Присъда по дело №1308/2017 на Софийски градски съд

    П Р И С Ъ Д А

 

         ............................

 

    Гр.София, 07.11.2017г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Г.К.

                                                                                              2. Д.И.               

 

при участието на съдебния секретар Красимира Динева и прокурора Радост Нацева като разгледа докладваното от Председателя Н.О.Х.Д.№1308 по описа за 2017 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.А.Г. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***7, със средно образование, женен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 14.01.2016г., около 04.00 часа в гр.София, в ж.к.„Младост 3”, в междублоковото пространство на блок 358Б, блок 354 и блок 355, е направил опит умишлено да умъртви Д.Н.Б. - на 25 години, използвайки нож - нанесъл два прободни удара - един, проникващ в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, с натрупване на въздух в плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на гърба с прерязване на малък артериален съд и прободен удар, непроникващ в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, които довели остра кръвозагубна анемия и възможност за засягане на жизненоважни органи, както и настъпване на бърза смърт, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от извършителя последици - смърт на Б., поради оказана му своевременна висококвалифицирана медицинска помощ - престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.36 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ като на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначалната правна квалификация по чл.18, ал.2 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ на изтърпяване.

 

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият В.А.Г. /със снета самоличност/ е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР, с Постановление на СРП и с МНО „Задържане под стража”, считано от 14.01.2016г. до 24.03.2016г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 24.03.2016г. до 20.05.2016г.

УВАЖАВА на осн. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД гражданския иск на пострадалия Д.Н.Б. като ОСЪЖДА подсъдимия В.А.Г. /със снета самоличност/ да му заплати сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 14.01.2016г. до окончателното й изплащане, като отхвърля гражданския иск до пълния му предявен размер за сумата от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.А.Г. /със снета самоличност/ да заплати в полза на бюджета на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 1895,31лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 870лв. /осемстотин и седемдесет лева/, държавна такса в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/ върху уважения размер на гражданския иск, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на 10,00лв. /десет лева/ за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

 

Веществените доказателства:

1. Черен метален нож, с обща дължина 21см с пет кръгли отвори на дръжката и един елипсовиден по дължината на острието - на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК се отнема в полза на държавата;

2. Стъклена бутилка от бира с надпис „Туборг“ – да се унижощи като вещ без стойност;

3. Сива тениска с къси ръкави, марка SMOG, размер XS - предадена с протокол за доброволно предаване от 14.01.2016г. от св.М.Б. - да се върне на св.М.Б.;

4. Дънки, марка FSBN, размер S, с едно копче и четири илика, три джоба, с ластик и връзки на талията, черна тениска с къси ръкави с нарушена цялост от задната лява страна, чифт черни, кожени маратонки, марка PUMA, размер 43, чифт черни чорапи /тип терлици/ със сива пета и бяла емблема 2323 под горния ластик, черно яке с качулка и цип, марка GOLDSALON, с два предни долни джоба с джоб от ляво - предадени с протокол за доброволно предаване от 14.01.2016г. от св.М.Б. – да се върнат на пострадалия Д.Б.;

5. Синя машинно плетена блуза, марка MADU, размер 5XL с дълги ръкави със зацапване от червеникаво-кафява материя - да се върне на подсъдимия В.Г.;

6. Обтривки от устна кухина на подсъдимия и пострадалия – да се унищожат;

7. Оптичен носител, марка HP, находящ се на л.137 от т.1 от досъдебното производство - да остане по делото.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от датата на постановяването й пред Софийски апелативен съд по реда на гл.21 от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:             1……………...........

 

                                                                             2………….........…...

 

 

Мотиви по Н.О.Х.Д.№1308/2017г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №3382 ЗМК 106/2016г. по описа на 07 РУ СДВР (пр.пр.№17785/2016г. по описа на СГП) срещу В.А.Г. за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК.

Срещу подсъдимия В.А.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 14.01.2016г., около 04.00 часа в гр.София, в ж.к.„Младост 3”, в междублоковото пространство на блок 358Б, блок 354 и блок 355, е направил опит умишлено да умъртви Д.Н.Б. - на 25 години, използвайки нож - нанесъл два прободни удара - един, проникващ в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, с натрупване на въздух в плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на гърба с прерязване на малък артериален съд и прободен удар, непроникващ в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, които довели остра кръвозагубна анемия и възможност за засягане на жизненоважни органи, както и настъпване на бърза смърт, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от извършителя последици - смърт на Б., поради оказана му своевременна висококвалифицирана медицинска помощ.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, доказателствени средства и способи за проверка - показанията на свидетелите Д.Б., М.Б., Д.Д., заключенията на експертизите /съдебно-медицинска, ДНК/, протоколите за извършени разпознавания на подсъдимия от пострадалото лице и свидетелите-очевидци. Настоява показанията на свидетелите да са особено категорични и да изключват извършването на престъплението от когото и да било друг, освен от подсъдимия. При индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия Г., за справедливо прокурорът намира наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Намира приетия за съвместно разглеждане граждански иск за основателен, поради което и моли съда да го уважи изцяло.

Повереникът на частния обвинител и гр.ищец – адв.Е.П. се солидаризира с доводите на обвинението, насочващи към извод за осъждане на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение. Прави обширен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, след който аргументира извод за несъмнена установеност на авторството и механизма на инкриминираното деяние. Базира изводите си на показанията на присъствалите на местопрестъплението свидетели, вкл. и на пострадалия, на заключенията на съдебно-медицинската и ДНК експертизата. Като се позовава на приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза на Б., приема за правилна дадената с обвинителния акт правна квалификация за извършен опит за убийство. Този извод прави като отчита броя на нараняванията, локализацията им, проникването на част от тях в гръдната кухина на пострадалия, които без оказването на високоспециализирана помощ, са щели да доведат до летелен изход. Излага и подробни съображения относно субективната съставомерност деятелността на подсъдимия Г.. Отново обръща внимание на използваното от подсъдимия оръжие, броя на нанесените удари и засягането на жизнено важни части на тялото на пострадалия, които обстоятелства сочат на умисъл за причиняване на смърт на св.Д.Б.. Отрича хипотетична теза на защитата за неизбежна отбрана, тъй като не пострадалият, а подсъдимият Г. е инициирал физическата разправа между двамата. Тезата си подкрепя и с тълкуване заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Н. спрямо подсъдимия, която въпреки констатираното нараняване по главата му, не прекъсва причинната връзка между дейтвията на Г. и възможния летален изход за пострадалия. За справедливо намира определяне на наказание „Лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден за престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Изключва възможност за приложение на чл.58, б.“а“ от НК спрямо привлеченото към отговорност лице, независимо, че деянието е останало във фазата на опита като отчита средството за извършване на престъплението. Поддържа гражданско-правната претенция на доверителя си, като я намира за доказана по основание и размер в цялост. От показанията на св.З. /приятелка на пострадалия/ извежда изключително тежкото състояние, в което се е намирал Б. след случилото се – силни болки, необходимост от постоянна помощ, трудно придвижване, притеснение, страх, продължителен период на неработоспособност.

В правото си на реплика по повод доводите на защитата, адв.П. отново подчертава липсата на основания за квалифициране поведението на подсъдимия като неизбежна отбрана, тъй като именно Г. след раздялата с младежите, е наченал саморазправа с пострадалия. Отново акцентира на вида телесно увреждане на подсъдимия, което според съдебно-медицинското заключение на в.л. Н. е само с повърхностен характер и не може да противопостави като поведение нанасяне на удари с нож по тялото на доверителя й.

Надлежно конституираният като гр.ищец и частен обивинител пострадал се солидаризира с аргументите на своя повереник.

Упълномощеният защитник на подсъдимия от досъдебното производство - адв.И. в защитната си реч моли за пълно оневиняване на Г.. Алтернативно, в случай, че съдът прецени подсъдимият да е реализирал противоправно деяние, пледира да е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Настоява извършеното от подзащитния му да не се отличава със значителна степен на обществена опасност, тъй като не е предварително планирано и не е довело до значителни вредоносни последици спрямо пострадалия. Твърди, че обвинителната теза се основава само на част от наличните по делото доказателтвени материали, без да са взети предвид такива от съществено значение за случая. Излага становище, че огледа, при който е намерено и иззето вещественото доказателство – нож, е извършен при грубо нарушаване правото на защитата на Г.. Подлага на съмнение достоверността на съдържанието на декларацията към заповедта за задържане на подсъдимия, според която той не е пожелал да се ползва от адвокатска защита. Анализира коментирания въпрос в светлината на правото на справедлив процес, уредено в КЗПЧОС и директиви на ЕС като твърди, че подзащитният му не е бил наясно с последиците от този отказ, както и с правото си да запази мълчание. Счита, че въпреки това, Г. е бил разпитван, макар и под формата на беседа, като в хода на същата от него е „изтръгната“ информация за това какво е станало и къде е бил изхвърлен предмета, с който е извършено престъплението. Приема показанията на св.А. и св.М. за недопустими, поради което и не следва да се вземат предвид от съда. В тази връзка защитникът пледира и за изключване от доказателствената съвкупност на протокола за оглед и на иззетото с него веществено доказателство - метален нож, както и на експертизите, изследващи последното. Твърди, че подсъдимият се е защитавал от противоправни нападения срещу имуществото /автомобила/ и личността му. Пресъздава подробно, в унисон с обясненията на Г., версията за стеклите се събития. Изтъква, че подсъдимият не е инициирал физическа разправа с пострадалия, а е бил нападнат от него с удар по главата с бутилка, бил е заплашван, вследствие на което се е опитал да се защити. Базира изводите си но показанията и на самите очевидци, които посочват, че св.М.Б. е бил с лице към брат си като се е опитвал да го спре да се саморазправя с подсъдимия. На следващо място, адв.И. оспорва и субективната съставомерност на деянието. Релевира доводи за липса на умисъл у Г. да умъртви пострадалия, твърдейки, че нанесените удари с нож не били целенасочени, а са били защитна реакция, предизвикана от удара по главата на Г. от пострадалия. Отчита разликите в двете, причинени на Б. наранявания, доколкото кръвозагубата е била установена едва при втората операция. Така защитникът на подсъдимия мотивира становището си, че в случая не е налице опит за убийство, а телесна повреда, както и че В.Г. е действал при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели с уплаха или смущение. При обсъждане обществената опасност на деянието и дееца, моли да бъде отчетено, че подсъдимият е полагал труд, работейки в гр.София, че се грижи за болна съпруга. В случай на осъдителна присъда, моли за справедливо наказание, съобразено с целите на генералната и индивидуалната превенция, при отчитане указанията в резолюция на Съвета на Европа от 05.10.2017г., насочена към неналагане на тежки наказания. Намира размера на гражданския иск за прекомерен, при все, че е налице съпричиняване, тъй като поведението на подсъдимия е било реакция от противоправни действия на пострадалия.

Възползвайки се от правото си по чл.295, ал.1 от НК, защитникът на подсъдимия Г. намира изложеното от частното обвинение да е опит за внушение, тъй като не кореспондира с приобщения доказателствен материал – показанията на св.Д. и св.М.Б., които всъщност отново насочват пострадалият да е бил агресор в стеклата се ситуация. Настоява нито един от свидетелите да не е видял нож у подсъдимия.

Подсъдимият В.А.Г. се възползва от правото си по  чл.115, ал.4, вр. чл.55 от НПК и дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в едно от съдебните заседания. Подробно описва датата на случилото се, обстоятелствата по поетия превоз на пътници, лицата, които е качил в л.а., маршрута, по който е преминал. Излага версия, според която пътуващите в таксито, включително и пострадалия, са били агресивни и пияни, пушили са и са употребявали алкохол, вкл. и в превозното средство /от отворена бирена бутилка/. Това според него го е мотивирало на няколко пъти да поиска да преустанови превоза им. Настоява св.Д.Б. да е ударил колата му след излизането си от нея, поради което е спрял и излязъл, за да прецени какви са щетите. Посочва, че пострадалият Б. е бил изключително агресивен, налитал е на бой, и въпреки опитите на неговия брат да го осмири, го е ударил с бирена бутилка по главата. Последното приема да е провокирало действия от негова страна, като защитна реакция, за които твърди, че няма спомен в какво точно се изразяват, вкл. с предмет, който не посочва като вид, но който в последствие изхвърлил. Разказва още, че е бил прегледан в болнично заведение, заради нараняването си, по указания на диспечерката на таксиметровата компания. Описва в подробности задържането и престоя си в 07 РУ СДВР, действията на разследващите, част от които определя като противоправни - неосигуряване на адвокат, въпреки настояването от негова страна, назначаване на служебен защитник, който не е гарантирал интересите му. Акцентира на вземането на образци за сравнително изследване без съгласие, извършването на нераглементирани действия от оперативните работници спрямо него по време на провеждане на оперативните беседи, разписване на протоколи без знание за съдържанието им, неосигуряване на лекарска помощ. Подсъдимият Г. посочва в детайли и обстоятелствата по намиране на средството за извършване на престъплението, участието си в няколко разпознавания, извеждането му за извършване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза около десет дни след задържането му.

В правото си на лична защита подсъдимият Г. подкрепя изцяло пледоарията на представляващия го адвокат. Твърди, че причината да дойде в гр.София е да изкарва прехраната си, а не да извършва престъпления. Акцентира, че до момента на инцидента, не е е имал пререкания с клиенти и нарушения в работата. Посочва, че съпругата му е с влошено здравословно състояние. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за постановяване на оправдателна присъда.

 

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.А.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***7, със средно образование, женен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, подсъдимият Г. не страда от психично заболяване /психоза/, като липсват и клинични белези на физиологичен афект. Вещите лица са счели, че по време на инкриминираните събития същият е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си, като декларираната от него амнезия /предвид липсата на медицинска документация в нейна подкрепа/ може да се дължи на травмата, която е получил в следствие на нанесения му удар, на психогенно изтласкване на неприемливи от морална гледна точка действия или на защитна позиция, предвид статута му в процеса, но не е характеристика на физиологичен афект или на някакво стеснено в следствие на емоциите съзнание. Според експертите, изключването на особено психично състояния на подсъдимия следва и от факта, че след случилото се, въпреки неговата свръхемоционалност, Г. е извършил сложни като координация действия, несъвместими с такъв вид психично състояние. Предвид холеричния темперамент при Г., който е с екстровертна ориентираност и по-висока импулсивност, вещите лица са приели, допълнено и с отговорите им в съдебно заседание, че при него е характерен по-нисък праг на дразнение, по-бързо отприщване на емоционалния отговор и след това по-бързо изчерпване на енергията и емоцията.

Според становището на съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо св.Д.Д., към инкриминираната дата последната се е намирала в състояние на обикновено просто алкохолно опиване, в средна степен и може да участва като свидетел в наказателното производство, като дава адекватни сведения за събития и факти, за които има спомен.

Съгласно изложеното в съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо св.М.Б. и пострадалия Д.Б., предвид декларираното от тях изпито количество алкохол, и двамата са се намирали в състояние на средна степен на обикновено алкохолно опиянение, поради което и могат да дават показания относно интересуващите процеса факти, като свидетели.

На 13.01.2016г., около 00:00 часа, пострадалият Д.Б., заедно с брат си - св.М.Б. и св.Д.Д. /негова приятелка/, посетили заведение „Пърпъл Муун“, находящо се в гр.София, ж.к.„Младост 2“, бул.„*****. Преди това двамата братя били у дома си, където от около 20:30 часа били изпили по 200-300мл. ром. Тримата останали в заведението до около 03:20 часа на 14.01.2016г., като за това време момчета изпили по три бири от по 500мл., а св.Д. употребила приблизително чаша и половина бяло вино.

Тръгвайки си от заведението, св.Д.Д. поръчала такси по телефона и тримата се качили в лек автомобил на таксиметрова компания „Йелоу“ в посока ж.к.„Младост 3“, бл.354, управляван от подсъдимия В.Г.. Св.Д. помолила водача на автомобила преди да стигнат до посочения адрес в ж.к.„Младост 3“, да се отбият през ресторант „Макдоналдс“, находящ се в гр.София, ж.к.„Младост 2“, на бул.„Ал.Малинов“, за да купят сандвичи. Св.М.Б. седнал на предната пасажерска седалка, до подсъдимия, а пострадалият и св.Д. били на задната седалка, като тя седяла зад водача, а Д.Б. - зад брат си. Пострадалият се качил в автомобила с отворена бутилка бира в ръка. Подсъдимият Г. забелязал това и направил забележка, обяснявайки че при това положение нямало да превози компанията. Св.Д., за да преустанови конфликта, взела в себе си почти пълната бутилката с бира и заявила тя щяла да отговаря за нея по време на пътуването в таксито. Пристигайки до ресторант „Макдоналдс“, свидетелите видели, че заведението било затворено и помолили подсъдимия Г. да се закара до ресторант „Макдоналдс“, находящ се на бул.„Цариградско шосе“. По време на пътуването, св.Д. попитала водача дали може да пуши в колата, но същият ѝ отговорил, че било забранено.

След като пристигнали до ресторанта, свидетелите излезли от автомобила, за да си поръчат храна и да пушат. Те взели поръчката си и се качили обратно в таксито, като св.Д.Б. влязъл в автомобила със запалена цигара. Таксито потеглило, но след известно време подсъдимият Г. усетил, че въпреки заявеното от него по-рано, в колата се пушело. Последното го ядосало, той спрял автомобила, обърнал се назад и направил забележка на пострадалия. Св.Д.Б. изхвърлил цигарата през прозореца, но въпреки това словесният конфликт между него и подсъдимия продължил, като Г. обяснявал колко много го били ядосали и как не трябвало да ги взима, че ще преустанови превоза, а пострадалият Б.му отвърнал да не ги „прецака“ с парите.

При пристигането на адреса в ж.к.„Младост 3“, бл******, св.М.Б. останал в таксито, за да плати сметката за превоза, а пострадалият Д.Б. и св.Д. излезли от автомобила. Д., която слязла от лявата задна врата, подала на св.Д.Б. бутилката с бира, която държала у себе си. Таксиметровият автомобил потеглил, но тъй като бил ядосан от отношението на водача, а и поради употребения алкохол, пострадалият Б. ритнал с крак задната дясна гума на колата. При потеглянето на л.а., шофьорът Г. усетил удара, спрял, слязъл от автомобила и видимо изнервен, се насочил към св.Д.Б.. Св.Д.Д., с цел да предотврати задълбочаване на конфликта, застанала пред подсъдимия Г., а св.М.Б. се опитал да успокои брат си, като му обяснил, че: „нямало смисъл от глупости“. В същото време св.Д.Б. и подсъдимият си крещели един на друг. Въпреки че Д. го държала за китките и го умолявала да не се занимава с тях и да не си създават проблеми, подсъдимият Г. я избутал и се приближил до пострадалия. Св.М.Б. останал между двамата, опитвайки се да ги раздели. Подсъдимият Г. и св.Д.Б. се приближили максимално един до друг, блъскайки намиращият се между тях М.Б., ръкомахайки и крещейки. Пострадалият Д.Б. замахвал с бутилката от бира в дясната си ръка и ударил подсъдимия по главата, а бирата се разляла върху брат му – св.М.Б.. В същото време, подсъдимият Г. нанесъл на пострадалия два удара с нож, с дясната си ръка, в областта на лявата подмишница и ребрата, след което рязко се отдръпнал, качил се в автомобила и се отдалечил от мястото.

Св.Д.Б. усетил затопляне и казал на брат си и св.Д., че е наръган, след което видял, че има две прободни и обилно кървящи рани. Св.Д. записала регистрационния номер на отдалечаващия се таксиметров автомобил - СВ 9621 АВ и своевременно позвънила на тел.112 и ги уведомила за случилото се. 

След като се отдалечил, подсъдимият Г. изхвърлил ножа, с който наръгал пострадалия в кофа за смет, в близост до местопрестъплението. Същата нощ по указания на диспечерката на таксиметровата компания, на която обяснил, че е ударен по главата с бирена бутилка от клиент, Г. посетил УМБАЛ „Света Анна“. Била му оказана медицинска помощ като били изготвени и съответни документи за прегледа. На място в болницата, за да види Г. отново по указания на диспечерката на таксиметровата фирма, пристигнал св.Г.А., който възприел Г., докато му промивали раната на главата.

От своя страна св.Д.Б. незабавно посетил близката 25-та поликлиника, като оттам бил откаран в УМБАЛ „Света Анна“ /Окръжна болница/, където му била оказана своевременна квалифицирана медицинска помощ. Проведена била спешна оперативна интервенция, като медицинската манипулация била извършена в сравнително кратък период и така бил избегнат смъртния изход за пострадалия.

Около 05.00 часа подсъдимият Г. ***, пред денонощния магазин на ъгъла на бл.2. До там бил съпроводен от св.Г.А., който го оставил и си тръгнал. На посоченото място, подсъдимият се видял с друг свой колега – св.Д. Божков, който забелязъл, че Г. има рана на главата и кръв по дрехите си отпред. Подсъдимият обяснил, че е ударен с бутилка бира в главата по време на превоз в ж.к.“Младост“.

След около десетина минути, на място пристигнали служители на СДВР във връзка с подадения сигнал от св.Д. по-рано.

Около 05:30 часа на 14.01.2016г. подсъдимият Г. бил задържан от полицейските служители – св.З.С. и св.А.В., посленият от които забелязъл охлузвания по главата и кърв по блузата на Г.. Пред двамата подсъдимият отново споделил, че е бил нападнат от негови клиенти. Подсъдимият бил откаран в сградата на 07 РУ СДВР. Била изготвена заповед за задържането му за 24 часа по реда на ЗМВР и декларация, в която било изрично посочено, че не желае адвокатска защита, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, а също и член от семейството му да бъде уведомен за задържането му. Същият я подписал собственоръчно.

Същата вечер подсъдимият Г. съдействал на органите на реда, като ги отвел до кофата за смет, намираща се в ж.к.„Младост 3“, където посочил, че е изхвърлил ножа, именно от която бил иззет метален нож тип кама. Бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие. При извършването на това процесуално-следствено действие присъствали поемни лица – св.Д.Р. и св.С. С., които възприели изваждането на ножа от кофата за смет след посочването й от подсъдимия.

Ножът впоследствие бил предмет на ДНК експертиза, според чието заключение по дръжката му се установил биологичен материал на подсъдимия Г., а по острието му - такъв на пострадалия Д.Б..

Били извършени разпознавания от пострадалия и от двамата свидетели-очевидци – две на живо и едно по снимки /съответно на 14.01.2016г. и на 27.01.2016г./, при които и трите лица категорично разпознали в Г. лицето, което ги е превозвало с таксиметровия автомобил и в последствие е наръгало св.Д.Б..

Видно от заключението на изготвената спрямо пострадалия Д.Б. съдебно-медицинска експертиза, при инцидента, на същия били причинени следните телесни увреждания:

- едно проникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош, в ляво, на нивото на 5-6 междуребрие, с натрупване на въздух в плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на гърба и прерязване на малък артериален съд;

- едно непроникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош, в ляво, в основата на гръдния кош;

- остра кръвозагубна анемия.

Според вещото лице от морфологията на наранявания следва, че те са причинени с предмет с остър връх и режещи ръбове - двуостър нож. Основното направление на раневите канали, отчетени при изправено положение на пострадалия е отляво надясно и отдолу нагоре в посока лявата гърда. Съгласно заключението взаимното положение на пострадалия и нанасящия ударите е лице в лице, като уврежданията отговарят да са нанесени с дясната ръка на извършващия ударите, с бърза последователност. Ескпертът посочва още, че проникващото в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош е реализирало медико-биологичната характеристика „нараняване, проникващо в гръдната кухина“. Втората прободно-порезна рана на гръдния кош е причинила на пострадалия  временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Развитата остра кръвозагубна анемия пък е реализирала медико-биологичната характеристика „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. В заключението се отчита още, че в случая опасността за живота на пострадалия е била действителна, както и че при нанасяне на силен удар в гръдната област, предвид локализацията на нараняванията, при достатъчна голяма дължина на острието на ножа, е възможно засягане на жизнено-важни органи /бял дроб, сърце, аорта/ и настъпване на бърза смърт. Без оказването на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ, би се стигнало със сигурност до смъртен изход за пострадалия Д.Б..

От заключението по изготвената спрямо подсъдимия Г. съдебно-медицинска експертиза в хода на съдебното дирене, се установява, че при инцидента на 14.01.2016г. му е била причинена линейна разкъсно-контузна рана на главата, срединно, на границата на предна-средна трета. Раната е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма да удар с такъв и добре отговаря да е получена при нанасяне на един удар със стъклена бутилка. Според вещото лице се касае за повърхностна травма на меката черепна покривка, без увреждане на подлежащите кости на черепа и на мозъка, като въпросното увреждане няма травматичен потенциал да причини нарушения във функциите на мозъка. Според експерта, доколкото се касае за повърхностно кожно увреждане, без подлежащи травми, установеното нараняване не е могло да доведе до смъртта на подсъдимия Г. като му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При Г. е установено и линейно увреждане с набелязана дъговидна форма по гръбната повърхност на лявата длан, представляващо дълбоко дъговидно охлузване, морфологично относимо към характерните увреждания от човешки нокти. То причинило на подсъдимия болка и представлявало дълбоко увреждане, с отваряне на кръвоносни съдове и излив на кръв върху нараняването.

Видно от заключението по биологичната експертиза, изготвена от в.л. И.М., по част от дрехите на пострадалия, по блузата на подсъдимия и по ножа е установена кръв от човешки произход.

Пострадалият Б. се възстановявал в рамките на два-три месеца след случилото се, чувствал се зле, не ходил на фитнес, както преди. Налагало се да бъде обгрижван от близки, вкл. от приятелката му Ц.З..

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните гласни доказателства - показанията на пострадалия Д.Б., св.М.Б., св.Д.Д., св.А.А., св.З.С., св.Д. Божков, св.А.В., св.М.М., св.Д.Р., св.С. С., св.Ц.З. и св.Г.А., съдържанието на повечето от които беше привнесено и от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК или чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 или т.2, пр.2 от НПК. Съдът кредитира като такива с доказателствена стойност и отделни части от обясненията на привлеченото към отговорност лице, които ще бъдат обсъдени по-долу.

За гореизложените фактически изводи послужиха и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото: Протокол за оглед на междублоковото пространство около бл.354 в ж.к.„Младост 3“, ведно с фотоалбум към него (л.8-11 от т.1 от досъдебното производство), Заповед за задържане на подсъдимия и декларация към нея (л.24-25 от т.1 от досъдебното производство), Протокол за освидетелстване на подсъдимия, ведно с фотоалбум към него (л.28-29 от т.1 от досъдебното производство), Протокол за оглед на кофи за смет, ведно с фотоалбум към него (л.36-39 от т.1 от досъдебното производство), Протокол за доброволно предаване от св.М.Б. (л.55 от т.1 от досъдебното производство), 2бр. протоколи за изземване на образци за сравнително изследване от подсъдимия и пострадалия (л.73 и л.74 от т.1 от досъдебното производство), писмо от „Йелоу 333“ АД, ведно с приложения към него (л.132-135 от т.1 от досъдебното производство), писмо от Д „НС112“ (л.137 от т.1 от досъдебното производство), писмо от СДВР - ОПП, ведно с приложения към него (л.140-162 от т.1 от досъдебното производство), медицинска документация от УМБАЛ „Света Анна“ София АД (л.203-269 от т.2 от досъдебното производство), характеристики за подсъдимия (л.274-275 от т.2 от досъдебното производство), декларация за семейно положение (л.280-282 от т.2 от досъдебното производство), експертно решение на НЕЛК (л.280-282 от т.2 от досъдебното производство).

На първо място, настоящият съд подложи на доказателствена преценка свидетелските показания на тримата свидетели-очевидци - Д.Б., М.Б. и Д.Д., в резултат което даде вяра на същите.

При преценката за достоверност показанията на пострадалия, съдът съобрази процесуалната му позиция на страна в процеса /частен обвинител и гр.ищец/, целяща благоприятен за нея изход на делото. Съдът обаче отчете и факта, че се касае за непосредствен свидетел-очевидец, който е освен пострадал от престъплението, е и такъв, възприел, и то от най-близко разстояние, действията на нападателя си. Преценявайки в този смисъл достоверността показанията на св.Б., съдът ги приема за действителна реализация на стеклите се събития, и то не само поради последователността в разказа му, но и тъй като липсват каквито и да било вътрешни противоречия и нелогичност. Известните пропуски, които първият съд установи, констатирани и от останалите страни в процеса, са обясними с изтеклия период от време и неблагоприятния характер на събитието в живота на частния обвинител и гр.ищец. Именно поради същите съображения, показанията на този пострадал носят и сериозен емоционален заряд.

Двамата други свидетели-очевидци – М.Б. и Д. също са възприели пряко и непосредствено събитията, развили се на процесните място и време, като изложеното от тях е в достатъчна степен последователно и логически структурирано. Те разказват, както как е протекла вечерта им, така и как е възникнал и как се е развил конфликтът между св.Д.Б. и подсъдимия В.Г.. Несъществените противоречия в твърденията им, съдебният състав прие за отстранени посредством съответните процесуални усилия и приобщаването на части от свидетелските им показания от досъдебното производство /на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/. Според съда въпросните неточности при депозирането на показания в хода на съдебното следствие са несъществени, обясними също с изминалия период от време, а и сериозното отражение на това събитие в битието им, именно поради което с доверие бяха възприети думите на свидетелите от досъдебната фаза на производството. Към онзи момент те са разполагали с значително по-пресни и ясни спомени за случилото се. Освен това опасността за привнасяне на факти отвън е значително по-малка.

На първо място, съдът прие, че пострадалият Д.Б. действително е ударил подсъдимия Г. с бутилка от бира, което обаче не компроментира разказите на горепосочените трима свидетели, доколкото никой от тях не отрича по категоричен начин такова обстоятелство. Вярно е, че самият пострадал твърди, че не е удрял подсъдимия, но в същото време заявява, че можело и да е станало, но не помнел. От своя страна св.М.Б. заявява, че не е видял брат си да замахва, но от друга страна разказва, че е бил полят с бира, което косвено подкрепя версията за нанесен от Д.Б. удар с бутилката, която е държал и в която все още имало бира. Разположението на М.Б. - между подсъдимия и пострадалия, обуславя заливането му с бира при нанасянето на удара от страна Д.Б.. Последното е застъпеното до известна степен и в показанията на св.Д.Д., която също твърди, че е видяла замахвания с бутилката, но не и удар, но също така и че бирата се разпръснала.

На следващо място, СГС прие, че св.Д.Б. е изритал само гумата на таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия, при неговото потегляне, доколкото по делото не се съдържат никакви данни, включително изнесени от подсъдимия, за наличие на щети по л.а. Почти дословната еднопосочност в разказите на тези трима свидетели относно разменените в таксито реплики между Д.Б. и подсъдимия Г. мотивира съда да кредитира тяхното твърдение, че пострадалият не е заплашвал подсъдимия с физическа саморазправа, а му е казал не ги „прецаква“ с парите за превоза. Думи, които съотнесени с младата възраст на пострадалия и употребеното количество алкохол, логично би могло да са казани от него.

Като несъмнено достоверни, съдът оцени показанията на Д.Б., М.Б. и Д.Д., касаещи осъществените от подсъдимия В.Г. действия след изритването на задната дясна гума на автомобила от страна на първия. От показанията на св.Д.Д., съдът изведе от една страна силно негативната насоченост на Г. и движението му от колата в посока към пострадалия, израз на което е избутването и на самата Д., бързото приближаване до двамата братя. Нещо повече, тази свидетелка е възприела замахванията от подсъдимия към пострадалия, но доколкото не е видяла нож, същата добросъвестно отбелязва, че е приела, че се касае само за физическа саморазправа. Показанията на Д. са в добра корелативна връзка с тези на св.М. Б., който на свой ред се е опитвал да успокои брат си, но въпреки това е възприел опитите на подсъдимия да се приближи до пострадалия, настъпилата суматоха, собственото си бутане от действията на подсъдим и пострадал и в крайна сметка заливането си с бира. От своя страна, не остават нелогични и твърденията на св.Д.Б., че именно в този момент е усетил два удара и затопляне на мястото, където веднага след това установил, че бил наръган. Т.е и тримата свидетели еднопосочно дават сведения за действията на подсъдимия, но и за внезапното отдръпване на Г. и отдалечаването му от мястото на извършване на престъплението. Явно именно това е момента на „осветляване“ на подсъдимия какво е сторил, а което между впрочем споменава и в обясненията си. Изложената от свидетелите информация в тази връзка намира опора и в други доказателствени източници по делото, каквито са заключенията по съдебно-медицинска експертиза за пострадалия, ДНК и биологичната експертизи, както и медицинската документация от УМБАЛ „Света Анна“ София АД. Цялостно, разказите и на тримата се подкрепят и от Протокола за оглед на междублоковото пространство около бл.354 в ж.к. „Младост 3“, в който е описано наличието на множество петна от червеникаво-кафява материя в района на случилото се. В унисон с други части от твърденията на тримата младежи са и писмото от „Йелоу 333“ АД, ведно с приложенията към него, писмото от Д„НС112“ и писмото от СДВР - ОПП. Ето защо, съдът не намери основания за съмнения в достоверността на изложеното и от тримата очевидци, въпреки близките им отношения и факта, че св.Д.Б. е пострадал и конституиран като страна в процеса.

Същевременно, предвид заключенията по комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи се потвърди и свидетелската годност на тримата пътуващи в таксито. Нещо повече - подробната информация изнесена от св.Д. относно опитите ѝ да спре движението на подсъдимия Г. и факта, че дори го е държала за китките, се припокри от изготвената по отношение на последния съдебно-медицинска експертиза, според която на лявата му длан е установено дълбоко нараняване от човешки нокът. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да кредитира като достоверни и добросъвестно дадени показанията на Д.Б., М.Б. и Д.Д. и да постави същите в центъра на своите фактически изводи, доколкото и тримата се явяват очевидци на събитията от значение за делото, но и възпроизвеждат правдиви сведения.

На следващо място, градският съд, след внимателен и критичен анализ, не даде вяра в съществените им части на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Г., като ги прие за изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните норми същият даде обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли, достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Според градския съд обясненията на Г. са старателно и добре предварително обмислени с цел поддържане възприетата линия на защита. Макар и да се ползва с известно процесуално предимство, изводимо от нормата на чл.16 от НПК, не се доказват по делото друго местоположение на подсъдимия и други негови действия, различни от описаните в обвинителния акт.

Съдът не намери сред кориците на делото данни подсъдимият Г. да е бил подлаган на изтезания с цел изтръгване на информация. Следва да се подчертае също, че при наличие на такива, същият е имал право да подаде жалба и да сезира компетентните органи, което не е сторил в хода на досъдебното производство, макар да е упълномощил защитник, като излага такива твърдения едва в хода на съдебното следствие. Такива сведения не са наведени и при преценката основателността на задържането му по реда на чл.64 и чл.65 от НПК.

Освен това, при задържането си по реда на ЗМВР, същият собственоръчно е подписал декларация, видно от съдържанието на която не е пожелал адвокатска защитата, като съда не намира основания да се съмнява в нейното съдържание, а и по отношение на същата отново липсват каквито и да било оплаквания от страна на подсъдимия или неговия процесуален представил до преди съдебната фаза на производството. На същата плоскост стоят и разсъжденията на съда касателно предоставената от него информация в хода на проведена от полицейски служители оперативна беседа, за която Г. намеква да е бил „принуден“. Касае се за пълнолетен вменяем субект, което се подкрепя и назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като липсват и основания да се приеме, че ако беше невинен, подсъдимият би предоставил на полицаите съответната информация, за да се спаси от неизвестно какво. Още повече, че в хода на съдебното следствие Г. не отрича сам да е посочил кофите, в които по-рано бил изхвърлил предмета в ръката му. В такава насока са и показанията на двете поемни лица. Друг е въпроса, който ще бъде поставен на коментар по-долу, че дори и да бъдат игнорирани показанията на свидетелите – оперативни работници, беседвали с подсъдимия, по делото е налице достатъчна по обем за осъждане на подсъдимия доказателствена маса – показанията на тримата очевидци, съдебно-медицинската експертиза на пострадалия, ДНК, биологичната експертиза, протоколите за оглед, протокола за освидетелстване и др.

Съдът се позова на обясненията на привлеченото към отговорност лице в частта им относно маршрута, по който е превозил свидетелите Д.Б., М.Б. и Д.Д., както и причините да отправи забележки на пострадалия /отворената бутилка бира и запалената цигара/, тъй като съзря еднопосочност с твърденията и на посочените лица. Съдът обаче не намери за достоверна версията на подсъдимия Г., че след като пострадалият е изритал автомобила му, той е слезнал, за да провери колата за щети и тогава е бил нападнат от св.Д.Б.. Това твърдение се опровергава по категоричен начин от показанията на Д.Б., М.Б. и Д.Д., както и от заключението по изготвената по отношение на подсъдимия съдебно-медицинска експертиза. Напротив  - потвърди се тезата на св.Д., че се е опитала да спре подсъдимия и да го задържи за китките, именно в резултат на което на лявата му длан е установено дълбоко нараняване от човешки нокът - обстоятелство потвърдено и от съдържанието на протокола за освидетелстване. Така, изграждайки своя защитна версия, Г. услужливо пропуска да спомене за собствените настъпателни действия спрямо Д.Б. и за усилията и на Д. и на М.Б. да предотвратят физически конфликт, като твърди, че е бил нападнат.

Спорни се явяват и твърденията на Г., че след удара с бутилката няма спомени за физически контакт между него и св.Д.Б.. В тази връзка, съдът обърна особено внимание на изявленията на вещите лица в с.з., изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо подсъдимия Г.. Същите, при разпита си пред съда, бяха категорични, че възможните причини за твърдяната от подсъдимия амнезия биха могли да бъдат както нанесения му удар, но също и психогенно изтласкване на неприемливи от морална гледна точка действия или в крайна сметка - да се касае за негова защитна позиция. В същото време, заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия категорично сочи, че полученото от Г. увреждане не е имало травматичен потенциал да причини нарушения във функциите на мозъка, с оглед на което първата посочената причина за евентуалната амнезия следва да бъде изключена като възможна такава. Ето защо, независимо от твърденията на подсъдимия, че след удара с бутилката, не помнел физически контакт между него и св.Д.Б. и без значение дали това е негова защитна версия или психогенно изтласкване на спомени за неприемливи от морална гледна точка действия, съдът, на базата на останалия непротиворечив доказателствен материал, счете, че такъв контакт действително е имало и той се е заключвал в нанасяне на два удара с нож от страна на подсъдимия Г. в лявата част на гръдния кош на пострадалия. Обстоятелства, доказани по непротиворечив начин и от други гласни и писмени доказателствени материали.

Неподкрепена от други доказателствени източници е и версията на подсъдимия Г., че е бил заплашван с физическа саморазправа от страна на пострадалия, по време на пътуването. И тримата пътували в таксито свидетели - Д.Б., М. Б. и Д.Д. еднопосочно излагат, че Г. обяснявал колко много са го ядосали и как не трябвало да ги взима, а пострадалият Д. Б.му отвърнал да не ги прецаква с парите. В тази част показанията на въпросните свидетели съответстват помежду си, докато обясненията на подсъдимия се явяват изолирани.

Допълнително, съдът оценява изложеното от Г., в неговата цялост, като вътрешно противоречиво и нелогично. Впечатление на съда прави твърдението на подсъдимия, че е осъзнал какво става едва до колата си, когато е видял кръв по ръката и е държал „някакъв предмет“. Така въпреки адекватното състояние, в което се е намирал, в каквато насока разсъждават и вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, Г. целенасочено в своите обяснения избягва да назове конкретната вещ, която е държал - метален нож, а използва думите „предмет“ и „нещо“. Освен това, противно на всякаква логика твърди, че не знаел „този предмет“ как се е озовал в ръката му. Изложеното, според съдебния състав и предвид заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза не е нищо повече от не много сложна защитна версия, която се явява несъмнено опровергана от всички останали доказателства по делото. Именно нелогичността, противоречивостта и изолираността на обясненията на Г. от останалия доказателствен материал мотивираха настоящия съдбен състав да не се довери на по-голямата им част, приемайки ги за недостоверни, противоречащи на обективната истина и целящи избягване на наказателна отговорност.

На следващо място, съдът, в този му състав не намери основания да се дистанцира от показанията на полицейските служители - А.А. и М.М.. Факт е, че се касае за лица, които предвид служебното си качество са свидетели на събития след самия инцидент, но изложеното от тях, въпреки това, допринася за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, а и за проверка на показанията на други, разпитани по делото свидетели. Св.М. и св.А. възвеждат информация, която са получили от подсъдимия в хода на осъществена с него оперативна беседа. Според част от практиката на ВКС /р.№423 от 19.11.2009г. по н.д.№367/2009г., н.к., І н.о. на ВКС, р.№474 от 29.02.2016г. по н.д.№ 1377/2015 г., н. к., І н.о. на ВКС, р.№1114/2006г., ІІ н.о., р. № 111 от 28.05.2015г. по н.д. № 1938/2014г., н.к., І н.о. на ВКС, р.№556 от 14.02.2012г. по к.н.д.№2580/2011г., н.к., І н.о. на ВКС/, която съдът споделя, възпроизвеждането на факти по този начин в процеса е допустимо и резонно, стига тези лица да не са извършвали други процесуално-следствени действия, доказателства в каквато насока по делото липсват. Според настоящия съдебен състав не съществува законова пречка да бъдат извършвани подобни оперативни действия /беседи/. Въпросното действие не е способ за събиране на доказателства, уреден в НПК, а цели единствено и само насочване на разследването в определена насока. Именно поради тази причина, обаче, установените в хода на беседата факти, за да бъдат използвани при решаване на делото, следва да бъдат събрани по реда на НПК, което в случая се постига посредством разпита на провелите беседата оперативни служители на МВР. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се там факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени, наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако и доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност.

Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.1 от НПК (арг. от чл.118, ал.1, т.3 и употребеният от законодателя термин “присъствали”). Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Такава в конкретния казус, съдът не установи при нито един от посочените по-горе лица. Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети.

Именно поради това и че въпросната беседа не е сред уредените в НПК действия за събиране на доказателства, позволява А. и М. да бъдат свидетели относно възприетите от тях обстоятелства по време на самата беседа. Това, че техните показания възпроизвеждат изявления на подсъдимия, с които е признал извършването на инкриминираното деяние не ги прави негоден доказателствен източник, а вторичен такъв, който сам по себе си не е достатъчен за направата на категорични фактически изводи, а следва да бъде внимателно съпоставен с останалите доказателства, като по този начин се провери неговата достоверност.

В конкретния случай, предвид вече обсъдените показания на свидетелите Д.Б., М.Б. и Д.Д., заключенията на съдебно-медицинска експертиза на пострадалия, ДНК експертизата, биологичната експертиза, съдържанието на двата протокола за оглед от досъдебното производство, а и изложеното от присъствалите на съответните действия поемни лице /свидетелите Д.Р. и С. С./, както и част от обясненията на самия Г. /в която той заявява, че сам е посочил кофите, в които по-рано бил изхвърлил предмета в ръката му/, съдът счете, че следва да кредитира показанията на полицейските служители, че подсъдимият Г. не е дал неверни сведения за случилото се на 14.01.2016г. Нещо повече, същият ги е завел до мястото, на което се е намирал металния нож, с който е бил прободен пострадалия.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да подчертае, че с оглед еднопосочността на доказателствата по делото, дори и да се изключат показанията на А. и М. от доказателствената съвкупност, това не би довело до промяна на фактическите изводи по делото. Освен това, противно на твърденията на защитата, последното не би оказало никакво влияние на годността на извършения оглед, при който е иззет металния нож, доколкото същият е извършен в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, което се подкрепя и от показанията на поемните лица. Неотносими към преценката за годността на процесуално-следственото действие са оперативните способи, предшествали същото. В тази връзка следва да се отчете и че св.М. и св.А. категорично отричат твърденията на Г. да е бил изтезаван при въпросната беседа и че му е била отказана адвокатска защита, въпреки противното му желание. Съдът се довери и на тази част от показанията на свидетелите, като същите са още едно основание, освен по-горе изложените такива, за дискредитиране на въпросните твърдения на Г.. В подкрепа на този извод са и декларацията към заповедта за задържане на подсъдимия и въпреки това осигуреният му служебен защитник и не на последно място отказа му също с нарочна декларация да участва в последното разпознаване.

В останалите им части показанията на полицейските служители са достатъчно подробни и последователни. С цел изясняването на обективната истина и с оглед липсата на ясни спомени у тях съдът приобщи по надлежния ред и показанията им от досъдебното производство, на които се довери изцяло. Липсата на спомени при полицейските служители е разбираема, предвид изминалия период от време, а и особено с оглед еднотипността на тяхната работа и множеството сходни действия, които те извършват ежедневно. Във връзка с доводи на защитата, св М. бе поставена и в очна става с подсъдимия Г., като след съпоставка на изложеното от тях с другите свидетелски показания съдът, че тя е присъствала на оперативната беседа, както и че подсъдимият се е намирал вътре в полицейския автомобил по време на изземването на ножа. Въпреки последното, съдебният състав намира, че Г. реално е присъствал на огледа, тъй като той е завел полицаите до мястото и лично е възприел ровенето в кофата и намирането ножа, в каквато насока са и самите му обяснения. Макар да е бил вътре в колата, тя се намирала в непосредствена близост до мястото и той е възприел извършените действия, като е бил и попитан на място дали разпознава открития предмет - още едно обстоятелство, разкрито от самия него в обясненията му пред съда.

Настоящата съдебна инстанция даде вяра и на изложеното от свидетелите – поемните лица Д.Р. и С. С.. Техните показания корелират изцяло с твърдяното от св.М. и св.А. по отношение на извършените действия, като са и пределно подробни, доколкото въпросните свидетели дори помнят с точност, че именно св.М. е управлявала полицейския автомобил - обстоятелство потвърдено и от самата нея и св.А., а съдържащото се и в обясненията на подсъдимия. От разказите на поемните лица се установява безспорно и че самите те са присъствали и са видели лично намирането на ножа в зелена пластмасова кофа за смет. Също така, съдът се довери на показанията на поемните лица от досъдебното производство, че подсъдимият Г. е упътил полицейските служители до мястото, като основния аргумент на съда за последното са обясненията на самия подсъдим, в които той излага, че посочил пътя по който е минал и кофите, в които е изхвърлил ножа /наричан от него „предмета“/. Известните различия между твърденията на двете поемни лица в насока къде е стоял точно подсъдимия, дали е бил с белезници, дали всички присътващи са били в или извън автомобила, не игнорират еднопосочността в твърденията и на двете поемни лица – че ножа е намерен на съответното място по указания на подсъдимия /вж. показанията на св.Р. от досъдебното производство на л.40 – гръб от т.1/, че разследващ орган го е извадил от кофата за смет и че в крайна сметка двете поемни лица са възприели точно тази поредица от действия непосредствено и пряко. Именно такива са и показанията им и именно такава е задачата на поемните лица, която същите са изпълнили.

Съдът се довери и на изложеното от свидетелите Д. Б.и Г.А.. Същото има контролен характер и служи за проверка на други свидетелски показания, затвърждава направените фактически изводи и потвърждава кредитираната част от обясненията на подсъдимия Г.. В такава насока, твърденията на двамата колеги /таксиметрови шофьори/ на подсъдимия, които са го възприели с рана на главата и кръв по дрехите, е потвърждение на заявеното от св.З.С. и св.А.В.. Последните данни, както беше посочено и по-горе намират подкрепа и множество писмени документи, протокола за освидетелстване на подсъдимия и в крайна сметка в съдържанието на съдебно-медицинската му експертиза. Ето защо, тази инстанция даде вяра на показанията на двамата колеги на подсъдимия, тъй като не откри тенденциозност. Известните различия в твърденията им дали подсъдимият е заявил, че е ударен с бутилка или с точилка или с бухалка, не опревергават факта, че подсъдимият е бил с кървяща рана на главата и с кръв по дрехите си.

При преценката за достоверност, относимост и достатъчност при показанията на св.З.С. и св.А.В., съдът отчете характера на работа им - полицейски служители и еднотипността на действията, поради което и прие за логично да са „забравили“ част от стеклите се събития. Поради това, съдът резонно попълни чрез прочитане на показанията им на законовоустановените основания /със съгласие и без съгласие от защитата и подсъдимия/ съответните непълноти.

Кредитирани от съда бяха и показанията на св.Ц.З., доколкото кореспондират с изложеното от св.М.Б. досежно състоянието на пострадалия вследствие на процесния инцидент, което съдът счете за относимо по отношение на предявения граждански иск.

Безспорно релевантни към предмета на доказване, според съда, са и протоколът за оглед на междублоковото пространство около бл.354 в ж.к. „Младост 3“ и протоколът за оглед на кофите за смет. Посочените действия по разследване са извършени съобразно процесуалните правила, а съставените протоколи отговарят за законовите изисквания. В същото време, резултатите от тях съвпадат със свидетелските показания и потвърждават приетата по-горе от съда фактология. При огледа на междублоковото пространство около бл.354 в ж.к. „Младост 3“ са установени множество петна от червеникава материя, като е иззета и стъклена бутилка от бира, а при огледа на посочените от подсъдимия кофи за смет е открит метален нож тип кама, за който е установено, че е бил държан от Г. и с него е бил намушкан пострадалия Д.Б.. Законосъобразността на въпросния оглед следва и от показанията на присъствалите поемни лица, които еднопосочно разказват за възприетото от тях. Тук е мястото да се отбележи, че както св.А. и св.М., а така също и поемните лица не навеждат сведения подсъдимият да е бил принуждаван да участва в огледа, нито да заведе разследващите до мястото, където е изхвърлил ножа. На следващо място в случай, че състоянието на подсъдимия е било тежко /здравословно или емоционално/, че въобще да не е могъл да осмисля какво казва, нелогично и неясно е защо това обяснение се дава само за неизгодните и уличаващи го обстоятелства - нанасянето на ударите, а за всички други факти не се отрича да са съобщени на полицейските служители, така както подсъдимият ги изложи и в обясненията си пред съда.

Съдът не прие за основателно и възражението на защитата, че към момента на проведеното събеседване с подсъдимия, той е искал да бъде защитаван от избран от него защитник, но не му е била предоставена възможност да се обади по мобилния телефон на същия. Подобно твърдение се опровергава от съдържанието на подписаната от Г. декларация при задържането за срок от 24-часа. Още по-малко може да се счита, че той не е бил наясно защо е задържан, след като събеседването с него е касаело изцяло случилото се с пострадалата и е могъл във всеки един момент да откаже да отговаря на поставените му въпроси до явяването на посочения от него защитник. 

От протокола за освидетелстване на подсъдимия пък се проверява и потвърждава обстоятелството, че същият е бил ударен с бирена бутилка в областта на главата, в каквато насока са, както редица свидетелски показания, така и заключението на съдебно-медицинската експертиза за Г.. Ето защо настоящият съдебен състав даде вяра на посочените писмени доказателствени средства и ги взе предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Като допринасящи за изясняване авторството на процесното деяние, градският съд намира и удостоверените посредством трите протокола за разпознаване от 14.01.2016г. и 27.01.2016г. (л.45-47, л.52-54, л.84-87 от т.1 от досъдебното производство) процесуално-следствени действия, при които св.М.Б., св.Д.Д. и пострадалият категорично са разпознали в Г. лицето, което е „ударило“ с нож последния. При тези разпознавания са спазени условията и процедурата за провеждането им, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди самите разпознавания са извършени разпити на тези свидетели. По време на провеждането им, и трите разпознаващи лица са посочили извършителя на престъплението спрямо св.Д.Б. по идентични с тези на Г. признаци. Касае се за лица, които не са познавали по-рано разпознавания и освен това, са имали възможност да възприемат отблизо и за сравнително продължителен период от време лицево-индетификационните му особености. Разпознаванията са извършени в присъствието на по две поемни лица, които са удостоверили с подписите си законосъобразното провеждане и резултатите от тези процесуално-следствени действия. Съдът констатира и изискуемото от НПК сходство между представените за съпоставяне лица /по приблизителна възраст, прическа, охраненост, вкл. са представени и мъже с мустаци – при разпознаването по снимки/. Впечатление прави, че последното от разпознаванията е извършено по снимки, във връзка с изрична декларация от подсъдимия /от 14.01.2016г. от 17.30 часа/, с която той заявява, че не желае да участва в други разпознавания. Последното е индикация, че органите на досъдебното производство са се отнасяли с изискуемото от закона внимание към желанията и правата на Г., а също и че същите са били охранявани от правоспособен юрист, което пък е в противовес с твърденията на подсъдимия за осъществени спрямо него незаконосъобразни действия от страна на полицейски органи.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия В.Г., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства - справка за съдимост (л.11 от съдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на досъдебното производство такава (л.69 от т.1 от досъдебното производство).

СГС се позова на заключението на съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо подсъдимия Г., изготвена от вещите лица д-р К. и психолог Г. (л.100-105 от т.1 на досъдебното производство). Същата беше допълнително обоснована от вещите лица по повод зададените им от страните и съда въпроси при разпита им в с.з. Според съдържанието на експертизата, подсъдимият Г. не страда от психично заболяване /психоза/, като интелектуалното му развитие е в границите на нормата. Вещите лица са счели, че същият е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си като декларираната амнезия, писчени сведения за която липсват, може да се дължи на травмата, която е получил в следствие на нанесения му удар, на психогенно изтласкване на неприемливи от морална гледна точка действия или на защитна позиция, предвид статута му в процеса, но не е характеристика на физиологичен афект и на някакво стеснено в следствие на емоциите съзнание. Предвид холеричния темперамент при Г., който е с екстровертна ориентираност, експертите са счели, че при подсъдимия е характерен по-нисък праг на дразнение, по-бързо отприщване на емоционалния отговор и след това по-бързо изчерпване на енергията и емоцията. В заключение, съдът няма основание да се дистанцира и от становището на в.л. в експертизата, предвид липсата на обективни данни в обратна насока, че подсъдимият е бил в състояние да осмисли постъпките си, именно в смисъла, обективиран в чл.33, ал.1 от НК.

Възраженията на защитата във връзка с отразената дата на експертизата, според съда не оказват влияние на нейната обоснованост, копетентност и съотносимост с други доказателствени източници. В тази връзка и с оглед съблюдаване принципите на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, съдът извърши съответната и дължима проверка относно обстоятелството дали и кога е бил извършен психиатричен и психологичен преглед на подсъдимия, като изиска необходими за целта писмени доказателства от ГД „ИН“ (л.156 и сл. и л.210 и сл. от съдебното производство). В резултат на нея се установи, че действително подсъдимият Г. е бил прегледан от вещите лица през м.март 2016г. /14.03.2016г./ /вж. дневник за посещения на лица, имащи права на контакт със задържаните лица/, а експертизата е датирана от м.януари /24.01.2016г/. Самият факт обаче, че преглед на Г. действително е бил извършен, /което не се отрича и от самия подсъдим – вж. обясненията му/ мотивира съдебният състав да счете, че е допусната техническа грешка в датата на изготвяне на експертизата, така както такава е допусната и спрямо възрастта на Г., за което съобщават самите експерти в съдебно заседание. Доколкото вещите лица реално са беседвали с подсъдимия /в каквато насока са отговорите им в с.з. по повод въпроси на страните/, както става ясно и от неговите обяснения, а и при положение, че както пред СГС, така и в самата експертиза се отговаря мотивирано на всички поставени въпроси, настоящата инстанция не съзря основания за съмнение в нейната обоснованост, обективност и пълнота. Именно последните не дадоха основания и за назначаването на допълнителни или повторни експертизи, както настояваше защитата.

Първостепенният съд кредитира съдържанието и на съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо св.Д.Д. (л.89-94 от т.1 на досъдебното производство), която беше подкрепена и от становището на експертите в съдебно заседание, че свидетелката се е намирала в състояние на обикновено просто алкохолно опиване в средна степен и може да участва като свидетел в наказателното производство за събития и факти, за които има спомен. В подкрепа на този еднозначен извод е и самата логичност и запазен спомен за фактите и обстоятелствата, интересуващи процеса, които наведе свидетелката при разпита си пред съда. Нещо повече, в по-голямата им част, показанията от досъдебното производство, с малки изключения са в пълен синхрон с изложеното от свидетелката в съдебно заседание и с удостоверното с протокола за разпознаване.

Градският съд даде вяра и на заключението съдебно-психиатричните и психологични експертизи спрямо св.М.Б. (л.111-115 от т.1 на досъдебното производство) и пострадалия Д.Б. (л.121-126 от т.1 на досъдебното производство), за които също е прието, предвид декларираното от тях изпито количество алкохол, че и двамата са се намирали в средна степен на алкохолно опиянение, но могат да дават показания относно интересуващите процеса факти като свидетели.

Тук е мястото да се подчертае, че липсва друг начин за установяване действително употребеното количество алкохол от двамата братя, един от които пострадал, освен декларираното от тях. На същата плоскост – декларирано от подсъдимия, вещите лица дадоха и становище относно настъпила амнезия след случилото се, поради което и не може да се приеме, че заключенията не са обективни само на база на тези твърдения – че експертизите са изградени по данни на пострадалия и св.М.Б.. Следва да се посочи, че сведения относно количеството поет алкохол дават в показанията си както самите освидетелствани лица, а така също и св.Д.. Нещо повече, последната, предвид факта, че според съдебно-психиатричната и психологична експертиза е била най-малко повлияна и е изпила най-малко алкохол, също дава подобни сведения в тази насока. Поради това и становището на вещите лица се прие от този съдебен състав за обективно в достатъчна степен да обоснове изводите на съда. Още повече, като се съобрази и последователността и еднопосочността, без констатирани накъсаности в разказите и на двамата братя, които са в унисон с твърденията на св.Д.. Съдът не намери основания да приеме, че въприятията на пострадалото лице са повлияни от употреба на наркотично вещество, в частност марихуана, тъй като такива данни за употреба конкретната вечер липсват. Обстоятелството, че вероятно пострадалият е пушил епизодично марихуана назад във времето, според този съдебен състав, базирайки се на становището на вещите лица К. и Г., не може да се отрази самостоятелно на достоверността на показанията му. 

Първостепенният съд се довери при изграждане на фактическите си изводи и на заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалия, изготвена от д-р Д.Н. (л.300-307 от т.2 на досъдебното производство), според която на Б. са били причинени едно проникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, на нивото на 5-6 междуребрие, с натрупване на въздух в плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на гърба с прерязване на малък артериален съд - с медикобиологична характеристика на нараняване, проникващо в гръдната кухина; едно непроникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, в основата на гръдния кош, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и остра кръвозагубна анемия - медикобиологична характеристика разстройство на здравето, временно опасно за живота. Морфологията на нараняванията е основание да се приеме, че същите са причинени от предмет с остър връх и режещи ръбове - двуостър нож. Основното направление на раневите канали, отчетени при изправено анатомично положение на тялото на пострадалия е отляво надясно и отдолу нагоре в посока лявата гърда, т.е взаимното положение на пострадалия и нанасящия ударите е лице в лице, като уврежданията отговарят да са нанесени с дясната ръка на извършващият ударите, с бърза последователност. При нанасяне на силен удар в гръдната област, предвид локализацията на нараняванията, при достатъчно голяма дължина на острието на ножа, в.л. е приело, че е възможно засягане на жизнено важни органи - напр. бял дроб, сърце, аорта и настъпване на бърза смърт. Без оказването на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ би се стигнало със сигурност до смъртен изход за пострадалия Д.Б.. Следва да се посочи изрично, че така описаните констатации на вещото лице отговарят изцяло на изнесената от св.Д.Д. информация относно осъществените от страна на подсъдимия удари спрямо Д.Б., макар и тя да не е възприела наличието на нож, а също и на показанията на св.М.Б. и не на последно място на заключението на съдебно-медицинската експертиза спрямо подсъдимия Г..

СГС базира извода си относно получените от подсъдимия Г. телесни увреди на съдържанието на съдебно-медицинската експертиза с вх. №127769/06.10.2017г. (л.187-199 от съдебното производство) също изготвена от вещото лице д-р Д.Н., в която, след освидетелстването му и анализ на медицинските документи по делото, е констатирано, че на Г., при инцидента на 14.01.2016г., е била причинена линейна разкъсно-контузна рана на главата, срединно, на границата на предна-средна трета. Раната е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с такъв и добре отговаряла да е получена при нанасяне на един удар със стъклена бутилка. Според вещото лице, чийто отговори бяха допълнени и при разпита му в с.з., се касае за повърхностна травма на меката черепна покривка, без увреждане на подлежащите кости на черепа и на мозъка, като въпросното увреждане няма травматичен потенциал да причини нарушения във функциите на мозъка. Експертът заключва още, че доколкото се касае за повърхностно кожно увреждане, без подлежащи травми, то установеното увреждане не е могло да доведе до смъртта на подсъдимия Г., а му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При подсъдимия Г. е установено и още едно травматично увреждане - линейно увреждане с набелязана дъговидна форма по гръбната повърхност на лявата длан. Същото е посочено като дълбоко дъговидно охлузване, морфологично относимо към характерните увреждания от човешки нокти. То причинило на подсъдимия болка и представлява дълбоко увреждане, с отваряне на кръвоносни съдове и излив на кръв върху нараняването. Това експертно заключение като изводи намира добра опора както в показанията на св.Д. /в частта, че е държала подсъдимия за ръцете, за да го възпре/, а така също и показанията на другите очевидци на случилото се – вкл. и на св.Д., че е имало бутилка при съприкосновението между подсъдим и пострадал /вж. в тази насока и протокола за оглед, при който е намерена и иззета процесната бирена бутилка като веществено доказателство/.

Данните от съдържанието на ДНК експертизата (л.339-343 от т.2 на досъдебното производство), че по дръжката на намерения и иззет нож се визуализира ДНК профил на подсъдимия В.Г., а по острието на ножа биологичен материал /кръв/ на св.Д.Б., безспорно корелират както с показанията на почти всички свидетели, така също и с протокола за претърсване и изземване относно мястото на намиране на вещта, заключението по съдебно-медицинската експертиза на пострадалия и др. Нещо повече, макар че говори за неясно какъв предмет, съдът съзря унисон между становището, обосновано в тази експертиза, и обясненията на подсъдимия и протокола за претърсване и изземване.

Съдът се позова, но счете да не допринася за установяване на обективната истина заключението по дактилоскопната експертиза /според която по стъклената бутилка от бира и по металния нож не са открити годни дактилоскопни следи/, изготвено от в.л. Й.Ч. (л.346-347 от т.2 на досъдебното производство). В такава насока данните, че двата предмета са държани съответно от пострадалия и подсъдимия, безспорно са потвърдени от други доказателствени източни – показания на свидетели, ДНК експертизата и двете съдебно-медицински експертизи и др.

Тази инстанция прие за достоверно и заключението по биологичната експертиза, изготвена от в.л. И.М. (л.350-353 от т.2 от досъдебното производство), че по част от дрехите на пострадалия, по блузата на подсъдимия и по ножа e установена човешка кръв, което предвид изложената по-горе фактология, е логично.

В заключение, при извършване на доказателствена преценка по делото, съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство други експертизи, които бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. СГС кредитира заключенията на експертизите, като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.  

В крайна сметка доказателствената съвкупност е абсолютно безпротиворечива относно авторството на инкриминираното деяние и еднопосочно обуславя извода за съпричастността на подсъдимия към него.

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият В.А.Г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, тъй като на 14.01.2016г., около 04:00 часа, в гр.София, в ж.к. „Младост 3“, в междублоковото пространство на блок 358Б, блок 354 и блок 355, е направил опит умишлено да умъртви Д.Н.Б. - на 25г., използвайки нож нанесъл два прободни удара - един, проникващ в гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, с натрупване на въздух в плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на гърба с прерязване на малък артериален съд и прободен удар, непроникващ в гръдната кухина-прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, които довели до остра кръвозагубна анемия и възможност за засягане на жизненоважни органи, както и настъпване на бърза смърт, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от извършителя последици - смърт на Б., поради оказана му своевременна висококвалифицирана медицинска помощ.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот другиго. То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната смърт на жертвата.

Съдът намира, че подсъдимият Г. е реализирал в цялост изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко престъпление срещу личността - по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК. Категорично вида на използваното хладно оръжие - нож е от такова естество, че да засегне жизнено-важни органи, в каквато насока е и съдържанието на съдебно-медицинската експертиза спрямо пострадалия Б..

Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Г. и получените телесни увреждания при пострадалия Б., които са били несъвместими с живота. Възприетото заключение на съдебно-медицинския експерт за механизма на причиняване на нараняванията категорично сочи, че нанесените удари с посочения предмет /нож/ по тялото на жертвата, и то в областта на жизненоважни органи, следва да се преценят като елемент от причинно-следствения процес на деянието, довело до остра кръвозагуба и развитие на пневмоторакс, с възможност за предизвикване на смърт. Това обективира от своя страна осъществяването от обективна страна елементите от състава на престъплението по чл.115 от НК.

Съдът счете, че в случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние /нанасяне на телесна повреда/ или по такова по чл.118 от НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние на подсъдимия/. Това е така, тъй като е несъмнено установено, че при конкретния механизъм на нанасяне на ударите спрямо пострадалия и обективно причинените му наранявания, смъртта му е била неизбежна. Няма данни също така към момента на деянието подсъдимият Г. да се е намирал в силно раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да взема правилни решения и да ръководи постъпките си. Това се установява по категоричен начин от изготвената по отношение на него комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Необходимо е да се каже още, че за да е налице афект, следва да бъде установено, че у подсъдимия е налице такова състояние от упражненото насилие, обида или клевета от пострадалия, при което съзнанието му до такава степен да е завладяно от чувствата, че не може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като емоциите да протичат бурно и да е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен афект у подсъдимия Г., при извършване на деянието, обективно не е било констатирано. Освен това, предвид холеричния темперамент при подсъдимия, който е с екстровертна ориентираност, вещите лица по посочената експертиза са приели, че при него е характерен по-нисък праг на дразнение, по-бързо отприщване на емоционалния отговор и след това по-бързо изчерпване на енергията и емоцията. Същият обаче е бил в състояние да осмисли и ръководи постъпките си. В такава насока, както беше посочено и по-горе говорят адекватните му и последователни действия след извършване на деянието – напускане на местопрестъплението, изхвърляне на ножа, провеждане на разговор с диспечерката на фирмата, посещение на болнично заведение, пътуване до ж.к.“Дружба“ и т.н.

Съдът обсъди, но не прие изложените доводи от страна на защитата в хода на това производство, че подсъдимия Г. е действал при условията на неизбежна отбрана, след като е бил нападнат от пострадалия с бутилка. Действително, както беше обективирано и по-горе, св.Д.Б. е нанесъл удар на Г. с бирена бутилка по главата. Неизбежната отбрана представлява упражняване на право на защита, при което нападнатият може да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. В конкретния случай обаче, съдебният състав счита, че ударът с бутилка от страна на Д.Б. е предизвикан от агресивно и застрашаващо поведение на самия подсъдим. Безспорно установено по делото е предизвикателното поведение на пострадалия, но също така и гневното такова на Г.. Следва да се обърне особено внимание на обстоятелството, че инициативата за физическата разправа между двамата е дошла именно от страна на подсъдимия, и то посредством настойчиви негови настъпателни действия към пострадалия. Несъмнено се установи по делото, че след като е изритал таксиметровия автомобил, пострадалият е останал на няколко метра от него, извън автомобила, като Г. е спрял колата и се е насочил заплашително към Б.. В този момент св.М.Б. е стоял пред своя брат /пострадалия/ и го е успокоявал, а св.Д. е направила всичко по силите си да спре агресията от страна на Г. - умолявала го да не се занимава с тях, като го държала силно за китките. Нейните усилия се потвърждават и от установеното при подсъдимия дълбоко нараняване на дланта от човешки нокът /вж. заключението по съдебно-медицинската експетиза за Г./. В така описаната ситуация, Г. е избутал спиращата го и значително по-слаба от него Д. и е продължил агресивното си движение към Д.Б. като е започнал да бута намиращия между тях М.Б., а и самия пострадал. Тези действия на подсъдимия са пряк израз на заплашителна физическа агресия и според съда имат признаците на самостоятелно непосредствено нападение, като в тази насока следва и да се отчете, че правната теория и съдебната практика са единодушни, че едно нападение е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за такова. Необходимо е да се изтъкне и че описаните действия на Г. не могат да се възприемат, като отбрана от нападение над неговото имущество /автомобила/, каквито доводи също се излагат от защитата. Действително неизбежна отбрана и допустима и при нападение над имущество, но същото следва да е осъществено, докато продължава въпросното нападение, какъвто не е настоящия случай. Доколкото Д.Б. се е отдръпнал и е бил на известно разстояние от автомобила след излизането на Г., то въпросното е нападение несъмнено е било преустановено и не е обуславяло агресивните действия на подсъдимия, осъществени въпреки опитите на М.Б. и Д. да предотвратят физическия контакт между Г. и пострадалия. Специално внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че макар да е било провокативно, поведението на Д.Б. в нито един момент преди ескалирането на конфликта, не е било насочено към физическа разправа с подсъдимия. Той се е качил с отворена бутилка бира в колата, пушил е в нея, въпреки забележките на подсъдимия и е изритал гумата при потеглянето на таксито, но не е осъществял агресивни действия спрямо подсъдимия, каквито самия Г. е предприел след слизането си от автомобила и в резултат на които се е стигнало до физически сблъсък между двамата. Преодоляването на ожесточената, макар и крехка съпротива на св.Д. от страна на Г. и търсеният физически контакт с пострадалия, въпреки присъствието на св.М.Б. според съда са провокирали Д.Б. да замахне с бутилката и да нанесе удар със средна сила по главата на Г., с което му причинил повърхностно нараняване. Предвид съдържащото се в показанията на свидетелите, че ситуацията се развила за секунди, съдът счете, че ударите с ножа от страна на подсъдимия са били нанесени непосредствено след удара с бутилката, като същите са и естествено продължение на предходните агресивни действия на Г.. Тук е мястото да се отчете, че съгласно ППВС №12 от 29.11.1973г.: „неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно“. Именно такъв според настоящ съд е и процесния казус, с оглед на което твърденията на защитата, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана се явяват неоснователни.

Деянието на подсъдимия Г. е било довършено, тъй като посредством нанасянето на двата удара с нож в областта на лявата гръдна половина /прободно-порезни наранявания/ се е достигнало до излив на въздух и кръв в плевралната кухина и кръвозагубна анемия, което само по себе си е достатъчно да доведе до спиране на дихателната и сърдечна дейност на човек. Не е изключен и високия риск от инфекции при осъществяване на контакт между вътрешността на гръдната кухина и околната среда, което също е от естество да доведе до намаляване съпротивителните сили на организма и смърт. Вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Г.. Подсъдимият е реализирал докрай изпълнителното деяние като е нанесъл смъртоносно по вид нараняване на жертвата /св.Д.Б./, но обществено-опасните последици, предвидени в закона, не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, а е поставен изцяло извън волята му, доколкото същият е избягал от местопрестъплението и спасяването живота на пострадалия е било резултат единствено от навременната намеса на свидетелите-очевидци и оказаната му висококвалифицирана медицинска помощ. Именно поради тези обстоятелства, престъплението правилно е квалифицирано като опит, който е довършен спрямо пострадалия.

 

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината внезапен пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалото лице и отражението му върху действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който въпреки вида и темперамента си, е имал съответните възможности да изведе в съзнанието си представи за последиците от противоправното си поведение. Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка следва да се съобрази обективно механизма на деянието. Ударите са били насочени към жизненоважни части от тялото на пострадалия. Освен това, като се съобрази оръжието и това, че гръдната кухина /в която област са били насочени ударите с нож и спрямо потърпевшия/, изолира жизнено важни органи от външната среда, така че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от проникване на чужди тела, то осъществените от подсъдимия действия неизбежно са годно да отнемат живота на жертвата и така с факта на извършването им е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Тежестта на уврежданията на пострадалия Д.Б. сочи, че същите са били причинени от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и поради факта, че ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания, този състав, намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия Г. разкрива пряка насоченост на умисъла, с който е осъществено.

Умисълът е внезапен, тъй като решението за извършване на престъплението се е формирало непосредствено преди неговото извършване, след като подсъдимият Г. е възприел конкретните условия на време, място и обстановка и веднага след вземане на решението в един изключително кратък период от време подсъдимият е пристъпил към неговото осъществяване. В този смисъл, не следва да се приема като предварителна подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил в себе си метален нож. Същевременно, предвид установените факти и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо подсъдимия, несъстоятелни се явяват и твърденията на защита, че той е действие при уплаха и смущение.

По изложените съображения и съгласно чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият В.А.Г. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК. 

Съдът в този му състав счете за неакуратна, дадената от СГП квалификация на дениянието по чл.18, ал.2 от НК, тъй като цитираната в обвинителния акт правна норма касае начина на определяне на наказанието при осъществен опит. Поради това и на осн. чл.304 от НПК, съдебният състав оправда подсъдимия по това обвинение.

Няма основания извършеното от подсъдимия да бъде квалифицирано като административно нарушение, като се има предвид характера и вида му, но предвид императивното изискване на чл.301, ал.4 от НПК, което все още подлежи на тълкуване, следва да бъде споменато.

 

По наказанието:

Както сега, така и към датата на извършване на деянието, нормата на чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 10 /десет/ до 20 /двадесет/ години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Г., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително напредналата му възраст, добрите характеристични данни, като това престъпно поведение е инцидентно в живота му, обстоятелството, че до голяма степен поведението на младите пътуващи в таксито, и в частност на пострадалия Д.Б., е било предизвикателно - носене на отворени шишета с бира, пушене на цигари в превозното средство и т.н.

Настоящата инстанция прие като снижаващо отговорността обстоятелство и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина от страна на подсъдимия - завел разследващите до мястото, където е изхвърлил оръжието на престъплението, макар и това обстоятелство до известна степен да се оспорва в хода насъдебното дирене. Съдът отчете и обективната квалификация на реално причинените телесни увреждания на пострадалия като средна телесна повреда и взе предвид факта, че Г. също е бил ударен, и то с бирена бутилка от Б., което макар и да не може да бъде определено като противоправно нападение по смисъла на чл.12 от НК, безспорно е довело до допълнително намаляване на задръжките и извършване на противоправното деяние. Съдът отчете и факта, че в действителност е имало и удар по автомобила на подсъдимия, който въпреки че е бил лек, е бил също основание за снижаване на задръжките, при все, че това е било превозното средство, с което подсъдимият си е изкарвал прехраната. СГС взе предвид и здравословното състояние на подсъдимия Г., в каквато насока има приложени писмени доказателства, както и категоричните данни за влошено здравословно състояние на неговата съпруга, за която резонно следва да полага грижи.

Към отегчаващите вината обстоятелства, съдът причисли фактът, че извършителят е водач на таксиметров автомобил, в чийто служебни задължения се включва единствено и само превоз на клиенти, но не и саморазправа с тях, т.е в случая подсъдимият ги е игнорирал драстично, нанасянето на повече от един удара с нож.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия В.А.Г. следва да бъде определено при приложение разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-леко наказание, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително и на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, които определя като многобройни, счете макар и действително общественост на осъщественото деяние да е висока, е налице значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления. Поради това и предвиденото в закона минимално наказание е несъразмерно тежко, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не се налага обсъждане на приложението на чл.58, б.„а“ от НК, доколкото в случая съдът счете, че е налице самостоятелно основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК - наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, независимо от факта, че престъплението е останало във фазата на опита, макар и довършен.

Поради изложените съображения, размерът на наказанието на подсъдимия В.А.Г. бе определен под най-ниския предел, предвиден от законодателя и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг“ режим на изтърпяване на определеното наказание.

Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият В.А.Г. е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР, с Постановление на СРП и с МНО „Задържане под стража“, считано от 14.01.2016г. до 24.03.2016г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 24.03.2016г. до 20.05.2016г.

Градският съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия В.Г. наказание ще окаже нужния възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

 

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Д.Б., настоящият състав е на следното становище:

Искът е с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите, ведно с чл.52 от с.з. касателно гражданско-правното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението. Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното му подаване от лице, което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което притежава процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед съставомерността на деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, СГС счете, че са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно поведение /нарушен е запретът на нормата на чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл.45 от ЗЗД/, причинна връзка /увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия Г./ и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия В.Г., доколкото св.Д.Б. е претърпял неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващи се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид на което и искът е основателен.

По отношение размера на приетия граждански иск и при съблюдаване принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая възлиза на сумата от 50 000лв. /петдесет хиляда лева/, като в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/ искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Горното означава, че за разликата от 100 000лв. /сто хиляди лева/, гражданският иск на пострадалия Д.Б. се явява прекомерен, тъй като би бил нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на другиго /чл.55 от ЗЗД/. Обезщетението в определения размер напълно съответства на изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“. В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчете изпитаните от пострадалия болки и страдания, както и остатъчните у него унижение, страх и други негативни емоции, които били силно изразени в продължение на месеци след инцидента и ще бъдат част от живота му за дълго време. Взе се предвид и че се касае за изключително млад човек, в трудоспособна възраст, който и е тренирал активно, но поведението му се променило осезаемо след процесния случай, в каквато насока са показанията на св.Ц.З., а и на самия пострадал и близките му – св.М.Б. и св.Д.Д..

Според първия съд присъдената по-горе сума на конституирания в качеството на граждански ищец Д.Б. е достатъчна и годна да репарира причинения му с инкриминираното поведение на подсъдимия Г. вредоносен резултат и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно посегателство върху телесната му неприкосновеност.

Акцесорната материално-правна претенция /по чл.86 от ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва върху присъдените по-горе суми за репарация на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от датата на увреждането /14.01.2016г./ до окончателното изплащане на сумите също е основателна. Деликвентът, в случаят подсъдимият В.Г. е в забава, считано от датата на извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската му отговорност за непозволено увреждане.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 1895,31лв. /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер 870лв. /осемстотин и седемдесет лева/, както и държавна такса в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/ върху уважения размер на гражданския иск.

Отделно от това, на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати държавна такса в размер на по 10,00лв. /десет лева/ за служебно издаване на 2бр. изпълнителни листа за събиране на горепосочените суми.

 

По веществените доказателства:

Съдът взе отношение в изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11 от НПК и относно приобщените по делото веществени доказателства, като за реознно и законосъобразно намери следното произнасяне:

1. Черен метален нож, с обща дължина 21см с пет кръгли отвори на дръжката и един елипсовиден по дължината на острието - на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК се отнема в полза на държавата като средство за извършване на престъплението, принадлежащо и на виновния извършител;

2. Стъклена бутилка от бира с надпис „Туборг“ – следва да се унижощи като вещ без стойност;

3. Сива тениска с къси ръкави, марка SMOG, размер XS - предадена с протокол за доброволно предаване от 14.01.2016г. от св.М.Б. – следва да се върне на св.М.Б. като собствена вещ;

4. Дънки, марка FSBN, размер S, с едно копче и четири илика, три джоба, с ластик и връзки на талията, черна тениска с къси ръкави с нарушена цялост от задната лява страна, чифт черни, кожени маратонки, марка PUMA, размер 43, чифт черни чорапи /тип терлици/ със сива пета и бяла емблема 2323 под горния ластик, черно яке с качулка и цип, марка GOLDSALON, с два предни долни джоба с джоб от ляво - предадени с протокол за доброволно предаване от 14.01.2016г. от св.М.Б. – следва да се върнат на пострадалия Д.Б.;

5. Синя машинно плетена блуза, марка MADU, размер 5XL с дълги ръкави със зацапване от червеникаво-кафява материя – следва да се върне на подсъдимия В.Г. като собствена вещ;

6. Обтривки от устна кухина на подсъдимия и пострадалия – следва да се унищожат с оглед приключване необходимостта от тях;

7. Оптичен носител, марка HP, находящ се на л.137 от т.1 от досъдебното производство – следва да остане по делото.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................