Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №7602/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.Ж
ЕООД, с която са предявени срещу Държавата, представлявана
от Народно събрание на Република България, искове както следва:
- иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 213835,56 лв. (евентуално 117197,46 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от разликата между първоначално определена (567,41 лв. за МВтч) и фактурирана (100,41 лв. за МВтч) цена за произведена от ищеца електрическа енергия, за периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г., която разлика се дължи на изменение на нормативен акт, приет от ответника – параграф 18 от ЗЕВИ, приет с ПРЗ на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г, в сила от 24.07.2015 г.), което изменение представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 51735,02 лв. (евентуално 28322,12 лв.), представляваща лихва за забава върху разликата по всяка месечна фактура за периода от 10-то число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до 23.07.2020 г.
Ищецът претендира законната лихва
от исковата молба и разноските.
Ищецът
твърди, че е изградил фотоволтаична централна в с. Изворово, общ. Харманли, с
финансова помощ по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2007 – 2013 г., която е част от дейността за усвояване на средства,
предоставени на Република България от Европейския земеделски фонд. На ищеца
били предоставени 71% от допустимите за финансиране средства за изграждане на
фотоволтаична централа като безвъзмездна финансова помощ. Към момента на
изграждане на централата и по силата на тогава действащия ЗВАЕИБ и ЗЕ било
предвидено изкупуване на електрическата енергия по дългосрочен договор със срок
на действие 25 години и на преференциална цена, която конкретно за ищеца
възлизала на 567,41 лв. за МВтч. По този ред е сключен Договор №374/2012 г. с ЕВН
Б.Е.АД (сега ЕВН Б.Е.АД). С ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г. бил
създаден параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, съгласно който за енергийни обекти,
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
ЗЕВИ, се прилагат цени, определени с решение на Комисията за енергийно и водно
регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Сочи се, че вследствие
на това изменение дружеството, изкупуващо електрическа енергия от ищеца, му
заплатило 213835,56 лв. по-малко за периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г.,
в сравнение с преференциалната цена от 567,41 лв. за МВтч. Твърди, че
ответникът, приемайки посочената разпоредба на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, е
допуснал съществено нарушение на норми на правото на Европейския съюз, тъй като
резултатът е намалена пет пъти изкупната цена за електрическа енергия, а оттам
и очакваните приходи и променяйки условията, при които е планирана инвестицията.
Нарушенията на правото на ЕС, на което се позовава ищецът, са следните:
-
изменението нарушава чл. 17 от Хартата на основните
права на ЕС, установяваща неприкосновеност на частната собственост;
-
изменението нарушава чл. 20 от Хартата на основните
права, установяващ равенство пред закона и забрана за дискриминация;
-
изменението нарушава принципа на сигурност, установен
в практиката на СЕС;
-
изменението представлява нарушение на принципа на
пропорционалност;
-
изменението нарушава принципа на оправданите правни
очаквания, установен в практиката на СЕС.
Тези вреди ищецът твърди, че са
достатъчно съществени и в резултат на тези нарушения на ищеца е нанесена вреда
в размер на разликата между първоначално определена и фактурирана цена за
произведена от ищеца електрическа енергия за периода за 59 фактури в периода м.
август 2015 г. – м. юни 2020 г., която е в размер на 213835,56 лв., а евентуално – при отчитане на съотносимата част
предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с Държавен
фонд „Земеделие“ – сумата от 117197,46 лв. Претендира лихвата за забава върху
разликата по всяка месечна фактура за периода от 10-то число на месеца, следващ
датата на издаване на фактурата до 23.07.2020 г.
Ответникът оспорва исковете. Счита, че те са
недопустими, тъй като Народното събрание на РБ не е пасивно процесуално
легитимирано да отговаря за претендираните вреди, доколкото само
Конституционния съд съгласно чл.194, ал.1 КРМ може да осъществява контрол върху
законодателните актове. По същество оспорва да са допуснати твърдените
нарушения на правото на ЕС. Позовава се на Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д.
№ 12/2016 г. на Конституционния съд, в което е разгледан въпросът за наличие на
противоконституционност и на противоречие с ДФЕС на § 18 от ЗЕВИ, приет с ПРЗ
към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г. С решението Конституционният съд е установил,
че не е налице противоконституционност, нито несъответствие с чл.63 ДФЕС на §
18 ПРЗ към ЗИДЗЕ, ДВ, бр. 56 от 2015 г., като счита решението за задължително
за гражданския съд. Посочва, че изменението,
въведено с § 18, е насочено към преодоляване на двойното подпомагане на
производство на електроенергия от ВИ в случите, когато производителите са
използвали финансиране от национална или европейска схема за изграждане на
електроцентралата и едновременно с това от преференциални цени за изкупуване на
електроенергията, което от друга страна като финансова тежест се поема от
крайния потребител. Съответно извършената законодателна промяна е съобразена с
общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и свеждане до минимум
на прякото ценово подпомагане, като промяната е продиктувана от преимуществото
на публичния интерес пред частноправните интереси на инвеститорите. Оспорва и
да е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и
законодателното изменение, доколкото в договора, сключен от ищеца за
предоставяне на електроенергия – чл.3, ал.3, чл.12 и чл.27 е предвидена
възможност за промяна, включително на преференциалните цени, с което ищецът се
е съгласил. Ако се
допусне, че е налице нарушение на правото на ЕС, ответникът счита, че то не е
съществено.
Прокурорът
от Софийска градска прокуратура, взел участие по делото, моли съдът да се
произнесе с решение с оглед събраните по делото доказателства.
По допустимостта:
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на
държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата
по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се
определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР №5/2013
г. на ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като
органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като
процесуални субституенти. „ЗОДОВ е едно
от средствата за защита на предоставените от Конституцията права. Той е и едно
от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл.35, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. По чл.2 ЗОДОВ
държавата в съответствие с посочения по-горе конституционен принцип носи
обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи. Според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията. То трябва да
отговаря и на нейните стандарти. Като страна по тази конвенция България е поела
конкретни задължения за осигурявяне на ефикасни вътрешноправни средства за
обезщетяване на увредените лица“. С цитираното ТР се приема още, че по реда
на ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността
на правозащитните органи. Общата деликтна отговорност на държавата е за вреди
от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до
доказване на противното, докато специалната отговорност на държавата по ЗОДОВ е
за вреди от дейност, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е
без правно значение. След като според изричната разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ
държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина е извън
предмета на делото - при обективната отговорност се прилага принципът на риска,
а не на вината. Доколкото на ответника е предоставена държавната функция по извършване
на законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са
причинени вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да
отговаря като ответник по иска, в качеството си на процесуален субституент на
държавата.
В посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК:
с решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „легитимирано ли е
Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по
искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от
поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото
на ЕС“, ВКС приема следното тълкуване: „Отговорност на Народното събрание
съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с
правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са
част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като
процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на
правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на
национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския
съюз.“
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск е допустим, а ответникът – процесуално
легитимиран да отговаря за претендираните вреди.
По основателността:
Фактическият
състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, §3 ДЕС
обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В настоящия
случай се претендират вреди от законодателната дейност на Народното събрание на
Република България.
Установява
се от Договор № 26/312/01033 от 08.09.2011 г., че между ищеца и Държавен фонд
„Земеделие“ е възникнало правоотношение, по силата на което му е отпусната на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
– 2013 г. на Държавен фонд „Земеделие“. С договора се предвижда предоставяне на
71% от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична
електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с. Изворово, общ. Харманли.
Останалите 29% от средствата са собствени средства на „З.Ж“ ЕООД.
В изготвения
от ищцовото дружество бизнес план за изграждане на фотоволтаичните генератори
/л. 39 и сл. от том I от делото/
се посочва, че цената на електрическата енергия в България е фиксирана, а
електроразпределителните дружества са длъжни да я купуват, т.е. конкуренцията
била изключена.
Не се спори,
а и се установява от Разрешение за ползване № ДК-07-СЦР-42 от 27.06.2012 г. на
ДНСК /л. 110 от том II на делото/, че ищецът е построил електроцентралата.
По делото е
представен и Договор № 375 от 19.05.2012 г. за изкупуване на електрическа
енергия, сключен за срок от 20 години с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД –
дружество краен снабдител на електрическа енергия. В чл.5 от Договора изрично е
посочено, че произведената и отдадена електроенергия се изкупува на
преференциална цена, определена от ДКЕВР (по-късно преименувана КЕВР),
действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство. Към
момента на сключване на договора с Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена
цена от 567,41 лв./MWh. Съгласно
действащото по време на сключване на Договора право преференциалната цена на
електрическата енергия, изкупувана по договора, не се изменя за целия срок на
неговото действие (чл. 32, ал. 3, чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ).
Установява
се от писмо от 26.04.2013 г. (л.8 от т.II), че Генералната дирекция „Земеделие и развитие на
селските райони“ към Европейската комисия е сезирала Постоянното
представителство на Република България към ЕС с искане за предприемане на
корективни мерки във връзка с разходите, финансирани от ЕЗФРСР. Към писмото е
приложено Проучване №RDI/2012/806/BG, съгласно
което когато е налице финансиране от други източници, за избягване на
неправомерното двойно финансиране по други схеми на Съюза или национални схеми,
общият размер на получената помощ не следва да надхвърля максималните допустими
тавани на помощта. В документа се посочва, че преференциалната цена е финансова
изгода за производителите, с която би могло да се стигне до надхвърляне на
максималните допустими тавани на помощите, предоставяни от ЕС по ПРСР. С
писмото Европейската комисия е отправила покана до българските органи да вземат
необходимите мерки, за да гарантират съответствие със законодателството на ЕС и
да избегнат възможността бенефициерите да се възползват едновременно от двата
вида финансова подкрепа (парична помощ за построяване на електрическа централа
и преференциални цени).
През м.
август 2015 г. с параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., се
изменя уредбата на ЗЕВИ, като се предвижда, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите
в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа
енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен
снабдител, в съответствие с изискванията. След изтичане на срока общественият
доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа
енергия по цените, определени от КЕВР. Това правило се прилага и в случаите на
неизпълнение на задължението си да приведат договорите в съответствие с новите
изисквания. Регламентирано е, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и
чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, а след изтичане
на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.
С решение №
5 от 11 май 2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. Конституционният съд се
произнася по искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то
Народно събрание, на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията за установяване
на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на §18, ал.1, ал.2, ал.3,
ал.4 и ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката, обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. Сред
основанията, по които се произнася КС са тези за нарушаване на принципа на
правната предвидимост и сигурност и принципа на пропорционалност, принципа на
гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, установени
в Конституцията на Република България, както и за нарушение на чл.63 ДФЕС,
установяващ свобода на движение на капитали. Посочените
конституционноустановени принципи имат същото съдържание, като посочените от
ищеца правила, установени в Хартата за основните права на ЕС и практиката на
СЕС. С цитираното решение от 11.05.2017 г. по к.д. №12/2016 г. КС приема, че оспорената
законова норма не нарушава конституционното правото на собственост, не създава
по-неблагоприятни условия на стопанска дейност за субектите в обхвата на §18,
ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ и не нарушава принципа, установен в чл.19, ал.2 от Конституцията. Приема още, че „не е
налице обратно действие на разпоредбата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, и с нея не се
отнемат права, доколкото става въпрос за третиране с предимство, предоставено
от държавата на стопански субекти на регулиран пазар, по преценка за
целесъобразност, в съществуващия тогава икономически и социален контекст, в
интерес на обществото. Положението на икономическо предимство не е
съвкупност от придобити права за стопанските субекти, които са поставени в
него единствено по преценка на държавата. Предоставеното предимство може да
бъде оттеглено от държавата, когато прецени че това е обществено потребно и
социално оправдано. Конституцията не изисква неотменност на
законодателството, а следователно – не може да има конституционно легитимирано
очакване, че когато отпаднат обективните основания за подобно предимство,
законодателят няма да промени своята преценка.“. КС изследва мотивите,
довели до приемане на оспорената разпоредба и приема, че самата промяна цели да
създаде състоянието на свободен електроенергиен пазар, на който всички
производители на енергия от ВИ, включително и тези в обхвата на §18, ал.1 ПЗР
ЗИДЗЕ, могат да имат легитимно правно очакване законът да им гарантира еднакви
правни условия за стопанска дейност. Позова се на практиката на СЕС, съгласно
която „икономически активните субекти не
следва да възприемат всяка промяна в регулаторната рамка като произволна и
неоправдана и да извличат легитимността на своите очаквания от обстоятелството,
че са били третирани с предимство на пазара към даден момент, и от своето
упование, че това положение ще се запази и в бъдеще… ако един добросъвестен и
внимателен стопански субект може да предвиди приемането на определена мярка от
дадена общностна институция, която ще засегне неговите интереси, той не би
могъл да се позове на този принцип ако мярката бъде приета“ ( в този смисъл: решение по дело 230/78,
Eridania v. Minister of Agriculture and Forestry, пар. 21-22; решение по дело
84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato,
пар. 21; решение по дело 52/81, Werner Faust v. Commission, пар. 26-27 и по
дело Kyowa Hakko v. Commission, T-223/00 [2003], пар.39; решение по дело 265/85
Van den Bergh en Jurgens and Van Dijk Food Products Lopik v Commission, пар.
44; решение на съда първа инстанция по присъединени дела T-116/01 и T-118/01
P&O European Ferries). Изложени са аргументи, че коментираните промени в
правната рамка на ЗЕВИ са предприемани от българския законодател
последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на
национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на
вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба
на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на
производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар.
Съобразно
чл.14, ал.6 ЗКС решенията на Конституционния съд са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани. Влезлите в сила решения на КС се
ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (erga omnes) и съдът
е длъжен служебно да я зачита, така както той е длъжен да зачита служебно и
силата на пресъдено нещо на съдебните решения според обхвата й – в отношенията
между страните или по отношение на всички, съгласно чл. 299 от ГПК – в този
смисъл решение № 202 от 19.01.2021 г. по
гр. д. № 4474/2018 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. Задължителната
сила на решенията на КС се състои в това, при повдигане на спор относно
съответствието на законова разпоредба с Конституцията или международното право,
съдът да зачете и да се съобрази с решението на КС, постановено по този въпрос.
Ето защо съдът приема, че доколкото процесния законодателен акт - параграф 18
от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от 2015 г., е бил предмет на искане за
обявяване на противоконституционност и несъответствие с Договора за
функциониране на Европейския съюз, както и с оглед обстоятелството, че КС не е
обвързан от основанията, посочени в искането, то решението от 11.05.2017 г. по
к.д. №12/2016 г., с което се отхвърля искането, има задължителна сила, с която
съдът при разглеждане на настоящото производство следва да се съобрази.
На следващо
място въпросите относно национални законодателни разпоредби, с които се преразглеждат
преференциалните тарифи за производство на електроенергия от фотоволтаични
инсталации и съответните условия на изплащане и съответствието им с основни
норми на европейското право, пред които установената в чл.16 ХОПЕС свобода на
стопанска инициатива, неприкосновенността на частната собственост съгласно
чл.17 ХОПЕС, забраната за дискриминация по чл.20 ХОПЕС и установените в правото
на ЕС принципи на правната сигурност и оправданите правни очаквания и принципа
на пропорционалност, са разгледани и разрешени по задължителен за български съд
начин от СЕС в дела по отправени преюдициални запитвания. В този смисъл следва
да се разгледа решението по съединени дела C‑798/18 и C‑799/18 от 15
април 2021 г., с предмет - две преюдициални запитвания по приложението на чл.16
и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на
правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, във връзка с изменение
на схема за подпомагане на производството на електроенергия от слънчеви
фотоволтаични инсталации. С посоченото решение СЕС постановява, че „член 3, параграф 3, буква а) от Директива
2009/28 и членове 16 и 17 от Хартата, тълкувани в светлината на принципите на
правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда
намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от
слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни
решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези
инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече
предвидени, но все още недължими насърчения.“ В мотивите се посочва, че с Директива
2009/28 се установява обща рамка за насърчаването на производството на енергия
от възобновяеми източници, като се задават задължителни национални цели за
общия дял на енергията от такива източници в брутното крайно потребление на
енергия. Държавите-членки разполагат с право на преценка относно мерките, които
считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели – свободни
са да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са
изпълнени (в този смисъл са решение от 11.07.2019 г., Agrenergy Srl и др.,
съед. дела C‑180/18, C‑286/18, C‑287/18). По въпроса относно неприкосновеността
на частната собственост, Съдът се позовава на решение от 22 януари 2013 г., Sky
Österreich, C‑283/11 и решение от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit
Kanatami и др./Комисия C‑398/13, като посочва, че бъдещият доход може да
се смята за „собственост“, която би могла да се ползва от закрилата по член 17
от Хартата, само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане
или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у
заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност.
В мотивите се приема по отношение на принципите на правната сигурност и
оправданите правни очаквания, че „всеки
икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни надежди,
може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Когато
обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да
предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не
може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато
тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат
оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може
да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка
(решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18,
C‑286/18 и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна
практика)“.
Именно
решението по съединени дела C‑798/18 и C‑799/18 от 15 април 2021 г.
е станало повод да се оттегли преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от български съд - Софийският районен съд, по дело C‑366/19,
предмет на което са били преюдициални въпроси, свързани с параграф 18 ПЗР ЗИДЗЕ.
След изпращане от секретариата на Съда до запитващата юрисдикция на решението,
постановено на 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese
Elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др. (C‑798/18 и C‑799/18,
EU:C:2021:280), с което я приканва да посочи дали с оглед на посоченото решение
поддържа преюдициалното си запитване, СРС е уведомил СЕС, че няма намерение да
поддържа преюдициалното запитване. На това основание с определение от
26.10.2021 г. производството по дело C‑366/19 е прекратено.
В този
смисъл съдът следва да се съобрази със задължителното по смисъла на чл.14, ал.6
ЗКС решение на КС от 11.05.2017 г. по к.д. №12/2016 г., както и на
постановената по сходни казуси практика на СЕС, която представлява източник на
правото. Съобразно изложеното следва да се приеме, че параграф 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, с който е изменен ЗЕВИ, не противоречи на правото на Европейския съюз. В
тази връзка следва да бъдат съобразени аргументите, изложени от Конституционния
съд в Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 12/2016 г., че коментираните
промени в правната рамка на ЗЕВИ са предприемани от българския законодател
последователно, основават се на системни анализи от компетентните институции на
национално ниво, че са в съответствие с общностната цел за постигане на
вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в регулаторната уредба
на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане и интегриране на
производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар. Конституционният съд изрично
е отбелязал, че оспорените законодателни промени, въведени с § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ,
не могат да бъдат квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и
доверието в стабилността на правната рамка за сектор енергия от ВИ за всеки
разумен и добросъвестен инвеститор. Стопанските субекти, които държавата
поставя в положение на икономическо предимство за постигане на цели от
обществена полза, не могат да разчитат, че законодателят няма да преоцени
размера на предоставената облага. Те нямат основание да претендират придобити
права въз основа на едно предоставено привилегировано положение, произтичащо от
преценката за целесъобразност на законодателя към даден момент. В подобен
смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, който последователно
постановява, че когато предпазлив и съобразителен икономически оператор е в
състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите
интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни
очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не
могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо
положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на
тяхното право на преценка (решение от 10 септември 2009 г.,
Plantanol, C‑201/08, т. 53 и цитираната съдебна практика).
С оглед
изложеното, съдът приема, че с оспорената правна норма е достатъчно точна и
ясна, ищецът е могъл да установи съдържанието на правното поведение, което
предписва и с приемането й не е нарушена правната сигурност, нито оправданите
правни очаквания, доколкото предпазливият и съобразителен икономически оператор
не може да се позовава на засягане на принципите на правна сигурност и на
защита на оправданите правни очаквания поради предоставяне на икономическо
предимство за постигане на цели от обществена полза, които законодателят може
да преоцени във всеки момент по целесъобразност. Ето защо ищецът няма основание
да претендира придобити права въз основа на едно предоставено привилегировано
положение, произтичащо от преценката за целесъобразност на законодателя към
даден момент. Не се засяга и неприкосновенността на частната собственост,
доколкото се засега бъдещ доход, който не може да се смята за „собственост“ –
не е бил спечелен, нито е бил обект на сигурно вземане, нито са налице особени
обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни
очаквания да получи имуществената стойност по съображенията, изложени по-горе. Не
е налице обратно действие на разпоредбата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ и с нея не се
отнемат права - става въпрос за привилегия, предоставена от държавата на стопански
субекти на регулиран пазар, по преценка за целесъобразност - предоставеното
предимство може да бъде оттеглено от държавата, когато прецени че това е
обществено потребно и социално оправдано. В този смисъл е и текстът на
подписания от ищеца договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник от 19.05.2012 г., а именно – чл.3, ал.3 от
същия, съгласно който на договора се изменя автоматично при промяна на
нормативната уредба. По същият начин и уговорките за цената на изкупуване на
електрическата препращат към решение на ДКЕВР, като в чл. 12, ал. 1 страните са
предвидили, че договорът се прекратява автоматично, ако със закон или
подзаконов нормативен акт бъде приета нова нормативна уредба на обществените
отношения – предмет на договора. Съгласно чл. 27: „В случай че по силата на
нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията,
при които се сключва настоящия договор (срок, преференциална цена и др.) и новите
условия са задължителни за Страните, то те ще се прилагат в отношенията между
Страните, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение“. От изложеното следва, че ищецът и
съконтрагента му са били наясно с рисковете от изменение на нормативната уредба
и са предвидили това в договора за изкупуване на електрическа енергия. Не се
нарушава и свободата на стопанска инициатива, доколкото не е препятствано
правото на ищеца да използва икономическите и финансовите ресурси, с които
разполага, но в рамките на отговорността, която носи за собствените си
действия, (вж. решения на СЕС от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien,
C‑314/12, т. 49 и от 30 юни 2016 г., Lidl, C‑134/15,
т. 27). Със законодателната промяна на ЗЕВИ не само не се нарушава, но се
постига ефективно реализиране на принципа – законът да гарантира равни условия
за стопанска дейност на всички икономически активни субекти. Не е налице и дискриминационно
третиране спрямо фотоволтаичните оператори, доколкото всички инвеститори в
обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ са обединени в една и съща група –
производители на електроенергия от ВИ, и в оспорената разпоредба не се прави
разграничаване между тях по някакъв признак, в т.ч. и с оглед собствениците на
капитала в съответните енергийни дружества. Както отбелязва в решението си Конституционният
съд, стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР от ЗИДЗЕ в групата, която
формират, не се третират различно, нито са поставени при по-неблагоприятни
икономически условия от тези производители на енергия от ВИ, които са подали
заявление за подпомагане след влизане на ЗЕВИ в сила на 03.05.2011 г. и за
които е приложим режимът на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. До
промяната, и то за немалък период от време преди нея, субектите по § 18, ал. 1
ПЗР от ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което държавата им предоставя по
преценка за целесъобразност, и е в нейна преценка въпросът за оттегляне на
предимството. Ето защо безпредметно е да се сравняват групите на стопанските
субекти, подали заявление за подпомагане преди и след влизане на в сила на ЗЕВИ.
Въз основа
на изложеното настоящият съд не счита, че е налице твърдяната противоправност –
не се установява с приемане на параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДР, бр. 56 от
2015 г., да е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз. Поради отсъствие
на този елемент от фактическия състав на отговорността, исковете се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Безпредметно е разглеждането на
евентуално претендирания размер на обезщетението. Предвид изхода на спора,
неоснователен се явява и акцесорният иск за лихви.
По
разноските:
Право на разноски в пълен размер има ответникът. Той
претендира юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък по чл. 80 ГПК. Съгласно чл. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ възнаграждението се определя от съда по реда на Наредбата за заплащането
на правната помощ. Народното събрание се позовава на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, съгласно който за защита по дела с материален интерес над 10 000
лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по 25, ал. 1, който пък предвижда, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Според чл.
26а от Наредбата при обективно съединяване на искове възнаграждение се заплаща
отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и материалния
интерес. В случая са налице два обективно съединени иска – за главница и вреди.
Делото се характеризира с висока правна и фактическа сложност. Писмените
материали по делото са многобройни (в три тома) и са проведени повече от три
открити съдебни заседания, като се изисква добро познаване на правото на
Европейския съюз и практиката на СЕС. На ответника следва да се присъди
максимален размер за всеки иск съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, увеличено с 25% (което според настоящия съд е
справедливо), т.е. с 90 лв. за всеки иск. Общо дължимото юрисконсултско
възнаграждение се равнява на 900 лв.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Тъй като
исковете са отхвърлени изцяло, в настоящия случай ищецът дължи разноските,
заплатени от бюджета на съдебната власт за съдебно-счетоводна експертиза, а
именно 1100 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Ж ЕООД, ЕИК:********, срещу Народно събрание на Република
България, адрес: гр. София, пл. Народно
събрание №1, искове както следва: иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ,
вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 213835,56 лв. (евентуално 117197,46
лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от
разликата между първоначално определена (567,41 лв. за МВтч) и фактурирана (100,41
лв. за МВтч) цена за произведена от ищеца електрическа енергия, за периода м.
август 2015 г. – м. юни 2020 г., която разлика се дължи на изменение на
нормативен акт, приет от ответника – параграф 18 от ЗЕВИ, приет с ПРЗ на ЗИДЗЕ
(ДВ, бр. 56 от 2015 г, в сила от 24.07.2015 г.), което изменение представлява
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз; и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 51735,02 лв. (евентуално 28322,12 лв.),
представляваща лихва за забава върху разликата по всяка месечна фактура за
периода от 10-то число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата до
23.07.2020 г.
ОСЪЖДА З.Ж ЕООД, ЕИК:********, да заплати на Народно събрание на Република
България, адрес: гр. София, пл. Народно
събрание №1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 900 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Ж ЕООД, ЕИК:********да заплати по
сметка на Софийския градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1100
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: