О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№… 26.02.2018г град Търговище
Търговищкият окръжен съд
наказателно отделение
На двадесет и шести февруари две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
След като
разгледа докладваното от председателя
ЧНД № 16 описа за 2018 година,
установи следното :
Производството е по чл.243 ал.4
от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия И.В.И. ***,
действащ чрез защитника си адв.П., подадена срещу Постановление на ОП-Търговище от
17.01.2018г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 и
чл.35 от НПК частично е прекратено наказателното производство за извършено от И.
престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл.26 от НК, и за
извършено от Александър Здравков Ангелов
престъпление по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК. В
жалбата се изразява становище, че крайният извод на ОП-Търговище, за
прекратяване на наказателното производство е правилен и не се оспорва, но се възразява относно основанията за прекратяване, моли се
обжалваното постановление да бъде изменено, като се приеме, че И. не е извършил
каквото и и да било съставомерно по смисъла на НК престъпление.
Срещу Постановлението на
ОП-Търговище от 17.01.2018г., за частично прекратяване е постъпила жалба от обвиняемия Александър Здравков
Ангелов от гр.София , действащ чрез
защитник адв.Д.Моллов от АКТ. В постъпилата жалба се твърди, че обжалваното постановление за частично прекратяване
е незаконосъобразно и необосновано,
поради което и се моли същото да бъде изменено. В жалбата не се оспорва
крайният извод на ОП-Търговище, за прекратяване на наказателното производство,
не се оспорва основанията за прекратяване, моли се обжалваното постановление да
бъде изменено, като се приеме, че Ангелов не е извършил каквото и и да било
съставомерно по смисъла на НК престъпление.
Срещу постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство водено срещу И.И. и Александър Ангелов е постъпила
жалба и от министъра на финансите,
като представляващ държавата, подадена
чрез ст.ю.к. при ТД на НАП Търговище М.Д.. В жалбата се твърди,че обжалваното
постановление за прекратяване е необосновано и незаконосъобразно, моли се
същото да бъде отменено, като се дадат указания за правилно прилагане на
закона, а преписката се върне на ОП-Търговище.
Съобразявайки доказателствата по делото и обжалваното
постановление на ОП-Търговище, съдът приема, че
жалбите са ДОПУСТИМИ, а разгледани
по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
След като се запозна със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с мотивите, изложени в постановлението на
прокуратурата и с доводите в жалбата,
съдът намира следното :
ДП е образувано на 05.04.2017г. срещу Александър Здравков
Ангелов за това, че на29.04. 2014г. в
гр.Търговище, като управител и представляващ „Ангелов 2014“ЕООД избегнал
установяване на данъчни задължения - ДДС
в особено големи размери – 30509лв. на данъчен субект „Ангелов 2014“ЕООД като –
потвърдил неистина в подадена годишна данъчна декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх.№25001055760/12.12.2014г., използвал документи с невярно съдържание при
упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне
на информация пред органите по приходите- 6 бр. фактури с номера
:№1/14.11.14г., №2/17.11.14г. №3/19.11.14г., №4/20.11.14г., №5/21.11.14г.,
№6/18.11.14г. – престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 от НК.
Вж./л.2 от ДП/.
Същото ДП е образувано и срещу И.В.И.
***, за това, че на 12.12.2014г. в
гр.Търговище, като управител и представляващ „Илай трейд“ЕООД-Търговище,
избягнал установяване на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери
-30 220лв. на данъчен субект „Илай трейд“ЕООД, както следва: - потвърдил
неистина в подадена справка декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх.№25001055761/12.12.14г., и използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност, при
водене на счетоводство и при представяне информация пред органите на приходите
– 6 броя фактури с номера :№71/14.11.14г., №72/17.11.14г., №73/18.11.14г.,
№74/19.11.14г., №75/20.11.14г. и №76/21.11.14г. – престъпление по чл.255 ал.3
във вр. с ал.1 т.2 и т.6 от НК. Вж./л.2 от
ДП/.
На 04.12.17г., Александър Здравков Ангелов е бил привлечен в качеството на обвиняем – за
това, че на 12.12. 2014г. в
гр.Търговище, като управляващ „Ангелов 2014“ ЕООД , при условията на продължавано престъпление избегнал
установяване на данъчни задължения в особено големи размери: ДДС в размер
на 30 509.70лв. и корпоративен
данък 15 083.35лв на данъчен субект „Ангелов 2014“ЕООД като – потвърдил
неистина в подадена годишна данъчна декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх.№25001055760/12.12.2014г. и ГДД с №2500И0020956/19.03.15г., и при
упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне
на информация пред органите по приходите, използвал документи с невярно
съдържание - 6 бр. фактури с номера :№1/14.11.14г., №2/17.11.14г.
№3/18.11.14г., №4/19.11.14г., №5/20.11.14г., №6/21.11.14г. – престъпление по
чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК. Вж./л.120 от ДП/.
На 04.12.2017г. И.В.И. е бил
привлечен в качеството на обвиняем – за това,
че на 12.12.2014г. в
гр.Търговище, като управляващ и представляващ „Илай трейд“ЕООД, при условията
на продължавано престъпление избегнал установяване на данъчни задължения в
особено големи размери, а именно: ДДС -30 220лв.и корпоративен данък
14 699,37 на данъчен субект „Илай трейд“ЕООД, като: - потвърдил неистина в
подадена справка декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№25001055761/12.12.14г., и
ГДД с №25000И0020948/19.03.2015г. при упражняване на стопанска дейност, при
водене на счетоводство и при представяне информация пред органите на приходите,
използвал документи с невярно съдържание – 6 броя фактури с номера
:№71/14.11.14г., №72/17.11.14г., №73/18.11.14г., №74/19.11.14г., №75/20.11.14г.
и №76/21.11.14г. – престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК.
Вж./л.129 от ДП/.
След като е приел, че са събрани всички относими
доказателства по ДП, на 17.01.2018г. наблюдаващият прокурор е изготвил Постановление с което е прекратил частично
наказателното производство, в частта за извършено от И. престъпление по чл.255
ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл.26 от НК, и за извършено от Александър Здравков Ангелов престъпление по
чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК.
За да прекрати наказателното
производство в тази му част, прокуратурата е изложила следните съображения:
„Илай Трейд“ЕООД и „Ангелов 2014“ ЕООД
са вписани в ТР през четири дни, като
единствената търговска дейност на двете дружества е тази
по инкриминираните фактури. Прието е, че „Илай Трейд“ЕООД и „Алексс консулт“ЕООД са наели едно и също
помещение, а транспорта по сключените сделки се осъществявал от „Къневи
груп“ООД, което е в началото и края на веригата, а всички плащания са извършени на 25.11.2014г. Прието е за
доказано, че с оглед на горното има връзка между представляващите дружествата,
както и , че същите действат с обща цел – движение на стоки само по документи,
без да има реално изпълнени доставки, съобразно чл.6 от ЗДДС, което довело до
неправомерно упражнено от дружествата право на данъчен кредит съобразно
данъчното законодателство и съответно декларирани със СД неверни обстоятелства.
Прокуратурата е приела, че тъй като „Илай Трейд“ЕООД и „Ангелов 2014“
ЕООД са нямали към момента данъчни задължения, чийто установяване да искат да
избегнат, не се доказва представителите
им да са извършили престъпление по чл.255 ал.1 от НК- което изисква „избягване
на установяване или плащане на данъчни
задължения“, с цел „да се облагодетелстват, като укрият, намалят съществуващи,
реални данъчни задължения или да не ги платят…“. Прокуратурата приема, че с
фиктивните продажби на една и съща стока не се постига укриване на данъци и
ощетяване на бюджета , и е приела, че не е била това целта с тези продажби. В
този смисъл прокурора е постановил, че
„с обратното връщане на стоката при първия доставчик се цели имитиране
на дейност и формиране на фиктивни обороти на дружествата по веригата с цели,
извън данъчното законодателство, вероятно с оглед кандидатстване по различни
програми по заетост“. В обжалваното
постановление също се приема,
че декларираните неверни обстоятелства с
ГДД на всяко от дружествата не цели избягване установяване на данък по ЗКПД,
тъй като при липса на търговска дейност, не са реализирани реални приходи и
разходи, финансовия резултат от които да обуслови корпоративен данък. Като
извод прокурора е произнесъл, че „щом
приходите са декларирани и те са получени – признаването на приход по
фиктивните продажби, а непризнаването на разход по фиктивните покупки е недопустимо
от гледна точка на наказателното право“. С оглед на горното прокуратурата
приема, че в случая не се касае престъпления против данъчното законодателство,
и е прекратила наказателното производство в тази му част. Въпреки това, в
постановлението е изложено мнение, че от
материалите по ДП се установява, че двамата обвиняеми са съставяли и използвали
документи с невярно съдържание – фактури, СД и ГДД, поради което и е
постановила ДП да се изпрати на РП-Търговище, която е компетентна да извърши
разследване с оглед извършени документни
престъпления.
От материалите по ДП се установява по безспорен начин, че „Илай трейд“ЕООД е вписано в търг.регистър на
24.03.2014г.,със собственик на капитала и представляващ дружеството – обв. И.И., като на 14.04.2014г. дружеството е било
регистрирано по ЗДДС. Дружеството „Ангелов 2014“ ЕООД е регистрирано от Александър Ангелов на
20.03.2014г., който е и собственик на капитала и представляващ същото. „Ангелов
2014“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на
14.04.2014г.. Безспорно е , че дружеството
„Илай трейд“ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит за
покупките по фактури - :№71/14.11.14г., №72/17.11.14г., №73/18.11.14г.,
№74/19.11.14г., №75/20.11.14г. и №76/21.11.14г. издадени от „Къневи груп“ООД на
обща стойност 151 100лв и 30 220лв ДДС. Получените стоки са били
придружени с опис на стоките, тяхното количество, както и е бил изготвен приемо
- предавателен протокол. Фактурите са били осчетоводени, а стоките са били
заведени.
За същия период по ЗДДС
м.11.2014г. дружеството е декларирало
облагаеми доставки , продажба на същия ден, на същите стоки на „Ангелов
2014г-„ЕООД- фактури :№1/14.11.14г., №2/17.11.14г. №3/18.11.14г.,
№4/19.11.14г., №5/20.11.14г., №6/21.11.14г.на обща стойност 152 548.50лв и
30 509.70 лв ДДС. По нареждане на
„Ангелов 2014г“ЕООД сумите за по
закупуване на стоките от „Илай трейд“ЕООД били преведени на 25.11.2014г, след
което и на същия ден били преведени на „Къневи груп“ООД.
Към месец ноември 2014г. „Ангелов 2014“ЕООД
декларирало облагаеми доставки за продажба на кафе, безалкохолни и алкохолни
напитки – продало стоките на „Алексс консулт“ЕООД – ф№2/14.11.14г.,
ф№3/17.11.14г.,ф№4/18.11.14г., ф№5/19.11.14г., ф№6/20.11.14г., и ф№7/21.11.14г.
на обща стойност 153 681.50лв и 30 736.20 лв ДДС.На 25.11.2014г.
парите постъпили по нареждане на „Алексс консулт“ЕООД по сметка на „Ангелов
2014г.“, като същия ден били преведени на „Илай трейд“ЕООД. Дружеството „Ангелов 2014“ЕООД е упражнило
правото на приспадане на данъчен кредит за месец октомври на 2014г в размер
общо на 152 548.50лв. и ДДС в
размер на 30 509.70лв..
По делото е безспорно доказано,
че транспортирането на закупуваните от дружествата стоки, е било извършено от
„Къневи груп“ ООД, за което последното дружество е наело товарен автомобил от
„Тоти-91“ЕООД, и извършван превоз от обект на „Къневи груп“ООД на ул.Братя
Миладинов №31 до обект на „Илай трейд“ЕООД находящ се на ул.Ал.Стамболийски
№44. Видно от приложените по ДП договори за наем се установява, че склада
находящ се в гр.Търговище ул.Ал.Стамболийски №44 е бил нает от дружествата
„Алексс консулт“ЕООД и „Илай трейд“ЕООД.
Съобразявайки така описаните
сделки, видове стока , съхранение, плащане и транспорт по същите, вещото лице изготвило експертизата е категорично,
че веригата доставчици започва от
„Къневи груп“ООД, като всяка вечер стоките се връщат отново при „Кънев груп
„ООД. Горното се установява, тъй като всяко едно от горните дружества е
осчетоводило по-горе описаните фактури, отразили са ги в дневниците за
продажби,като последен получател е посочен- „Къневи груп“ООД.
При така установеното, правилно
ОП-Търговище е приела, че по шестте
фактури :№71/14.11.14г., №72/17.11.14г., №73/18.11.14г., №74/19.11.14г.,
№75/20.11.14г. и №76/21.11.14г. издадени от „Къневи груп“ООД на обща стойност
151 100лв и 30 220лв ДДС, със
справка декларация по чл.125 от ЗДДС И. е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 30 220лв, а с ГДД по чл.92 от ЗКПО декларирал
разходи, включващи и тези фиктивни фактури намаляващи корп.данък с 14699.37лв.
От материалите по ДП по безспорен начин се доказва, че и Ангелов е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 509.70лв. чрез
СД по ДДС по фактури - №1/14.11.14г., №2/17.11.14г. №3/19.11.14г.,
№4/20.11.14г., №5/21.11.14г., №6/18.11.14г., и по ГДД по ЗКПО декларирал
разходи, включващи и тези фиктивни фактури, намаляващи корп.данък с
15 083.35лева.
Така приетата за установена
фактическа обстановка кореспондира напълно със събраните по делото
доказателствени материали. В постановлението на прокуратурата са коментирани и
анализирани всички значими доказателствата по делото, и това от
своя страна е било достатъчно за обосноваване както на фактическите констатации
на прокурора за обстоятелствата касаещи съставените от дружествата на
подсъдимите фактури , СД и ГДД, така и
за извода му за недоказаност двамата
обвиняеми да са извършили престъпление по чл.255 от НК.
При правилно установената
фактическа обстановка, ОП-Търговище правилно е направила следните правни
изводи:
Дружествата „Илай трейд“ЕООД
и „Ангелов 2014г.“ЕООД са вписани в търговския регистър в рамките на няколко
дни, единствената им търговска дейност е тази по описаните по-горе фактури а плащанията по всички фактури били на един и същ ден. Прието е за безспорно
доказано, че стоката предмет на
описаните фактури е закупена първоначално от „Къневи груп“ ООД, и на същия ден
отново е била препродадена на същото дружество. Правилно прокуратурата е
приела, че в случая има връзка между собствениците и управляващи трите
дружества, като и тримата са действали с обща цел. Доказан е и факта, че
сключваните сделки не са били реални. Общата картина на доказателствения
материал по ДП установява, че движението на стоки в случая е само по документи,
без да са налице реални доставки, което на осн. чл.6 от ЗДДС е довело до
неправомерно упражняване от дружествата на право на данъчен кредит съобразно
данъчното законодателство и съответно декларирани със СД неверни обстоятелства.
Въпреки това, правилен и обоснован е крайният извод на прокуратурата, че с фиктивните продажби на една и съща стока не
се постига укриване на данъци и ощетяване на бюджета , и е приела, че не е била
това целта с тези продажби. Този извод се обосновава и от безспорно доказаното,
че всички сделки и издадени по тях фактури са били надлежно осчетоводени и са
намерили място в СД и ГДД на дружествата.
В този смисъл прокурора правилно е приел, че „с обратното връщане на стоката при първия
доставчик се цели имитиране на дейност и формиране на фиктивни обороти на
дружествата по веригата с цели, извън данъчното законодателство“. В обжалваното постановление също се приема, че декларираните неверни
обстоятелства с ГДД на всяко от дружествата не цели избягване установяване на
данък по ЗКПД, тъй като при липса на търговска дейност, не са реализирани
реални приходи и разходи, финансовия резултат от които да обуслови корпоративен
данък. Имайки предвид, че до момента на сключване на тези сделки
дружествата на двамата обвиняеми не са осъществявали друга търговска дейност
със същите дружества, се налага и извода, че
в случая същите не биха могли да се
облагодетелстват, да укрият , намалят или приспаднат, свои реални данъчни задължения.
Престъплението по чл.255ал.1
от НК е винаги резултатно -
то е довършено с настъпването на определения от законодателя факт – избягване
установяването или плащането на данъчните задължения. Не на последно място
следва да се има предвид, че извършването на данъчна ревизия и издаването на
ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за
определяне на данъчно задължение по чл.255 от НК, и ангажиране на наказателна
отговорност . Деянието с което е извършено престъплението по чл.255 от НК
следва да бъде единствено и само под формата на „умисъл“, деецът трябва да съзнава обществено опасния му
характер, да предвижда неговите обществено опасни последици и да иска
настъпването им.
От постановленията с които и Ангелов и И. са
привлечени в качеството им на обвиняеми за извършени престъпления по чл.255
ал.3 вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 от НК , в настоящия случай е посочено,
двамата са действали в качеството им на
управляващи и представляващи ЕООД, и са „избегнали установяване на
данъчни задължения в особено големи
размери“.
В случая
правилно е прието,че изготвените от дружествата процесни фактури представляват документи
с невярно съдържание, тъй като описаните в тях сделки не са осъществени, т.е.
по тях реално липсва доставка. Безспорно е, че по този начин обвиняемите като
управителите на съответните дружества са
упражнили правото си на приспадане на
данъчен кредит. В този смисъл на разсъждения
съдът
се запозна с Решение № 4/26.03.2014 г. по н.д. № 2276/2013 на ВКС, ІІІ
н.о., който приема, че „ за да има избягване (съответно осуетяване на
установяването) на данъчни задължения на първо място е необходимо да се
установи имали възникнали задължения за внасяне на ДДС, което означава да се
съберат данни и за сделките, по които данъчно задълженото лице е
"доставчик" на услугите или стоките, за които е получило плащане с
ДДС и чието възстановяване в бюджета на държавата то дължи“. Видно от доказателствата по ДП, в настоящият
случай се установява по безспорен начин, че към
този момент дружествата „Илай
трейд“ЕООД и „Ангелов 2014г“ЕООД не са имали данъчни задължения, чието
установяване да искат да избегнат.
Ако управителите на двете дружества не бяха
осчетоводили / не бяха вписали в дневника за продажби и в справката-декларация
(СД) за съответния данъчен период/ осъществените облагаеми по ЗДДС сделки , то тогава
би било налице затаяване на истина и реалният резултат са постига с
неначисляването, т. е. укриването на възникналото за данъчно задълженото лице данъчно
задължение и неплащането му в законоустановения срок. При т. н.
"фиктивна" сделка същата се осчетоводява, вписва се в регистъра за
покупките и с отразяването й в съответната СД се потвърждава неистина, а
резултатът е постигане на данъчен кредит, който може да се приспадне с дължим
от данъчно задължения субект ДДС за съответния данъчен период, а ако реално се
претендира и получи неследващ му се за възстановяване ДДС, деецът върши
престъплението. Настоящият случай не
такъв.
По жалбата на Министъра на финансите:
С оглед на горното е неоснователно оплакването
в жалбата на Министъра на финансите, за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваният прокурорски акт. В същата жалба се заявява, че в обжалваното
постановление не са съобразени и
изпълнени дадените с постановление указания от Апелативна прокуратура-Варна,
съгласно които –„ процесното деяние носи
белезите на данъчно престъпление-неоснователно ползване на данъчен кредит. Запознавайки
се с приложеното /на л.78 от ДП/ постановление на Апелативна прокуратура –Варна
от 07.02.2017г., съдът констатира, че на стр.3 от същото, прокуратурата е
приела, че към момента, съобразявайки фактите и обстоятелствата извлечени от
констатациите на РА, който има само
декларативно действие, същите са достатъчно данни по смисъла на чл.211
от НПК за образуване на ДП за извършено престъпление по чл.255 от НК.
Дадените с цитираното
постановление указания са били спазени, образувано е ДП, проведено е
разследване, като ОП-Търговище е
привлякла в качеството на обвиняеми лицата И. и Ангелов за извършени
данъчни престъпления по чл.255 от НК.
Въпреки това, след проведените
допълнителни следствени действия, и събрани нови доказателства се е
наложил извода, че действията на двамата обвиняеми, не биха могли да се
квалифицират като престъпление по чл.255 от НК. Следва да се отбележи, че приетата в
постановлението за частично прекратяване фактическа обстановка кореспондира
напълно със събраните по делото доказателствени материали. Коментирани са
доказателствата по делото, което от своя страна е достатъчно за обосноваване
както на фактическите констатации на прокурора за обстоятелствата касаещи деянията по повдигнатите обвинения, така и на
изводите му за несъставомерност на деянията на двамата обвиняеми. Законосъобразен
е и крайният извод на прокуратурата, същият е съобразен с установената
фактическа обстановка и материалния закон. По отношение искането ДП да се върне
на прокуратурата с указания за правилно прилагане на закона, съдът напомня, че
като независим и безпристрастен арбитър между страните няма процесуална
възможност да указва на прокурора да предяви обвинение срещу определено лице за
конкретно извършено от него престъпление или да прекрати наказателното
производство за определено престъпление. Съдебните органи чрез съдебния контрол
не могат да дерогират и заместят конституционните правомощия на прокурора да
решава дали да привлече дадено лице към наказателна отговорност, кого и за
какво престъпление. С оглед на по-горе
възприетата фактическа обстановка и правилен правен анализ на събраните
доказателства се налага извода, че атакуваното постановление се явява
обосновано и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.
Тъй като при проверката на
постановлението за частично прекратяване наказателното производство не се
установиха основания за неговата отмяна или изменение, жалбата следва да се
остави без уважение, същото следва да
бъде потвърдено.
По жалбите на обвиняемите И. и
Ангелов.
В жалбите и на двамата
обвиняеми, се изразява становище, че крайният извод на ОП-Търговище, за
прекратяване на наказателното производство е правилен и не се оспорва, но се възразява относно основанията за прекратяване, моли се
обжалваното постановление да бъде изменено, като се приеме, че обвиняемите „не
са извършили каквото и и да било съставомерно по смисъла на НК престъпление“. Жалбите
и на двамата обвиняеми по-голямата си
част напълно идентични, като искането е
постановлението на прокуратурата да бъде изменено, като се приеме, че И. и Ангелов
„не са извършили каквото и и да било съставомерно по смисъла на НК
престъпление“.
Двамата обвиняеми са били
привлечени за извършени престъпления по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК.
Видно от
обжалваното постановление за частично прекратяване, за да стигне до този
обоснован извод прокуратурата приема, че
при изложени съображения в случая не се касае за престъпление против
данъчното законодателство и в тази час наказателното производство следва да се
прекрати поради несъставомерност. ДП е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с
чл.24 ал.1 т.1 и чл.35 от НПК. Въпреки,
че при изписване на текста на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокурорът не
конкретизирал дали ДП се прекратява поради това, че деянието не е извършено ,
или че деянието не съставлява
престъпление, следва да се приеме, че ДП е прекратено на осн. чл.24 ал.1т.1
предл.2-ро от НПК, тъй като в описателната част на постановлението е отразено -„поради
несъставомерност“. Наказателното производство може да бъде прекратено и по недоказаност, но само
когато категорично е установено ,че има извършено престъпление, но извършителя
не е открит или липсват доказателства обвиняемият да е извършител на
деянието.
Липсата на обективните и
субективни признаци на каквото и да е престъпление посочено в НК, е липса на
престъпление, поради което основанието за прекратяване на наказателното
производство, следва да е по чл.24 ал.1,т.1, пр.2 от НПК.
След запознаване с материалите
по досъдебното производство, ТОС намира, че жалбите на двамата обвиняеми срещу
постановлението на ОП гр.Търговище за частично прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима по
следните съображения:
Въпросът дали да повдигне обвинение срещу
конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на
прокурора, съгласно разпоредбата на чл.127 от Конституцията на Република
България и чл.46 ал.1 от НПК. Съдебният контрол на досъдебното производство е
въведен единствено за случаите, при които изцяло се пристъпва към прекратяване
на производство, какъвто настоящия случай не е.
В конкретния случай не се прекратява
цялото наказателно производство, а е налице прекратяване в частта, водена срещу
И.И. и Александър Ангелов за извършени престъпления по чл.255 ал.3 т.2 и т.6,
вр.чл.26 от НК. В тази фаза на процеса, след преценка на събраните по делото
доказателства, само прокуратурата е оправомощена да прецени какво обвинение да
повдигне и срещу кого. В случая не се поражда насрещно право
за страните в процеса да атакуват този прокурорски акт, нито
правомощие на съда да упражнява съдебен контрол за неговата законосъобразност и
обоснованост. Това е така, защото съдебният контрол на досъдебното производство
е инцидентен и като такъв изрично е регламентиран в процесуалния
закон.
В разпоредба на чл.243 ал.4
и сл. от НПК, се визира допустимост на проверка на законосъобразността и
обосноваността само на прокурорските постановления, с които се слага
край на наказателното преследване изцяло, спрямо определено лице или по
отношение на определено престъпление, но не и по отношение решението на
прокурора да продължи наказателното производство, но с друга правна
квалификация на деянието срещу същото лице. Съгласно същия текст на закона, право на
обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от
прокурора имат обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното
юридическо лице, което право може да бъде
упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7 дневен срок. Производството
по този текст на закона обезпечава интересите само на тези пострадали
/физическо лице/ и ощетени ЮЛ, които при предпоставките на чл.76 и чл.84 от НПК
могат да встъпят като частни обвинители и граждански ищци в наказателния
процес. Безспорно е, че жалбоподателите И. и Ангелов не са в кръга на лицата,
имащи право да обжалват постановлението за прекратяване по отношение на това
престъпление. С оглед съдебната практика, обвиняемият има право да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, относно основанията,
въз основа на които това е сторено, но само ако те са от категорията на
нереабилитиращите го такива-като изтекла давност за наказателно преследване, амнистия
и др. За обвиняемите в случая липсва интерес от обжалване на реабилитиращите
основания по чл.24 ал.1 т. пр.1 и пр.2 от НПК когато деянието не е извършено
или не съставлява престъпление.
От всичко изложено следва, че депозираните
от И.И. и Александър Ангелов жалби следва да бъдат оставени без разглеждане
като недопустими.
Предвид изложените съображения и на
основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на И.В.И. ЕГН-********** и Александър Здравков
Ангелов ЕГН-********** срещу Постановление на
ОП-Търговище от 17.01.2018г., с което частично е прекратено наказателното
производство за извършено от И.В.И. престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1
т.2 и т.6 вр. с чл.26 от НК, и за
извършено от Александър Здравков Ангелов
престъпление по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК .
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
жалбоподателите И.В.И. и Александър Здравков
Ангелов, както и на Окръжна прокуратура Търговище.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен съд гр.Варна в седемдневен срок от
съобщаването му.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ОП-Търговище от 17.01.2018г., с което частично е
прекратено наказателното производство за извършено от И.В.И. престъпление по
чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл.26 от НК, и за извършено от Александър Здравков Ангелов престъпление по
чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във вр. с чл.26 от НК. Като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Министъра
на финансите, чрез М.Й. - юрисконсулт в ТД на НАП-Варна и на Окръжна прокуратура Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от съобщаването му
пред Апелативен съд гр.Варна .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :