Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ихтиман, 06.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 595/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт
И. Х., срещу Й.С.Х. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 381/2017 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 604,92 лв. главница по Договор за кредит „Бяла Карта“ №402152/28.11.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК- 28.04.2017г., до окончателното изплащане; 111,18 лв. договорна лихва за периода от 09.08.2015г. до 06.11.2015г.; 93,34 лв. мораторна лихва за периода от 06.04.2016г. до 27.04.2017г.; 100 лв. такса разходи; 96,78 лв. такса револвинг за периода от
06.10.2015г. до 06.11.2015г.. Претендира
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ №………... Поддържа, че заемателят е усвоил
заемни суми в общ размер от 2073,27лв.. Твърди, че са постъпвали частични
плащания от ответника в общ размер на 3900лв.. Поддържа, че дължимите суми са в
претендирания размер. Твърди, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на
06.04.2016г., за което с оглед уговореното длъжникът не е уведомен. Поддържа, че така формираното вземане е цедирано от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
„Аксес Файнанс“ ООД на 01.08.2014г. и отново цедирано от „Аксес Файнанс“ ООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (чийто правоприемник е ищецът), за което
длъжникът да бъде уведомен с връчване на уведомлението като приложение към исковата
молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
в който намира същата за допустима, но неоснователна. Твърди, че не е надлежно
уведомен за извършената цесия. Поддържа, че не става ясно как е формирано
задължението, тъй като внесъл 3900лв. по кредит в размер на 1000лв.. Твърди, че
начислените лихви и такси револвинг са прекомерно завишени.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит
с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както
и че същите не са във вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ.
усвояване, на сумата по Договора на ответника и предоставяне на твърдяните
услуги, за които се претендират такси; 4) надлежно упражняване на правото да се
направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му
изискуемост; 5) валидно сключен договор за цесия; 6) надлежно уведомяване на
длъжника за цесията.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се
установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е
заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
От приложеното ЧГД №381/2017г. по описа на РС-
Ихтиман се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК
от ответника – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на
ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, като исковете, въз основа на които е
образувано настоящото исково производство са предявени в указания срок.
От Договор за кредит „Бяла Карта“ от 28.11.2013г.
се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД- кредитор, предоставя на ответника-
кредитополучател, револвиращ кредит в размер на 1000лв. под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Договорен е
размер на месечна минимална погасителна вноска – 15% от максималния размер на
кредита, но не повече от общото възникнало задължение на Кредитополучателя към
1-во число на съответния месец, като това задължение е по- малко от 15% от
максималния размер на кредита, като договора е сключен с неопределен срок.
Фиксираният годишен лихвен процент е 72% в случаите по чл. 9, ал. 1 от договора
и 180% в случаите по чл. 10, ал.1 от същия, а годишния процент на разходите 108
%. Уговорено е, че датата на плащане на първа минимална погасителна вноска е
пето число на месеца, следващ месеца, в който е извършено усвояване на кредита,
ако до тази дата Кредитополучателят не е погасил задълженията си към
Кредитодателя, както и че датата на плащане на всяка една минимална погасителна
вноска е от 1-во до 5-то число на всеки
месеца по време на действие на договора, ако през предходния месец кредитополучателят
е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата. Посочени са компонентите, включени в общия
размер на плащанията, както следва: усвоеният размер на кредита, такса
револвинг за всеки месец, за който същата се дължи, съгласно условията на
Договора, лихва за ползване на кредита, такси за ползване на картата, посочени
в Тарифата и разходи за събиране, посочени в чл. 15, ал. 4 от Договора. В чл.
3, ал. 4 от договора е определен момента влизането му в сила- след активиране на
платежния инструмент- кредитна карта, като кредитополучателя отправя нареждане
за активиране насочено към кредитодателя.
Страните са уговорили месечна лихва в размер на 6%,
а при непогасяване на усвоената главница до пето число на следващия месец, се
начислява такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита към
последно число на предходния месец. В чл. 10 от договора е уговорено, че в
случай, че до 5-то число на всеки календарен месеца, кредитодателят не заплати
пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска,
освен ако не е изплатил всичко дължимо, кредитополучателят дължи увеличен
размер на лихвата, посочена по – горе, а именно – месечна лихва в размер на 15
% . Лихвата е уговорено, че се начислява на ден през целия период от първия ден
на забавата за плащане на минималната погасителна вноска до датата на плащането
ѝ. Уговорено е, че частичното плащане на минималната погасителна вноска
не спира начисляваната на лихвата по тази разпоредба. В чл. 11 е предвидено, че
кредитополучателят може да погаси усвоения размер на кредита, заедно с
начислената лихва до пето число на календарния месец, следващ датата на
усвояване, без да дължи такса револвинг. В случай, че кредитополучателят не
погаси задълженията си по чл. 11 от договора и продължи да ползва усвоения
кредит след пето число на следващия календарен месец, се дължи заплащане и на
минимална погасителна вноска, като срокът за плащането ѝ е от първо до
пето число на всеки календарен месец, през който кредитополучателят ползва
кредита, предмет на договора. Уговорена е поредност на погасяване на
задълженията с платената от кредитополучателя минимална погасителна вноска,
както следва: законна лихва, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
съгласно чл. 15 от договора, разходи за събиране на вземанията, съгласно чл.
15, ал. 5 от договора, такса револвинг, ако такава се дължи, лихва в размерите
по чл.10, лихва и главница по усвоения размер на кредита. При забава на плащане
на минималната погасителна вноска за съответния месец, кредитополучателят дължи
увеличения размер на лихвата, съгласно чл. 10 от договора. Уговорени са санкции
при неплащане в срок от кредитополучателя, както и условията за предсрочно
прекратяване на договора- забава в плащане на минимална погасителна вноска с
повече от десет дни. В случай на обявена предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 100 лв.,
включваща разходите на кредитополучателя за дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността на извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя (чл. 15, ал. 5).
Представено е и подписано от страните Приложение №
1 към договор за кредит „Бяла карта“, представящо Общи условия за ползване на
международна платежна карта Easy Credit/icart/VISA на
„Интеркарт Файнанс“ АД.
Отпуснатият заем е обезпечен с издаване на запис на
заповед.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (Цесия) от 07.11.2014г. се установява, че от „Аксес Финанс“ ООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, са цедирани вземания, индивидуализирани
в съответното Приложение. От чл. 4.5 на Рамковия договор се установява, че
купувачът се задължава да изпраща уведомления до длъжниците за сключения
Договор за цесия, както и че с подписване на Договора продавачът упълномощава
купувача с правата за уведомяване на длъжниците, за което ще се издаде
допълнително пълномощно.
От пълномощно от 24.08.2015г. се установява, че
ищцовото дружество е упълномощено от Аксес Финанс“ ООД да уведомява всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 07.11.2014г. и приложенията към
него, като правата се предоставят във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От Приложение №1/10.08.2016г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 07.11.2014г. между Аксес Финанс“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД се установява, че вземане по кредит
с номер 402152 с дата 28.11.2013г. (съвпадащи с датата на процесния договор и
посочения КИД към общите условия) с длъжник ответникът по делото за кредит 1000
лв. с дължим остатък по този кредит общо 960,31лв. е включено в това
приложение.
От Потвърждение за сключена цесия се установява, че
прехвърлянето на вземанията, посочени в Приложение №1/12.05.2015г., е
потвърдено писмено по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От Уведомление на л. 33 от делото се установява, че
цесионерът уведомява ответника, че считано от датата на получаване на уведомлението
кредитор е именно ищцовото дружество.
По делото не са налице доказателства представеното
по делото уведомително писмо за цесията да е достигнало до длъжника. При
липсата на такива доказателства, следва да се приеме, че уведомяването е
извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата
молба, към която е приложен договорът за цесия. Като факт, настъпил в хода
на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235 ал.3 от ГПК (В този смисъл Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015
на ВКС,ТК, I т.о.). Извън това, длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквито твърдения не са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г.
по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на
ВКС/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ответникът
е усвоил сумата от общо 2073,27лв. и е внесъл сумата от общо 3900лв. за
погасяване на задълженията си. Установява се също така размерът на законната
лихва през исковия период. Установява се, че с част от върнатата от ответника
сума в размер на 1354,10лв. е погасена дължимата такса револвинг. Начислена е и
такса от 100лв. поради непогасяване на задълженията.
Съдът счита, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени по следните съображения:
Съдът намира, че задължението не е станало
предсрочно изискуемо към момента на подаване на заявлението, тъй като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, а в случая такова уведомление липсва.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че кредитът става автоматично
предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника, не може да породи действие,
ако заемодателят изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС е допустимо
На първо
място по делото не се установи
ищецът да е носител на вземането, тъй като от представения договор за цесия се
установява, че вземането е прехвърлено на ищцовото дружество от „Аксес Финанс“
ООД. Същевременно обаче кредитор по договора е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По
делото липсват доказателства процесното вземане да е било цедирано от Изи
Асет Мениджмънт“ АД на „Аксес Финанс“ ООД. Поради това следва да се приеме,
че процесните вземания не са съществували в патримониума на „Аксес
Финанс“ ООД. Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален,
неформален, каузален и комутативен. Нормата на чл. 99 ал. 1 ЗЗД определя
неговия предмет като овластява кредитор да прехвърли своето вземане. Макар и
предметът на договора да е определено по съдържанието си вземане, по аргумент
от противното на нормата на чл. 100 ал. 1 ЗЗД съществуването на това вземане не
е предпоставка за възникване на правната връзка. Съществуването на прехвърленото
право и неговата принадлежност в патримониума на цедента не обуславят
действителността на договора за цесия. Договорът за цесия има невъзможен
предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето
естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на
предварителни договорни ограничения. Горният извод следва и от изричната
разпоредба на чл. 100 ал.1 ЗЗД. С
посочената разпоредба е установено изключение от общото за облигационните
договори правило на чл. 26, ал.2 ЗЗД,
според което липсата на предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на
несъществуващо вземане договорът за цесия не е недействителен, нещо повече,
цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД
/определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./. По
делото се установи, че процесните вземания не са съществували в патримониума на
цедента към датата на сключване на договора за цесия. Принцип в правото е, че
никой не може да прехвърли права, с които не разполага. Въпросът за това
обуславя ли съществуването на вземането действителността на договора за цесия е
сходен с въпроса за действителността на транслативните разпоредителни сделки,
когато прехвърлителят не е собственик на прехвърленото право. Трайна е съдебната
практика, че принадлежността на правата и тяхното действително възникване не
обуславят валидността на сделките. Евентуалните пороци са пречки за настъпване
на предвиденото транслативно действие, но не обуславят абсолютната нищожност на
правния акт. Всеки договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане,
определено по страни и размер, има възможен предмет, а ако цедентът не е
титуляр на прехвърляното вземане, какъвто е настоящият случай, то договорът
само не поражда транслативния ефект, към който е насочен. Аргумент в тази
посока е и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД- ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговоря за съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува
вземането, цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът
ще отговаря за неизпълнението на договорното си задължение.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че
поради недоказано прехвърляне на вземанията от Изи Асет Мениджмънт“ АД на
„Аксес Финанс“ ООД, последното дружество не е носител на вземанията по
отношение на ответника, поради което и не е настъпил транслативният ефект на
договора за цесия с ищцовото дружество.
На второ
място дори да се приеме, че „Аксес
Финанс“ ООД е било носител на вземанията и надлежно ги е прехвърлило на
ищцовото дружество, то по делото се установява, че са налице неравноправни
клаузи касателно таксата револвинг, а при отнасяне на извършените от ответника
плащания по кредита към погасяване само на действително възникналите задължения
се установява, че те са достатъчни за погасяване изцяло на вземанията на
кредитора.
Ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13
от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според
който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за
извършване на
търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен кредит. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен
процесния договор и как са уговорени клаузите на този договор.
При преценка на дължимостта на таксата револвинг
съдът съобрази това, че същата има характер на неустойка, чиито размер от
1354,10лв. по преценка на съда е прекомерен спрямо чистата стойност на
кредита и поради това уговорката се
явява в противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Тази уговорка по
своя характер има санкционна функция, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Отделно от това
за същото неизпълнение е предвидено да бъде начислявана и лихва в увеличен
размер. Включена по този начин неустойката по същество е добавка към
възнаградителната лихва на заемодателя, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за такса
револвинг за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание
чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост
в настоящото производство – за неоснователен.
По отношение на таксата разходи. В чл. 15, ал.5 от
процесният договор е записано, че след настъпване на предсрочна изискуемост,
Кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 100.00
лв., включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/ служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В случая липсват доказателства за изпратени писма,
покани, съобщения или други документи доставени на адреса за кореспонденция,
изпратени по факс или e-mail адрес» на ответника, поради което съдът намира, че
претенцията е неоснователна.
Независимо от установената недължимост на такса
револвинг и такса разходи, в останалите си части процесният договор е
действителен.
От твърденията в исковата молба и заключението на
вещото лице се установява, че ответникът е направил плащания в размер на 3900лв.. При това положение направените
от ответника плащания следва да се приспаднат от действително дължимите суми (В
този смисъл Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. №
377/2019 г.). С оглед поредността за
погасяване на задълженията, предвидена в чл. 11, ал. 3 от Договора, следва да
се приеме, че ответникът е погасил изцяло задължението си за заплащане
на увеличен размер на договорната лихва по чл. 10 от Договора (238,04лв.),
договорна лихва (950,69 лв.) и главница (2073,27лв.). Следователно за кредитора
не е налице неудовлетворено вземане, чиято дължимост да бъде установена в
настоящото производството, поради което предявените искове по чл. 422 ГПК следва
да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски, но същият не претендира такива.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК …….., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „………….“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
юрисконсулт И. Х., срещу Й.С.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 381/2017 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 604,92 лв. главница по Договор за кредит „Бяла Карта“ №………., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-
28.04.2017г., до окончателното изплащане; 111,18 лв. договорна лихва за периода от 09.08.2015г. до 06.11.2015г.; 93,34 лв. мораторна лихва за периода от 06.04.2016г. до
27.04.2017г.; 100 лв. такса разходи;
96,78 лв. такса револвинг за периода
от 06.10.2015г. до 06.11.2015г.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: