№ 2898
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител юрк. Х.А., срещу разпореждане №25919 от 15.11.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №15668/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-
в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. Г., ЕГН
**********, за сумите от 500 лв.- главница по договор за кредит „Бяла
карта“ от 22.10.2022г., сключен между длъжника и „Аксес файнанс“
ООД; 118,20 лв.- договорна лихва за периода 26.10.2020г.-11.05.2021г.; и
79,15 лв.- законна лихва за периода 12.05.2021г.-25.10.2022г., които
вземания са били прехвърлени на заявителя от „Аксес файнанс“ ООД
съгласно Приложение №1 от 31.12.2021г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като
се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице
обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни
клаузи.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая
съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва
да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на
ЗПК.
Видно от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“,
сключен между „Аксес файнанс“ ООД, като кредитодател, и И. Д. Г., като
кредитополучател, със същия кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален
размер от 500 лв., представляващ разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“. Съгласно
клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от договора фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 43,2%, а годишният процент на разходите е 45,9%. В
чл.15 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на
договора, същият се задължава в срок от три дни да предостави на
кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря
на определени посочени в договора условия. Съгласно чл.20 от договора в
случай, че кредитодателят не предостави допълнителното обезпечение в
посочения в чл.15 срок същият дължи на кредитодателя неустойка в
2
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец. Съгласно чл.21, ал.4 от
договора при забава за плащане на текущото задължение
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
съответното текущо задължение. След оставяне на заявлението без
движение заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е
заплатил сумата от 300 лв., с която е погасил задължения за неустойка
по чл.20 от договора и за разходи за събиране по чл.21, ал.4 от
договора.
Според настоящия състав на съда клаузите на чл.20 и чл.21, ал.4 от
договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, тъй като същите са във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Посочените клаузи противоречат и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид
горното и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които
кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от
неравноправните и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките
по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
вземания, произтичащи от посочения договор, тъй като точният размер на
дължимата от кредитополучателя главница, договорна и мораторна лихва
не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед
за изпълнение.
На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск
за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение,
съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в производството по който след
събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по размера
на задълженията на кредитополучателя.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25919 от 15.11.2022г. на Районен
съд- Пловдив по ч.гр.д. №15668/2022г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-в.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4