№ 14561
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110130117 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Н. М. К. и Д. Г. Х. в качеството им на наследници на М.
Р. К. и В. Д. К., починала на 21.12.2005г, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна
отговорност следните вземания: сумата от сума в общ размер на 1454.36лв., от които 1167.32лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот находящ се в ***, ведно със законната лихва от
датата на входирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 247.14лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 04.05.2022г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 32.35лв-главница за периода от м.04.2019г до м.04.2020г , ведно
с законната лихва от датата на входирането на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и 7.55лв - мораторна лихва върху главница дялово разпределение от 31.05.2019г до
04.05.2022г., при квоти по ½ от всеки от ответниците. Претендира направените по делото
разноски. Ищецът твърди, че между него и ответниците, лично и в качеството им на наследници на
М. Р. К. и В. Д. К., е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична
престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури. Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ
(2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща
продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата Н. К. депозира писмен отговор, в който
признава дължимостта на ½ от претендираното вземане за периода от м.05 2019г. до 30.04.2020г., а
за останалата част релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата Д. Х. в срока по чл.131 ГПК дава становище за неоснователност на
предявения иск, като релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач представя и писмени доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
2
Приет като писмено доказателство по делото е Нотариален акт за собственост,
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по ЗТСУ , от 07.06.1972г. видно от който М. и В. К.и са придобили право на собственост
върху апартамент *, находящ се в жилищна сграда ***
Представено е и заявление от Вера Д. К. за откриване на партида касаеща
горепосочения апартамент.
От представените по делото удостоверения за наследници на М. Р. К. и В. Д. К. се
установява, че ответниците Н. К. и Д. Х. са техни наследници.
С оглед така представените доказателства, съдът намира, че ответниците имат
качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на
даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в
която това качество не възниква на друго облигационно основание.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между ответниците в качеството им на
наследници на починалите собственици на имота и „Т.С.“ЕАД е налице облигационно
правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
3
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Д.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Ответниците Н. К. и Д. Х. не оспорват че дължат по ½ от претендираните спрямо тях
суми - претендираните суми за периода от 01.05.2019г. -30.04.2020г.
Основното възражение релевирано от ответниците е свързано с погасяване по давност
на част от претендираните вземания.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проВ.
на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е
извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди,
видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни сметки.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника не са извършвани плащания. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и
за кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
1167,32 лева общо за ТЕ за отопление и БГВ, и 32,35 лева за отчитане на уреди за
разпределение на ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на
задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по
нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, като всяка
от ответниците дължи по 1/2.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането. В случая исковата молба е подадена на 07.06.2022г. С решение по
протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на Д.орите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени
с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С
оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г. са
4
погасени по давност. Непогасените по давност вземания обхващат периода от м.03.2019 г.
до м.04.2020 г. В този смисъл непогасени по давност с оглед заключението на ССЕ са
следните суми: главница в размер на 718,25лв. за периода от 01.03.2019г. – 30.04.2019г.,
стойността на дължимата сума за дялово разпределение е 32,35лв., а размерът на лихвата за
забава е 130,68лв. за периода от 30.03.2019г. – 04.05.2022г., като с оглед установеното
наследствено правоприемство ответниците дължат по ½ от претендираните вземания.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 32,35лв. лева.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
За процесния период в отношенията между страните се уреждат от общите условия от
2016г. Доколкото е установена дължимостта на главницата, се дължи и мораторната лихва
върху нея в размер на 274,14лв. Предвид основателността на възражението за изтекла
погасителна давност размерът на дължимите лихви е 130,68лв. за периода от 30.03.2019г. –
04.05.2022г.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в размер на 413,17лв. – държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за ССЕ. Съразмерно на уважената част от
исковете ответниците дължат сумата от 250,36лв.
Всяка от ответниците претендира разноски в размер на по 800лв. – адвокатски
хонорар. При своевременно релевираното възражение за прекомерност съдът счита, че
следва размера на претендираните адвокатски хонорари да бъде намален на сумата от 450лв.
– с оглед размера на предявените искове, предприетите процесуални действия от страна на
адвоката, както и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи на всяка от ответниците
сумата от по 177,32лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 359,13лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.03.2019 г. - м. 04.2020г. за имот
находящ се в – ***, 65,34лв, - мораторна лихва за забава от 30.03.2019г, до 04.05.2022 г.,
както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 16,18 лв. - главница за
преиода от м.03.2019 г. - м. 04.2020г.., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на исковата молба - 07.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
5
на основание чл 78,ал.1 ГПК сумата от 125,18лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД искове за осъждане на Н. М. К. да заплати сумата над 359,13 лв.
- главница за доставена топлинна енергия до предявения размер от 583,66 лв лв.; сумата над
65,34 лв. до предявения размер от 123,57 лв. - лихва за забава върху дължимата главница и
иска за сумата от 3,77 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2019г. до 04.05.2022г.
ОСЪЖДА Д. Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 359,13лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.03.2019 г. - м. 04.2020г. за имот
находящ се в – ***, 65,34лв, - мораторна лихва за забава от 30.03.2019г, до 04.05.2022 г.,
както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 16,18 лв. - главница за
преиода от м.03.2019 г. - м. 04.2020г.., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на исковата молба - 07.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл 78,ал.1 ГПК сумата от 125,18лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД искове за осъждане на Д. Г. Х. да заплати сумата над 359,13 лв. –
главница за доставена топлинна енергия предявения размер от 583,66 лв лв.; сумата над
65,34 лв. до предявения размер от 123,57 лв. - лихва за забава върху дължимата главница и
иска за сумата от 3,77 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2019г. до 04.05.2022г като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Н. М. К. с ЕГН: ********** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 177,32лв. 0 разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Д. Г. Х. с ЕГН: ********** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 177,32лв. 0 разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Д.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6