Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1265                                                               13.04.2016 Година            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                             ІІІ граждански  състав

На   24.02.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

      Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 2656  по описа за 2015 година

намери за установено следното:

 

          Иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР.

          Ищецът А.П.М. с ЕГН ********** *** твърди в исковата молба, че е собственик на основание покупко-продажба, оформена с нотариален акт № */26.10.1987 г. на Пловдивски нотариус на ½ идеална част от дворно място с площ 395 кв.м., съставляващо парцел *-* от кв.* по КРП от 1959 г. на с.Б., ведно със западната част от построената в имота жилищна сграда, който парцел по действащия КРП от 1989 г. съставлява УПИ *-* от кв.*, отреден за имот пл.№ *, при граници: край на регулацията, УПИ *-*, улица с ос.т.*-*, УПИ * -*. Ответникът П.С.Ц. се легитимирал като собственик на УПИ *-* от кв.* по КРП от 1989 г. по наследство и делба, извършена по време на брака му с ответницата Х.А.Ц..  КРП от 1959 г. бил с приложена регулация, поради което регулационните линии /парцелните граници/ на парцел *-*-стар е следвало да се отразят като имотни граници на ПИ *, чийто собственик е ищеца. Вместо това, при изработването на действащия КРП от 1989 г. общата граница с ПИ * била неправилно заснета и отразена значително по-навътре в неговия ПИ * и не съвпадала с общата регулационна граница между двата имота. На място по заснетата граница съществувала тухлена ограда, построена от ответника през 1988-1989 г. без строително разрешение и без съгласието на ищеца. Освен това на границата ответникът построил лятна кухня и баня /на */ без строителни книжа, тоалетна без строителни книжа /до улицата/, дворна циментова чешма /в средата на границата/, за които постройки са съставени констативни актове № *:08.07.2014 г., № */08.07.2014 г. и № */08.07.2014 г. на Община Р.. Двата парцела *-* и *-* били създадени от един имот пл.№ * и между тях нямало придаваеми места. Поради това нямало регулационен повод за преместване на общата имотна граница и се касаело за грешка при заснемането й. Въз основа на тези обстоятелства е предявен иск да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на влизане в сила на действащия КРП от 1989 г. на с.Б. ищецът и починалия понастоящем друг съсобственик А. Д. Ц. са били собственици на част от имот пл.№ * с площ от около 36 кв.м.,неправилно включена в неговите граници, която площ е заключена между цифри 1,2,9,8,7,6,5,4, и 1 по скица № 3 към заключението на в.л.Г. / съгласно уточнението в с.з. от 21.10.2015 г./. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

          Ответниците в отговор на исковата молба оспорват иска с възражения, че границата между двата имота е правилно заснета по съществуващата на място ограда, построена още през 1957 г. От тогава праводателите на ответника, а след придобиването на собствеността през1988 г. и те, владели имота в тези граници, в т.ч. и спорната площ, която придобили по давност. Настояват за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните разноски.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното от фактическа и правна страна:

          Не се спори между страните, а е документално установено, че ищецът е собственик на  ½ идеална част от дворно място с площ 555 кв.м., съставляващо парцел *-* от кв.* по КРП от 1959 г. на с.Б., ведно със западната част от построената в имота жилищна сграда, който парцел по действащия КРП от 1989 г. съставлява УПИ *-* от кв.*, отреден за имот пл.№ *, при граници: край на регулацията, УПИ *-*, улица с ос.т.*-*, УПИ * -*, на основание покупко-продажба, оформена с нотариален акт № */26.10.1987 г. на Пловдивски нотариус. От своя страна ответниците се легитимират като собственици на дворно място от 360 кв.м., съставляващо парцел *, имот * от кв.* по плана на с.Б. от 1959, който имот по действащия КРП от 1989 г. представлява парцел *, имот * по плана от 1989 г., която собственост е придобита по наследяване и делба, за което са съставени констативен НА № */1988 г. и  констативен НА № */1988 г. на пловдивски нотариус.

          От заключението на в.л. В.Г., кредитирано изцяло от съда като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че по КРП на с.Б. от 1959 г. за имот пл.№ * в кв.* са отредени УПИ *-* и УПИ *-*, отразени в скица № 1 към заключението. По графични данни площта на УПИ *-* е 371 кв.м. и на УПИ *-*- 530 кв.м. В този план няма заснета материализирана имотна граница, която по скицата на вещото лице е означена със синя регулационна линия по цифри 1,2 и3. Площта, посочена в НА № */1975 г. на праводателя на ответника съответства на площта, определена по графични данни по плана от 1959 г. Със Заповед № */1989 г. е одобрен нов КРП на с.Б. / скица № 2/. В този план съответни на УПИ *-* и УПИ *-* по плана от 1959 г. , са имоти пл.номера * и *. Спорната граница е отразена по материализирана на място масивна ограда / по цифри 4,5,6,7 и8 в скица № 2 За имоти № * и № * са отредени УПИ *-* и УПИ *-* от кв.* по имотни граници. Няма придаваеми места по спорната граница. В имота * и * са заснети сгради. На границата между двата имота е заснета нова сграда, означена със сигнатура МЖ в северната част  на ПИ *. В южната част на ПИ * е заснета външна тоалетна на същата граница, долепена до друга външна тоалетна, построена в ПИ * / сега премахната/. Сграда МЖ и външна тоалетна по спорната граница не са заснети по предходния план от 1959 г. По него е заснета сграда със сигнатура ПС, която се сече от линията по цифри 1,2 и 3 в скица №1 и по-късно е премахната. При огледа на място вещото лице е констатирало, че по спорната граница е изградена плътна масивна тухлена ограда с височина 1,80-2,00 м. с каменна основа до 60 см. от терена, а нагоре- тухлена зидария с дебелина 25 см. Оградата допира до външната тоалетна и сградата МЖ в имот № *, означена в плана от 1989 г. Няма данни за наличие на строителни книжа за оградата между ПИ * и ПИ * Сега съществуващата на място ограда съответства по местоположение на заснетата в плана от 1989 г. ограда. Има разлика в местоположението на регулационната граница между УПИ **-* и УПИ *-* по плана от 1959 г. и съответната й имотна граница между имоти пл.№№ * и * по плана от 1989 г. Така според вещото лице част от УПИ *-* по плана от 1959 г. е заснета в границите на имот * по плана от * г. Спорната по делото площ е означена с цифри 1,2,9,8,7,6,5,4,1 с квадратура 36 кв.м. и оцветена в жълто на скица № 3 към заключението.

          По делото са изслушани свидетелски показания за установяване на момента, когато е поставена съществуващата понастоящем ограда между двата имота. Доведените от страна на ищеца свидетели Т. и Б., без родство със страните, твърдят, че към 1988 г. оградата била плет, който бил на запад от сега съществуваща ограда. Масивната тухлена ограда била изградена следващата 1989 г. на около метър навътре в имота на ищеца.

          От друга страна свидетелите Ц. и Ц.- родственици на ответника, заявяват, че  оградата била поставена след разделянето на имота- 1957-1958  г. и от тогава съществувала в този вид и не била премествана.

          Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и Б., тъй като от една страна са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на спора, а от друга страна кореспондират с останалите доказателства по делото . Така от заключението на СТЕ, неоспорено от страните, се установи, че в плана от 1959 г. не е отразена материализирана на място ограда, което прави малко вероятно такава да е съществувала, както твърдят свидетелите на ответника. Поради това съдът приема, че съществуваща понастоящем масивна ограда е поставена в периода 1988-1989 г., като безспорно е установено, че същата не съвпада с регулационната граница между имотите по планаот 1959 г. и по нея впоследствие е заснета границата по следващия план от 1989 г.

          При така установените по делото правнорелевантни факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно ТР № 3/93 г., постановено при действието на ЗТСУ /отм./, по силата на дворищната регулация собствеността върху имотите се преобразува в собственост върху отредените за тях парцели, включително и върху придадените за упълномеряването им части от съседни имоти, поради което се приема, че чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ урежда непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план по отношение на имотите, придадени към парцели на други лица. Разпоредбите относно създаването и изменението на дворищнорегулационните планове и самите планове посочват кои места имат статут на придаваеми такива за упълномеряване на съседни парцели, което определя и отношенията между собствениците, засегнати от регулацията. В настоящия случай планът от 1989 г. не показва, че спорните 36 кв. м. са придаваемо място от имота на ищеца към този на ответниците, следователно за него не се прилагат и разпоредбите за уреждане на отношенията между собствениците чрез заплащане на обезщетение, респективно за връщане на имота с оглед приложението на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ. Действителната имотна и регулационна граница между двата парцела е тази, определена с плана от 1959 г., при което парцелните граници по този план се приемат за имотни, а върху тях се прокарват и парцелните граници по новия регулационен план. По скицата № 1 към заключението на СТЕ това е линията по цифри 1,2 и 3. Спорната по делото площ, означена с цифри 1,2,9,8,7,6,5,4,1 с квадратура 36 кв.м. и оцветена в жълто на скица № 3 към заключението не е придаваема от имота на ищеца към имота на ответниците, защото регулацията между двата парцела не предвижда да има придаваеми части. Освен регулационната линия, която съвпада с имотната граница, друга имотна граница между двата имота, която да навлиза в парцела на ищеца не може да има, съгласно правилото на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.), а дори и да е показана на плана, не сочи за наличието на придаваемо по регулация дворно место. Правата на ответниците се простират до регулационната линия, определена с плана от 1959 г., но не и на изток от нея.

Неоснователно е възражението на ответниците за придобиване по давност на спорната реална част от парцела. Обстоятелството къде е била изградена ограда, няма за последица вещно правни трансформации, тъй като завземането на реална част от парцел след 1973 г. и упражняването на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по давност на тази реална част от парцел, съгласно забраната на чл. 59 от ЗТСУ (отм.).

В обобщение на изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Следва да се отбележи, че в случая не се прилага Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС в частта му, в която е прието, че по принцип искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент, тъй като това тълкувателно решение има предвид установяването на грешка или непълнота в приета след влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър  и действаща кадастрална карта на определено населено място, докато в настоящия случай се касае за установяване на грешка в план, приет при действието на ЗТСУ (отм.) и то за територия, за която по делото не са представени доказателства да е одобрена кадастрална карта.

При този изход на спора и осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски, които се констатилара в размер от 750 лв., от които 50 лв. внесена ДТ, 150 лв. депозит за вещо лице и 550 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Ц. и Х. А.Ц. ***, че към момента на одобряване на действащия КРП от 1989 г. на с.Б. , А.П.М. с ЕГН ********** *** е бил собственик на ½ идеална част на площ от 36 кв.м., която е част от УПИ *-*, отреден за имот пл.№ *  от кв.* по плана на с.Б., община Р., одобрен със Заповед № * от 20.02.1989 г., при граници: край на регулацията, УПИ *-*, улица с ос.т.*-*, УПИ *-*, която площ е означена с цифри 1,2,9,8,7,6,5,4,1 и оцветена в жълто на скица № 3 към заключението на вещото лице Г. на л.152 от делото и която неправилно е заснета в границите на УПИ *-*, отредено за имот № * от кв.* на с.Б., собственост на ответниците.

Скица № 3 към заключението на вещото лице Г. на л.152 от делото да се счита част от настоящото решение.

ОСЪЖДА П.С.Ц. и Х. А.Ц. ***, да заплатят на А.П.М. с ЕГН ********** *** сумата от 750 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                СЪДИЯ:/п/

                                                                                                          /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала

ВА