Р
Е Ш Е
Н И Е № 160
гр.Стара Загора, 27.05.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №604 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл.57 и чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано
е по жалба на Община Сопот, представлявана от Кмета Д.Д., против писмо №08-00-1991/15.11.2016г.
на Управляващия орган на „Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.“. В
жалбата се сочи, че административният орган не провел законосъобразна процедура
по чл.73, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ. Излагат се съображения, че при издаване
на акта не е спазена установената форма по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, като
липсват логически и правни основания за издаването му. Твърди се, че липсват
съображения за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, включително
и на общностното право. Обосновава се, че неправомерно е изчислен и размера на
дължимата лихва. По изложени е писмено становище доводи се моли съда да отмени оспорения акт. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Ръководител
на Управляващ орган на ОПОС и Главен директор на Главна дирекция „ОПОС”, чрез
процесуалния си представител по делото в съдебно заседание, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в представени
в хода на делото писмени бележки. Претендира юрисконсулско възнаграждение и
навежда доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 12.01.2009г. между Министерството на околната среда
и водите и Община Сопот е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП)
№58111-С074-265/12.01.2009г. по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“,
съ-финансирана от европейския фонд за регионално развитие и от кохезионния фонд
на Европейската общност за проект „Комплекстно почистване водите на гр.Сопот
чрез реконструкция и модернизация на канализационните мрежи и съоръжения,
подмяна на амортизираната водопреносна мрежа, изграждане на нов резервоар за
питейна вода и основен водопровод, свързващ го с водоснабдителната мрежа на
гр.Сопот, строителство на пречиствателни станции за питейна и битово отпадни
води с довеждащи колектори“ – I-ви етап – изграждане на пречиствателна станция
за отпадни води“ (л.187-190). Съгласно чл.4 (1) от Договора максималната
стойност на безвъзмездната финансова помощ е 18 010 172,32 лева, представляващи
99,44% от общата стойност на проекта. Впоследствие към договора за подписвани
допълнителни споразумения №1 от 10.12.2009г. (л.191-192), №2 от 06.04.2010г.
(л.193-194), №3 от 28.05.2010г. (л.195-208), №4 от 23.11.2010г. (л.209-210), №5
от 05.04.2011г. (л.211-212), №6 от 09.12.2012г. (л.213-214). В § 1 от
последното максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ е коригирана на 17
750 564,63 лева. Впоследствие са подписвани споразумение №7 от 13.03.2014г. (л.215-216), №8 от 12.12.2014г.
(л.217-218) и допълнително споразумение №9 от 23.07.2015г. (л.219-223).
Съгласно §2, ал.1 от последното споразумение стойността на договора е изменена на
14 799 147,71 лева, като видно от Приложение № 1 на актуализирания бюджет
посочената сума е без ДДС. В §3, ал.2 от това
споразумение в предвидено, че страните се съгласяват, че сумата от
1 764 514,80 лева, която е изплатена от Договарящия орган на
Бенефициента по договор №58111-С074-265/12.01.2019г. за възстановяване на
извършени от Бенефициента разходи за изплащане на данък добавената стойност,
подлежи на възстановяване на от Бенефициента на Договарящия орган.
С писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. е наложена
финансова корекция в размер на 25% по договор №ОС 2А/29.04.2009г. с изпълнител
Консорциум „ГСМ П.И.“ в размер на 3 428 762,64 лева с ДДС (2 857 527,18
лева без ДДС) – (л.445 и л.158), като в МОСВ няма информация писмото да е
оспорено по съдебен ред (л.441).
С писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. е наложена
финансова корекция в размер на 10% по договор №12 А-Ко/17.06.2008г. с
изпълнител ЕТ „ЕМ Т.-И.М.“ в размер на 2 320 лева (л.444 и л.158). По
оспорване от Община Сопот пред АС Стара Загора е образувано адм.дело
№436/2015г., като с Определение №250/26.09.2016г. делото е прекратено (л.446).
В периода 2009г. – 2013г. Община Сопот е заявила общо
22 искания за плащания (2 авансови и 20 междинни) на обща стойност
17 662 649,00 лева (л.441-гръб и т.1 от заключението на назначената
по делото експертиза). Общата сума на изплатените средства по тези искания е в
размер на 14 158 081,75 лева. За посочения период не са верифицирани
суми от финансови корекции и други на обща стойност 3 504 567,31
лева, от които: 441,034,25 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-99-4799/15.10.2010г. на ОПОС (л.490-491), 905 457,44 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-5669/06.12.2010г. на ОПОС (л.492-493), 290 950
лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-5839/15.12.2010г. на ОПОС
(л.494-495), 173 548,25 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-585/01.02.2011г. на ОПОС (л.496), 29 867,25 лева неверифицирани
суми с писмо изх.№08-00-1736/21.04.2011г. на ОПОС (л.497), 437 273,93 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-758/17.02.2012г. на ОПОС (л.502-503), 308 495,70
лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-1612/26.01.2012г. на ОПОС
(л.504-505), 235 898,15 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-1868/17.09.2012г. на ОПОС (л.506), 176 923,62 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-2089/12.06.2012г. на ОПОС (л.507), 140 877,09
лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-2570/11.07.2012г. на ОПОС (л.508), 111 554,82
лева неверифицирани суми с писмо изх.№05-08-5233/20.08.2012г. на ОПОС
(л.509-510), 77 769,11 лева неверифицирани суми с писмо
изх.№08-00-3438/20.09.2012г. на ОПОС (л.511), 58 326,83 лева
неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-3925/19.10.2012г. на ОПОС (л.512), 43 745,12
лева неверифицирани суми с писмо изх.№91-00-345/09.11.2012г. на ОПОС (л.513), 27 791,59
лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-4788/21.12.2012г. на ОПОС (л.514), 25 590,95
лева неверифицирани суми с писмо изх.№91-00-39/07.02.2013г. на ОПОС (л.515), 19 463,21
лева неверифицирани суми с писмо изх.№08-00-948/25.02.2013г. на ОПОС (л.519).
На 15.11.2016г. е издаден оспорения в настоящото
производство административен акт (л.157-159), в който е посочено, че
бенефициентът – Община Сопот следва да възстанови по банкова сметка *** „Околна
среда 2007-2013“ сумата от 3 599 859,99 лева, както и натрупаната до
момента лихва. Като мотиви за издаване на акта са посочени следните
обстоятелства: След извършена проверка на място на основание чл.34, ал.2, ал.3
от Общите условия от Допълнително споразумение №9/23.07.2016г. към ДБФП
№58111-СО74-265/12.01.2009г., съгласно които, в случаи че Бенефициентът не
представи искане за окончателно плащане в срок до 31.01.2016г., Управляващия
орган има право да извърши проверка на място, съгласно предвиденото в чл.109,
110, 111 от същите. Посочено е, че с оглед на това е възникнала необходимост от
преизчисляване размерът на верифицираните допустими разходи по проекта и
собствения принос на бенефициента в рамките на допустимите разходи по проекта.
Сумата от представените искания за средства възлизат на 17 662 649,06
лева с ДДС. Представените от Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013“, както и проверените на място от екипа на УО
разходооправдателни документи по проекта са на обща стойност
17 662 649,06 лева с ДДС (от които 17 662 649,06 лева за
сметка на безвъзмездната помощ и 0,00 лева собствен принос на бенефициента).
Сумата на неверифицираните общо по проекта разходи е 3 504 567,31
лева с ДДС, която включва: наложени финансови корекции общ размер
2 859 622,20 лева без ДДС по договори: сумата от 2 2320 без ДДС по
Договор №12 А-КО от 17.06.2008г. с предмет „Консултантски услуги по проекта“ с
изпълнител ЕТ „ЕМ Т.-И.М.“. Сумата от 3 428 762,64 лева с ДДС
(2 857 302,20 лева без ДДС) по Договор №ОС-2А от 29.04.2009г. с
предмет „Инженеринг – работно проектиране, съгласуване и изграждане на
Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на град Сопот, чрез
строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване“ с изпълнител „ГСМ П.И.“.
Неверифицирани разходи по проекта в обща размер на 22 620,56 лева без ДДС.
Сумата 1000 лева без ДДС, по договор №13 А-КО/2 от 26.05.2008г., неверифицирана
в ИС №2. Сумата от 8 566,67 без ДДС, по договор №13 А-КО/1 от 26.05.2008г.,
неверифицирана в ИС №2. Сумата от 5 800 лева без ДДС, по договор
№12-А-КО/17.06.2008г., неверифицирана сума в ИС №2 и 3. Сумата от 7 253,89
лева без ДДС, по договор №ОС-2А/29.04.2009г., неверифицирана с ИС 12 и 16.
Получените от бенефициента средства по проекта (аванс и междинни) възлиза на
14 158 081,75 лева с ДДС. Възстановени от бенефициента
1 764 514,80 лева, на 02.11.2015г. недопустим разход, верифициран и
платен от ОПОС. Размерът на одобрената/верифицирана сума за сметка на БФП е
12 393 566,95 лева без ДДС. От одобрената сума е приспаднат
изплатения аванс по ДБФП на стойност 3 550 112,93 лева. Сумата на
неверифицираните разходи е 224, 98 лева, която включва: сумата от 224,98 лева
без ДДС доналожена финансова корекция от ИС №21 по Договор №ОС-2А от
29.04.2009г. с предмет: „Инженеринг – работно проектиране, съгласуване и
изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на
град Сопот, чрез строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване“ с
изпълнител „ГСМ П.И.“. След прилагане на процента на финансов дефицит са
определени размерът на верифицираните от УО на ОПОС разходи за сметка на БФП и
размерът на верифицираната сума за сметка на собствения принос по проекта, а
именно: размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума по проекта за сметка на
БФП е 8 793 706,96 лева без ДДС. Размерът на верифицираната от УО на
ОПОС сума по проекта за сметка на собствения принос е 49 522,08 лева без
ДДС. Общият размер на верифицираните допустими разходи по проекта са
8 843 229,04 лева разпределени: 99,44% или сумата от
8 793 706,96 лева финансирани от БФП и 0,56% или сумата от
49 522,08 лева собствен принос от бенефициента. Размерът на верифицираната
от УО на ОПОС сума за сметка на БФП се намалява с 49 522,08 лева. Размерът
на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения принос се
увеличава с 49 522,08 лева. Верифицираните по проекта допустими разходи за
сметка на собствения принос на бенефициента са в размер на 49 522,08 лева.
От административния орган е прието, че от изложеното следва бенефициентът да
възстанови по банкова сметка *** „Околна среда 2007-2013“ сумата от
3 599 859,99 лева, както и натрупаната до момента лихва.
В т.2 от съпроводителното
писмо, с което оспорения акт е изпратен за разглеждане в съда (л.131) е
посочено, че главницата на общото задължение по ДБФП
№58111-С074-265/12.01.2019г. в размер на 3 599 859,99 лева, включва
следните задължения: 2 859 847,18 лева задължения по наложени
финансови корекции и 740 012,81 лева задължения за неверифицирани разходи
на друго основание, в това число от неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на
3 550 112,93 лева.
С възражение изх. №ПР2-7/2 от 24.11.2016 г. на Кмета
на Община Сопот е възразено срещу писмо изх. № 08-00-1991/15.11.2016г. на
Главен директор на ГД ОПОС (л.84-86). Това възражение е регистрирано в МОСВ с
вх.№08-00-191/25.11.2016г. Във възражението са посочени несъгласията с процесното
писмо, като в заключение е посочено, че при липса на отговор в срок от една
седмица след получаване на настоящото възражение, Община Сопот ще приеме, че е налице
отказ от действия на Главен директор на ГД ОПОС без правно основание. Посочено
е също, че в случай, че не бъдат приети аргументите, изложени във възражението,
то последното да се счита за обжалване на наложените ограничения и задължения,
включително и за възстановяването на сумата от 3 599 859,99 лева, като
преписката следва да се изпрати на компетентния орган.
На 09.05.2018г. е сключено тристранно споразумение
между Ръководител на УО на ОПОС, Кмета на Община Сопот и Министъра на финансите
на РБ (л.153-157). С това споразумение страните, на основание чл.83, ал.3 от
Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2018г., се
споразумяват, че дължимата към датата на влизане в сила на споразумението сума
от Община Сопот, представляваща сбора на неразплатените главници по
задълженията във връзка с наложените две финансови корекции, определени с писмо
изх. № 95-00-924/04.10.2010г. и писмо изх. № 95-00-633/23.06.2010г. по ДБФП-1 е
в общ размер на 2 859 847,18 лева (чл.1, ал.1 от споразумението). С чл.2 от
споразумението е постигнато съгласие сумата по чл.1, ал.1 от споразумението, на
основание чл.83, ал.3 от ЗДБРБ да се намали със сумата от общо 2 287 877,74
лева, представляваща 80 на сто от задължението по чл. 1, ал. 1. Съгласно чл.3
от споразумението длъжникът признава задълженията си по чл.1 от споразумението,
възникнали в полза на УО. Отделно от това в споразумението е описано, че Община
Сопот към датата на сключването му е в забава към УО на ОПОС по отношение на
парични задължения по наложени финансови корекции по ДБФП-1 във връзка с
регистрирана нередност ОПОС/17/КФ/316, като главницата по тази регистрирана
нередност е в общ размер на 3 599 859, 99 лева, съгласно писмо изх. №
08-00-151/10.02.2017г. във връзка с писмо изх. № 08-00-191/15.11.2016г.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за изясняване на делото от фактическа страна Съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
общата сума от 3 599 859,99 лева, която е предмет на оспорването в
настоящото производство е получена, като сумата от 14 158 081,75
лева, представляваща общо получените от бенефициента средства по проекта по
авансови и междинни искания за плащания е намалена с общия размер на
верифицираните допустими разходи по проекта за сметка на БФП
(8 793 706 лева), а от получения резултат (5 364 374,79
лева) е изваден възстановения от бенефициента недопустим ДДС
(1 764 514,80 лева), верифициран и платен от ОПОС, съгласно параграф
33, ал.2 от допълнително споразумение №9 към ДБФП. Според вещото лице сумата от
3 599 859,99 лева e неизползваната
сума, която Община Сопот е получила, като направените по тази задача от
заключението разяснения са произхода на тази сума да посочени в писмо
изх.№11-00-193/04.09.2019г. на ГД ОПОС (л.441 и сл.). Според вещото лице сумата
от 3 599 859,99 е без ДДС, като в т.2 от Заключението са отразени в
оспореното писмо задължение с ДДС и без ДДС. Вещото лице сочи, че Община Сопот
е получила 14 158 081,75 лева, от които е възстановила
1 764 514,80 лева (недопустим ДДС), или общо получената сума е
12 393 566,95 лева, като от документите по делото не става ясно
разликата от 2 405 580,76 лева (разликата до размера на
безвъзмездната финансова помощ от ОПОС) дали е от сумата платима от Кохезионния
фонд или от Държавния бюджет. В заключението си вещото е посочило сумите, за
които ДДС е възстановен, като са изложени съображения, че е тристранното
споразумение от 09.05.2018г. не е посочено изрично дали сумите са без ДДС или с
ДДС, но в писмо изх.№11-00-193/04.09.2019г. на ГД ОПОС е посочено, че сумите са
без ДДС. Изчислени са и лихвите върху претендираните от ответника суми,
съобразно постановените към вещото лице задачи. В заключението вещото лице е
посочило, че в доклада /лист 322 от делото/ са посочени 23 броя искания за средства на
ниво проект, като 23- то /окончателно/ от дата 27.04.2016г. е в процес на
верификация, а в писмо изх. №11-00- 193/04.09.2019г. са посочени 22 броя
искания. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е
оспорил заключението на вещото лице по отношение на дължимата лихва върху
претендираните суми от УО на ОПОС, но това оспорване е направено след
изслушването на вещото лице и се явява извън регламентирания в чл.200, ал.3,
изр.2-ро от ГПК момент.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл.159, т.4, т.5 и
т.8, три от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба са
правен интерес от обжалването, жалба срещу оспорения акт, подадена преди
изтичане на преклузивния срок за обжалване и оттегляне на оспорването. Тези
процесуални предпоставки са от категорията на абсолютните, за които съдът следи
служебно.
С оспорения
административен акт е определена главница на общо задължение по ДБФП
№58111-С074-265/12.01.2019г. в размер на 3 599 859,99 лева, които
задължения включват: 2 859 847,18 лева задължения по наложени
финансови корекции и 740 012,81 лева задължения за неверифицирани разходи
на друго основание, в това число от неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на
3 550 112,93 лева (л.131). Сумата от наложените финансови корекции в
размер на 2 859 847,18 лева включва сумите от 2 857 527,18
лева – наложена финансова корекция с
писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС в размер на 25% по договор
№ОС 2А/29.04.2009г. с изпълнител Консорциум „ГСМ П.И.“ в размер на
2 857 527,18 лева без ДДС (2 857 302,20 + 224,98-доналожена
финансова корекция) лева (л.445 и л.158) и сумата от 2 320 лева без ДДС –
наложена финансова корекция с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. на Ръководител
ОПОС е в размер на 10% по договор №12 А-Ко/17.06.2008г. с изпълнител ЕТ „ЕМ Т.-И.М.“
(л.444 и л.158). По делото не са представени доказателства за датата и начина
на връчването на писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС на Община
Сопот, но видно от приложен отговор на това писмо (л.488) се установява, че
същото е получено от бенефициента най-късно на 26.10.2010г., като в ОПОС няма
информация това писмо да е оспорено (л.441). По отношение на писмо №95-00-633
от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС също не са представени доказателства за
връчването му на Община Сопот, но по делото се установява, че същото е оспорено
пред АС Стара Загора, за което е образувано адм.дело №436/2015г., като с
Определение №250/26.09.2016г. делото е прекратено (л.446). От тези данни и с
оглед обстоятелството, че оспорения в настоящото производство административен
акт включва задължения по наложени финансови корекции с писмо №95-00-924 от
04.10.2010г. на Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на
Ръководител ОПОС, жалбата срещу акта по отношение на тези задължения се явява
процесуално недопустима в тази й част, като просрочена. Това е така, защото подаденото от общината възражение изх. № ПР2-7/2 от
24.11.2016г. (вх.№ 08-00-1991/25.11.2016г.), имащо характер на жалба срещу
оспорения в настоящото производство административен акт, съгласно Определение
№11302/22.07.2019г. по адм.дело №5899/2019г. на ВАС, VII отд., е постъпило след
изтичане на преклузивния срок за оспорване на наложените с посочените писма
финансови корекции, като се има предвид, че първото от тях – №95-00-924
от 04.10.2010г. на Ръководител ОПОС е получено от Община Сопот най-късно на
26.10.2010г., а по оспорване от Община Сопот на второто писмо е образувано
административно дело в Административен съд Стара Загора, още през 2015г. С
оглед на това съдът намира, че са налице основания за оставяне на жалбата без
разглеждане по отношение на сумата от 2 859 847,18 лева, представляваща
наложени финансови корекции с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС
и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС на основание чл.159, т.5
от АПК и прекратяване на производството по делото в тази му част.
Съдът счита, че е налице и
друго основание за процесуална недопустимост на жалбата по отношение на това
задължение. С оспореното писмо по ДБФП-1 е определено общо задължение от размер
на 3 599 859, 99 лева, която сума включва наложени финансови корекции и
неверифицирани разходи. Видно от чл.1, ал.1 от приложеното по делото тристранно
споразумение, се установява, че дължимата сума от Община Сопот в размер на
2 859 847,18 лева (която е включена в задължението от 3 599 859, 99
лева) представлява наложени финансови корекции с писмо №95-00-924 от
04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на Ръководител
ОПОС, като тази сума е намалена на
основание чл.83, ал.3 от ЗДБРБ. Съгласно текста на посочената разпоредба „размерът
на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми,
съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за
предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания
по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 – 2013г. се
намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно споразумение между
управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на
съответната община“. Сумата, намалена със споразумението представлява именно сбора
от сумите по наложени финансови корекции с писмо №95-00-924 от
04.10.2010г. на Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на
Ръководотел ОПОС, което се установява както от самите разпоредби на
споразумението, така и от приетото по делото заключение на назначената по
делото експертиза. С подписването на това
споразумение длъжникът е признал задължението си т.1 от същото в полза на УО
(чл.3 от споразумението). Следователно с настоящата жалба Община Сопот се
опитва да оспори отново по съдебен ред вземания по наложени финансови
корекции с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633
от 23.06.2010г., които са признати от нея по
основание и размер с тристранното споразумение, което е недопустимо. С оглед
изложеното съдът намира, че е налице и основание по чл.159, т.4 от АПК за
оставяне на жалбата без разглеждане поради липсва на правен интерес от
оспорването по отношение на сумата от 2 859 847,18 лева, представляваща
наложени финансови корекции с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС
и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС, и прекратяване на производство
по делото в тази му част.
На последно място по
отношение на допустимостта на оспорването следва да се посочи и изложеното в
т.I от молба от жалбоподателя Община Сопот с вх.№5311/14.10.2019г. (л.564),
подадена в изпълнение на разпореждане на съда, в която е изложено, че сумите
2 857 527,18 лева (наложена финансова корекция с писмо №95-00-633 от
23.06.2010г. на Ръководител ОПОС) и 2 320 лева (наложена финансова
корекция с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. на Ръководител ОПОС), представляват
финансови корекции и са предмет на тристранното споразумение от 09.05.2018г.,
като тези суми не са предмет на оспорване в настоящия процес. Съдът намира, че по своята правна същност молбата на
жалбоподателя представлява оттегляне на оспорването по смисъла на чл.155, ал.1
от АПК в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от АПК, при всяко
положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването, за което не се
изисква съгласието на останалите страни. Така направеното волеизявление от
адресата на оспорения административен акт има за последица недопустимост на
подадената от него жалба в тази й част. Налице са и предпоставките, визирани в
чл.159, т.8 от АПК, за оставяне на жалбата без разглеждане по отношение
на сумата от 2 859 847,18 лева, представляваща наложени финансови
корекции с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633
от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС и прекратяване на производство по делото в тази
му част, тъй като няма съмнение
за действителната воля на жалбоподателя.
По отношение на главницата
за определените задължения с оспорения административен акт задължения в размер
на 740 012,81 лева – неверифицирани разходи на друго основание в това число
и неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на 3 550 112,93 лева и
оглед постановеното Определение
№11302/22.07.2019г. по адм.дело №5899/2019г. на ВАС, VII отд., жалбата се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В
разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ е посочено, че Управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо. Следователно законът предоставя компетентността за верифициране,
съответно отказ от верификация на разходи на УО на ОПОС. В случая е безспорно,
че актът е издаден именно от ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна
среда“, който е определен от Министъра на околната среда и водите, съгласно
заповеди № РД - 634/18.8.2014г., № РД -641/21.8.2014г., № РД -ОП-
71/14.8.2014г., № РД - ОП 57/14.7.2014г., РД -494/26.6.2014г. и № РД-ОП-36/10.5.2014г.
(л.654-657). Делегирането на посочените
правомощия е допустимо, съгласно чл.5, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ
и чл.9, ал.5,
пр. последно от ЗУСЕСИФ, като е извършено редовно. С оглед на което
подписалият уведомителното писмо Я.Г.е явява оправомощена да изпълнява
функциите на управляващ орган, поради което административният акт е издаден от
компетентен орган.
Оспорваното
писмо е издадено и в исканата от закона писмена форма – чл.59, ал.2
от АПК. Обжалваният акт обаче е незаконосъобразен в тази му част,
тъй като не съдържа никакви правни основания и неясно са посочени фактическите
основания за издаването му. Отразеното в същия не може да се приравни в
съдържателно отношение на мотиви на акта. Липсата на изписана правна
квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е
порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на
ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за
формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства
съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок
безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда
волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание
същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено
съдържание.
Безспорен
е факта, че е напълно допустимо мотивите на един административен акт да се
съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно
в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда
– Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. По
въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т.7 от
Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22.09.1976 г.,
както и т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на
съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 година,
всички задължителни съгласно чл.130, ал.2
от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. Но в конкретния случай мотиви не
се съдържат и в писмо изх.№11-00-212/27.11.2018г. на Ръководителя на Управляващия
орган, с което оспорения административен акт е изпратен в съда (л.130-134). В последното
единствено е уточнено (т.2), че по ДБФП-1, където главницата на общото
задължение е в размер на 3 599 859,99 лева, задълженията се разделят
както следва: 2 859 847,18 лева – задължения по наложени финансови
корекции и 740 012,81 лева – задължения по неверифицирани разходи на друго
основание, в т.ч. част от неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на
3 550 112,93 лева, описани в писмо №08-00-1991/15.11.2016г. (процесното).
Тези данни обаче не съответстват на изискването за съдържание на мотиви на
акта, а единствено допринесоха за изясняване на обстоятелството как е формирана
общата сума на задължението по оспорения административен акт в размер 3 599 859,99
лева, за да бъдат разграничени задълженията, произтичащи от финансови корекции
и от неверифицирани разходи, съответно да се прецени и допустимостта на
оспорването.
Следва да се има предвид, че оспореното писмо представлява
индивидуален административен акт в тази му част и спрямо него са приложими
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК. Приложимо е и общото
правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като
съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Следователно ответникът е този, който
следва да докаже, че разходите, които са претендира за плащане от страна на
оспорващата община не подлежат на верификация, като посочи основанията за това,
както фактически така и правни. Нещо, което в случая не е сторено, поради което
съдът приема, че обжалваният акт е незаконосъобразен в тази му част и следва да
бъде отменен.
Уредбата на производството по верификация на разходи
се съдържа в чл.60 – чл.68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл.62, ал.3 от
ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато
това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани
в чл.57 и чл.58 от
ЗУСЕСИФ. Според чл.59, ал.1
от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за
допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна
програма по чл.3, ал.2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския
съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са
Постановление №62 на МС от 21.03.2007г. и ПМС № 249 на МС от 17.10.2007г.
Верифицирането /проверката с цел одобряване или отказ/
на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е обусловено
от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно
регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на
наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен
режим на материята, уреждаща правоотношенията, свързани с управлението,
предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа от Европейския съюз,
извършената от решаващия съд идентификация между недопустимите разходи,
обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени
спрямо допустимите разходи. И отказаната верификация на разходи, и финансовата
корекция, са подлежащи на съдебно оспорване индивидуални административни
актове, чието издаване обаче се подчинява на различни материалноправни и процесуалноправни
разпоредби. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно
основание и в различни производства. Допустимостта на разходите е свързана с
тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основават на наличие на
нередност, нито установяването им представлява елемент от процедурата по
определяне на финансова корекция. Финансовата корекция не е основание за отказ
от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните
разходи.
В непосредствена връзка с горното следва да се
отбележи, че подходът, използван в оспорвания акт, като в посочената общата
сума е включена и част от сумите по наложени финансови корекции, сочи наличие
на неправилно смесване на отказите за верификация на недопустимите разходи и
финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. Това въвежда бенефициента в
заблуждение и затруднява правото му на защита, тъй като в оспореното Писмо не е
посочено правно основание, нито начина на формиране на сумите. Допуснатите
нарушения на процедурата са съществени и като такива са основание за отмяна на
оспорения акт, в тази му част.
Верификацията на разходите се предхожда от проверка за
тяхната допустимост и относимост към проекта, за реализацията на които са
извършени на базата на нормативно разписани критерии, посочени в ЗУСЕСИФ и
цитираните по-горе ПМС. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени
в чл.57, ал.1
от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл.2 от ПМС № 249 от 17.10.2007г. конкретно
за Оперативна програма „Околна среда“ 2007 - 2013г. С оспорения в настоящото
производство акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените
хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община Сопот
разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде
мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните
доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената
недопустимост на разхода.
Целта на извършването на проверка е установяването на
допустимостта на извършените разходи, съобразно критериите, разписани в чл.57 от
ЗУСЕСИФ. За да бъде допустим и да подлежи на верификация един
разход, той следва да отговаря на критериите по чл.57, ал.1
от ЗУСЕСИФ, които следва да са налице кумулативно, като по отношение
на него не са налице изключенията, визирани в чл.57, ал.2
и чл.58, ал.2
от ЗУСЕСИФ. Няма да подлежат на верификация разходи, които не
отговарят на посочените критерии, или които не могат да бъдат установени, респ.
доказани по реда, изискван в чл.60, ал.3
от ЗУСЕСИФ и приложимите нормативни актове за периода на извършване
на разходите и тяхното документално оформяне.
В случая липсата на мотиви в акта по отношение на
изложеното не се преодолява дори и от информацията, съдържаща се в писмо
изх.№11-00-193/04.09.2019г. (л.441), изпратено във връзка с разпореждането на
съда за насрочване на делото. От това писмо се установява начина, по който е
формирана сумата от 740 012,81 лева, а именно: от общо заявената на всички
поискани от бенефициента за верификация средства (17 662 649,06 лева)
е извадена сумата по всички неверифицирани суми, поради финансови корекции и на
друго основание (3 504 567,31 лева), като е получена сумата от
14 158 081,75 лева, представляваща общо получените от бенефициента
средства по проекта по авансови и междинни искания за плащания. Тази сума е
намалена с общия размер на верифицираните допустими разходи по проекта за
сметка на БФП, а от получения резултат (5 364 374,79 лева) е изваден
възстановения от бенефициента недопустим ДДС, верифициран и платен от ОПОС,
съгласно параграф 33, ал.2 от допълнително споразумение №9 към ДБФП и е
получена общата сума от 3 599 859,99 лева, която е предмет на
оспорването в настоящото производство. Тази сума е намалена със сумата от
2 859 847,18 лева – задължения за финансови корекции с писмо
№95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г.
на Ръководител ОПОС, и по този начин е получена сумата от 740 012,81 лева.
От посочените изчисления не става ясно защо тази сума отново е определена като
неверифицирани разходи, при положение, че административния орган, при
извършване на изчислението вече е приспаднал от общо заявената на всички
поискани от бенефициента за верификация средства – 17 662 649,06
лева, сумата от 3 504 567,31
лева, представляваща всички неверифицирани суми по двадесет и двете искания за
плащане, поради финансови корекции и на друго основание. Действително налице е
и 23-то окончателно искане за плащане, но по делото не се представиха доказателства,
че до издаване на оспорения административен акт разходите по това плащане не са
верифицирани и евентуално процесната сума да се явява дължима на основание тази
неверификация.
В оспореното писмо липсват и каквито и да е правни
основания. Не е посочена правна норма, която
според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде
признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща
основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде
преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание
волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му
засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по
съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно
компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на
издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е
произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна в допустимата й част и като такава следва да се уважи, а
оспорения административен акт да се отмени в частта, касаеща главницата на определените задължения в размер на
740 012,81 лева – неверифицирани разходи на друго основание в това число и
неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на 3 550 112,93 лева, поради наличие на отменително основание по чл.146,
т.2 от АПК.
По делото е представен списък по чл.80 от ГПК от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ
размер на 20 179,40 лева, от които 200 за вещо лице, 19 800 лева по
договор за правна помощ, 170 лева – за държавна такса пред ВАС, 9,40 лева – държавна
такса за преписи (л.679). От така посочените суми основателно се явява единствено
искането за присъждане на разноски в размер на 200 лева за внесен депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза по делото, тъй като в представения
списък с разноски е заявена претенция единствено за така заплатения депозит, но
не и за пълното възнаграждение на вещото лице. Видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г. (л.437) е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 19 800 лева платимо по банкова сметка. ***, по делото не са
представени доказателства, че е извършено плащане по посочената в договора банкова сметка, ***възнаграждение за един адвокат се
явява неоснователно (в този смисъл т.1 и т.11 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Искането
за присъждане на разноски за държавна такса за преписи също не следва да се
уважи, тъй като това не са разноски, направени от страната по водене на
делото и съответно не попадат в приложното поле на чл.143 АПК
във връзка с чл.78 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК.
Неоснователна е и претенцията в частта относно сумата от 170 лева – представляваща платена по сметка на Върховен
административен съд държавна такса за частна
жалба по ч.адм.дело № 5899/2019г. по описа на ВАС, тъй като това са
разноски, направени по друго съдебно производство.
Предвид частичното оттегляне на оспорването по
отношение на сумата от 2 859 847,18 лева, представляваща наложени
финансови корекции с писмо №95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо
№95-00-633 от 23.06.2010г. на Ръководител ОПОС, и прекратяване на производство
по делото в тази му част, както и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на
ВАС, основателни са претенциите на процесуалния представител на ответника в
негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от
жалбоподателя. Разпоредбата на чл.143 АПК не съдържа регламентация досежно
определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение, с оглед на което и
в съответствие с чл.144 АПК, приложение следва да намери съответната разпоредба
на ГПК, т.е. чл.78, ал.8 и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно последната разпоредба размерът на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде от 100 до 200 лв. В случая, предвид обема на преписката,
проведените четири открити съдебни заседания, в които процесуалния представител
на ответника е участвал, изслушването на заключението на експертиза, както и
подробните справки, представени по делото и изготвени от юрисконсулта, съдът счита,
че са налице основания да бъде присъдено максимално предвиденото възнаграждение
в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева за
ответника, като намира за неоснователно искането на процесуалния му
представител за определяне на възнаграждение в размер на 450 лева (л.11).
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, чл.172, ал.2
и чл.143 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Община
Сопот, представлявана от Кмета Д.Д., против писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на
Управляващия орган на „Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.“, в частта, касаеща на сумата от
2 859 847,18 лева, представляваща наложени финансови корекции с писмо
№95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г.
на Ръководител ОПОС, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 604/2018г. по описа на Административен съд –
Стара Загора, в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на Община Сопот, представлявана от Кмета Д.Д.,
Писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на Управляващия орган на „Оперативна програма
Околна среда 2007-2013г.“, в частта,
с която е определено задължение в размер на 740 012,81 лева,
представляващи неверифицирани разходи на друго основание в това число и
неизразходван аванс по ДБФП в общ размер на 3 550 112,93 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати
на Община Сопот сума в размер на 200
(двеста) лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на Министерството на околната
среда и водите сума в размер на 200
(двеста) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: