№ 146
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500173 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 240, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена от адв. З.П. АК Русе в качеството му на пълномощник
на М. ИЛ. АЛ. от гр. Русе молба за отмяна на неприсъствено решение № 66/ 25.01.2022
г., постановено по гр. д. № 5927/ 2021 г. по описа на Районен съд Русе. В молбата се
поддържа, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат
оплаквания и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
свързани с несъобразяване от страна на съда с подадената от него молба от 24.02.2022
г. за служебната му ангажираност, с което било ограничено правото на защита.
Насрещната страна по молбата Т. Г. К. чрез адв. П.П. АК Русе намира
молбата за допустима, но по същество за неоснователна по изложени съображения и
доводи в депозиран писмен отговор като моли съда да я остави без уважение.
Молбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, от страната, срещу която е постановено
неприсъственото решение, с оглед на което е процесуално допустима.
Русенският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
М. ИЛ. АЛ. от гр. Русе е предявила срещу Т. Г. К. искове за заплащане на
1
обезщетение за имуществени вреди в размер на 117,30 лв. и за неимуществени вреди в
размер на 1000 лв. за период от 23 г., настъпили вследствие противоправни действия на
ответника, който ползвал част от имота й от 1998 г. до сега без нейно съгласие, както и
да бъде осъден да освободи ползваната от него площ от имота й от 1,5 м от граничната
линия навътре /ширина/ и 17 м дължина.
С разпореждане № 7070 от 16.11.2021 г. РС Русе постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се връчи на ответника за отговор по чл. 131 ГПК.
След постъпването на такъв, с определение № 3418/13.12.2021 г. районният съд
насрочил открито съдебно заседание по делото за 24.01.2022 г. и разпоредил
призоваване на страните за заседанието. Призовката е била получена лично от ищцата
на 14.12.2021 г. С нея й било указано, че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. Уведомена е още, че при
неподаване в срок на писмен отговор и при неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
С молба вх. рег. № 1635/24.01.2022 г. адв. З.П. като пълномощник на М. ИЛ. АЛ.
уведомил съда, че поради служебна ангажираност не може да присъства на
насроченото за 24.01.2022 г. от 10 ч заседание по делото, поради което моли да бъде
даден ход и делото да бъде гледано в негово отсъствие. Заявил, че поддържа исковата
молба и в случай, че бъде даден ход на устните прения, да му бъде предоставен 14-
дневен срок за представяне на писмена защита. Молбата е подписана от адв. П. без към
нея да има приложено пълномощно от ищцата.
В проведеното на 24.01.2021 г. съдебно заседание, РС Русе дал ход на делото и
приел за разглеждане направеното от ответника искане за постановяване на
неприсъствено решение, като постановил такова на 25.01.2022 г., отхвърляйки
исковете изцяло.
Към въззивната жалба са приложени договор за правна защита и съдействие
между ищцата М. ИЛ. АЛ. и адв. З.П. от 24.01.2022 г. с предмет: процесуално
представителство по гр. д. № 5927/2021 г. Приложени са лабораторни резултати за
проведено на 27.01.2022 г. на М. П.а изследване за полимеразна верижна реакция за
доказване на Ковид 19. Резултатът е от същата дата – 27.01.2022 г. и е негативен.
Приложено е и удостоверение за граж. брак, видно от което М. Л.И. е съпруга на адв.
З.П., както и болничен лист, издаден на М. П.а за периода 27.01.2022 г. до 28.01.2022 г.
с диагноза вирусна инфекция – неуточнена. Видно от приложеното към въззивната
жалба медицинско направление, ищцата М.А. за периода от 21.12.2021 г. до 06.01.2021
г. е била на домашно лечение.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
2
следните правни изводи:
От обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна се налага извода, че правото
на отмяна е упражнено на основание чл. 240, ал.1, т. 3 ГПК - лишаване от възможност
страната да участва в делото поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по
извънинстанционен контрол са изчерпателно уредени и се основават на лишаване от
право на участие само в посочените в чл. 240, ал.1, т. 1-3 ГПК хипотези.
Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречките за постановяване на неприсъствено
решение. В производството по чл. 240, ал.1 от ГПК съдът проверява допустимостта на
молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна,
а не решава спора по същество. При отмяна на решението се възстановява висящността
на спора пред първоинстанционния съд.
В конкретния случай въпросът, около който се концентрира основателността на
молбата за отмяна, е наличието на хипотезата на особени непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС
еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за
добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния
непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на
предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК. Особените непредвидени обстоятелства
могат да се отнасят както до страната, така и до нейния представител.
Такива особени непредвидени обстоятелства в случая не се установяват.
Здравословното състояние на ищцата не й е позволявало явяване пред съда до
6.01.2022 г., а съдебното заседание е проведено доста след това – на 24.01.2022 г. Що
се отнася до пълномощника й, изнесеното от него в молбата противоречи на
депозираните писмени доказателства, които изцяло касаят период следващ датата на
заседанието. Изследването и болничният лист на съпругата му са от 27.01.2022 г.
Твърденията му, че пробата й били взета на 24.01.2022 г., а резултатът бил излязъл чак
на 27.01.2022 г. се опровергават категорично от удостовереното от лабораторията,
провела изследването.
Отделно от това, независимо, че се позовава на чл. 240, ал.1, т. 3 ГПК искане от
ищцата за отлагане на делото не е направено. Няма изрично заявена от страната
невъзможност да се яви лично или чрез повереник в съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Обратно, в
3
подаденото лично на регистратурата писмено становище адв. П. изрично е заявил
искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца, чийто процесуален
представител не можел да се яви поради служебна ангажираност. Във връзка с това, в
молбата си по чл. 240, ал. 1 ГПК молителят твърди и порочност на процесуалните
действия на съда, изразяващи се в процесуално бездействие – несъобразяване с
подаденото писмено становище, постъпило в съда преди часа на проведеното съдебно
заседание. Следва да се отбележи, че такива валидни и обвързващи съда изявления не
са направени от ищеца и не изхождат от него затова и съдът не ги е взел предвид,
доколкото не са заявени лично от ищеца или от надлежно упълномощен от него
пълномощник-адвокат в лицето на адв. З.П., легитимиращ се по делото с пълномощно.
Последният няма надлежно учредена представителна власт за ищцата М.А.. Съдът
няма процесуално задължение една такава молба, подадена от адвокат, който твърди,
че е процесуален представител на една от страните в производството да я оставя без
движение за даване на указания на страната да представи надлежно пълномощно,
респективно да потвърждава действията направени без представителна власт. В
разпоредбите на ГПК са предвидени изрично и лимитативно случаите когато в исковия
процес следва молбите да се оставят без движение. Фактът, че едва в настоящото
производство по чл. 240, ал. 1 ГПК се депозира надлежно оформено пълномощно за
адв. П. от 24.01.2022 г., не може да санира и валидира извършените процесуални
действия като предприети от пълномощник на ищеца, доколкото изобщо не е бил
въведен довод, че първо такъв документ реално съществува и за представянето му в
исковия процес е съществувала каквато и да било пречка от обективен характер да не
може да бъде представен по делото своевременно. Отделно от това, документът, с
оглед данните в него, е бил съставен в деня на заседанието и молбата е депозирана
лично от адвоката на регистратурата на РРС. Наведеното от молителя следва да се
приеме, че представлява довод за допуснато процесуално нарушение на
първоинстанционния съд, но същото не попада в хипотезата на посоченото
отменително основание. Този довод, както бе изяснено по- горе освен, че е
неоснователен, е и неотносим в настоящото производство и не може да послужи като
основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Това е така, тъй като в
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК е предвидена отмяна на неприсъствено решение
при наличието на три изчерпателно изброени хипотези, визиращи допуснати
процесуални нарушения от първостепенният съд при произнасянето му, отнасящи се
до ограничаване на правото на защита на страна по делото. В останалите случаи на
процесуални нарушения, които иначе биха довели до недопустимо или неправилно
решение, законодателят не предвижда процесуална възможност за извънинстанционна
защита срещу неприсъствено решение. Това е така, тъй като характерът на дейността и
правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК и при въззивно
обжалване съществено се различават. По правило отмяната на влезли в сила съдебни
4
актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в
процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд
отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено
решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на
предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то си остава
неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били
налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание.
След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239
ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Производство по
отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради
което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата,
тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не
разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция.
По горните съображения настоящият състав намира, че в конкретната
хипотеза молбата за отмяна на неприсъственото решение, обоснована с основанието на
чл. 240, ал.1, т. 3 ГПК, което не е доказано, е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на неприсъствено решение на № 66/
25.01.2022 г., постановено по гр. д. № 5927/ 2021 г. по описа на Районен съд Русе като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5