ц. Б. “ № 327, вследствие виновно и
противоправно поведение на водача на т.а. марка “О.”, модел “М.”, с рег. №
РК ... ВХ, който е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК “Л. И.” АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “С. ш.” № 67А, да заплати на “В.
Т.” ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “С.”, бул.
“В.” № 57, ет. 1, сумата 746,57 лева, представляваща разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5