Р Е Ш Е Н И Е
№
07.12.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1866/2018г по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “***”, ЕАД, гр. Плевен, против П.Г.К.,***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№9638/2016г., по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът К., е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и
е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се,
че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично
оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к
„Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г.
Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че
дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника,
се извършва от „НЕЛБО” ЕАД, като сумите са начислявани на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „НЕЛБО ”ЕАД като
трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника К., че дължи, сумата
общо 692,92лв., от която сумата от 587,24лв.- главница, за периода
01.11.2013-31.10.2016г., съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ,
за посоченият по- горе имот, с аб. №12302 и сумата от 105,68лв.- лихва за
забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 133 от ГПК, отв. П.Г.К.,
чрез назначеният му от съда особен представител адв. И.Ц., не изразява становище и не депозира отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №3610/03.10.2018г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. От страна на същото е изпратено уведомление с което посочва, че извършва
услуга дялово разпределение, за абонатна станция на ***, считано от м. ноември
.2016г, и няма информация за предходен
период.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №6046/22.12.2016г.,
по ч. гр.д.№ 9638/2016г.. по описа на ПлРС.
По реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, са дадени указания до кредитора и
в указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск,
поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото, с ИМ, е представено
заверено копие от постановление за възлагане
на недвижим имот, по изп. Дело № 201675604000285 по описа на ЧСИ Цв. ***, с
предмет- процесния топлоснабден имот, по силата на което, след приключване на
проданта на 13.02.2017г, на лицето ***, е възложена ¾ ид. част от имота.
В постановлението на ЧСИ е описано, че процесният топлоснабден имот, е съсобствен
между ***- от една страна, с общ дял от ¼ ид.ч. и от друга- отв. П.Г.К.-
притежаващ ¾ ид. части от имота. С оглед на това, съдът приема, че ответникът К., има качеството на собственик
на топлоснабден имот, на посоченият по- горе адрес в гр. Плевен, за процесния
период, но до размера на ¾ ид ч., което следва да бъде съобразено от
съда при постановяване на настоящето решение.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.11.2013-31.10.2016г,
е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 12302 , в
размер на общо 587,24лв, от които- сумата от 397,77лв.- сума за отопление,
сумата от 170,22лв.- ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и сумата от 19,25лв- услуга дялово разпределение. ВЛ не е
установило плащания за периода 01.11.2016-25.10.2018г.. ВЛ е установило, че в
имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди- до м. 11.2015г, и 1бр. водомери 0 бр.
уреди- от м. 03.2016г. ВЛ е посочило, че
начислените суми за отопление без
ИРУ- щранг- лира в банята. ВЛ е посочило, че ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е начислена на база действителен обем на жилището- 98,90 куб.м. ВЛ
е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са
издадени, внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило
и лихвата за забава, за претендираният период- 04.01.2014-13.12.2016г., в
размер на 105,68лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. Както бе посочено по- горе, по делото се установява, че за периода 01.11.2013-31.10.2016г, отв. К. е собственик на ¾ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, при съсобственост с трети лица, които не са страна по делото. Поради това, претенцията спрямо нето се явява основателна до размера от ¾ от общо претендираните суми- или до размер на сумата от 440,43лв.- главница и 79,26лв.- лихва за забава, като до пълния заявен размер от общо 692,92лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва ответникът да понесе направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът определя същите в размер на общо 595лв., от които– сумата от 100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 120лв. разноски за ВЛ и сумата от 300лв.- разноски за възнаграждение за особен представител на ответника, като в полза на ищеца, следва да бъде присъдена сумата от 446,25лв.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 8,76лв., съразмерно
на частта на вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, включваща
25лв.- д.т. и 50лв. юрк. възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над предявеното в настоящето
производство вземане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че П.Г.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 440,43лв.-
главница, съставляваща потребена ТЕ,
за имот с аб.№ 12302, за периода 01.11.2013-31.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 21.12.2016г..,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №6046/22.12.2016г., по ч.гр.д.№ 9638/2016г. по описа на ПлРС, като
ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 587,24лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че П.Г.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от законния си представител ***, сумата от 79,26лв.-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.12.2016г., върху главницата от 440,43лв., за която сума има издадена заповед за
изпълнение №6046/22.12.2016г., по ч. гр.д.№ 9638/2016г. по описа на ПлРС, като
ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 105,68лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Г.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 446,25лв.- разноски по настоящето исково производство
и в размер на 8,76лв -разноски-
по ч. гр.д. №9638/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение
№6046/22.12.2016г., по ч. гр.д.№ 9638/2016г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД
сумата от 587,24лв.- главница, за периода 01.11.2013-31.10.2016г., съставляваща
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №12302 и сумата от
105,68лв.- лихва за забава, за периода
04.01.2014-13.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- „НЕЛБО” ЕАД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: