Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , ………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д. Генчева и в присъствието на
прокурора Митко Димитров, като изслуша докладваното от с-я Ангелов В.Н.О.Х.Д. № 1953 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.03.2019 г. по НОХД № 7 132 по
описа за 2018г., Софийски районен съд /СРС/, НО, 135 състав е признал подсъдимата
Д.М.Б. за невиновна в това, че 10.09.2009
г. в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ в близост до хотел „Принцес“, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила у Л.С.И.заблуждение, че срещу сумата
от 24 000 лева ще уреди той и семейството му до края на 2009 г. да се настанят
в жилище в район „Люлин“ в гр.София, частна общинска собственост, като
впоследствие ще може да го закупи за цена, значително по-ниска от пазарната му
стойност, без да е необходимо да отговаря на условията, предвидени в Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община и без да е необходимо да е спазен определения в
тази Наредба ред за настаняване и закупуване на общинско жилище и с това
причинила на Л.С.И.имотна вреда в размер на 24 000 лева, както причинената
вреда е в големи размери, поради
което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1
от НК.
От така
постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в подаден въззивен
протест ( и допълнение към него) изразява недоволство от съдебния акт, твърдейки
неправилност на оправдателната присъда. В тази насока се излагат доводи за
доказаност на деянието от обективна и субективна страна и авторството на
подсъдимата в неговото извършване. С протеста не е поискано събирането на
доказателства, а се сочи неправилна интерпретация на събрания пред първоинстанционния
съд доказателствен материал – счита се, че СРС не е взел предвид показанията на
пострадалия и неговата съпруга, подкрепящи се и от другите събрани по делото
доказателства. От въззивната инстанция
се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди подс. Б. по
повдигнатото й обвинение по чл. 210,
ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК и й наложи справедливо наказание.
В съдебно заседание
прокурорът от СГП поддържа протестапо
изложените в него съображения, като намира че събраните в хода на въззивното
съдебно следствие писмени доказателства подкрепят обвинителната теза.
Упълномощеният защитник
на подсъдимата Б. – адв. М. моли съда да остави без уважение попадения протест
и потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.
Подс. Б. моли
въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на СРС.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд служебно счете за
необходимо да допусне провеждането на
съдебно следствие, в хода на което бяха приобщени писмени доказателства
– писмо, извлечение за периода 21.03.2007г. до 16.08.2017г. и договори за (ипотечен)
кредит от „Банка ДСК“ АД, писмо с приложени Акт за узаконяване и Разрешение за
строеж и писмо от ЗАД „ А.“ АД.
Софийски градски съд, Наказателна
колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подс. Д.М.Б. е неосъждана, към 2009г. е развивала търговска дейност като ЕТ „Д.-А“, като преди
това влязла в договорни отношения с „Банка ДСК“ АД в качеството на
кредитополучател с договори за кредит от 15.12.2006 г.( за сумата от 79 250 евро) и ипотечни кредити от 21.03.2007г. ( за сумата от 75 000 евро), от
15.05.2007г. ( за сумата от 103 700 евро), от 24.01.2008 г. ( за сумата от
124 740 евро) и от 23.05.2008 г. (
за сумата от 80 340 евро). На подс. Б. било издадено разрешение за строеж
№117/10.09.2007г. от СО – р-н „Люлин“ за преустройство и надстрояване на
жилищна сграда ЗП -214.20кв.м., РЗП – 642.40 км., в поземлен имот УПИ ІІ-1329,
кв. 31, м.“Люлин“ – 9 м.р. , намиращ се в гр.София, ж.к.“Люлин“ – 9 м.р., бул.
„Ген. Асен Николов“.
През 2009г. подс. Б. се запознала със св.Л.И., живеел със
съпругата си св. В. И. в гр. София, ж.к. “Сухата река“ в жилище под наем, като
св.И. била бременна и семейството очаквало раждането на близнаци. Св.И.работел
в системата на МВР, където негов колега бил св. К.И.. Св.И.споделил със св.И.,
че се нуждаел от собствено жилище, като последният му казал, че може да го
свърже с една жена, която е брокер на недвижими имоти и която му била намерила
жилище в ж.к.“Надежда“. Св.И. предоставил мобилния телефон на подс. Б. на св. Л.И.,
за да може последният да осъществи личен контакт с нея. Св.И.осъществил връзка
с подс. Б., с която се видели на 05.09.2009 г. , като постигнали уговорка за
предаване на сумата от 25 000 лева на подсъдимата. Св.И.не разполагал с
такава парична сума и подал документи, за да изтегли кредит. На 10.09.2009 г.
св.Л.И. изтеглил от „Е.Б.“ ЕАД, клон „Подуяне“ отпуснатия му кредит в размер на
25 000 лева. Св.И.и съпругата му още същия ден -10.09.2009 г. се срещнали с подс.
Б. *** близост до хотел „Принцес“, където св.И.предал на подс. Б. парична сума
в неустановен размер (според св.И.и св.И. в размер на 24 000 лева, а според
поде. Б. -в размер на 18 000 лева). След това двамата заедно отишли в кантората
на нотариус Р.Р., която се намирала в близост до мястото на срещата им. Там подс.
Б. подписала Запис на заповед, с който се задължавала неотменно и безусловно да
плати на Л.С.И.сумата от 24 000 лева с падеж -30.01.2010 г. и който бил
нотариално заверен. През месец октомври 2009 г. се родили близнаците на сем.И.,
след което св.И.започнал упорито да звъни по телефона на подс. Б.. Последната
винаги му отговаряла на обажданията, като му обяснявала, че до края на годината
ще изпълни уговорката им, и да не се притеснява за това. През м.януари 2010 г.
св.И.отново се обадил на подсъдимата, като поискал да му върне парите. Тя му
отговорила, че ще му ги върне следващия месец. След като не изпълнила
обещанието си, през м.март 2010 г. св.И.отново се обадил на подс. Б., за да си
поиска парите, като тя му отговорила, че чака да сключи някаква сделка, след
което ще му ги върне. Впоследствие св.И.разбрал от колегата си св. К.И., че са
го изгонили от жилището, което му уредила подс. Б.. Св.И.решил да се обърне към
колекторска фирма за събиране на вземането си, която да го представлява и да
извършва действия по събирането му, от негово име и за негова сметка. Св.И.познавал
св. А.В.Т.-съдружник във фирма, извършваща такъв вид дейност, а именно
дружеството „АТСМ Т.“ ООД.
На 02.07.2011 г. в гр. София било сключено споразумение
между „АТСМ Т.“ ООД, представляващо кредитора Л.С.И.и Д.М.Б., по силата на
което последната се задължавала да извърши плащането на дълга на четири равни
вноски, като първата вноска следвало да бъде заплатена до 20.07.2011 г., а
последната на 20.10.2011 г. Според уговореното в споразумението плащанията
следвало да се извършват по посочената в същото банкова сметка *** „Е.Б.“ ЕАД,
като за извършените плащания следвало да се издаде платежно нареждане от
банката. Споразумението било подписано от Л.С.И.(посочен в същото като първа
страна) и Д.М.Б. (посочена в споразумението, като втора страна). В изпълнение
на споразумението, макар и след уговорения в същото срок, подс.Б. на 18.11.2011
г. и на 28.11.2011 г. превела по банковата сметка на св.Л.С.И.в „Е.Б.“ЕАД суми
в размер на по 500 лева, всяка. След 28.11.2011 г. подс. Б. не извършила други
плащания за погасяване на дълга. След като не получил дължимото плащане от
страна на подс. Б., св.И.се консултирал с адвокат по казуса. На 11.07.2013 г.
съдия от СРС издал изпълнителен лист срещу длъжникът Д.М.Б., с който се осъждал
да заплати на кредитора Л.С.И.сумата от 24 000 лева, дължима по запис на
заповед от 10.09.2009 г. Било образувано изп.дело № 20147900400112 при ЧСИ Р.М.,
а като на 04.11.2014г. св. И.подал сигнал и до органите на реда.
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото ( преимуществено в хода на първоинстанционното съдебно
следствие) доказателства: обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите
Л.И., В. И., К.И., Р.Д., Р.Р.и А.Т., дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанионния съд ( вкл. и приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на част от свидетелите от д.п.),
както и многобройните писмени доказателства ( описани подробно в мотивите
към първоинстанционната присъда), включително и събраните в хода на въззивното
съдебно следствие такива ( от „Банка ДСК“ ЕАД, СО- -р-н „Люлин“ и ЗАД „ А.“ АД).
С оглед на наведените от прокурора
доводи, както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният съд
направи собствен анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече
гласни доказателствени средства относно наличието на престъпление, участието на
подсъдимата при извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му,
като при него не констатира неправилно или необосновано / превратно процедиране на контролираната инстанция при
установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на източниците на
интересуващата делото информация. Видно от приетата фактическа обстановка, сходна
с установената от състава на СРС, въззивният съд изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от направен от предходната инстанция.
Съществува практика на ВКС ( р. № 372/01.10.2012г. по н.д.№ 1158/2012г., НК,
ІІІ НО, ВКС), че при подобна хипотеза въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които
се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.
Независимата оценка на достоверността
на гласните доказателствени средства, единствено между които съществуват
съществени противоречия за релевантните за правилния изход на делото
обстоятелства, извършена от въззивния съд сочи на идентични с направените от
контролираната инстанция доказателствени изводи. Противоречия касателно наличието
на измамливи действия и механизма на
възбуждането на заблуждението са налични
между обясненията на подс. Б. от една страна и показанията на св. И.и св. И. –
от друга. Така подсъдимата описва участието си във взаимоотношенията си с сем.И.
като страна по договор за заем за сумата от 18 000лв. за срок от 3 месеца
с уговорена месечна лихва от 2 000, поради което и е подписала запис на заповед с падеж след три месеца и дължима сума
в общ размер от 24 000 лева (18 000 лв. главница и 6000 лева лихва за три месечния период); св.
И.и св. И. сочат, че предадената от тях на подс. Б. сума от 24 000 лева
е представлявала капаро (начална вноска)
за закупуване на жилище, което подсъдимата им обещала от общинския фонд
на СО – р-н „Люлин“. Правилно и в съответствие с разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, СРС е преценил, че и двете групи ( с оглед
информационната им насоченост) гласни доказателствени средства изхождат от
заинтересувани от изхода на делото лица, показанията на св. И.и св. И. са и
житейски нелогични ( дали са капаро за жилище
- частна общинска собственост без да представят документи за наличие на
жилищна нужда и да инициират производство по закупуването; твърдят, че не са
постигнали уговорки с подсъдимата извън
приблизителното местонахождение на имота в кв. „Люлин“ като вид строителство,
квадратура на жилището и т.н.; твърдят, че уговорката с подсъдимата за крайната
( окончателната) цена на имота е била около 50 000 лева, като същевременно
св. И.е получил кредит само за половината от тази сума), за което СРС е изложил
подробни съображения, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. От
друга страна, извън че изхождат от най- заинтересуваното от благоприятен за
него изход на наказателното производство, обясненията на подс. Б. намират
подкрепа в събраните ( вкл.и от въззивния съд) писмени доказателства, сочещи,
че към инкриминирания период Б. е имала задължения към „Банка БСК“ АД от близо
половин милион евро със следващите значителни месечни вноски за погасяването на
кредитите; била е в процес на строеж и жилищната сграда, за която се е отнасяло
издаденото разрешение на строеж №117/10.09.2007г. от СО – р-н „Люлин“, които
факти обосновават спешната нужда на подсъдимата от пари в брой срещу
съответната висока месечна лихва; ноторният факт на започнала тогава
международна криза със следващото от това внимателно проучване на банковите
кредити. В тази смисъл противоречието между гласните доказателствени средства
правилно е определено от СРС като непреодолимо, тъй като взаимноизключващите се
твърдения на пострадалите и подсъдимата не се подкрепят от други източници на
доказателства; записът на заповед, бивайки ценна книга, обективираща абстрактна
сделка, не сочи основанието за поемането на задължението на подсъдимата към св.
И., като същевременно е и факт, че в нито един момент подс. Б. не е правила
опит да укрие/ промени своята самоличност пред пострадалия, както данните,
предоставени от нотариусР., че 6 пъти за периода 2008- 2010г. подс. Б. е
посещавала кантората й. Спазвайки
правилото in dubio pro reo ( всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия) и
в частност разпределянето на тежестта на доказване в производството, правилно
СРС е приел, че от събраната по делото доказателствена маса не се установява
инкриминираното обстоятелство, че подсъдимата е въвела в заблуждение св. Л. И.,
като му е обещала да уреди да се настани в жилище - частна общинска
собственост, което впоследствие да закупи на цена, значително по -ниска от
пазарната, без да отговаря на условията, предвидени в Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община.
Предвид изложеното и въззивният
съд прие за недоказано по делото осъщественото от подс. Б. спрямо св. И.въвеждане
в заблуждение, послужило за получаване на сумата от предаденото на съд лице, а
въззивният протест се явява неоснователен, тъй като въведените в него твърдения
за установеност на обвинението са доказателствено необезпечени.
Касателно останалите включени в
предмета на доказване факти, противоречие в доказателствените средства, събрани
по делото, не е налице и законосъобразно СРС е кредитирал показанията на
пострадалите и св. К.И., св. Р.Д., св. Р.Р.и св. А.Т. и писмените
доказателства по делото.
В заключение, освен издържали при
проверката, извършена от настоящия съдебен състав при спазване принципите на
формалната логика, изводите на проверяваната инстанция по интересуващите делото
факти са направени при пълнота на доказателствения материал, необходим за
пълното и обективно изясняване на включените в предмета на доказване
обстоятелства. Конклудентно съдържащите се в протеста твърдения за липса на положени
доказателствени усилия от СРС и решаване на делото при непълнота на
доказателствата обективно не съответстват на обема на първоинстанционното
съдебно следствие и протоколите за разпит на свидетелите, включени в
приложението към обвинителния акт, удостоверяващи проявени прецизност и пълнота
при извършването на процесуално – следствените действия от органа по
ръководство и решаване в тази фаза на производството.
Въз основа на така изложените
фактически изводи съдът намира от правна страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен.
По същество присъдата на СРС е
правилна. Подсъдимата Д.М.Б. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1 от НК, тъй като по делото не се установи същата да е
въвела в заблуждение св. Л.И., че срещу сумата от 24 000 лева ще
уреди той и семейството му до края на 2009 г. да се настанят в жилище в район
„Люлин“ в гр.София, частна общинска собственост, като впоследствие ще може да
го закупи за цена, значително по-ниска от пазарната му стойност, без да е
необходимо да отговаря на условията, предвидени в Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община и без да е необходимо да е спазен определения в тази Наредба ред за
настаняване и закупуване на общинско жилище. Т.е. недоказано по делото остана
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението измама. По делото
действително е доказан фактът на частично неизпълнение на договорното
задължение, поето от подс. Б. спрямо св. И.със записът на заповед от 10.09.2009 г., но това обстоятелство само по себе си не
води до извод, че е налице престъпление.
Както е изяснено в теорията и практиката, осъществяването на изпълнителното деяние “въвеждане в
заблуждение” означава деецът да въздейства върху съзнанието на измамения по
такъв начин, че да създаде /формира/ у него неверни представи относно
определени факти от действителността, свързани с извършения акт на имуществено
разпореждане. Възможни са, а практически
и преобладаващи, случаи, когато за въвеждането (или поддържането) на
заблуждение у жертвата деецът инициира
или се съгласява актът на имуществено разпореждане да бъде предшестван или
съпътстван от възникване на гражданско-правни /договорни/ отношения и
документното им оформяне. Това е така, тъй като самият акт на имуществено
разпореждане от страна на пострадалия е доброволен, извършен по негово желание,
като несъмнено волята му е опорочена от неверните представи, формирани от
дееца; не е налице обаче осъществена върху пострадалия принуда / заплашване или
насилие/ - такъв случай актът на разпореждане с имуществените блага
ще осъществява престъплението „изнудване”. С други думи с изключение на познавателния
момент в мотивационния анализ на събитията, пострадалият при измамата
доброволно извършва акта на разпореждане с имуществени права, като
опорочаването на волята му води до относителна недействителност / унищожаемост/
на сделката. От своя страна деецът при наказателната измама при наличие на
договорно правоотношение изначално / още при неговото възникване/ е наясно
както с факта на опорочаването на волята на дееца, вследствие именно на
неговото / на дееца/ поведение, така и с обстоятелството, че правоотношението
няма да има нормално развитие / т.е. страните по него да изпълнят поетите със
сделката свои задължения и поради изпълнение то да бъде прекратено/. Изложеното
дотук идва да покаже, че наличието на договорни правоотношения не е несъвместимо
с възможността да се търси наказателна
отговорност за измама, а тъй като винаги изправната страна по сделката е била
мотивирана от неизправната за извършването на контракта с обещание за точно
изпълнение, е необходимо изследването на още един компонент - възможността за изпълнение. Такава е и
константната практика на ВКС, съгласно която неизпълнението на една сделка не е
достатъчно обстоятелство, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
едно лице, а е необходимо и допълнително условие – при наличие на договорно
отношение между страните трябва още при сключването на договора деецът да е
знаел, че не може да изпълни поетите с него задължения, т.е. изначално същият
да е съзнавал, че неминуемо /неизбежно/ ще е налице неизпълнение на поетите с
него задължения.
Отнесени до конкретния случай горните съждения водят
до извод за липса на изначална обективна невъзможност и намерение
за неизпълнение на поетото задължение от страна на подс. Б., тъй като видно от изисканата от
„Банка ДСК“ АД информация същата е притежавала недвижими имоти, равностойността
на които далеч е надхвърляла поетия дълг
от 24 000 лева; изрично следва да бъде посочено, че по делото не е
инкриминирано договорното отношение, възникнало между подсъдимата и св. И.въз
основа на едностранната правна сделка, каквато е записът на заповед, а
обвинението е въвело твърдение за „ основание“ за плащането на сумата пари,
свързано с устни уговорки между Б. и И., които по делото останаха недоказани.
Следва извод, че престъпление няма,
а е налице липса на точно изпълнение. Приемането на различна теза би
означавало, че при всяко неизпълнение от
страна по гражданско-правна сделка, ще е налице състав на престъпление
„измама”, тъй като винаги изправната страна по сделката е била мотивирана от
неизправната за извършването на сделката с обещание за точно изпълнение.
Очевидно не това е смисълът на НК и такава е константната съдебна практика,
според която неизпълнението на една сделка не е достатъчно обстоятелство, за да
бъде ангажирана наказателната отговорност на едно лице, а е необходимо и
допълнително условие – при наличие на договорно отношение между страните трябва
още при сключването на договора деецът да е знаел, че не може да изпълни
поетите с него задължения, т.е. изначално същият да е съзнавал, че неминуемо
/неизбежно/ ще е налице неизпълнение на поетите с него задължения.
От гореизложеното е видно, че в
случая са налице гражданскоправни отношения и използването на институти на
наказателното право се явява
необосновано. Фактът на неточно изпълнение на гражданскоправно
задължение води до последиците, визирани в ЗЗД – чл.чл.79 - 94, но не може да
се приеме в конкретния случай за способ за формиране на невярна представа у
друго лице относно факти от действителността.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО,
135 състав присъда по НОХД № 7 132 по описа за 2018 г. следва да бъде
потвърдена.
При цялостната служебна проверка
на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото следва
да останат в тежест на Държавата.
Воден от
горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2019 г. по НОХД № 7 132 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, с която подсъдимата Д.М.Б. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.