Р Е Ш E Н
И Е
№206
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 170 по описа за 2021 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
– чл.161 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. П.***,
представлявано от управителя С.А.С., против Ревизионен акт №
Р-22001420000412-091-001/22.10.2020 г., издаден от Г.И.М..***– началник на
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.***, възложил ревизията,
и М.Й.В.***– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 144/27.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.***.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че направените
в него констатации не кореспондират с доказателствата, представени в хода на
ревизионното производство, и не се основават на подробен и задълбочен анализ на
същите. Навежда доводи за противоречие и с трайно установената практика на СЕС
и на ВАС. По същество се иска от съда да се произнесе с решение, с което
атакуваният РА да бъде отменен като необоснован, недоказан, издаден в нарушение
на административнопроизводстве-ните правила, на материалния закон и в разрез с
практиката на СЕС и ВАС. Прави се искане и за присъждане на направените по
делото разноски и е представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебните заседания жалбоподателят не
изпраща представител. Пълномощникът му адв. К.П. от САК, също не се явява в
съдебно заседание.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – С.***, се
представлява от главен юрисконсулт К.*** , който оспорва жалбата, позовавайки
се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Б. К.***, изразява становище
за неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства,
провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за
установено следното:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001420000412-020-001/27.01.2020 г. С нея е възложено извършването на
ревизия на „***“ ЕООД за определяне на задълженията за данък върху добавената
стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 03.05.2019 г. до 31.12.2019 г.,
определен е ревизиращия екип, както и срока
за завършване на ревизията, а именно: тримесечен срок от връчването на ЗВР. ЗВР
е връчена е на жалбоподателя по
електронен път на 05.02.2020 г.
Със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-22001420000412-020-002/04.05.2020 г. и ЗИЗВР №
Р-22001420000412-020-003/04.06.2020 г. /връчени съответно на 07.05.2020 г. и 05.06.2020 г./ срокът за приключване на ревизията е продължен до
03.07.2020 г.
Всички заповеди са издадени от Миглена Станкева
Хаджийска, на длъжност началник сектор в ТД на НАП С.***, оправомощена съгласно
Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г., издадена от и.д. директор на ТД на НАП С.***.
Всички
заповеди са подписани с валидни към съответния момент електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства. Връчени са на ревизираното
дружество по електронен път, което е видно от приложените удостоверения за
връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001418000119-092-001/06.08.2018 г. Срещу него в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило Възражение вх. № 53-06-755-3/26.10.2018 г. от ревизираното
лице. Последното е обсъдено в мотивите на ревизионния акт, прието е за
неоснователно.
В ревизионния доклад е прието, че от събраните доказателства не се
установява реално осъществяване на доставките по фактури, издадени на
жалбоподателя от „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***,
„***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***. Направено е предложение, на основание чл.68, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от ЗДДС,
да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури и да се
определи данъчно задължение за довнасяне по ЗДДС в общ
размер на 108 737,09 лв. за данъчните периоди от
03.05.2019 г. до 31.12.2019 г.
С Решение №
22001420000412-098-001/19.10.2020 г., на основание чл.7, ал.3 от ДОПК и във
връзка с продължително отсъствие на М.С.Х.***поради отпуск по болест,
директорът на ТД на НАП С.*** е иззел правомощията й по разглеждане и решаване
на преписката и ги е възложил на М.Й.В.***, в качеството на възлагащ орган.
Ревизията приключва с Ревизионен акт №
Р-22001420000412-091-001/22.10.2020 г., издаден от Г.И.М..***- орган, възложил
ревизията и М. Й. В.***, на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията.
С РА, на основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите, издадени на ревизираното лице в данъчните периоди от 03.05.2019 г. до 31.12.2019 г. от горепосочените доставчици в общ размер на
127 151,77 лв. Предвид това, че за съответните периоди жалбоподателят е
декларирал и внесъл ДДС 15 998,74 лв., то на същия са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на
111 671,89 лв., включващ главница от 101 570,15 лв. и лихви за просрочие 10
101,74 лв.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 26.10.2020 г. по реда на
чл.32 от ДОПК. Срещу него е постъпила Жалба вх. № 53-06-9006/27.10.2020 г. по
регистъра на ТД на НАП – С.*** и вх. № 23-22-1663/03.11.2020 г. по регистъра на
ДОДОП С.***. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
С.*** при Централно управление на НАП се е произнесъл по нея с Решение №
144/27.01.2021 г. При постановяването не е спазен срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК, но това не представлява съществено процесуално нарушение доколкото същият
е инструктивен.
С Решение № 144/27.01.2021 г. директорът на ДОДОП е потвърдил изцяло Ревизионен акт №
Р-22001420000412-091-001/22.10.2020 г. То е връчено по електронен път на 17.02.2021 г. На 23.02.2021 г., в срока
по чл.152, ал.1 от ДОПК, е постъпила Жалба вх. № 1045/25.03.2021 г. по
регистъра на Административен съд – П., въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт
и ревизионния доклад, който на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени след
анализ на събраните в ревизионното производство писмени доказателства.
Съставителите на двата акта проследяват
процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други
задължени лица, в резултат на които са формирани следните установявания:
Ревизираното дружество е вписано в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 30.04.2019 г. Представлява се и се
управлява от С.А.С. с ЕГН **********, който е и едноличен собственик на
капитала му.
Задълженото
лице е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП С.*** - офис П. с ЕИК по
БУЛСТАТ *** на 30.04.2019 г. По ЗДДС е регистрирано, считано от 03.05.2019 г.
Представляващият
дружеството има участие в „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД, на които също е
представляващ.
На „***“ ЕООД не е извършвана ревизия по
ДДС.
През
ревизирания период дейността на дружеството е свързана с изграждане и
реконструкция на улични водопроводни системи и канализационни колектори.
Обектите, на които извършва дейност в същия период са:
- Основна
реконструкция на централна пешеходна зона" гр. В.*** - възложител
„ВДХ" АД ЕИК *********;
- Изграждане на
Главен клон I - по ул. Орех, гр. С.***, кв. С.*** - възложител „***.***“ ЕООД с
ЕИК ***;
- Монтаж и
въвеждане в експлоатация на дифузионна система в с. К.*** - възложител „***“
ЕАД с ЕИК ***;
- Подмяна на
уличен водопровод в ***- възложител „***“ ЕАД с ЕИК ***;
- Подмяна на
уличен водопровод в с. Н.*** - възложител „***“ ЕАД с ЕИК ***;
- Изпълнение на
дъждовна канализация в С.*** - възложител „***“ ЕАД с ЕИК ***.
За изпълнение
на горните обекти в дружеството, по трудово правоотношение, има наети между 12
и 30 човека, заемащи предимно длъжности „водопроводчик“, „общ работник“,
„боргвергист“, „технически ръководител“, „координатор по безопасност и здраве“,
„машинист еднокофов багер“, „шофьор тежкотоварен автомобил“ и др. В тази връзка
е направен извод, че за ревизираните периоди дружеството притежава трудов
потенциал за извършване на документираните доставки.
За периода на
ревизията няма регистрирани фискални устройства /ФУ/ на ревизираното лице. Същото
не притежава недвижими имоти. Собственик е на едно МПС – „Мицубиши“.
След анализ на
събраните в производството писмени доказателства, по отношение прилагане
разпоредбите на ЗДДС, приходният орган е приел, че за ревизираните данъчни
периоди задълженото лице в качеството си на изпълнител по смисъла на чл.11,
ал.1 от ЗДДС е декларирало доставки на услуги /СМР/ на различни обекти съгласно
сключени договори. Вписаните получатели на доставките са данъчно задължени
лица, регистрирани в България. Същите са отразили издадените фактури с право на
данъчен кредит. Разплащанията са осъществени само по банков път.
Въз основа на
събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е
издал данъчни документи съгласно изискванията на чл.112 и чл.113 от ЗДДС.
Дължимият във връзка със същите ДДС е начислен при спазване разпоредбата на
чл.86 от ЗДДС. В срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС издадените фактури са отразени в
„Дневник за продажбите“ и в СД за съответните месеци, в които са издадени.
Фактурите са отразени в счетоводството на дружеството като приходи от продажби
на услуги.
На дружествата,
сочени за клиенти на жалбоподателя в ревизирания период /„***“ АД, „.***“ ЕООД
и „***“ ЕАД/, са връчени искания за представяне на документи, обяснения и
информация във връзка с фактурираните доставки от „***“ ЕООД. Въз основа на тях
е установен предмета им и е изследвано къде, кога и как са извършени.
Въз основа на
събраните доказателства, както и въз основа на установената в дружеството
трудова заетост, относима към естеството на фактурираните доставки е прието, че
същите са реално изпълнени от страна на жалбоподателя. Същият е наемал техника
за изпълнение на поетите ангажименти, ползвало е услуги за работа с багер,
бобкат и др., ползвало е транспортни услуги за извозване на пръст, извършвани
са покупки на работно облекло, заплащани са нощувки при престой на работници в
градовете, където са обектите. Посочените покупки на услуги са от дружества,
разполагащи със съответната техника /багери, камиони и други/ - „***“ ЕООД, „***“
АД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ООД и др. За ревизираният период са купувани
материали и инструменти, необходими за извършване на дейностите /гориво, чук,
кирки, дискове за рязане и др./.
От страна на
данъчния орган не са установени основания за коригиране на извършените доставки
за ревизирания период от „***“ ЕООД. Последното, в качеството си на получател
по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит от декларирани покупки в страната на стоки, материали, разнородни
строително-монтажни работи, ремонтни услуги и други.
За отчетните
периоди РЛ е получател на доставки, за които притежава данъчни фактури, които
отговарят на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС. При проверка на данните,
съдържащи се в информационните масиви на НАП е установено, че издадените
фактури на „***“ ЕООД в качеството му на получател, са отразени от доставчиците
в регистър „Дневник за продажби“ за съответните данъчни периоди, като размера
на данъка по фактурите е включен при определяне на резултатите им в СД по ДДС
за тези данъчни периоди с изключение на фактура № 2110/20.08.2019 г., издадена
от „***“ ЕООД с ЕИК ***.
По отношение на
горните доставки е направен извод, че за ревизираното лице са налице
предпоставките по чл.69, ал. 1 и чл.68 от ЗДДС за упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит /ДК/ по издадените от доставчиците фактури с
изключение на данъка върху добавената стойност, отразен във фактурите, издадени
от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***"
ЕООД и „***“ ЕООД. По фактурите, издадени от последните дружества ревизираното
лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 101
570,15 лв. Именно те очертават предмета на настоящото оспорване.
На
горепосочените дружества /доставчици по спорните фактури/, посочени от РЛ като
негови подизпълнители, са извършени насрещни проверки. Направеният извод е, че
те не доказват възможности за изпълнение на фактурираните стоки и услуги, тъй
като не разполагат с необходимия потенциал за това, поради което и на основание
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6 и чл.9 и чл.25 от ЗДДС с.з. е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурираните от тях
доставки.
Констатираните
от ревизиращите фактически обстоятелства за горепосочените дружества могат да
бъдат обобщени по следния начин:
Всички
дружества-доставчици са дерегистрирани по ЗДДС лица; прекратяването на
регистрацията е извършено по инициатива на орган по приходите след датата на
издаване на фактурите към „***“ ЕООД.
Никое от
дружествата не е намерено на адреса, посочен като адрес за кореспонденция.
Въпреки положените усилия от страна на ревизиращия екип, не е установен контакт
с техен представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа. Това е наложило всички документи,
касаещи насрещните проверки, да бъдат връчвани по реда на чл.32 от ДОПК. В
указания от проверяващите органи срок, дружествата не са представили изисканите
им доказателства, установяващи реалност на фактурираните доставки към „***“
ЕООД. След срока са постъпили копия на документи, за които се твърди, че
изхождат от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Не е предоставен достъп до счетоводството
на проверяваните лица, за да се установи текущо и последователно осчетоводяване
на стопанските операции по счетоводни регистри и до оригиналите на документите.
Въз основа на този факт е направено заключение, че същите са съставени за
целите на ревизията.
„***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД се сочат като доставчици
на услуги /транспортни услуги, СМР, услуги с механизация/. В хода на ревизията
не са представени каквито и да е документи, изхождащи от някои от тези
дружества /„***“ ЕООД, „***“ ЕООД/.
По отношение на
транспортните услуги, услугите по извозване на земни маси и предоставяне на
механизация при ревизията са събрани доказателства, че сочените като доставчици
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не притежават необходимата кадрова и техническа
обезпеченост да извършат съответната услуга. Никое от тях не е представило
каквито и да е съпътстващи документи - транспортни документи, разрешения за
разтоварване на земни маси, приемо-предавателни протоколи и др. Само
ревизираното лице е представило фактура и фискален бон за плащане в брой, а за
доставките от „***“ ЕООД са представени и договори за услуга, в който е
посочено, че срещу възнаграждение следва да се извърши услуга с механизация в С.***.
Представени са ППП, в които е посочено прие***ето и предаването на услугите,
без да е конкретизирано с каква техника са извършени, какво е количеството и
др. От доставчиците не са посочени лицата, извършвали услугите, въпреки че
такава информация е изискана от ревизиращите. Не са представени документи,
удостоверяващи правоспособност на лицата да управляват специализирани МПС-та.
Не са посочени с какви активи са извършени дейностите. Не са представили
документи за собственост на същите. Не са представени обяснения за извършените
услуги.
От доставчиците
не са представени никакви документи за направени разходи във връзка с
извършване на услугите - нае***е на техника, разходи за гориво, ремонти,
поддръжка и т.н. Те не са декларирани каквито и да е покупки на горива, въпреки
че такива са необходими за извършване на услугите и въпреки, че съгласно
представените от ревизираното лице договори, разходите за гориво са за сметка
на доставчика. Точно обратното, разходи за гориво са декларирани от
ревизираното лице.
При извършените
проверки в информационната система на НАП е установено, че горните доставчици
не са декларирали приходи с ГДД от извършени услуги през 2019 г. /в т.ч. и от
посочените доставки/. Декларирали са дейности, различни от посочените, като
например: монтаж на дограма, търговия с дървен материал и др., и нямат налични
МПС-та и специализирана техника.
По отношение
доставката на услуги – СМР, /“***“ ЕООД и „***“ ЕООД/ данъчният орган е приел,
че сочените доставчици не притежават необходимите ресурси - кадрови и
технически, да ги извършат. Доказателства за това не са представени, както не
са представени доказателства за направени разходи във връзка с извършване на
услугите - гориво, нае***е на техника, ремонти и т.н.
„***“ ЕООД е
посочил като подизпълнители трети лица, но не е ангажирал доказателства за
превъзлагане на услугите. Не са представени фактури, приемо-предавателни
протоколи и др. При извършените проверки на дружествата, посочени като
подизпълнители, а именно: „***“ ЕООД С ЕИК *** и „***“ ЕООД С ЕИК ***, не са
представени никакви документи и същите не са декларирали каквито и да е
доставки към „***“ ЕООД.
В хода на
ревизионното производство, от страна на ревизираното лице са представени само
фактури, протоколи за СМР и фискални бонове за плащане в брой. За доставките от
„***“ ЕООД не са представени никакви съпътстващи документи /протоколи за СМР,
договори и др./. За доставките от „***4 ЕООД не са представени никакви договори
за СМР; нито РЛ, нито „***“ ЕООД са представили съпътстващи документи към
фактурите за извършените услуги през м.08.2019 г. За посочения период не са
представени протоколи за СМР, от които да се установят евентуално извършени
дейности от доставчика и мястото на извършване. Нито ревизираното лице, нито
доставчиците са представили документи във връзка със спазването на разпоредбите
на Закона за обществени поръчки - заявление за използване на подизпълнители,
одобрение на подизпълнител от възложителя, доказателства, че подизпълнителят
отговаря на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката,
който ще изпълняват Не са представени никакви доказателства и документи за
проведен инструктаж на лица, наети от „***“ ЕООД и допуснати да извършат
работите на обектите. Не са изяснени гаранционните условия с доставчиците. В
изготвяни графици на отделни обекти /съгласно договор с клиент на ревизираното
лице/ не са вписвани като подизпълнители посочените доставчици.
При извършена
проверка в ИС на НАП е установено, че тези доставчици са декларирали покупки от
трети лица, които от своя страна не са декларирали никакви продажби към тях.
Въз основа на
събраните доказателства ревизиращият екип е приел за безспорно, че горните
доставчици /„***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД/ не са разполагали с необходимата техника, с която да извършат дейностите.
Тъкмо обратното, установили са, че РЛ е наемало механизация, но от други
търговци и е отразило разходи за ползването й. Последното е декларирало
получени доставки на услуги като нае***е на механизация и извозване на земни
маси. Като доставчици на тези услуги е посочило дружества, за които е безспорно
установено, че разполагат с необходимия технически и кадрови ресурс /„***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и др./. От тях то е
наемало багер, бобкат, камион и др. Към тях плащанията са правени по банков път,
а услугите, извършени от тях, са на значително по-ниски цени. Дружествата имат
налични активи, персонал, за който са внесени осигурителни вноски и т.н.
Като са приели,
че липсват положителни факти, сочещи към реално извършване на спорните
доставки, ревизиращият екип е приел, че за жалбоподателя не е налице правото на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, с които те са документирани.
Установените
задължения по периоди са, както следва:
- за данъчен
период м.05.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 3695,94 лв. Сумата е внесена;
- за данъчен
период м.06.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 10 089,95 лв. – при внесен ДДС
в размер на 89,80 лв. остава за довнасяне 10 000,15 лв.;
- за данъчен
период м.07.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 3092,85 лв. – при внесен ДДС в
размер на 1081,85 лв. остава за довнасяне 2011,00 лв.;
- за данъчен
период м.08.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 9435,60 лв. – при внесен ДДС в
размер на 2427,60 лв. остава за довнасяне 7008,00 лв.;
- за данъчен
период м.09.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 3940,41 лв. Сумата е внесена;
- за данъчен
период м.10.2019 г. ДДС за внасяне в размер на 15 973,60 лв. – при внесен ДДС в
размер на 897,60 лв. остава за довнасяне 15 076,00 лв.;
- за данъчен
период м.11.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 50 178,55 лв. – при внесен ДДС
в размер на 2981,55 лв. остава за довнасяне 47 197,00 лв.;
- за данъчен
период м.12.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 20 643,13 лв. – при внесен ДДС
в размер на 365,13 лв. остава за довнасяне 20 278,00 лв.
Общият размер
на задължението за довнасяне за целия ревизиран период е 101 570,15 лв.
На основание
чл.175 от ДОПК и във вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за закъснение в
размер на 10 101,74 лв. /518.86 лв. + 9582,88 лв./.
В съдебното
производство жалбоподателят е представил документи, за които твърди, че са му
предоставени от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД, а именно сключени от последните: договори за наем на ППС и строителна
техника, граждански договори за възлагане на определена работа на отделни
физически лица ведно с констативни протоколи за свършената от тях работа, пътни
листове, фактури за закупени материали /фракция по експедиционни бележки;
фракция/, извлечения от инструктажни книги.
Съдът, с
протоколно определение от 08.06.2021 г., е допуснал поисканата от жалбоподателя
съдебноикономическа експертизата. С Молба-становище вх. № 3106/27.09.2021 г. „***“
ЕООД е направило изричен отказ от това си доказателствено искане.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което
има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Ревизионният акт
е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е
предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120,
ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. По този начин ясно са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е датиран и подписан.
Фактическите и правни изводи в него са допълнени и конкретизирани с направените
такива в ревизионния доклад, съставляващ неразделна
негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК.
В срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице не е подало възражение срещу доклада,
поради което липсата на обсъждане в ревизионния акт не води до нарушение на
изискването по чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия от надлежно
оправомощено лице. Заповедта има задължителното
съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с
данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно
ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС
и ЗКПО и ревизираните периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на
ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР.
В ревизионното
производство са спазени принципите за обективност, добросъвестност и право на
защита, регламентирани в чл.3 и чл.6 от ДОПК. Изпълнено е задължението по
чл.37, ал.1 от ДОПК за служебно събиране на относимите доказателства и
извършване на обективна оценка и анализ. В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното
лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки.
Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по
спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно
са направени справки по информационните масиви на НАП. Доказателствената
съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи
процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в изискуемата от закона
форма, които на основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства. Ревизията е извършена в срока, определен в ЗИЗВР № Р-22001420000412-020-003/04.06.2020
г. За резултатите от нея е съставен Ревизионен доклад № Р-22001420000412-092-001/30.07.2020 г. Не е спазен
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, но същото не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото срокът е инструктивен. Към него са приложени събраните от
ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Ревизионният
акт и приложеният
към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към
административната преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен
начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основа на какви
доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното,
съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати твърдените в
жалбата нарушения на процесуалните правила, а издадения ревизионен акт е
обоснован.
От приобщените към
делото доказателства се установява, че заповедта, с която е възложена ревизията
и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са
подписани от издателите им с валидни към момента на подписването електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверявания.
С оглед изложеното,
съдът намира, че ревизионният акт отговаря на изискванията на закона за
материална компетентност на издателя му, за процесуална законосъобразност и
обоснованост.
Относно приложението и съответствието с материалния данъчен закон съдът
намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120
от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване,
установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/.
„***“ ЕООД
черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, издадени му от
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***" ЕООД и „***“
ЕООД, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с
ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2
от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които
основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на
задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на
доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу
незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да проведе пълно
доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган
в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с
разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ орган,
така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези
правни последици, чийто юридически факт не е доказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с определение от 06.04.2021 г., като
на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални
действия.
Предпоставките за
приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от
ЗДДС. Най-общо, за възникването му е необходимо кумулативното наличие на
следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък
върху добавената стойност/чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, предметът по която се
използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл.69, ал.1/,
удостоверена по някой от начините, посочените в чл.71 от ЗДДС, като
счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчния кредит е включен в справката-декларация за същия
период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/.
Систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл.68 – чл.71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на
приспадане на данъчен кредит възниква когато данъчното задълженото лице е
„получило стоки или услуги“/чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ по доставка, която
отговаря на останалите, предвидени в ЗДДС, изисквания, и е документирана и
осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не
оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен
кредит трябва да е реално извършена. Това е и целта на режима на
приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или
дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде
поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото
по-горе, отсъствието на осъществена сделка е основание за отказ да се признае
право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава.
Съгласно чл.6, ал.1, във вр. с
чл.5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на
друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа
енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартния софтуер.
Според чл.9, ал.1, във вр. с
чл.8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е
различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство.
Облагаема, според чл.12, ал.1 от ЗДДС, е
доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на
изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие
/чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата
е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице
да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква
правото на приспадането му.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1
от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него
стоки или услуги по облагаеми доставки.
При постановяване на отказа за приспадане на данъчен кредит в
ревизираните периоди по фактурите, издадени на жалбоподателя от горепосочените
доставчици, и определянето на задължение за довнасяне по ЗДДС, органите по
приходите са се позовали на чл.68, ал.1 и т.1, чл.69, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС, като са приели, че не е налице основното условие за това - реално
извършени облагаеми доставки на стоки и услуги, които да се използват за извършването на други облагаеми доставки. В резултат на това, с ревизионния акт
допълнително е начислен ДДС вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 101 570,15 лв. по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД.
Част от
спорните фактури документират доставки на стоки – фракция, теракол и цемент.
Техни издатели са „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Фактурираните доставки
представляват договори за покупко-продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, във вр.
с чл.318, ал.1 от ТЗ, с предмет родово определени, потребими вещи.
С договорът за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна
вещ, срещу цена, която последният се залъжава да плати. Задължение на продавача
е и да предаде вещта на купувача /чл.187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че
фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се
установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически предал на
получателя описаните движими вещи и е получил от последния тяхната цена.
Доказването може да се извърши посредством преки доказателства, които да
установяват предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на
получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на
собствеността и предаването на стоките/ изключва необходимостта от установяване
на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се
направи единствения извод за настъпване на правнорелевантното обстоятелство.
Когато, обаче не са представени доказателства, които да установяват пряко
реалното осъществяване на сделката, последната може да бъде доказана
посредством косвени доказателства, от които се изясняват обстоятелства,
предшестващи или следващи продажбата, от систематичното осъществяване на които
следва единствения и категоричен извод, че последната е реализирана между
издателя и получателя по фактурата. Такива са фактите относно: съществуването
на стоките, предмет на сделките; конкретните им характеристики; мястото и
начинът на индивидуализацията им по съгласие на страните; физическите лица,
които са уточнявали параметрите по сделката; придобивното основание на правото
на собственост на продавача върху тях; местонахождението им преди продажбата;
начина, времето и обстоятелствата на фактическото им предаване на купувача;
последващата им употреба и други.
В настоящия случай за
установяване извършването на доставките жалбоподателят е представил фактури, но
без каквито й да е съпроводителни документи. Не са представени доказателства за
наличието на процесните стоки при доставчиците; при извършените насрещни
проверки не са представени никакви доказателства за произхода на стоките; не са
ангажирани никакви доказателства за добиването или закупуването на процесните
материали; не става ясно как са добити материалите, къде са съхранявани и т.н.
Не са представени доказателства за налични активи – складове, строителна
техника – машини и съоръжения, МПС и др. Непредставянето на посочените
документи от доставчиците води до невъзможност да се определи еднозначно дали
са притежавали процесните стоки, къде са ги съхранявали за времето от покупката
до реализацията им.
При извършените проверки в
информационната система на НАП е установено, че доставчиците са декларирали
покупки от трети лица, които обаче не са декларирали никакви продажби към тях.
Никой от доставчиците не е подал ГДД за деклариране на доходи от дейност за
2019 г.
В хода на ревизията, нито
доставчиците, нито жалбоподателя са представили документи за транспортирането
на стоките/активите. Не са ангажирани каквито й да е доказателства за
транспортирането на материалите до обекта, където са вложени. Липсват пътни
листа, товарителници и други, въпреки че по фактури се касае за превоз на
обемни и тежки товари /4000 – 5000 т/. Транспортирането на стоката „фракция“ би
следвало да се извърши със специализирани автомобили, но при ревизията е
установено, че доставчиците не притежават такива и при тях липсва не само
необходимата техническа, но и кадрова обезпеченост за извършване транспорта на
стоките - нямат товарни автомобили, както и лица, назначени на длъжност
„шофьор“.
В ревизионното производство
жалбоподателят е представил обяснения и документи, но в тях са установени явни
несъответствия и същите са подробно описани в РД и РА. Така например, в стокови
разписки е посочено, че материалите са доставени с включен транспорт „франко
обект“, но не е посочен точно на кой обект са доставени, не е вписан адрес или
друга идентификация на мястото на разтоварване на материалите; в друг случай
декларираните покупки надхвърлят вложените материали от посочения вид -
съгласно представени протоколи за СМР на обект „Изграждане на Главен клон I -
по ул. Орех - гр. С.***, кв. С.***“ са вложени 4700 тона фракция, а
жалбоподателят е закупил фракция над 5600 тона, в т.ч. 1688 тона от „***“ ЕООД
и 3950 тона от „***“ ЕООД; сключените договори за доставка на „фракция“ между
ревизираното лице и „***" ЕООД са от м.09.2019 г. и до 14.10.2019 г. -
т.е. преди да е сключен договор за изпълнение с клиента „НКС С.***“ ЕООД на 15.10.2019 г./.
Видно е от материалите по
делото, че органите по приходите са изследвали представените в хода на
ревизията документи /както от жалбоподателя, така и от неговите доставчици/ и в
резултат на това са формирали обоснован извод за липса на доказателства
доставките по спорните фактури да са реално извършени от сочените като техни
издатели. Взети са предвид и са съобразени и данните в информационната система
на НАП, които са послужили като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод.
Ревизиращите са формирали заключението, че упражненото право на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури е елемент от данъчна измама, тъй като са
фактурирани доставки, които не са извършени от процесните доставчици, като
получателят по фактурите е знаел или не е възможно да не е знаел, че те не
отразяват реални доставки.
Относно фактурираните доставки
на услуги от дружествата „***“ ЕООД - транспортни услуги, „***“ ЕООД и „***“ – СМР, „***“ ЕООД – услуги с механизация,
следва да се отбележи, че при извършването на същите се ползват машини, влагат
се материали и труд на наети по трудови или граждански договори лица.
За да е налице доставка на
услуга е необходимо да има безспорни доказателства, че е извършена конкретно от
доставчика по издадената фактура, както и документи, удостоверяващи, че
доставчикът притежава съответната материална, кадрова и техническа
обезпеченост. Такива доказателства не са събрани в хода на ревизионното
производство. Тъкмо обратното, установено е, че доставчиците не разполагат с
необходимите ресурси за извършване на спорните доставки /кадрови, технически,
материален/.
Отделно от горното, в хода на
ревизията не са представени никакви съпътстващи документи за услугите -
транспортни документи, разрешения за разтоварване на земни маси,
приемо-предавателни протоколи и др.
От доставчиците не са посочени
лицата, извършвали услугите, въпреки че такава информация е изискана с
изпратените им ИПДПОЗЛ. Не са представени документи, удостоверяващи
правоспособност на лицата да управляват специализирани МПС. Не е посочено с
какви активи са извършени дейностите. Не са представени документи за
собственост на същите. Не са представени никакви обяснения относно извършените
услуги. Р
При извършените от ревизиращия
екип допълнителни проверки в информационните масиви на НАП относно процесните
доставчици е установено, че последните не са представили никакви документи за
направени разходи във връзка с извършване на услугите - нае***е на техника,
разходи за гориво, ремонти, поддръжка и т.н. Те /доставчиците/ не са
декларирани покупки на горива, каквито са необходими за извършване на услугите,
въпреки че съгласно представените от жалбоподателя договори разходите за гориво
са за тяхна сметка. Точно обратното, разходи за гориво са декларирани от
задърженото /ревизираното/ лице.
При извършените проверки в ИС
на НАП е установено, че доставчиците не са декларирали каквито и да е приходи с
ГДД от извършени услуги през 2019 г. /в т.ч. и от посочените доставки/.
Декларирали са дейности, различни от тези по спорните доставки - монтаж на
дограма и др. Установено е, че нямат налични МПС-та и специализирана техника. В
дневниците за покупки са декларирали покупки от трети лица, които обаче не са
декларирали продажби към тях.
От страна на жалбоподателя са
представени единствено фактура и фискален бон за плащане в брой. За доставките
от „***“ ЕООД са представени и договори за услуги, в които е посочено, че срещу
възнаграждение следва да се извърши услуга с механизация в С.***. Представени
са ППП, в които е посочено прие***ето и предаването на услугите, без да е
конкретизирано с каква точно техника са извършени, в какво количество и т.н.
Същевременно е установено, че жалбоподателят е декларирал покупки на такива
услуги /нае***е на механизация, извозване на маси/ от други фирми /„***“ ЕООД,
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и др./, които разполагат с
необходимата техническа и кадрова обезпеченост, имат налични активи, персонал.
Получените от тях услуги са заплатени по банков път на значително по-ниски
цени.
Видно от гореизложеното е, че
в хода на ревизионното производство не са установени положителни факти за реално
извършване на доставките, документирани със спорните фактури и поради това правилно
е прието, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен
кредит по тези фактури.
Съдът се запозна, проучи и анализира и доказателствата, представени от жалбоподателя
в хода на съдебното производство и намери, че въз основа на тях не могат да се
обосноват изводи, различни от формулираните такива от данъчния орган.
Съображенията
са следните:
Жалбоподателят
е представил договори за наем на ППС и строителна техника, по които получатели
на доставките са лицата – издатели на спорните фактури.
При съпоставка
на договорите се установява, че има големи периоди от време, през които една и
съща строителна техника и едни и същи МПС са били предоставени под наем на
различни дружества или такива МПС, които според документите са били ползвани от
дружества, които не са страни по договорите за тяхното нае***е.
Така например:
- Договор за
наем на МПС /л.22/ е сключен на 12.02.2020 г. между „***“ ЕООД /наемодател/ и „***“
ЕООД /наемател/ - предмет на договора: предоставяне на МПС за временно ползване, а
именно: на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, ведно с Гондола „***“ 53 к с
рег. № ***. Срокът на договора е 1 година от датата на сключването на договора.
Предоставянето под наем на горепосочените МПС -
товарен автомобил „***“ с рег. № *** и Гондола „***“ 53 к с рег. № ***/ обаче е
било вече предмет и на Договор за наем /л.69/, сключен на 01.10.2019 г. между „***“ ЕООД /наемодател/ и „***“ ЕООД /наемател/ също със срок една година
от датата на сключване на договора.
Следователно, в
периода между 12.02.2020 г. и 01.10.2020 г. едни и същи МПС са били наети от „***“
ЕООД както от ***“ ЕООД, така и от „***“ ЕООД;
- Представени
са два договора за наем, по които наемодател е „***“ ЕООД. Първият е от дата
08.11.2019 г. и е сключен с „***“ ЕООД /л.34/, а вторият е с „***“ ЕООД и е от
04.04.2020 г. Предмет и на двата договора е предоставяне за временно и
възмездно ползване на багер Kubota KX 030-4, самосвал Mercedes 410 с рег. № ***, верижен багер CASE CX225 CR, мини челен
товарач New Holland LS 160. И двата договора са сключени за срок от 12 месеца, считано от датите на
подписването им. Следователно, „***“ ЕООД е предоставило за ползване една и
съща техника на две различни дружества /на „***“ ЕООД и на „***“ ЕООД/.
- Представен е
Договор за наем от 11.08.2019 г. /л.20/, сключен между „***“ ЕООД /наемодател/
и „***“ ЕООД /наемател/ с предмет: предоставяне за временно и възмездно
ползване на:
- влекач „Скания 124“ с
рег. № ***
- влекач „ДАФ 95 85-XF-CF“ с рег. № ***
- влекач „Iveko EuroStar Cursor 13“ с рег. № ***
- ремарке „Krone Sdp27“ с рег. № ***
- ремарке „Lamberet Maxima 13004 с рег. № ***
- ремарке „Schmitz SCS 24L“ с рег. № ***
Срокът на договора е 12 месеца, считано от датата
на подписването му от страните.
Същевременно са представени пътни листове, с които са документирани маршрутите на автомобил Daf 95 85-XF-CF с рег. № *** и Krone Sdp27 с рег. № ***
за датите: 05.12.2019 г., 09.12.2019 г., 11.12.2019 г., 12.12.2019 г.,
13.12.2019 г., 17.12.2019 г., 18.12.2019 г., 20.12.2019 г., 27.12.2019 г.
/съответно на л.74, л.76, л.78, л.79, л.81, л.82 и л.83, л.87 и 88, л.89 и 90,
л.95 и 96/. Като организация, извършила превоза е посочено „***“ ЕООД.
Констатира се
противоречие между договора за наем от 11.08.2019 г. и посочените пътни
листове, тъй като би следвало в периода, в който последните са издадени, влекач „ДАФ 95 85-XF-CF“ с рег. № *** и ремарке
„Krone
Sdp27“ с
рег. № *** да са били вече предоставени за ползване на „***“ ЕООД, а не да се ползват от „***“ ЕООД.
Представени са
и пътни листове за извършен превоз от влекач „Iveko EuroStar Cursor 13“ с рег. № *** и ремарке
„Schmitz
SCS 24L“ с
рег. № ***. Те са за следните дати: 05.12.2019 г., 09.12.2019 г., 12.12.2019 г., 13.12.2019 г., 17.12.2019 г., 18.12.2019 г.,
20.12.2019 г., 27.12.2019 г. /съответно приложени на л.75, л.76 и 78, л.80,
л.81, л.85 и 86, л.88, л.90 и 91, л.97 и 98/. В пътните листове като
организация е вписано „***“ ЕООД, а превозите с
посочените МПС са извършени по времето на действие на Договор за наем от
11.08.2019 г., по силата на който наемател на тези МПС е „***“ ЕООД.
Подобно е
положението относно пътните листове, с които са документирани маршрутите на товарен автомобил „***“ с
рег. № *** и Гондола „***“ 53 к с рег. № *** на датите: 09.12.2019 г.,
13.12.2019 г., 17.12.2019 г., 18.12.2019 г., 20.12.2019 г., 27.12.2019 г.
/приложени съответно на л.75 и 77, л.80, л.83 и 84, л.86 и 87, л.92 и 93, л.94
и 95/. В тях като организация – доставчик на услугата е вписано „***“ ЕООД,
макар че съгласно Договор за наем от 01.10.2019 г., сключен между „***“ ЕООД /наемодател/ и „***“ ЕООД /наемател/ именно последното е
наемател на тези МПС, а дружеството „***“ ЕООД евентуално е станало техен
наемател след сключването на договора от 12.02.2020 г. /тъй като както се
посочи и по-горе договорът със „***“ ЕООД е със срок на действие 1 година, а
няма данни същият да е бил преждевременно прекратен или развален/.
За периода на
действие на Договор
за наем от 01.10.2019 г. между „***“ ЕООД и „***“
ЕООД са представени и пътни листове, издадени от друг търговец – „***“ ЕООД, за
маршрутите на „***“ с
рег. № *** и Гондола „***“ 53 к с рег. № ***, а именно: за 04.11.2019 г.,
05.11.2019 г., 06.11.2019 г., 07.11.2019 г., 08.11.2019 г., 11.11.2019 г.,
12.11.2019 г., 13.11.2019 г., 14.11.2019 г., 15.11.2019 г., 18.11.2019 г.,
19.11.2019 г., 20.11.2019 г., 21.11.2019 г., 22.11.2019 г., 25.11.2019 г.
/приложени на л.103, л.104 и 105, л.107, л.108,л.108, л.109 и 110, л.110 и 111,
л.111 и 112, л.112 - 114, л.115, л.116, л.117, л.118, л.119/.
Във всички пътни листове са вписани имената на
шофьорите, но не са представени договори /трудови или граждански/, сключени с
лица със същите имена. Същевременно, според справката в базата данни на НАП
нито един от тези доставчици няма регистрирани трудови договори с лица, заемащи
длъжност „шофьор“, няма данни за изплатени трудови или извънтрудови
правоотношения. Не са представени доказателства откъде са натоварени
стоките, от кого са закупени, на кого са предадени. Липсват и надлежни
доказателства за собственост на моторните превозни средства и строителната
техника, за които се твърди, че са предоставени под наем по силата на
договорите.
Към фактурите
не са приложени съпътстващи документи. Липсват каквито й да е доказателства, че
същите са надлежно осчетоводени. Не са представени дневници за покупки,
дневници за продажби, доказателства за извършени плащания, оборотни ведомости,
главни книги, хронологични ведомости на
счетоводните сметки.
Въпреки указаната доказателствена тежест жалбоподателят не е положил усилия
да обоснове твърденията си като попълни доказателствената съвкупност с относими
документи, не е поискал съдебноикономическа експертиза, която да се запознае
със счетоводствата на доставчиците и да установи дали спорните доставки са
намерили отражение в тях, дали са надлежно вписани в дневниците на покупките и
дневниците на продажбите, направени ли са разплащания и т.н.
От горното следва, че нито в
ревизионното производство, нито в хода на съдебното оспорване са събрани
доказателства, от които да се установява реалното изпълнение на задълженията на
страните, във връзка с доставките, обективирани в спорните фактури. Налага се
извода, че е правилна констатацията на органите по приходите за липса на реално
извършени доставки на стоки и услуги. Законосъобразно се явява заключението, че
не е налице предпоставката на чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, вр. чл.6
и чл.9 и чл.25 от ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 101 570,15 лв. по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД. Ето защо, правилно и законосъобразно, на основание чл.118, ал.1 от ДОПК
са установени задължения за довнасяне в същия размер и са начислени лихви върху
тях.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият състав на Административен съд - Перник счита, че ревизионния акт в
обжалваната му част е законосъобразен, а подадената срещу него жалба –
неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Съдът намира за неотносими към
настоящия правен спор изложените в жалбата аргументи във връзка с установената
практика на Съда на Европейския съюз. Застъпените от него становища в редица
решения не са в противоречие с изводите на органите по приходите, направени в
оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия съдебен състав. В случая,
правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя не само
защото доставчиците по фактурите не разполагат с кадрови, материална,
техническа и т. н. обезпеченост, а и защото е констатирано отсъствие
на реално извършени доставки и услуги. Само реалната размяна на имуществени
блага, осъществена от регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат
освободени от тежестта на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху
добавената стойност. Изводът за това налице ли е действителна доставка на стоки
или услуги се прави от решаващия съд в съответствие с националните правила за
доказването и след извършване на обща преценка на всички доказателства и
фактически обстоятелства по отнесения до него спор. В конкретния случай не се
налага допълнително да се изследва въпроса дали жалбоподателят е знаел или е
могъл да знае, че фактурираните сделки не са извършени, тъй като той е страна
по тях, а това изключва възможността да не е наясно, че не е получил описаните
във фактурите стоки и услуги.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.161, ал.1, изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съобразно чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъде в размер на 3646,72 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и
шест лева и седемдесет и две стотинки/.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЯ
жалбата „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
п.***, представлявано от управителя С.А.С., против Ревизионен акт №
Р-22001420000412-091-001/22.10.2020 г., издаден от Г.И.М..***– началник на сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.*** и орган, възложил
ревизията, и М.Й.В.***– главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 144/27.01.2021 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.***, с който на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД в периода от 03.05.2019 г. до 31.12.2019 г., и е определен за внасяне ДДС в размер на
101 570,15 лв. /сто и една хиляди петстотин и седемдесет лева и петнадесет
стотинки/, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 10 101,74
лв. /десет хиляди сто и един лева и седемдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
п.***, представлявано от управителя С.А.С. ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.*** при Централно
управление на Националната агенция по приходите сумата от 3646,72 лв. /три
хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/