РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900172 по описа за 2022 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано по жалба на ЕР КОНСУЛТИНГ 2020 ЕООД, ЕИК
*********, чрез А.Г.В. – управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството, против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция
по вписванията № 20190620153423-3/16.03.2022 г. за обявяване на годишния
финансов отчет на дружеството за 2018 г.
Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в
жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София,
ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен
отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в
жалбата и отговора към нея, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от
16.03.2022 г, а жалбата е входирана в Агенцията на 23.03.2022г. Доколкото
изхожда от легитимирана страна /управителя на дружеството - заявител в
производството пред АВ/, е процесуално допустима, а по същество -
основателна по следните съображения:
Отказът на длъжностното лице по регистрация да обяви годишния
финансов отчет на дружеството за 2018 г. е аргументиран с липса на
нотариално заверено пълномощно за обявяването му в полза на подателя в
1
качеството му на негов съставител. По – конкретно, поддържа се и по тези
факти няма спор, че съставителят и подател на заявлението – Е.Т., е
упълномощен от лице, ** на управителя, за което обаче не се установява да е
сред кръга лица, притежаващи самостоятелно качество на заявител по чл. 15,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това е прието, че ** не може валидно да
упълномощи друго лице с права, с които сам не разполага. В тази връзка на
12.03.2022г на заявителя са дадени указания да представи нотариално
заверено пълномощно от управителя.
Жалбоподателят не оспорва констатираните липси и несъответствия, но
твърди, че ги е отстранил. Към жалбата си пред съда представя нотариално
заверено пълномощно от 21.03.2022г, с което изрично упълномощава Е.Т. в
качеството й на ** на ГФО да бъде и негов **, както и че потвърждава
действието й по подаване на процесното заявление от 20.06.2019г.
Указанията на длъжностното лице по регистрация са от 12.03.2022г, а
предоставеният срок за изпълнение – този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. 3
работни дни или до 16.03.2022г. Представеното пълномощно в полза на
съставителя на ГФО е нотариално заверено на 21.03.2022г, т.е. съставено е
след подаване на заявлението и след указанията на ДЛР. Липсват данни в
предоставения срок нередовностите на заявлението да са отстранени. Няма
спор обаче, че към настоящата жалба са представени всички изискани от
заявителя документи в т.ч. нотариално заверено пълномощно в полза на
подателя, което към датата на подаване на заявлението, а и към датите на
указанията на ДЛР и последвалия отказ, очевидно не е съществувало. Макар и
първоначално нередовно обаче, процесното заявление понастоящем е
окомплектовано с всички изискуеми от закона документи. Т.е. безспорно
правният резултат, който би бил постигнат при подаване на заявлението сега,
ще е положителен за заявителя. Поради това съдът намира, че отказът следва
да бъде отменен с указания за извършване на заявеното вписване.
Според чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ разноски се присъждат на страните по
реда на ГПК. В случая ответникът по жалбата не следва да отговаря за
разноски, тъй като не е дал повод за образуване на настоящото производство.
Причина за това е единствено поведението на заявителя, който е бил
неизправен и е отстранил нередовностите на заявлението едва с жалбата си
пред съда. Към датата на постановяване на отказа обаче – при наличните
документи, заявлението е било нередовно и отказът е бил единственият
възможен и закономерен правен резултат. Поради това жалбоподателят е
този, които следва да отговаря за направените от ответника по жалбата
разноски. Чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда в полза на юридически лица да се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според последния
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
2
предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба – чл. 23, т. 5, за
защита в охранителни производства възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв.
за една инстанция, като с оглед на данните по делото и действителната му
фактическа и правна сложност, съдът го определя на минималната сума от 80
лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20190620153423-3/16.03.2022 г. на длъжностно лице
по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20190620153423/20.06.2019г, подадено от ЕР КОНСУЛТИНГ 2020 ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощник Е.Т. в качеството й на ** на ГФО , за
обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г.
УКАЗВА на Агенция по вписвания да извърши исканото вписване.
ОСЪЖДА ЕР КОНСУЛТИНГ 2020 ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“
№ 20 и на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски по делото в размер
на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-
дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3