№ 150
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502823 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Пролетка Асенова, за да се произнесе, взе предвид, че
производството по гр. дело 2823/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско
отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника “Бул инс“ АД чрез адв. А. И.
срещу решение № 52 на ОС Враца от 10.07.2023 г. по т.д. 176/2022 г. Искането към
въззивния съд е частично да отмени решението на Окръжен съд Враца, по т.д. № 176/2022,
като отхвърли предявените срещу ЗД „Бул Инс” АД искове, както следва на: 1/ В. Л. П. за
разликата над сумата от 100 000 лева до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на
неговата майка П. П. и за разликата от 30 000 лева до присъдените 40 000 лева
неимуществени вреди за телесни травми; 2/ П. Л. П. за разликата над сумата от 100 000 лева
до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на нейната майка П. П. и за разликата от 3
000 лева до присъдените 10 000 лева неимуществени вреди за телесни травми; 2/ В. П. Л. за
разликата над сумата от 80 000 лева до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на
нейната дъщеря П. П., като намали присъдените обезщетения, ведно със законовата лихва и
разноски и да присъди и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съдържа оплаквания за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД.
Постъпил е отговор от ищците чрез адв. В. М. Д. от адвокатско дружество „Д.а, Д. и
партньори“ в който се поддържа неоснователност на жалбата и се съдържа искане за
присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗАдв с включен ДДС.
Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция.
В съдебно заседание адв. И. от името на въззивния жалбоподател и адв. Л. Д. от името
на ответниците по жалбата поддържат позициите си, изложени писмено в жалбата и
отговора.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
1
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно поради необжалваната част от решението и поради
наличието на осъдителна присъда, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалата, както и между травмите и
настъпилата смърт. Не е спорно, че ищците са деца и майка на починалата вследствие на
ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно,
че децата са претърпели травми като пътници в същия автомобил при инцидента, при който
е загинала майка им. Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на МПС, съпруг на
загиналата и баща на ищците П. и В..
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди за всеки от ищците в границите, определени от първата инстанция и
посочените във въззивната жалба.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания, както и изслушаните съдебно-психологични експертизи.
По отношение на обезщетението на децата на загиналата съдът намира следното.
Установява се от доказателствата по делото, че П. не е биологично дете на Л. П. Л., но е
осиновена от него след сключването на брак с майка й П. и няма разлика в отношенията на
двете деца с бащата.
Свидетелката А. И. сестра на бащата на П. П., разказва, че биологичен баща на П. е
нейният брат, той се е разделил с П., но свидетелката и П. останали близки. П. и П. били
много близки, П. се грижела сама за П., Л. се явил впоследствие; П. живеела при майка си,
свидетелката също й помагала; сключили брак с Л. и свидетелката и съпругът й им били
кумове; след това се родил В. и след това станала катастрофата. П. работела, но преди да
забременее, напуснала работа и се грижела за П. и за двете баби; майка й била трудно
подвижна, свекърва й също; когато Л. отсъствал, като международен шофьор, по два, три
месеца, П. се грижела за абсолютно всичко вкъщи; П. още не била превъзмогнала смъртта
на майка си; след катастрофата отишли в болницата, тъй като Л. се обадил; П. плачела и
казвала, че иска да умре с майка си, малкият бил със счупен крак; майката на Л. трябвало да
замине за гр. София в "Пирогов", защото трябвало родственик да остане с В.; свидетелката
взела П. при нея в гр. Видин; тя спяла при нея в началото; опитала се като майка да говори,
да й обяснява; започнала да я води при нейна приятелка - психоложка, на приятелски начала,
която познавала и П.; след това П. започнала да ходи на психолог и в училище, защото
имала проблеми; отчуждила се от всички приятелки, дори от свидетелката, като я видела се
сещала за майка си; по всякакъв начин се опитвали да влезнат в положението й, но нямало
2
как да заменят тази любов, която й липсвала; В. била още по-зле - психически срината; била
трудно подвижна и затова свидетелката решила да вземе П., тъй като имала две деца и
мислела, че ще е по-добре, отколкото да гледа баба си как реве; П. започнала да пуши, да пие
алкохол; тогава навлизала в пубертета - седми клас; преместила се в друго училище след
седми клас, в една гимназия в гр. Видин, защото майка й много искала там да учи;
госпожата се оплаквала от П., често викали Л. в училище; той звънял да пита какво да прави,
била посегнала на някакво момиче и двете били водени при директора; майката на Л. много
му помагала, защото живеят заедно; била трудно подвижна, но се мъчела и му помагала; В.
била по - зле, по - трудно подвижна, живеела сама.
Свидетелката Е. Х., майка на Л. и баба на ищците П. П. и В. П., разказва, че П., Л. и
децата живеели при нея преди инцидента; първоначално тя работела, но като видяла, че
свидетелката се влошава и става трудно подвижна както и майка й, останала вкъщи и се
грижела за децата и за тях; В. бил много привързан към майка си, тя го водела на ясла, на
разходка, при майка й; грижела се за цялото домакинство; пазарувала и за двете къщи; В. не
я изпускал и за секунда, само повтарял - мама няма, мама няма; В. го оперирали в "Пирогов"
след инцидента и свидеталката била с него като придружител; първоначално казали, че няма
право да бъде придружител, тъй като му е баба, но след това свидетелката казала, че майка
му е починала; В. бил в реанимация и не допускали близки; след като излязъл от
реанимацията, видял свидетелката и започнал да плаче, казвал, че много го боли; единият му
крак бил в гипс, а другият с бинт; не трябвало да се движи изобщо, един месец бил в гипс и
трябвало да не стъпва на краката си; В. изпитвал страх от лекарите, от бялата престилка и
не само в болницата; когато видел някой с бяла престилка започвал да плаче и не искал да
влезе; вкъщи свидетелката и кака му се грижели за В., както и синът й Л.. Когато отидели на
контролен преглед, още от паркинга започвал да плаче; на вторият месец се опитвал да
пропълзи и на третият започнал да се отпуска, като бебе да ходи; пренасяли го и го оставяли
в корито и така го къпели; увивали краката му в найлон; мъчели го на памперс, той ревял,
понякога ги карал да го слагат на гърне; при повторното постъпване на В. в болницата за
премахване на имплантите, още отдалеч започнал да реве и заключил вратите на колата;
дали му успокоителни, за да могат да го вкарат в операционната; В. имал линейка играчка
преди инцидента, но след това когато проходил започнал да вика - бум дървото, хайде
линейката, хайде гипс - и взимал бинт и започвал да връзва свидетелката; при возене с кола
също го било много страх, дори при возене с такси до другата баба той казвал внимавай
дървото, внимавай това; когато пресичали кръстовището дърпал свидетелката за ръцете; в
детската градина казвал „аз счупих на баба ръката“; той свързвал майка си със звездичка;
след махане на имплантите, го пуснали на детска градина; преди казвал "мама няма", но
като започнал в градината и виждал, че другите деца имат майка и някое дете го пита къде е
майка му, се обръщал и казвал, че е звездичка; биел се с децата, когато го закачали за майка
му; зимата, когато се приберели гонели звездички; за осми март, когато е празника за мама,
му давали стихче за баба, а той питал свидетелката защо има стихче за баба, а не за мама;
след като си каже стихчето изчезвал от групата; дори последният път не присъствал на
тържеството, само отишъл, когато му било ред за стихчето, после пак избягал; децата и
преди си били много близки, обаче сега напоследък често се сещал и викал "како, айде да
отидем да се гушнем и да поплачем", преди бил по-малък и не го правел, но сега често го
правел.
.
Съгласно заключението на вещото лице – клиничен и съдебен психолог Х. Ц. Х. П. Л.
П. е психично здрава личност с правилно психо - физиологично развитие; интелекта и
личностното развитие, са съответни на календарната възраст; притежава психична
годност правилно да възприема фактите, свързани със смъртта на майка в резултат на
процесното ПТП; непосредствено след процесното ПТП и загубата на майка си е развила
посттравматично стресово разстройство, по повод на което в рамките на година е
посещавала психолог; към момента се регистрират негативни емоции, тъга, болка, мъка
характерни за загубата на значим човек, което е нормалпсихологична реакция при скръб -
3
етап на психологическа раздяла с изгубения човек - продължителен във времето. В. Л. П.
няма психопатолотични нарушения в интелектуално - амнестичната сфера; интелект на
ниво средна интелигентност, съответна на календарната му възраст; няма психична годност
правилно да възприема фактите, свързани със смъртта на майка си в резултат на процесното
ПТП; непосредствено след деликта е претърпял психогенна реакция със страхов облик,
която е нормална психологична реакция за възрастта му, по повод на което е посещавал
психолог за продължителен период от време с основна цел - преодоляване на травматичните
последици от загубата на майка му.
При изслушването си в с.з. от 08.06.2023 г. вещото лице обяснява термините,
използвани в заключението. Посочва, че бащата е реагирал адекватно на нуждите на децата
си и двете са посещавали психолог, като при П. е изработен механизъм за справяне с
травмата. В. се е притеснявал от вещото лице и не е могъл да отговаря на повечето въпроси,
но има подкрепата на баща си, сестра си и бабите си.
Показанията на А. И. и Е. Х. съдът кредитира независимо от потенциалната
заинтересованост на свидетелите, тъй като са последователни, непротиворичащи си едни с
други, в синхрон със заключенията на СПЕ и отговорите на вещото лице в съдебно
заседание и житейски логични.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по отношение и на двете деца, че
свидетелските показания са неубедителни, общи, схематични и съдържат изводи, а не лично
възприятие на страданието на ищците. Показанията на свидетелите са конкретни за всяко от
децата, дават представа за реакцията им непосредствено след смъртта на майка им и към
момента на разпита, а същите са подкрепени и от заключенията на вещото лице.
Като съобрази ключовата роля на майката в живота на момичето, възрастта на детето –
13 години и на майка му – 38 години, годината на инцидента – 2020 г., промененото
поведение на П. през първата година след инцидента, непреодоляната тъга и към момента,
въззивният съд определя обезщетение от 200 000 лева. Независимо че поради работата с
психолог в продължение на една година П. е изработила механизъм за справяне с травмата,
предизвикана от смъртта на майка й, въззивният състав счита, че не следва да намалява
обезщетението, определено от първата инстанция. Момичето е било на 13 години, когато е
загубило майка си и това е травма, която остава за цял живот независимо от изработването
на механизъм за справянето с нея. В този смисъл е изричното изявление на вещото лице-
психолог в с.з. Обезщетението не следва да е по-малко от приетото за справедливо от ОС
Враца поради адекватната реакция на близките й с цел преодоляване на последиците от
травматичното събитие. Такава реакция следва да бъде поощрена, а не да бъде „наказвана“ с
по-малко обезщетение.
Като съобрази ключовата роля на майката в живота на момчето, възрастта на детето – 3
години и на майка му – 38 години, факта, че В. цял живот ще расте без майка – в периода на
детството, на юношеството си и в по-зрелите си години, годината на инцидента – 2020 г.,
въззивният съд определя обезщетение от 200 000 лева. Независимо че при срещата с вещото
лице В. не е могъл да вербализира изживяванията и емоциите си, е обосновано заключение,
че той е изживял нормална психогенна реакция в резултата на смъртта на майка си и страда
от това.
По повод обезщетението за телесните увреждания на В. и П. от значение е следното.
Според заключението на СМЕ, изготвено от д-р Й. Т. Ц., В. Л. П. е получил: счупване
на тялото на лявата бедрена кост и инфракция /непълно или частично счупване на коста при
което периостът обикновено остава запазен/ на 2,3,4 метатарзални кости на дясното ходило,
които увреждания са му причинили трайно затруднение движенията на долните крайници с
оздравителен период около три-четири месеци при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес; разкъсно-контузна рана на главата, което увреждане му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около една-
две седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; по механизъм
уврежданията на В. Л. П. отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
4
предмети и могат да бъдат получени по време и по начин посочени в делото, т.е. при ПТП-
травма в купето на лек автомобил; налице е пряка причинна връзка между описаното ПТП и
получените от В. Л. П. травматични увреждания; характерът на получените от В. Л. П. в
резултата на ПТП травматични увреждания е счупване на тялото на лявата бедрена кост и
инфракцията на на 2,3,4 метатарзални кости на дясното ходило; налице е трайно
затруднение на движенията на долните крайници, което по своите медико -биологични
характеристики представлява средна телесна повреда по чл. 129 НК, разкъсно - контузната
рана на главата причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130 НК /лека телесна повреда/; оздравителния период за лечението на
счупването на бедрото е около три-четири месеци при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, в конкретния случай е опериран 27.09.2020 г., а синтезният материал е
изваден на 11.03.21 г.; оздравителният период за лечението на инфракциите на костите на
ходилото е 30-45 дена при липса на усложнения и нормален оздравителен процес;
оздравителният период за лечението на разкъсно-контузната рана на главата е една[1]две
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; по медицински
показания не би трябвало да са налице трайни и необратими последствия от получените
травматични увреждания. При извършеното психологично наблюдение в срок на една
година е отбелязано, че детето е много палаво, движи се непрекъснато, което означава че е
възстановено физически; детският организъм много добре моделира и възстановява
счупванията; в епикриза на В. Л. П. изх.№27193/2020 г. постъпил на 27.09.2020 г. и изписан
на 06.10.2020г., издадена от Клиника по детска ортопедия и травматология при УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД е отбелязано, че е извършена гипсова имобилизация-ботуш на десен
долен крайник и оперативна интеревенция „...се достигна до коста на лявото бедро.
Фрактурата се репонира и фиксира с два интрамедуларни титаниеви еластични пирона "-
това означава, че в канала на бедрената кост, след като интраоперативно е наместено
разместеното счупване на бедрената кост са инсталирани/вкарани/ титаниеви еластични
пирони, които ще задържат новата наместена позиция; извършената оперативна
интервенция означава, че това счупване е усложнено т.е. разместено и без оперативна
интервенция няма да се получи правилно зарастване; в епикриза на В. Л. П. с изх.
№6374/2021г. на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД дата на постъпване 11.03.2021 г. и
изписан на 15.03.2021 г. е отбелязано, че е извършено " с достъп през старите оперативни
цикатрикси се достигна до имплантантите. Същите се отстраниха "; тази оперативна
интервенция също е необходима, защото детската кост нараства с течение на времето и тези
интрамедуларни пирони ще пречат; налице е връзка между претърпените от В. Л. П.
хирургически интервенции; в резултат на получените от ПТП травматични увреждания В.
Л. П. е изпитвал болка и страдание; счупената кост причинява интензивни болки, когато
счупването е разместено /при разместването болката е много силна, което се причинява от
триенето на счупените повърхности/, както е в случая, по-силни са болките през първите 20-
30 дена, след което време започва костната консолидация /зарастване/, самата оперативна
интервенция с наместване на разместените костни фрагменти намалява интензивноста на
болката; транспорта на детето след пътния инцидент, транспорта да рентгеновото отделение,
извършените венозни манипулации за изследване и инсталиране на медикаменти във връзка
с двете оперативни интервенции също са причинили допълнителни болки.
П. Л. П. е получила контузия на главата и дясната длан, които увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; характерът на
получените от П. Л. П. в резултата на ПТП травматични увреждания е контузия на главата и
дясна длан причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота съставляващо
лека телесна повреда по чл. 130 НК; оздравителният период е около две седмици при липса
на усложнения и нормален оздравителен процес; не са налице трайни и необратими
последствия от получените травматични увреждания. Видно от представените с исковата
молба лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 26.09.2020, рентгенологично изследване,
допълнителен лист към за преглед на пациент в КДБ/СО, лист за преглед на пациент в
КДБ/СО и допълнителен лист към спешен кабинет по неврохирургия от 28.09.2020 г.,
непосредствено след ПТП П. била прегледана в МБАЛ "Христо Ботев" АД гр.Враца и било
5
установено следното обективно състояние: задоволително. в съзнание. адекватно глава б.о.,
ДС - Вее. Дишане. ССС.Р.С.Д ясни тонове, ХС-корем мек, неболезнен, отток на китката на
дясна ръка, охлузване на десен хълбок, което било установено въз основа на рентгенова
снимка, направена при първоначалния преглед на пострадалото дете в МБАЛ "Христо
Ботев" АД - гр. Враца. В деня на инцидента - 26.09.2020 г. била прегледана и от д-р Я. П. в
отделение по Ортопедия и травмотология към УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ" ЕАД - гр.
София, който поставил диагноза Contusio manus dex et DIII-IV-V dex. и предписал носене на
воларна шина на пострадалата ръка в продължение на 14 дни. Според вещото лице Ц. няма
връзка между получената в резултат на ПТП контузия на главата на П. Л. П. и установеното
двустранно намаление на слуха в степен на тежко чуване, описано в амбулаторен лист №
847 от 30.11.2020 г., издадено от Д-р К. Й. при ЕТ"АСМП-ИП-УНГ" гр. Видин, заедно с
резултати на направеното на 30.11.2020 г. аудиометрично изследване на слуха на П. Л. П..
При определяне на обезщетението за телесните увреждания на В. от значение са
следните фактори: установените травми - счупване на лявата бедрена кост и инфракция на
три метатарзални кости на дясното ходило и разкъсно-контузна рана на главата, болничен
престой от десет дни след инцидента и четири дни за вадене на остеосинтезния материал,
две хирургически интервенции, оздравителен период около три-четири месеци, силни болки
през първите 20-30 дни поради естеството на счупването с разместване, както и годината на
инцидента на фона на обществено-икономическата обстановка,
Неоснователни са оплакванията за завишен размер предвид болничния престой,
развития страх от „бели престилки“ в резултат на този престой, факта, че е следвало да
спазва определен хигиенно-двигателен режим, преценено през призмата на възрастта му –
три години.
При определяне на обезщетението за телесните увреждания на П. от значение са
следните фактори: установените увреждания - контузия на главата и дясната длан, носената
шина, две седмици оздравителен период, лекарските прегледи и начина, по който травмите
са получени – в инцидент, в който е загинала майка й и е пострадал тежко брат й, а
автомобилът е управляван от баща й. Преживяването на това събитие на 13 години не може
да обоснове по-нисък размер от определения от ОС Враца от 10 000 лева.
По отношение на обезщетението на майката на загиналата съдът излага следните
съображения.
Свидетелят К. К. разказва, че познава В. Л. от 20 години, тъй като живеят един срещу
друг; тя няма други близки, с изключение на внуците и съпругът на дъщеря й; преди да се
оженят дъщеря й и зет й Л. живеели при нея, след това се преместили в друг квартал, в
града; П. идвала всеки ден при майка си и понякога седяла и цял ден, тъй като й помагала в
домакинството; В. имала много здравословни проблеми, не можела да се движи хубаво и П.
трябвало да й помага; отделно имала проблеми със сърцето и кръвното; П. й пазарувала,
чистела, готвела; В. била с бастун до преди да се случи катастрофата, след това се
усложнили нещата и дори сега трудно ходела; свидетеля разбрал от В. за смъртта на П., тя
през цялото време ревяла и не била адекватна; всеки ден я викали вкъщи, вдигала кръвно,
опитвали се да я разсеят; докато Л. бил в гр. София в болница, при В. нямало никой, само
семейството на свидетеля; през цялото време В. говорела, че е самотна; сложила снимки
навсякъде и казвала, че си говори със снимките на дъщеря си; след смъртта на П., В. не
можела да ходи, била почти неподвижна, трябвало да си прави операция на ставите, но се
отказала, тъй като нямало кой да я гледа; постоянно била с високо кръвно; когато й станело
лошо викала свидетеля и семейството му; оставила ключ на жената на свидетеля за всеки
случай, ако й стане нещо; след смъртта на П., Л. се грижел за нея, както и съпругата на
свидетеля, която й пазарувала водела я по доктори, до Бърза помощ ходела два - три пъти с
нея, тъй като й станало лошо; живеели на един етаж, врата срещу врата; преди инцидента
куцала, но след това се влошила; имала назначен асистент да се грижи за нея, преди около
месец.
В заключението на СПЕ се отбелязва, че смъртта на П. П. П. е изключително
6
стресогенно събитие за нейната майка В. П. Л., което е довело да значителна житейска
промяна и разстройство в механизмите за справяне на личността, клинично манифестирани
с нарушено социално функциониране; след травменото събитие са налице белезите на скръб,
характерни за загубата на любим човек, изразяващи се в негативни емоции, тъга, мъка,
болка, свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения
с починалата, сънища свързани с травмата; скръбта е естествен процес и
нормалпсихологична реакция при загуба на близък; етап на психологическа раздяла с
изгубения човек, съпроводен от мъчителни чувства, мисли и поведение; периодът на скръб
обикновено е продължителен във времето. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
поради възрастта на В. Л. при нея се наблюдава лек психо-органичен синдром, който може
да засили въздействието на травмата. На тази възраст емоциите, които изразява, са с по-
голяма сила, отколкото при по-млад човек.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима, неестествена и най-страшното
нещо, което може да се случи в живота на човек изобщо. Следва да се съобразят близките
отношения между ищцата и починалата, описани от свидетелите, привързаността между
членовете на семейството, внезапността и неочакваността на нещастието, шока от смъртта
на починалото дете, непреодоляната тъга, установени от СПЕ и от свидетелите. От значение
е обаче фактът, че майката на загиналата има подкрепата на внуците и съпруга на дъщеря
си, както и че грижата за внуците й я свързва с живота и придава смисъл на съществуването.
Настоящият състав счита, като взима предвид и възрастта на ищцата към деня на
събитието – 66 години, че справедливото обезщетение по случая е 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева. В този смисъл въззивната жалба на застрахователя е частично основателна.
Институтът на обезщетението за неимуществени вреди не е призван да измерва колко
голяма е мъката на майката на П., каквато безспорно е доказана, а е обществено приемлив
начин за уреждане на последиците от едно деликтно поведение.
Посоченият размер на обезщетение е съобразен и с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни
лимити.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в осъдителната част за ищцата В. П. Л. между 150 000
лева (сто и петдесет хиляди) и 200 000 (двеста хиляди) лева ведно със законната лихва от
09.05.2022 г. – начална дата, приета от ОС Враца, срещу която няма въззивни доводи и
потвърдено в останалата част.
При този изход на спора, разноските за първата инстанция следва да се променят, както
следва, като адвокатският хонорар, присъден по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, бъде намален с 4650 лева.
Разноските, дължими на ответника по иска, следва да се увеличат с 4650 лева за адвокатски
хонорар. Дължимата държавна такса, която застрахователното дружество следва да плати в
полза на бюджета на ОС Враца, следва да бъде намалена с 2000 лева.
За настоящата инстанция съдът излага следните мотиви.
Във връзка с възражението на адв. И. за недължимост на адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв настоящият състав излага следните съображения. Вярно е
казаното в с.з., че по делата със сходен предмет предоставянето на безплатна правна помощ
не е изключение, каквото би следвало да е според правилата на ЗАдв, а обща практика в
голяма част от случаите. По настоящото дело обаче двамата ищци – деца, са лица с право на
издръжка, а третият ищец е лице с намалена подвижност, имащо нужда от грижи. Ето защо
и при липса на доказателства за наличие на имущество и доходи, са налице основанията за
присъждане на адвокатски хонорар. Независимо от горното, като се позовава на решение на
СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C‑438/22 по преюдициално запитване на СРС,
настоящият съд приема, че не следва да приложи Наредба 1 на Висшия адвокатски съвет в
последната й редакция. Според посоченото решение ограниченията на конкуренцията,
произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат
7
да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна уредба,
която придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. За да не приложи Наредбата в
последната й редакция, съдът съобразява, че производството пред въззивната инстанция е
протекло само в едно заседание, не са събирани нови доказателства и предметът на спора е
изяснен от първата инстанция изцяло, като спорен е единствено размерът на справедливото
обезщетение. Следва да се посочи, че адвокатът, предоставил „безплатно“ услугата си, е
подал един отговор на въззивна жалба и се е явил един път в о.с.з. от името на тримата
ответници по жалбата за общо пет иска. Без съмнение количеството подадени отговори не
определя качеството на предоставената услуга, в случая следва да се определят разноските,
дължими от насрещната страна, а не да се измерва качеството на услугата. Материалният
интерес по настоящото дело е висок поради голямото безщетение, свързано с тежкия
житейски случай, пред който са изправени ищците, но не следва да е единственият фактор за
определяне на адвокатския хонорар и действията, извършени от адвоката, не се различават
от дело със сходен предмет, при които не е налице смърт на майка на малолетни лица. Като
ориентир за определяне на хонорара служи Наредба 1 в предишната на ВАдвСъвет в
предишната й редакция, която е действала към момента на подаване на исковата молба. За
материален интерес от 100 000 лева адвокатският хонорар е 3530 лева, за 50 000 лева е 2030
лева, за 10 000 лева е 830 лева, а за 7000 лева е 680 лева. Общият хонорар по тази Наредба
би бил 10 600 лева и съдът определя за настоящия случай адвокатски хонорар от 12 000
(дванадесет хиляди) лева без ДДС или 14 400 лева с ДДС.
В полза на „Бул инс“ АД за уважената част от въззивната жалба следва да се присъдят
разноски от 4750 лева с включен ДДС за адвокатски хонорар и 1000 лева за държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 на ОС Враца от 10.07.2023 г. по т.д. 176/2022 г. в следните
части:
в която „Бул инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да плати на В. П. Л., с ЕГН
********** обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващо разликата между
дължимата сума от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева и присъдената от първата
инстанция сума от 200 000 (двеста хиляди) лева от смъртта на дъщеря й П. П. П. в ПТП на
26.09.2020 г. заедно със законната лихва от 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане
в която „Бул инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да плати на адвокатско дружество
„Д.А, Д. И ПАРТНЬОРИ", с БУЛСТАТ ********* разликата от 47 471,72 лева до 52 121,72
лева
в която „Бул инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да плати държавна такса по сметка
на ОС Враца разликата от 24 076,84 лева до 26 076,84 лева
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. Л., с ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД ЕИК *********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й П. П. П. в ПТП на 26.09.2020 г. заедно със
законната лихва от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокатско дружество „Д.А, Д. И
ПАРТНЬОРИ", с БУЛСТАТ ********* адвокатски хонорар за въззивната инстанция в
размер на 14 400 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА В. Л. П., с ЕГН **********, представляван от своя баща Л. П. Л., с ЕГН
8
**********, П. Л. П., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Л.
П. Л., тримата от гр. ***, ж.к. ***, бл. № **, вх. *, ет. *, ап. * и В. П. Л., с ЕГН **********,
от гр. ***, ж.к. ***, бл. № *, вх. *, ет. *, ап. ** да заплатят на ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК
********* разноски за първата инстанция в размер на 4650 лева за адвокатски хонорар и
разноски за въззивната инстанция в размер на общо 5750 лева, включващи адвокатски
хонорар от 4750 лева и държавна такса от 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9