Р Е Ш Е Н И Е №260009
Град Несебър, 31.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 486 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1, във връзка с ал.4 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.143, ал.1, т.2 и т.3 и
ал.2, т.5, т.11, т.15 и т.19, вр. чл.146 от Закона за защита на потребителя.
Ищецът Н.В.Д., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс „Р.М.“, ******, Код по Булстат ******, твърди в исковата молба, че е
собственик на апартамент № *** с кадастрален идентификатор *******в
апартаментен хотел, с адрес: к.к. Слънчев бряг, комплекс „Р.М.“, ******, както
и че на 22.08.2013г. е сключила договор за стопанисване и управление, с който
ответникът „Р.д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 10, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Л.,
е поел задължение да предоставя услугата по управление, поддръжка, обслужване и
възстановяване на части и съоръжения на комплекса, и по който договор ищцата
счита, че има качество на потребител. Счита, че част от уговорките в договора
са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 и ал.2, т.11 от ЗЗПт счита
уговорката по чл.4, ал.2 от договора, според която управителят си запазва
правото да извършва налагащи се текущи промени относно вида, начина на
извършване и конкретни специфики на задълженията. Като неравноправни по смисъла
на чл.143, ал.2, т.11 от ЗЗПт намира уговорките в чл.5 от договора, съгласно
която управителят определя таксите и начина на заплащане на допълнителните
услуги, предоставени в комплекса, от които собственикът може да се ползва, и в
чл.14, ал.1 от договора, съгласно която собственикът се задължава да заплаща на
управителя такса в определен от управителя размер, както и че част от
уговорката в чл.14, ал.4 от договора, предвиждаща повишаване на таксата в
зависимост от повишена нужда от работна сила, съгласно думите „или нужда от
допълнителна такава“, както и думите „и/или други разходи, влияещи на размера на месечната такса“. На същото основание ищецът
счита за нищожна клаузата на чл.14, ал.6 от договора, според която всички
дължими такси за годината, които следва да се внесат наведнъж, в началото на
всяка календарна година от 1-и до 31-и януари, в частта, с която е предвидено
таксата да се определя от управителя, тъй като това дава право на управителя
едностранно да променя размера на таксата, включително и да я повишава. В т.8
от договора е предвидено за профилактиката на „спа център“ в комплекса, който
макар и да е съоръжение за общо ползване, да се заплаща отделна такса,
съобразно тази отделна уговорка, която такса да е определена пропорционално на
собствениците на комплекса съобразно притежавани квадратура на самостоятелния
обект и процент от общите части. Тази клауза, в която са предвидени разходи
освен профилактиката, така и за отопление, електричество, текущи ремонти, и
поддръжка, означава управителят сам да определя таксата с произволно избран от
него размер и независимо от вида и обема на извършените разходи, което създава
неравновесие в отношенията и контрол за тези разходи. Такова неравновесие
създава и уговорката в чл.13, ал.1 от договора, според която всички собственици
на обекти следва да заплащат разходи, по начина, по който са разпределени, независимо
дали ползват обектите. За неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗПт
ищцата счита клаузата за предвидената в чл.11, ал.2 от договора неустойка,
чийто размер е фиксиран от 5 000 лева, и която тя следва да заплати ако не
бъдат възстановени разходите на управителя за повреди и щети в комплекса.
Неравноправността на клаузите в чл.17, ал.1 от договора за обща
неустойка за забава в плащанията, както и в чл.17, ал.2 от договора,
включително и в случаите, когато управителят е неизправна страна, което е в
пряко противоречие на приложимите общи и специални разпоредби в Закона за
задълженията и договорите и се допуска ищцата като изправна страна да търпи
вреди и да не получава насрещна престация, по който начин неравноправността на
тази уговорка се обосновава по чл.143, ал.1, т.2, т.15 и т.19 от ЗЗПт. Ищцата
като собственик в комплекса няма основание да поема отговорност да осигурява
евентуалния бъдещ купувач на собствения й обект да сключва договор за поддръжка
с управителя, поради което уговорката, с която е предвидена отговорност за
неизпълнение чрез заплащане на неустойка, също е неравноправна на основание
чл.143, ал.1 от ЗЗПт и на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Процесният договор не е уговарян
индивидуално, защото той е същият по съдържание с другите договори, сключени с
управителя от останалите собственици, изготвени са от ответника и собствениците
не са могли да влияят на съдържанието, респ. на отделни клаузи, в тях е
посочена една и съща дата на подписване. Тези претенции на потребител ищцата е
съобщила на ответника с писмо, получено от последния на 30.04.2020г., но той ги
е оспорил като несъществуващи в договорните им отношения, което поражда правния
спор. Прави искане да бъде установено в отношенията с ответника, че клаузите в
чл.4, ал.2, чл.5, чл.8, чл.11, ал.2, чл.13,
ал.1, чл.14, ал.1 и ал. 4, чл.17, чл.18 и чл.21, ал.1 от сключения между
страните Договор за стопанисване и управление от 22.08.2013г. са нишожни като
неравноправни на основанията, предвидени в чл.143 от ЗЗПт и в чл.81, ал.1 от ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор
на исковата молба.
Ищцата не се явява в съдебно
заседание. Предвавлява се от упълномощените си адвокати, които заявяват, че
поддържат иска.
В съдебно заседание ответното
дружество се представлява от процесуален представител, който моли съдът да
постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на становищата на
страните и доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 22.08.2013г. по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 58, том ХІІ,
рег.№ 11429, дело № 2231/2013г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и
район на действие Несебърския районен съд, ищцата Н. В.Д., в качеството й на
купувач по договора, продавач по който е ответника “Р.Д.” ЕООД, е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент № *** с
кадастрален идентификатор *******, находящ се на първи етаж на сградата на кота
нула, със застроена площ от 34,66 кв.м. и прилежаща тераса към него с площ от
9,64 кв.м., ведно със съответните 1,508% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 5,79 кв.м., или общата площ на апартамента ведно с
общите части е равна на 40,45 кв.м., находящ се в сграда “Марин” с
идентификатор *******, изградена в степен на завършеност “груб строеж” в
комплекс “Р.М.”, к.к. Слънчев бряг, състояща се от 6 етажа, построена върху
поземлен имот с идентификатор *******.
В деня на сключването на сделката
– 22.08.2013г., между Н.В.Д., от една страна в качеството й на собственик на
гореописания апартамент, и “Р.Д.” ЕООД, в качеството му на управител, е сключен
и договор за стопанисване и управление, по силата на който собственикът
възлага, а управителят приема и се задължава за сметка на собственика срещу
възнаграждение да извършва управлението, поддръжката, обслужването и
възстановяването на частите и съоръженията в “Апартаментен хотел и външен басейн”
– “М.”, в комплекс “*****.” с идентификатор *******. За изършване на
управлението, поддръжката и обслужването на комплекса, управителят се е
задължил да осигури следното: целогодишна 24-часова охрана на комплекса,
охранителна система; поддръжка на следните съоръжения в комплекса: басейни –
почистване, препарати и профилактиране на съоръженията, инсталации, електро,
ВиК, пожароизвестяване – профилактика, асансьори и климатизация общи части – почистване,
профилактика; поддържане на чистотата на фоайе, рецепция, лоби, коридори,
стълбища, стълбищни клетки, асансьори и други общи части на сградата и на двора
(без сметосъбиране и сметоизвозване); поддържане на зелените площи на сградата
и на дървесната растителност; дейности по подготовка на сградата, общите части
и частите за общо ползване за зимния период: градина, инсталация, оборудване,
басейни, общи съоръжения; извършване на дребни поправки на общите части и
съоръженията. Според чл.4, ал.2 от договора, която е една от атакуваните клаузи
в договора, управителят си запазва правото да извършва налагащи се текущи
промени относно вида, начина на извършване и конкретните специфики на описаните
задължения. Чл.5 от договора предвижда възможност на управителя да определя
таксите и начина на заплащане на допълнителните услуги, предоставени в
комплекса, от които собственикът може да се ползва, а чл.8 от договора
задължава собственика да заплаща на управителя определените по този договор
суми, представляващи разходи за поддръжката на комплекса, и разходи, свързани с
предоставяни на собственика услуги, както и разходи за поддръжка, отопление,
електричество, текущи ремонти, профилактика на спа центъра, които се делят
пропорционално между собствениците на апартаменти в корпус А и Б в зависимост
от притежаваната от собствениците квадратура. Чл.11, ал.2 от договора предвижда
задължение за собственика да премахне или възстанови извършените разходи за всяка
повреда и/или щета, настъпила по негова вина, по отношение на ползвания обект,
части на сградата, съоъжения в нея и/или комплекса като цяло, като за
неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 5 000
евро за всяко констатирано от управителя нарушение, което не е отстранено/поправено
от собственика до 15 дни след връчването на писмено искане за това от страна на
управителя. Предвидено е в чл.13, ал.1 от договора независимо дали
собствениците реално ползват обектите в сградата, разходите да се разпределят
между всички собственици на обекти пропорционално на участието им в общите
части.
Основното договорно
задължение на собственика на самостоятелния обект е да заплаща на управителя
годишна такса за поддръжка в размер на 12 евро с ДДС на всеки квадратен метър
от площта на притежавания апартамент и прилежащите му идеални части от общите
части на сградата, която да се заплаща в началото на съответната година, за
която се дължи, а именно през период от 01-и до 31-и януари. В чл.14, ал.4 от
договора е предвидено размерът на таксата да се променя при изменение на цените
на използваните материали, препарати, услуги от външни доставчици, ток, вода,
телефон и други консумативи, както и при официално обявения от Националния
статистически институт инфлационен индекс или при наложено от нормативен акт
повишаване на разходите за работната сила или нужда от допълнителна такава
и/или други разходи, влияещи на размера на месечната такса, като управителят
посочва основанието за промяната. С чл.17 от договора са предвидени дължими от
собственика неустойки първо при забава в плащането на дължимите от него суми на
управителя в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, и второ, при
забава в плащането на 2 месеца или спре изпълнението на задълженията си или
предприеме действия, целящи прекратяване действието на договора, като в този
случай неустойката е определена в размер на две годишни такси. Според чл.18 договорът
не подлежи на прекратяване. В чл.21 от
договора страните по него са приели настоящият договора да ги обвързва до момента,
до който собственикът е прехвърлил успешно своята собственост върху имота на
трета страна, а собственикът е обещал, че преди прехвърляне на собствеността
си, третото лице ще сключи договор за стопанисване и управление с управителя, а
ако това не се случи, собственикът – страната по договора, дължи неустойка в
размер на две годишни такси.
Съдът не приема тезата на
ищеца, че същият има качеството на „потребител“ и може да се позовава на
закрилата на Закона за защита на потребителите. Етажният собственик не е
потребител на услуги, когато се касае за поддръжката на общите части,
независимо дали същата се осъществява от физическо, юридическо, трето лице на
Етажната собственост, управителя на Етажната собственост или собственици на
самостоятелни обекти. Задължението за поддържане на общите части изхожда от
ЗУЕС и то произтича от качеството на съсобственици върху общите части на
сградата, които са собствениците на самостоятелните обекти, и е в тяхна тежест.
Дали ще я осъществяват те лично или чрез друго лице, не променя факта на
личната обвързаност на собствениците. Не се касае за услуга, която да бъде
получена, или вещ. Това изключва по категоричен начин качеството на потребител
на етажния собственик и възможността във връзка с дейностите по управлението и
поддръжката на общите части в етажната собственост, той да се позовава на
закрилата на Закона за защита на потребителите. Изрично в Решение №
212/27.112018г. по търг. дело № 602/2018г. на ВКС, I т.о., е посочено, че „задължението за
заплащане на суми за поддържането на общите части не предпоставя качеството на
потребител на етажния собственик – длъжник, по отношение на етажната
собственост, тъй като произтича от възникващата особена съсобственост между
всички етажни собственици върху общите части на сградата в етажната собственост
и е уредено с изрични законови уредби, разпореждащи колективната отговорност на
всички етажни собственици, за определяне реда и начина на управление на общите
части. Не се касае за придобиване на конкретна услуга от останалите етажни
собственици, с произход договор между същите.“ Следователно не може да бъде
споделено и прието, че след като етажен собственик не се счита потребител въз
основа на решения на Общото събрание на Етажната собственост, той би могъл да
придобие качеството на „потребител“ на услуги въз основа на договор, сключен
било индивидуално или от името на всички етажни собственици, само защото не
заплаща дължимите от него такси и вноски пряко на Етажната собственост, а на
търговец, който в повечето случаи се явява инвеститор или собственик на
незастроената част от съответния комплекс, в която пък са разположени зелените
площи, басейни, съоръжения, местата за отдих и почивка, които, макар да не се
включват в общите части, доколкото собствениците не притежават право на
собственост върху земята, т.е. ако дворното място не е обща част, имат статут
на прилежащи площи, които собствениците на самостоятелните обекти в сградата
имат право да ползват, а оттам няма пречка и същите да бъдат предмет на
уреждане с двустранен и възмезден договор, по силата на който етажните
собственици дължат такси.
Атакуваните клаузи на чл.4, ал.2
от договора, според която управителят си запазва правото да извършва налагащи
се текущи промени относно вида, начина на извършване и конкретните специфики на
поетите от него задължения, и чл.5, според която управителят определя таксите и
начина на заплащане на допълнителните услуги, предоставени в комплекса, които
собственикът може да ползва, не са недействителни. На първо място, дори в самия
Закона за защита на потребителите – чл.47, ал.1, т.5, са предвидени
допълнителни разходи, които да се включат в крайната цена на стоките или
услугите, които не могат нито да бъдат предвидени предварително, нито
предварително да бъде определена тяхната стойност, но които допълнителни
разходи се дължат от потребителя. От друга страна, управителят има качество на
търговец, който очаква приходи от таксите, както за да може да покрива
разходите си, необходими за изпълнение на договорните си задължения, така и да
реализира печалба. Затова в случая е задължително включването на такава клауза,
каквато е чл.4, ал.2 от договора, тъй като тя е въведена от гледна точка
икономическа изгода на търговеца, а именно липсата й би създала неравновесие в
отношенията между страните по договора, което може да се дължи както в промяна
на икономическата обстановка, така и на възникване на нуждата от значителни
средства по време на действието на договора за непредвидени, но необходими за
поддръжката на комплекса, разходи, които да не могат да бъдат покрити от
уговорените със собствениците годишни такси. Смисълът на чл.5 от договора е
собственикът да има избор дали да ползва допълнителни услуги, които по време на
действието на договора управителят може да предостави, за които да са
необходими допълнителни разходи, но от които собственикът да не се възползва,
съответно да не заплаща такива разходи. По този начин е предвидено управителят
да предлага различни пакети от услуги, все в интерес на етажните собственици,
които да имат възможност да избират кои услуги да ползват и кои не, т.е. клаузата
е в интерес на собственика, не повишава задължително размерът на разходите му,
тъй като не е длъжен да заплаща такива над уговорения размер.
Процесният договор е вид договор за
поръчка, а чл.285 от ЗЗД предвижда заплащане от страна на довереника
средствата, необходими за изпълнението на поръчката и вредите, които
доверителят е претърпял във връзка с изпълнението. За индивидуалните договори
между съответния етажен собственик и търговеца, който извършва услуги по
управление и поддръжка на общите части, ЗУЕС не поставя изискване за тяхното
съдържание, защото съществените елементи на този вид договор за поръчка не се
уреждат с този закон, а за тях важи свободата на договаряне, и в частност
страните не са обвързани от чл.51, ал.1 от ЗУЕС за да се определят размера на
таксата за управление и поддръжка в съответствие с размерите по другите
индивидуални договори, т.е. няма законово изискване уговорената такса по
индивидуалните договори да бъде еднаква за всички етажни собственици по всеки
отделен договор като изискване за действителност, съответно няма законова
забрана размерът на таксата да бъде определяем въз основа на притежавана
жилищна площ. Поради това клаузата на чл.13, ал.1 от договора, според която
собствениците дължат общите разходи независимо дали ползват обектите си, не се
явява незаконосъобразна, защото ищцата не може да се позовава на привилегиите
на чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС. Освен това систематическото място в договора на
клаузата на чл.13, ал.1, същата предполага разходите за ремонтни дейности, а
доколкото в годишната такса такива не се включват (с изключение на дребни
поправни на общите части и съоръженията) и след като с договора не е уредено
създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ по чл.50 от ЗУЕС, няма законова пречка ремонтните
дейности да се уредят отделно, като разходите да се разпределят между етажните собственици именно пропорционално на
притежаваните от тях общи части. Чл.8 от договора не предвижда заплащането на никакви допълнителни разходи,
а пояснява какво включва определените по договора суми, т.е. годишната такса, а
именно разходите за поддръжка на комплекса и разходи, свързани с предоставяне
на собственика на услуги, разходи за поддръжка, отопление, електричество,
текущи ремонти, профилактика на спа център. Това означава, че посочените
разходи управителят заплаща от събраните годишни такси от етажните собственици,
а не от допълнително заплатените.
Макар неприложимостта в случая
на разпоредбите на ЗУЕС що се отнася до процесния договор, с оглед специфичния
характер на отношенията в Етажната собственост, следва да се отбележи, че както
чл.4, ал.2 от договора, така и чл.14, ал.4 са съобразени освен с промяната на
икономическите условия, които не могат да бъдат предвидени при сключването на
договора, включително и необходимостта от допълнителна работна ръкав зависимост
от обема на дейностите, така и нуждата да се извършват неотложни ремонти и
други дейности, за което е необходимо да се заделят допълнителни разходи за да
може сградата и самостоятелните обекти в нея да се ползат по предназначение, и
съответстващите на тях задължения на етажния собственик, предвидени в чл.6,
ал.1, т.9, т.17 и т.18 от ЗУЕС. За собственика са предвидени гаранции в договора,
че той няма да заплати суми, извън необходимите за посрещането на тези
извънредни и необходими за запазването и поддържането на общите части в
сградата, но дейностите по които са неотложни, по който начин управителят да се обогати за сметка на
етажния собственик, като в чл.15, ал.3 от договора е предвидено управителят да
отчита всички постъпили и разходвани суми, като в случай на надвнесени суми,
разликата остава за покриване разходите за следващата година. Наред с това в
чл.14, ал.4, изр. последно и чл.16 от договора предвиждат управителя да уведоми
собственика както за дейностите, които предстои да се извършват, така и за
основанието за промяната на таксата или за заплащането на допълнителни разходи.
Но подобрения и луксозни разноски в комплекса и съоръженията управителят може
да извършва само по съгласие на всички собственици.
Доколкото в чл.14, ал.3 от
договора е определен размера на таксата, респ. начина на изчисляването й,
собственикът е в известност относно дължимите от него суми за годишната такса,
а чл.14, ал.1 от договора има декларативен характер, доколкото договорът урежда
основанието, реда и условията за изменението на таксата или за заплащането на
допълнителни разходи от собствениците.
Клаузите в чл.11 от договора,
и в частност тази по ал.2, която ищецът атакува, произтича от общия принцип да
не се вреди другимо и от задълженията и отговорността на етажния собственик,
предвидени в чл.6, ал.1, т.2, т.14 и т.19 от ЗУЕС, като уговарянето на
договорна неустойка за неизпълнение на тези задължения не е незаконосъобразно.
Размерите на неустойките почл.11, ал.2, чл.17, ал.1 и ал.2 и чл.21 от договора
не са прекомерни, доколкото същите са с фиксирани размери и са предвидени да
изпълняват своите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. Затова и
клаузите, с които те са уговорени, не противочерат на закона и на добрите
нрави.
Вярно е, че чл.18 от договора,
според който договорът не подлежи на прекратяване, не може да дерогира
законовите основания за прекратяване на действието му, а доколкото в него не са
предвидени основания за прекратяване на неговото действие, в случая важат общите
правила по ЗЗД. Доколкото управлението и поддръжката в комплекса не се
осъществува по правилата на ЗУЕС чрез общо събрание на етажните собственици,
решенията на което да се изпълняват от управителя/Управителния съвет, а по
силата на договори, сключени от отделните собственици от една страна, и избран
от тях търговец, в качеството му на изпълнител от друга страна, чл.18 от
договора цели да обезпечи действието на всички тези договори с етажните
собственици и тяхното изпълнение с цел осигуряване на средства от страна на
етажните собственици, които да се събират от управителя, с които последният да
има възможност да заплаща всички разходите, свързани с управлението и
поддържката на общите части в комплекса и на прилежащата площ и обектите и
съоръженията в нея, за да може комплексът да функционира.
Пак по същите съображения –
решението на етажните собственици поддръжката в комплекса да се извършва по
силата на договори, а не въз основа на решения на Общо събрание на Етажната
собственост, клаузата на чл.21 от договора, с която се обещава действието на
трето лице в смисъла на чл.23 от ЗЗД, не противоречи на закона след като и
самите решения на Общото събрание на ЕС могат да обвързват и последващия
собственик, неучаствал при вземането на отделните решения, но са задължителни
за него.
Несъстоятелен се явява доводът
на ищцата, че договорът не е индивидуално уговорен, поради което не е съобразен
с принципите на чл.146 от ЗЗПт. Нещо повече, налага се договорите, сключени от
изпълнителя, от една страна, и всеки отделен етажен собственик, от друга
страна, да имат еднакво съдържание и в тях детайлно и подробно да е уредено
управлението на общите части в Етажната собственост, а обсъждането на част от
договорните клаузи предполага, че както при сключването на договора, така и
понастоящем, ищцата е „относително осведомена и в разумна степен наблюдателна и
съобразителна“, съответно могла е да предвиди последиците от сключването на
договора, включително и от действията на оспорените от нея клаузи, от гледна
точка изпълнение на задълженията й.
Щом като ЗУЕС дава право с
решение на ОС на ЕС да се упълномощи управителя да сключи договор с избран
търговец, който да осъществява поддръжката и управлението на общите части
(чл.19, ал.8 от ЗУЕС), няма законова пречка самите етажни собственици всеки
поотделно да сключи индивидуален договор с един и същ търговец, които сами са
си избрали, пак при същите клаузи, т.е. когато не е учредена Етажна
собственост, правата и задълженията могат да се уредят с индивидуални договори.
След като договор от името на Етажната собственост може да има един и същ
предмет и да ги обвързва еднакво, както и да заплащат на търговеца-изпълнител,
няма пречка клаузата относно съществените елементи на индивидуаялните договори
да съвпадат. Това дори е наложително, защото изпълнителят се е задължил да
извършва еднаква дейност по отношение на всички етажни собственици.
С оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид правилата на процеса, на
ищцата не се следват разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията
за заплащане на такива в размер на 1 080 лева, съгласно списъка на
разноските, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е извършвал разноски
по делото, не претендира заплащане на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането на такива
разноски.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предавения от Н.В.Д.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, постоянен адрес ***, к.к.
Слънчев бряг, комплекс „Р.М.“, ******, Код по Булстат ******, иск за признаване на установено по
отношение на „Р.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 10, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.Д.Л.,
че клаузите в чл.4, ал.2, чл.5, чл.8, в частта „както и разходите за поддръжка,
отопление, електричество, текущи ремонти, профилактика на спа центъра, които се
делят пропорционално между собствениците на апартаменти в корпус А и Б в
зависимост от притежаваната от собствениците квадратура“, чл.11, ал.2, второ
изречение, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, ал.4 в частта „или нужда от допълнителна
такава и/или други разходи, влияещи на размера на месечната такса“, и ал.6 в
частта „определена от управителя по правилата на ал.1 и 2“, чл.17 и чл.18 от
Договор за стопанисване и управление от 22.08.2013г., склйчен между Н. В.Д., от
една страна в качеството й на собственик, и „Р.Д.“ ЕООД, от друга страна в
качеството му на управител, са нищожни
като неравноправни на основание чл.143 от Закона за защита на потребителите, а
уговорката в чл.21, ал.1, изр.3-о от договора е нещожна като неравноправна,
както и в резултат на противоречие с чл.81, ал.1 от ЗЗД, представляващо
основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.В.Д., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс „Р.М.“, ******, Код
по Булстат ******, за осъждане на „Р.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 10, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Н.Д.Л., да й заплати сумата в размер на 1 080 лв.
(хиляда и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски
съобразно представения списък на разноските, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: