Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2345 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба на М.П.Т. срещу Решение № 1159/29.08.2022г. постановено по
НАХД № 20213110204237/2021г. по описа на ВРС, 2 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001109 от 07.07.2021г. издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че от НП не става ясно за кое от предвидените в разпоредбата на чл.36, пар.2, т.(i) от Регламент (ЕС) 165/2014г. деяния е наложено наказанието. Сочи, че в НП има противоречие между фактическото и юридическото формулиране на административното нарушение изразяващо се в посочването в НП на няколко отделни изпълнителни деяния – непредставяне на тахографски лист или удостоверение за дейности по образец, като нормативното основание е посочено по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр. В т.4 била разписано само удостоверението по чл.10 от Наредбата по чл.98. Сочи, че съдът е отговорил само бланкетно на това възражение. Намира нарушението за съществено по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като констатираното несъответствие в НП между описанието на деянието и посочените законови норми пречело на нарушителя да разбере за какво деяние е ангажирана отговорността му. Намира, че по отношение на деянието е приложим чл.34, пар.3, б.А от Регламента, а не посочената в НП разпоредба. Релевира довод за маловажност на деянието.
Ответникът, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1159/29.08.2022г. постановено по
НАХД № 20213110204237/2021г. по описа на ВРС, 2 състав, с което е потвърдено НП № 23-0001109 от
07.07.2021г. издадено от директора на РД „АА“Варна. С НП на М.П.Т. за нарушение по чл.36, §1, т.(i) от Регламент (ЕС) 165/2014г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
За да
постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 28.04.2021г. около 14.35ч. при движение по републикански път І –
2, срещу печатница „Изток Варна“, посока с.Тополи, управлявания от г-н Т.
„ДАФ“, кат.3, рег.№ В***С, собственост на „Ред Хок“ЕООД е спрян за проверка от
служители на РД „АА“Варна. Констатирано било, че се извършва обществен превоз
на товари и, че МПС е оборудвано с аналогов тахограф. При изискване от
проверяващите г-н Т. не е представил за периода от 00.00ч. на 07.04.2021г. до
8.30ч. на 12.04.2021г. тахографски листи, при условие че е управлявал МПС или
удостоверение за дейности по образец. В срока по чл.44 от ЗАНН собственикът на
превозното средство представил пред контролния орган удостоверение за дейности
по образец за периода от 00.00ч. на 07.04.2021г. до 8.30ч. на 12.04.2021г., в
което било отразено, че г-н Т. е ползвал отпуск. Като съставител на
удостоверението за дейности е вписан г-н Т..
Въз основа
на констатираното на водачът на МПС бил съставен АУАН. АНО възприел
констатациите в АУАН и издал НП. В НП АНО посочил, че при издаване на НП е
взето предвид и удостоверението за дейности, но че за деянието, доколкото е
било довършено към момента на проверката бил неприложим чл.28 от ЗАНН.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Съдът е приел, че релевантните относно
съставомерността на деянието факти се установят от доказателствата, събрани в
хода на административнонаказателното производство. При горните констатации и
изводи съдът, след излагане на съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН
към деянието, потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната инстанция преценява възраженията в касационната жалба като неоснователни. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата отмяна.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател в ангажирана за нарушение на чл.36, §2 от Регламент (ЕС) № 165 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, според която правна норма, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с монтиран аналогов тахограф, „водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган:
|
i) |
тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни; |
|
ii) |
картата на водача, ако има такава; и |
|
iii) |
всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.“ |
В случая в хода на административнонаказателното производство е установено, че управляваното от г-н Т. МПС е с аналогов тахограф, като не са представени тахографски листи или удостоверение за дейности за периода от 00.00ч. на 07.04.2021г. до 8.30ч. на 12.04.2021г. попадащ в периода на предходните 28 дни. Описаното нарушение съответства на посочената в наказателното постановление норма на чл.36, §1, т.(i) от Регламент (ЕС) 165/2014г., тъй като не са представени тахографски листове, или удостоверение за дейности, което обстоятелство не е спорно между страните по делото. Налага се извод, че нарушението е описано в пълнота и е налице яснота за какво деяние е ангажирана отговорността на водача, поради което релевираното с жалбата възражение в обратен смисъл е неоснователно.
Представеното от дружеството допълнително удостоверение за дейности, съставено от г-н Т., не води до извод, че нарушението не е извършено, тъй като от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.36, §1, т.(i) от Регламент (ЕС) 165/2014г. следва, че представянето на изискуемите документи е дължимо към момента на извършване на проверката от контролните органи, което задължение в случая не е изпълнено от касатора.
Неоснователен е доводът на касатора, че осъщественото от него деяние е съставомерно по чл.34, пар.3, б.А от Регламента, а не посочената в НП норма. В разпоредбата на чл.34, пар.3, б.А от Регламента е поставено изискване за ръчно въвеждане на данни при наличието на посочените в разпоредбата предпоставки. В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за това, че в хода на административния контрол не е представил изискуеми документи, които следва да са в негово държане по време на осъществяването на превоза – тахографски листи или удостоверение за дейности по образец. Не е спорно, че удостоверението за дейности е съставено от наказаното лице, но не е представено в хода на проверката на контролния орган, а е представено на по-късен етап от дружеството - работодател. Деянието е съставомерно именно по посочената от АНО в НП норма.
Допуснатото нарушение правилно е санкционирано на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвтПр, като наложеното административно наказание е във фиксирания в тази правна норма размер, поради което не следва да бъде обсъждано неговото редуциране.
Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28от ЗАНН. Преценката по чл.28 от ЗАНН за наличието на "маловажен случай" е обвързана със субсидиарното приложение на Наказателния кодекс по арг. от чл.11 от ЗАНН и по-конкретно с дефиницията на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9, съгласно който "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Конкретните белези на "маловажен случай" не се установяват от събраните доказателства.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направено е искане от касационния ответник за присъждане
на разноски. Съдът констатира, че във фазата на касационното производство
ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и фактическа сложност на спора по арг. от чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.78, ал. 8 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1159/29.08.2022г.
постановено по НАХД № 20213110204237/2021г. по описа на ВРС, 2 състав,
с което е
ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0001109 от 07.07.2021г. издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с
което на М.П.Т. за нарушение по чл.36,
§1, т.(i) от Регламент (ЕС) 165/2014г. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН ********** да заплати на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Варна 80 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.