№ 8414
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20221100508006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 437 от ГПК и е образувано възоснова на жалба с правно
основание чл. 435, ал.2 т. 7 от ГПК.
Обжалвано е Постановление за разноските с Изх. №4309/10.06.2022г. на съдебния
изпълнител № 788 постановено по изпълнително дело № 20227880400389 в частта за
разноските. Жалбата е редовна и администрирана. Подадена от лице обосновало правен
интерес от обжалване /длъжника/ в изпълнително производство, срещу подлежащ на
обжалване акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да обоснове този извод, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №:20227880400389 е образувано и водено по молба с вх. №
2920/09.06.2022г. на взискателя С.С.К. с ЕГН ********** въз основа на Изпълнителен лист
издаден по в.гр.д. №74/2021г. на СГС, във връзка с гр.д, № 20129/2019 на СРС. Съгласно
съдържанието на изпълнителния лист длъжникът „345“ ООД с ЕИК ******* е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на трудова
злополука, присъдени в размер на 42 000 лева, 1821,42 лева имуществени вреди, ведно със
законна лихва от 05.04.2019 г.
Изпълнителното дело е образувано възоснова на Молба с вх. Рег. № 2920 от 08.06.2022г., от
съдържанието на която се установява, че се претендират всички суми, посочени в
изпълнителния лист.
Десет дни след образуване на изпълнителното дело, на 17.06.2022 г. длъжникът е уведомил
съдебния изпълнител, че е извършил плащане на част от задължението и е поискал
намаляване на главницата от 42 000 на 34 000 лева по обезщетението за неимуществени
вреди и от 1821.42 лева на 594.40 лева по обезщетението за имуществени вреди.
В тази молба е поддържал становището, че към датата на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело, задълженията към взискателя са в размер на 34 000
1
лева, ведно с 14 507.83 лева, представляваща законна лихва върху тази сума за периода от
04.04.2018 г. до 17.06.2017 г. , сумата от 594.40 лева, ведно с 193.20 лева, представляваща
законна лихва върху тази сума за периода от 05.04.2019 г. В същата молба длъжникът е
поискал от съдебния изпълнител да извърши корекция на поканата за доброволно
изпълнение, като е заявил, че има желание да заплати в срока за доброволно изпълнение. В
същата молба са изложени твърдения за наличие на обективни причини за липсата на
доброволно изпълнение и се настоява, съдебния изпълнител да приеме, че длъжника не е дал
повод за образуване на изпълнителното дело, съответно не дължи разноските за неговото
образуване и движение. Приложени са съдебни актове, представляващи основанията на
издаване на изпълнителния лист. От тяхното съдържание, се извежда твърдението за
частично е влязъл в законно сила първоинстанционен съдебен акт за сумата от 8000 лева,
част от 42 000 лева, присъдени като обезщетение на неимуществени вреди и за сумата от
1227.02 лева, част от присъдените 1821.42 лева. С въззивното решение, съдът е потвърдил
съдебния акт в обжалваната част, като в диспозитива изрично е посочил, в кои части
решението на първата инстанция е влязло в законна сила. Молба с подобно съдържание е
депозирана на 22.06.2022г., но е представено доказателство за извършено плащане / л. 65/ в
размер на 69065.95 лева по сметка на ЧСИ, която сума представлява цялото задължение
посочено в призовката за доброволно изпълнение. В молбата обаче е възразено срещу
дължимостта на 19 722.48 лева, представляваща разликата между платената и тази част от
присъденото задължение, което не е било заплатено преди образуване на изпълнителното
дело. Съдебният изпълнител е връчил препис от молбата на взискателя, на който е указал
срок за писмен отговор.
В писмено становище, взискателката чрез пр. представител оспорва допустимостта на
възражението за плащане с аргумента, че в изпълнителното производство могат да се
съобразяват само плащания, което са извършени след издаване на изпълнителния лист.
Поддържа се становището, че изпълнителния лист установява подлежащо на изпълнение
вземане и след като не е обжалвано разпореждането за неговото издаване, платените преди
това суми могат да се претендират за връщане по общия ред, но не е в изпълнителното дело.
Според длъжника, дори и да е извършено плащане, то не е в компетентността на съдебния
изпълнител да съобразява каква част от задължението по изпълнителния лист е платено, тъй
като може да възникне спор, по който компетентен да се произнесе е само съда в общ исков
процес.
В писменото си становище, съдебният изпълнител е приел, че платежно нареждане
№*********/16.12.2020г. удостоверява плащане в размер на 11634,58 лева и това плащане е
извършено преди образуване на изпълнителното дело. Счита, че плащането в този размер е
недостатъчно за погасяване на цялото задължение, поради което го приема за частично и
съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, приема, че с тази сума се погасяват
разноските, след това лихвите и най-после главницата. На базата на този принцип развива
доводи, че направеното частично плащане погасява най-напред присъдената лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 42 000лв. Изчислената законна лихва върху тази
2
сума от датата на трудовата злополука /04.04.2018 г./ до датата на плащането / 16.12.2020г./ е
в размер на 11515,00лв. Разликата от платената сума в размер на 119,58лв. следва да се
приспадне от дължимата главница - 42 000,00лв. Следователно главницата се получава, че е
в размер на 41 880,42 лв., върху тази сума има присъдена законна лихва от 16.12.2020г. до
окончателното заплащане на задължението / 21.06.2022г./ и същата следва да бъде
начислена и дължима от длъжника. Счита, че на длъжника следва да се възстанови сумата от
11 634,58лева, но този плащания не се отразяват на разноските.
Съдът след като съобрази становищата на страните и изложението на съдебния изпълнител,
приема, че споровете за съдържанието на изпълнителния лист могат да се решават по реда
на неговото обжалване – чл. 407 от ГПК. Според този ред, длъжникът е разполагал с
двуседмичен срок за обжалване, считано от връчване на призовката за доброволно
изпълнение. В това производство, съдът е компетентен да съобразява съдържанието на
изпълнителния лист с факта на удостоверени предхождащи издаването му плащания. В
производството по обжалване разпореждането на съдията за издаване на лист, могат да се
правят възражения за извършени плащания преди издаване на изпълнителния лист и те се
съобразяват с неговото съдържание. След като е пропуснал срока за обжалване на
изпълнителния лист, длъжникът е представил документ за извършено плащане през
съдебния изпълнител. Документът представлява банково извлечение за платена сума в
размер на 11634 лева и основанието за плащане е Решение от 05.11.2020 по гр. д. №
20129/2019 г. Размерът на плащането съответства на сбора на тези суми, за които
първоинстнационното решение е влязло в законна сила, 8000 по претенция за
неимуществени вреди и 1227.02 по претенция за имуществени вледи, както и лихви в
размер на остатъка за периода от завеждане на исковата молба до извършване на плащането
16.12.2020 г. Плащането е извършено преди образуване на изпълнителното производство и
върху тези суми, длъжникът не дължи разноски в изпълнителното производство.
Необосновано е съдебния изпълнител да приема, че плащането покрива други задължения,
като пренебрегва основанието за плащане посочено в платежния документ. След като
длъжникът е представил доказателства за своевременно погасен дълг по влязло в законна
сила съдебно решение, то съдебния изпълнител е длъжен да да зачете плащането,
включително и когато определя разноските. Върху предварително платените главници и
лихва, за част от сумите по изпълнителния лист, длъжникът не дължи разноски защото с
поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, а кредитора не следва
да бъде награждаван с разноски, за това, че недобросъвестно е претендирал да бъде
събирана цялата главница, въпреки, че е получил частично плащане.
Изпълнителното дело е имало за предмет събиране на неплатени вземания в размера, в
който са присъдени с въззивното решение, затова и адвокатското възнаграждение следва да
бъде изчислено в съответствие с нормата на чл. 10, т.2 пр. първо от Наредба №1/09.07.2004
г. върху следните суми 34 000 лева и 594 лева. Минималното възнаграждение за този
материален интерес е 783 лева, а не 1956.14 лева.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема жалбата за основателна поради
3
което Постановлението за разноските следва да бъде изцяло отменено и делото върнато на
съдебния изпълнител за преизчисляване на разноските, върху частта, от сумите, които не са
били платени преди оборзуване на изпълнителното дело, като съобрази, че длъжникът
дължи разноски само за разликата над 8000 до 42 000 и за разликата над 1116.65 до 1838
лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ № 788 с район на действие СГС по изпълнително дело №
20227880400389, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 4310 от
10.06.2022г. в частта, в която са определени разноски в производството и ВРЪЩА на
съдебния изпълнител постановлението в отменената част за определяне на разноските
съобразно незаплатените от длъжника суми към датата на образуване на изпълнителното
дело.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4