РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Карлово, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100441 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД,
разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.П.Ф.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди,
че със съобщение по ЧГрД № 235/2022 г. по описа на Районен съд-Карлово,
на ищеца е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ЧГрД № 235/2022
по описа на Районен съд-Карлово заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). Предвид
това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „Б.П.Ф.“ С.А. чрез
„Б.П.Ф.“ С.А., клон Б. е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски кредит № ************* в размер на 16719.93 лева.
Твърди се, че на 20.12.2019 г. между „Б.П.Ф.“ и М. М. А., ЕГН
********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит №
*************, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът
да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8000.00 лева за срок
от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 15.01.2027 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница.
Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 84 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 264.99 лева, като в договора била посочена
и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът
1
сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се
заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора,
като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена
по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за
ответника възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски,
всяка по 264.99 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Б.Н.Б, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими
за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от
1 юли - за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № *************
на 15.01.2021 г., като към тази дата били погасени 11 месечни вноски. На
основание чл. 5 от договора, вземането на „Б.П.Ф.“ ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай била 15.02.2021 г., от която дата вземането станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на
длъжника не били извършвани погашения по дълга, от кредитора било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Карлово за следните дължими
суми по договор за потребителски паричен кредит № ************* както
следва: 8024.99 лева (осем хиляди двадесет и четири лева и 99 стотинки ) –
главница; 8140.80 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021 г. до
15.01.2027 година; 554.14 лева - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г.
до 16.02.2022 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна
на ОЛП, обявен от Б.Н.Б, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година
са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. М. А. с ЕГН ********** от град К. п.к. ****, ул. М.Д. **
дължи на Б.П.Ф. С.А., П. рег. № ***********, чрез Б.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С.,
2
***, със законен представител: Д.Д.: сумата 8024.99 лева, представляваща
главница по договор за кредит №*************, сключен на 20.12.2019 г.;
сумата 8140.80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.01.2021г. до 15.01.2027г.; сумата 554.14 лева, представляваща обезщетение
за забавено рлащане в размер на лихвата за забава за периода от 15.02.2021г.
до 16.02.2022г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е била издадена заповед № 177 от 09.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 235/2022г.
по описа на КрлРС.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, в случай, че предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен за същото вземане
и сочи, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът М. М. А. оспорва иска.
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че
между ответника като кредитополучател и ищеца като кредитор на
20.12.2019г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*************, съгласно който кредиторът е приел да отпусне на
кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 8000.00 лева; че
съгласно същия договор за потребителски паричен кредит, ответникът
трябвало да изпати на 84 броя равни месечни вноски паричният кредит, като
общата стойност на плащанията по кредита са в размер на 22259.16 лева; че е
определен годишен процент на разходите в размер на 32.62%; че е определена
такса ангажимент в размер на 280 лева; че е уговорен лихвен процент в
размер на 27.13 %; че съгласно чл.5 от същия договор са уговорени условията
за забава, както са посочени от ищеца.
Оспорва всички други обстоятелства, извън горните, изложени в
исковата молба, в т.ч.: че в полза на ищеца съществува вземане по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *************, обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 235/2022г. по описа на Районен съд Карлово, а именно: 8 024.99 лева
- главница по договор за кредит; 8 140.80 лева - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 15.01.2021г. до 15.01.2027г.; 554.14
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
15.02.2021г. до 16.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *************, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника кредит за потребителски цели в размер на 8000.00
лева, като същият следвало да върне общо 22 259.16 лева, при
възнаградителна лихва в размер на 27.13%, годишен процент на разходите
3
32.62%, с месечна вноска от 264.99 лева и кредитът следвало да бъде върнат
на 84 вноски, за периода 15.02.2020 г. - 15.01.2027 г. Счита, че договорената
възнаградителна лихва в размер на 27.13% е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, защото надвишавала трикратния размер на законната лихва. В
настоящия случай, договорът за кредит бил сключен с ответника, наричан
„клиент“, като в клаузите на т. 2 от общите условия било уговорено, че
размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно 8 000 лева. Съгласно т.3 от общите условия,
предоставянето на посочената в предходния член сума съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в
поле „Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Кредиторът предоставил на
клиента сумата от 8 000 лева, като от него се дължала възнаградителна лихва
и той се задължил да върне предоставените парични средства, но в размер на
22 259.16 лева или с печалба за кредитора в размер на 14 259.16 лева.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД било налице,
когато се нарушавал правен принцип, който можело и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му било проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива били принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме
за основателно така наведеното възражение било необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането
на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие целяло обогатяване, а не само
възмездяване. В настоящия случай, кредиторът попадал в обхвата на
определението за небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 от ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнявал постоянен
надзор, а тяхната дейност била уредена с подзаконов нормативен акт -
Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им
характеристика, която предпоставяла и посочените различия с банките била,
че те отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими начини. Поради тази причина
тяхната дейност не можела да бъде финансирана от друго място, освен от
лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях били в пъти по-
високи от тези, предлагани от банките. От друга страна, в случая се касаело
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически,
поради което се ползвала със засилената защита. Обратното означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използвал за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
лихва). Посоченият критерий не можел да бъде възприет за абсолютен, тъй
като противоречието на добрите нрави следвало да се прецени съобразно
всеки конкретен случай, но при изследването на този въпрос, трябва да се
4
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва, наред с останалите условия и
характеристики на договора. В случая отчитайки, че възнаградителната лихва
е цена за предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й
размер от 8140.80 лева, представляващ повече от 100% от предоставената
сума от 8000 лева, сравнително краткия срок на ползване, счита, че размерът
на лихвата от 27.13% противоречи на добрите нрави, тъй като бил необясним
с разходите, които прави ответникът и с размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Законоустановеният
максимален размер на ГПР бил относим към него и не следвало да се прилага
към възнаградителна лихва по договора за потребителския кредит. Предвид
нищожността на клаузата, платените за погасяване на възнаградителна лихва
суми от ответника били получени без правно основание от кредитора. Счита,
че клаузите за възнаградителна лихва, обективирана в договор за
потребителски паричен кредит, сключен между страните по делото, в която е
предвиден годишен лихвен процент 27.13%, и ГПР - 32,62% са нищожни като
противоречащи на добрите нрави. Счита, че предсрочната изискуемост на
вземането по кредита е ненадлежно обявена, поради което и настоящия
установителен иск следва да бъде отхвърлен. При съобразяване трайната
съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на
договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД за дадено без
основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността
на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1)
при нарушение на добрите нрави; 2) при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя; 3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят
до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Ищецът бил небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като можел да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ответникът бил физическо
лице, което при сключване на договора действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имали качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици се прилагали изискванията на специалния закон - ЗПК
в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тя била по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно - че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи. Не било спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
5
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Според чл. 19 ал.1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула. Спазването
на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договоря. Тоест, посочената
величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо кредита), следвало по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение било налице, т.к. в договоря кредиторът се задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и
ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 32.62 %). Не било ясно как посочената годишна
фиксирана лихва от 27.13 % се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК била на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо, в договора
трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формираме на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК. С оглед изложеното и тъй като в договора нямало
уточнение по какъв начин е формиран ГПР, кои разходи включва съответният
процент и какъв е математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема, следвало, че договорът е нищожен и на това
самостоятелно основание. На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК,
договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
приложения погасителен план била посочена само общата сума на дължимата
месечна вноска – с и без оскъпяване при непредоставяне на обезпечение.
Липсвало обаче разпределение на вноските във времето между отделните
компоненти - главница, лихва и неустойка. Не било ясно месечната вноска в
размер на 264.99 лева какви компоненти включва, каква част от нея е
главница и каква лихва. Това създавало затруднение за потребителя да
разбере какви компоненти включват вноските. Неяснота съществувала и
6
досежно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен
размер. Сочената неяснота се потвърждавала от представената справка за
извършени плащания, от която се установявало, че всеки път са погасявани
главница и лихва в различни размери, както и неустойка. Посоченото се явява
още едно самостоятелно основание за недействителност на договора за
потребителски кредит. За длъжника не било едно и също как ще се погасява
кредитът - дали равномерно ще се изплаща главницата, както и на каква база
ще се определя дължимата лихва. Затова законът поставял тези строги
изисквания към съдържанието на погасителния план, които в случай, че не са
спазени, поставяли потребителя в положение да не знае при извършване на
плащане какви компоненти погасява. Такъв бил и настоящият случай. С оглед
изложеното счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, 10 и 11 от
ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен. Съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи. В настоящия случай ответникът погасил по договора за кредит
11 месечни вноски в размер на 2 914.89 лева. Същият получил от кредитора
8000.00 лева и следователно дължал само сумата от 5 085.11 лева - чиста
стойност на кредита, без лихви и разноски. Допълнителен аргумент за този
извод бил и фактът, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по
заема била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на
договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнявала
договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и
била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което се явявала нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е
уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника частично задължение, представляващо остатъка от
непогасената главница в размер на от 5 085.11 лева и отхвърли исковете в
останалата им част.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 20.12.2019 г. в град П. страните сключили договор за
потребителски кредит № *************, по силата на който ищецът
предоставил на ответника сумата 8000.00 лева. Страните уговорили връщане
на кредита на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264.99
лева. Договорено е плащане на застрахователна премия в размер на 3984.96
лева и такса ангажимент – 280 лева. Общата стойност на плащанията възлиза
на 22259.16 лева. В договора е посочен лихвен процент в размер на 27.13% и
ГПР в размер на 32.62%. Периодът, за който кредитът е следвало да бъде
върнат е посочен в приложения погасителен план – 15.02.2020 г. до 15.01.2027
г. Договорът е сключен на български език, подписан е от ответника –
кредитополучател, към него са приложени условия и съгласие за обработка на
лични данни. Т.е. изпълнени са изискванията на чл. 10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ред. ДВ бр.35/2014 г.), действаща към момента на
сключването му - сключен е в писмена форма, на хартиен носител, като не се
спори, че е бил сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Ответникът признава факта, че е получил договорената сума. От
извлечението по кредита, представено от ищеца се установява, че по договора
7
има заплатени погасителни вноски – общо 11 в периода от 15.02.2020 г. до
15.12.2020 г. На ответника е била изпратена покана от 07.07.2021г. за
доброволно плащане на задълженията, като с нея същият е бил уведомен, че
кредиът е обявен за предсрочно изискуем. Същата му е била връчена на
21.07.2021 г. видно от представеното известие за доставяне (обратна
разписка), т.е. от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост.
От заключението на неоспорената от страните съдебно счетоводна
експертиза се установява, че по договор за потребителски кредит №
*************, Б.П.Ф. С.А., клон Б.“ ЕАД е превело на ответника сумата от
8000 лева по негова сметка. Задълженията на ответника към датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022г. са били както следва:
главница – 7740.35 лева; договорна лихва – 8140.80 лева, застраховка – 284.64
лева- Изчислено е обезщетението за забавено плащане в размер на 810.59 лева
за периода от 15.02.2021 г. -28.02.2022 г. Задълженията по кредита към датата
на заключението са както следва: главница – 7740.35 лева; договорна лихва –
8140.80 лева, застраховка – 284.64 лева. Изчислено е обезщетението за
забавено плащане в размер на 1029.36 лева за периода от 15.02.2021 г. -
11.10.2022 г. с отчитане на плащане в размер на 265 лева, което е било
извършено след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Установява се,
че от страна на кредитополучателя са извършени плащания по кредита в общ
размер от 2914.89 лева. Вещото лице посочва, че към 20.12.2019 г. (датата на
сключване на договора и към датата на изготвяне на залючинието –
12.10.2022 г., законната лихва е в размер на 10.00 % (ОЛП на БНБ + 10 %).
Годишният процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски паричен
кредит № ************* от 20.12.2019 г. е 31.75% – при месечна вноска в
размер на 217.55 лева и в размер на 43.34 лева при месечна вноска в размер на
264.99 лева, с включена в нея застрахователна премия. В случай, че се приеме,
че с внасяните до момента суми е погасявана само главницата, размерът на
дължимата главница е 5085.11 лева.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното
ЧГрД № 235/2022 г. по описа на КрлРС е била издадена заповед за
изпълнение. Срещу издадената заповед, в срок е постъпило възражение от
длъжника.
Преди да се произнесе по основателността на иска с правно
основание чл. 124 от ГПК, съдът следва да обсъди направеното възражение за
нищожност на договора.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил сумата от 8000.00 лева. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
8
потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор отговаря
на императивните изисквания на чл. чл.11, ал.1, т. 7, 9, 11 и 20 от ЗПК.
Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит,
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на
разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на
кредита – брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите
на плащането им, срока на договора за кредит, вида и броя на месечните
вноски, като договорът съдържа погасителен план. Съгласно чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените
нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като
постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен
размерът на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент
не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на
методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в
договора съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е
законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В
случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Според съда, нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
която сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест,
в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
9
кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият от 32.62%. Посочената годишна фиксирана лихва от
27.13% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Отделно от това, според вещото лице, същият е в размер,
различен от посочения в договора. Т.е. неизяснено е както към датата на
сключване на договора, така и към настоящия момент, кои компоненти са
включени в ГПР, включва ли той посочените в договора „такса ангажимент“
и застрахователна премия. Според чл. 19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Неизяснен остана и въпроса по каква причина в
договора е посочена сума в размер на 3984.96 лева, представляваща
застрахователна премия, защото доказателства да е сключван договор за
застраховка относно вземанията по този договор, не са ангажирани, т.е. това
задължение не е доказано по основание.
Сумите, представляващи такса ангажимент и застрахователна
премия се явяват допълнителни плащания и покриват разходи, подлежащи на
включване в ГПР. При това положение съдът приема, че в договора не ясно
посочено по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Отделно – посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.10 от
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит №
№ ************* от 20.12.2019 г. се явява недействителен.
Според съда, на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК е нищожна клаузата в
договора за кредит за включване на еднократна „такса ангажимент“ в размер
на 280 лева. Според съда, с тази клауза се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но те не следва да
са свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 2 от условията
10
по договора, кредитополучателят заплаща тази такса във връзка с това, че
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т.5 от ДР на ЗПК. Според настоящия съдебен състав, определянето на
лихвения процент, независимо дали е фиксиран, е свързан с условията по
сключване на договора и посочената такса се отнася до усвояване на кредита,
т.е. клаузата е сключена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК
и е нищожна, на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК.
Като приема, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
посочените основания, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, потребителят дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат
отнесени за погасяването на главницата. От заключението на неоспорената
експертиза се установява, че ищецът е платил суми в общ размер на 2914.89
лева, а остатъкът от главницата е в размер на 5085.11 лева.
По изложените съображения, съдът следва да признае за установено,
че М. М. А. дължи на Б.П.Ф. С.А., П. сумата от 5085.11 лева, представляваща
дължима и неизплатена главница по договор за кредит №*************,
сключен на 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022 г. до
окончателното плащане, за която сума е била издадена заповед № 177 от
09.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 235/2022 г. по описа на КрлРС, като за разликата над 5085.11 лева до
пълния предявен размер от 8024.99 лева, представляваща главница, за сумата
8140.80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.01.2021г. до 15.01.2027г. и сумата 554.14 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от
15.02.2021г. до 16.02.2022г., исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По евентуално съединения иск съдът не следва да се произнася,
доколкото приема, че договорът е бил обявен за предсрочно изискуем по
надлежния ред.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски както
следва: 334.40 лева за дължима държавна такса, 100 лева за възнаграждение
на юрисконсулт и 300 лева за възнаграждение на вещо лице, или общо в
размер на 734.40 лева. Съразмерно с уважената част от иска му се следват
разноски в размер на 223.36 лева.
Ответникът също претендира разноски и такива му се следват
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Ответникът доказва разноски (действително реализирани) в размер на 500
лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер
на 347.93 лева.
ОТНОСНО разноските в заповедното производство:
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищеца следва да присъдят сторените в
заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 385.40 лева, по съразмерност му се
11
следват разноски в размер на 116.91 лева.
При това положение, следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника разноски по компенсация в размер на 7.66 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК, че М. М. А. с ЕГН
********** от град К. п.к. ****, ул. М.Д. ** дължи на Б.П.Ф. С.А., П. рег. №
***********, чрез Б.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***, със законен представител:
Д.Д., сумата от 5085.11 лева, представляваща дължима и неизплатена
главница по договор за кредит №*************, сключен на 20.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022 г. до окончателното плащане, за
която сума е била издадена заповед № 177 от 09.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 235/2022 г. по описа на
КрлРС, като за разликата над 5085.11 лева до пълния предявен размер от
8024.99 лева, представляваща главница, за сумите 8140.80 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021г. до
15.01.2027г. и сумата 554.14 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на лихвата за забава за периода от 15.02.2021г. до
16.02.2022г., отхвърля исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б.П.Ф. С.А., П. рег. № ***********, чрез Б.П.Ф. С.А клон
Б., ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК М.,
Б.П. С., ***, със законен представител: Д.Д. да заплати на М. М. А. с ЕГН
********** от град К. п.к. ****, ул. М.Д. ** разноски по компенсация в
размер на 7.66 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12