Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..06.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН
СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 539 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 5004/21.01.2020г. от С.П.И., ЕГН **********
*** , чрез адв. Г.З.-ВАК, срещу Решение № 5833/18.12.2019г. по гр.д. №
180/2019г. на ВРС,21 св., в частта , с която
въззивника Е ОСЪДЕН да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** *** сумата
от 2000 (две хиляди) лева представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени
травматични уреждания, изразяващи се в охлузване на десния лакът, мекотьканна
травма на главата, гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му побой от
ответника на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 45 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено в разрез със събрания по делото доказателствен
материал, по изложените в жалбата
съображения, моли за изменението му и
постановяване на друго, с което иска да
бъде изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност, присъденото обезщетение
да бъде намалено. Излагат се съображения, че ищецът чиято е доказателствената
тежест не е установил наличието на първия елемент от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, а именно противоправното поведение на ответника.Недоказани по
делото са останали и причинените му травматични увреждания, респективно неимуществени
вреди.В условията на евентуалност присъдения размер на обезщетението е завишен.Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част,
което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението
в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е било
образувано по искова молба на Д.Ц.М., ЕГН **********, срещу ответника С.П.И.,
ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени травматични уреждания,
изразяващи се в „охлузване на десния лакът, мекотъканна травма на главата,
гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му побой от ответника на
06.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.08.2018г. до окончателното изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които ищеца твърди, че произтича претендираното право са
, че по устна уговорка на Д.Ц.М. с И.М.И.и съпруга й С.П.И. –ответник ,
следвало да изработи кухня, на адрес: гр. В., ул. „ Б." № *,
ет. *, ап. *. Кухнята била изработена и монтирана през м.юли 2018г., но след двадесет дни се появил дефект
и ищецът бил повикан да го отстрани. На
06.08.2018 г., около 18:00 часа, заедно със своята приятелка Р.С., ищецът
посетил адреса, като били посрещнати от И.И.. В апартамента пристигнал и С.П.И.,
който веднага започнал със словесни нападки срещу ищеца във връзка с появилите
се дефекти,като двамата се скарали. Ответникът започнал да нанася удари по
главата, тялото и гърдите на ищеца, като
същевременно му крещял, обиждал и заплашвал „да си оправяш лайната, иначе ще
видиш какво ще ти се случи". Ищеца бил
съборен от ответника, паднал по гръб върху ниска маса в апартамента, от
което допълнително получил травматични увреждания по гърба. М. се опитал да си
тръгне, заедно със С., но И. и П.П.,дошъл между временно да види какво става,
му препречили пътя. Въпреки това, след няколко минути, М. и С. напуснали
апартамента.Твърди се,че след побоя посетил Спешния център в МБАЛ „Света
Анна" АД - гр. Варна, а на 14.08.2018 г. - отделението по съдебна медицина
при „МБАЛ Шумен" АД, където му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 216/2018 г., в което били записани травматичните увреждания,
получени в следствие на нанесения му побой, а именно: „охлузване на десния
лакът, мекотъканна травма на главата, гръдния кош и гърба". Ищеца подал и
жалба в прокуратурата на 13.09.2018г. , по която било издадено постановление от
ВРП с № 12165/25.10.2018 г.Твърди, че в резултат на нанесения му от ответника
побой, претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки в гърдите и гърба в продължение на около
месец, като същите се засилвали при движение,както и дискомфорт, нарушаване на нормалното му ежедневие, промяна в нормалния
му начин на живот, стремял се да не се натоварва физически и да избягва интензивни
движения.Претендирал е обезвреда за същите в размер на 2500.00 лева.
С обжалваното решение съда е отхвърлил иска
за разликата от присъдените 2000.00 лева , до претендираните 2500.00 лева ,като
в тази част решението е влязло в законна сила.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва устната си уговорка с ищеца,последния да му
изработки и монтира кухня и гардероб за
жилището на адрес: гр. В., ул. „ Б." № *, ет. *, ап. *, за сумата от 4000
лева, като половината от уговорената сума била заплатена на 18.06.2018 г., а
срокът за изпълнение на поръчката бил един месец. Преди изтичане на уговорения
срок Д.М. монтирал кухнята и гардероба, при което ответникът доплатил на ищеца
остатъка от договорената сума, в размер на 2000 лева. Твърди , че ищецът не
изпълнил задачата, съгласно първоначално уговореното задание, като една част от
направената уговорка останала неизпълнена. На 06.08.2018 г. ищецът,придружаван
от жена, отишъл на посочения адрес ,където бил посрещнат от майката на
съпругата му -Р.П.а, която също живее на този адрес. След влизане в кухнята,
ищецът започнал да надига мивката и да запълва фугата със силикон, без да
подмени подутата част от плота. Съпругата му И.И.и майка й казали на ответника
да подмени подутата част от плота и тогава да слага силикон. В този момент
ответникът се прибрал в къщи и видял, че ищецът запълва фугата със силикон, при
което му казал да отстрани дефекта, като подмени подутата част от плота. Ищецът
категорично отказал да поправи плота, тъй като за да подменени надутата част от
плота било необходимо да му се заплати допълнително. След отказа да му се
платят още пари Д.М., видимо ядосан, започнал да се заканва и да заплашва
ответника и близките му „ти знаеш ли кой съм аз" и тогава М. му нанесъл
удар с юмрук в лицето, в областта на дясното око, при което той инстинктивно се
свил, за да се предпази от ударите му, а М. направил крачка назад и паднал
върху кухненската маса. След като се изправил ищецът взел един кухненски стол и
се насочил към ответника и близките му, като започнал да замахва със стола, за
да му нанесе удар с него. В този момент пристигнал вуйчото на съпругата му и
помолил ищеца да се успокои, след което същият, заедно с придружаващата го
жена, си тръгнали, необезпокоявани от никого.
В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
последният с отстъпването си назад паднал върху кухненската маса и така
допринесъл за настъпването на сочените в исковата молба травматични увреждания.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Претендира се
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане. За да се ангажира деликтна отговорност
по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от
първоинстанционния съд, поради което настоящия състав не следва да я
преповтаря. Няма спор между страните, а и е установено от събраните по делото
доказателства , че те се познават по повод
даден на ищеца мандат/поръчка от
семейството на ответника /И.М.И.и С.П.И./ за изработване и монтиране на кухня на адреса им в гр.В.,
ул.“Б.“ № *, ет.*, ап.*.Не спори и, че договорена сума е заплатена, а кухнята
монтирана. Безспорно също така е, че на
06.08.2018г. ищецът заедно с приятелката
си – Р.С. са посетили домът на ответника
по повод възникнал проблем с монтираната кухня и с цел отстраняването му, при
което между страните е възникнал конфликт. В резултата на същия ищецът получил
травматични увреждания.
Спорно по делото е,дали същите са резултат на виновно поведение на ответника, налице
ли е причинна връзка, какъв е обема им, както и какъв е размер на справедливата
им обезвреда.
Настоящия съдебен състав счита, възражението на въззивника , че по делото не е
установено негово противоправно поведение за неоснователно. Правилно и
законосъобразно в мотивите си първоинстанционния съд е ценил показанията на свидетеля Р.Е.С. – годеница на ищеца,че ответникът е ударил с юмрук ищеца, при
което последния залитнал и паднал върху намираща се кухнята масичка. Че след
това ответникът продължил да нанася удари върху ищеца,че след инцидента на
ответника са нанесени наранявания, като последния е бил със спукана устна,
наранявания по лакътя, гърба и гърдите и е приел, че същите са в унисон с останалия събран по
делото доказатествен материал -
писмени доказателства /лист №5412/06.08.2019г. за преглед на пациент от Спешно
отделение при МБАЛ „Света АННА - Варна“ АД ;искане за рентгеново изследване и
разчитане на резултата от 06.08.2019г.; медицинско удостоверение №
216/14.08.2018г. от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Шумен“ АД/, доколкото
това е съдебно – медицинска документация вследствие осъществен непосредствено
след инцидента преглед на ищеца, изготвено по-късно медицинско удостоверение и
приетите в хода на съдебното производство заключения по назначените съдебно –
медицински експертизи.
Настоящия състав изцяло
споделя извода на ВРС, че именно ответника с поведението си на
06.08.2018г. е причинил на Д.М. телесни увреждания. Показанията на водените от
ответника свидетели И.М.И.– съпруга :/Ответникът
се прибрал по-късно, като заявил на ищеца, че следвало да подмени част от
изработеното от него по кухненските мебели и санитария в домът на страната. Ищецът
отказал, повишил тон и замахнал с цел да отправи удар към ответника, при което
го ударил в областта на дясното око. След удара ищецът отскочил и паднал върху
кухненска маса, която се намирала в помещението, а след изправянето си взел
кухненски стол и започнал да замахва с него в посока на ответника./ и свидетеля
Р.С.П.а – тъща:/Ответникът се е прибрал по-късно и е отправил към ищеца искане
да отстрани настъпилите дефекти по изработеното от него. Ищецът отказал и
ударил ответникът в главата, в областта на окото, при което залитнал и паднал
върху намираща се в помещението маса. Ответникът не е потърсил медицинска
помощ, а със самолечение се е справил с нанесената му контузия./, не
опровергават казаното от свидетелите на ищеца, доколкото не кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства и не могат да обосноват положителен
извод, че ищеца се е наранил падайки сам върху маса. Следва да се има предвид,
че всички свидетелски показания по делото са кредитирани в условията на чл. 172 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В конкретния случай въззивникът
е направил възражение, за недоказаност на сочените от ищеца травматични
увреждания, а именно: „мекотъканна травма/контузия на главата/, гръдния кош и
гърба, съответно причинени в резултат на същите болки и страдания.
Оплакването в жалбата, досежно преценката на
съда за вида и характера/интензитета на
причинените на ищеца Д.М. неимуществени вреди, под формата на болки, страдания,притеснения,
а и от там и за размера на присъденото обезщетение, съда счита за частично основателно.
Видно от представения по делото
лист № 5412/06.08.2019г. за преглед на пациент от Спешно отделение при
МБАЛ „Света АННА - Варна“ АД, в деня на инцидента ищеца е посетил лечебното
заведение с оплаквания в резултат от травма на главата, гръдния кош и гърба,
поради което му е назначена ренгенография на череп и гръден кош. Представено е
и искане за рентгеново изследване и разчитане на резултата от 06.08.2019г., от
което се установява нормално разположени при ищеца диафрагмени куполи. Белодробен
паренхим – без оформени инфилтартивни засенчвания от алвеоларен тип и огнищни
промени във видимите полета. Сърдечна система – в норма.
От приетото по дело медицинско удостоверение № 216/14.08.2018г.
от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Шумен“ АД, се установява, че
обективното състояние на ищеца се характеризира с наличие на охлузване на десен
лакът и наличие на мекотъканна травма на главата, гръден кош и гърба.
От заключението на приета и неоспорена от страните СМЕ на в.л. д-р. В. С.,
което съда кредитира се установява , че на 06.08.2018г. ищецът е претърпял ожулване в стадий на епителиризация в областта
на десния лакът с размери около 1,5/1 см. Поставената диагноза „мекотъканна
травма (контузия) на главата, гръдния кош и гърба“ не се подкрепя от
обективната клинична находка. Липсата на
увреждания не изключва получените удари в областите при осъществения на
06.08.2019г. инцидент. Експерта посочва, че от показанията на свидетелите може
да бъде прието, че при падане върху маса, ищецът е получил контузия в областта
задната повърхност на гръдния кош и главата.
Посочените по горе писмени
доказателства, не подкрепят тезата на въззивника относно характера и размера на получените от
ищеца телесни увреждания. Факта, че при обективната клинична находка, както и
от осъществените образни изследвания при прегледа в Спешно отделение на МБАЛ
„Света Анна - Варна“ и изготвяне на медицинското удостоверение от отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Шумен“ не са открити видими травматични увреждания
в областта на главата, гръдния кош и гърба,не води до извод,че такива лицето не
е получило, при положение,че нито в исковата молба, нито в хода на
производството ищеца е твърдял,че същите са отшумели бавно,че не са отшумели
към дата на исковата молба, както и, че за тях е провеждано специално лечение.
При формирания вече извод на съда, че на 06. 08.2018г. Д.М. не се е
самонаранил, а получените травматични увреждания са в резултат на поведението
на ответника, съвкупно със събраните в хода на производството гласни доказателства,
включително и тези на водените от ответника свидетели /И.И.и Р.П.а/, че ищеца е
паднал върху масата и тя се е счупила/,възражението
на въззивника за недоказаност на претърпените от ищеца увреждания е
неоснователно.
Законът предвижда, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост.
Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени
вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца
следва да бъде определено и дължимото за обезвреда обезщетение. Паричната сума,
която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен
страданията му.
Видно от заключението на приетата в
първоинстанционното производство СМЕ на
вещото лице доц.д-р В.Д., която съда кредитира в тази част, в следствие на
нанесения му на 06.08.2018г. побой, ищеца е получил едно охлузване с размери
1.5/1см.в областта на лакътя на дясната ръка.Това увреждане е обусловило
чувство на болка. Пълното изчезване на следите от охлузване се получава за
около две седмици.
Както вече беше посочено мекотъканната травма на главата, гръден кош и гърба
към дата на медицинско
удостоверение № 216/14.08.2018г. от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Шумен“ АД не е отшумяло напълно т.к. в същото е посочено, че пациента
се оплаква от болки в гърдите,засилващи се при движение, дълбоко вдишване , поради
което му е препоръчан консулт с гръден хирург. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства
на свидетелите С.Р.и Р.С..
От същите, съда намира за установени и твърдените
от ищеца болки и страдания и негативни преживявания. От друга страна, съда отчита,
че ищеца не твърди и не представя доказателства за трайни последствия от
причинените травми,както и предприето от него във връзка с тях специфично
лечение,прием на обезболяващи или други медикаменти, да е ходил на
рехабилитация и др.такива. В тази аспект съда цени и казаното от вещо лице –доц.В.Д. в СМЕ
за краткия срок –около две седмици за пълно изчезване на следите от
охлузването. Ето защо съда приема, че ищеца не е доказал по пътя на пълното и главно
доказване – неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, които да бъдат обезвъзмездени в претендирания от него размер от 2000.00
лева.
Съдът намира, предвид възрастта на ищеца, както и данните
за здравословното му състояние, възможността да се грижи изцяло за себе си и с оглед приетото относно тежестта на увреждането – леки телесни повреди,
изразяваща се в охлузване на десния лакът, мекотьканна травма на главата,
гръдния кош и гърба, както и установените негативни преживявания – болка и страдания, че адекватно за репариране на търпените от него
неимуществени вреди е обезщетение в размер на 1200 лева. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен до този размер от 1200.00
лева, а оплакванията на ответника за несъобразяване от първоинстанционния съд
на принципа за справедливост при определяне размера му – частично основателни.
Обезщетението следва да бъде присъдено в едно
със законна лихва,считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Горното налага първоинстанционното решение в
частта му, с която искът на ищеца е уважен за разликата над присъдените 1200.00 лева до размера на сумата от 2000.00лева
/ за 800.00 лева/ да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли
над посочения размер.
В частта, с която искът на Д.Ц.М. е отхвърлен
за разликата над 2000.00лева до претендираните 2500.00 лева,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението следва да бъде отменено и в частта за
присъдените разноски.
С оглед уважената част на иска, ответникът
следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 413.00 лева, разноски пред
ВРС. С оглед отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да бъде
осъден за заплати на ответникът сумата от 416.00 лева, сторени разноски в
първоинстанционното производство.
Предвид изхода от спора – частична основателност на
въззивната жалба и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер
на 240.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като
възражението по чл.78 ал.5 от ГПК съда намира за основателно до сумата от
400.00 лева представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, с оглед
цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК въззиваемия следва да заплати на въззивникът сумата от 136.00 лева
, съобразно отхвърлената част на жалбата.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
5833/18.12.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на ВРС,21 св.,в частта, с която С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Ц.М., ЕГН ********** с
адрес *** е НА сумата от 800 /осемстотин / лева, представляваща
разликата от 1200.00 лева до присъдените
2000.00 лева представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на
нанесени травматични уреждания, изразяващи се в охлузване на десния лакът,
мекотьканна травма на главата, гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му
побой от ответника на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Ц.М.,
ЕГН ********** с адрес *** против С.П.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД , ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника да му заплати сумата - за
разликата над присъдения размер от 1 200.00 лв. / хиляда
и двеста /лева до размер от 2000.00
/две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие
на нанесени травматични уреждания, изразяващи се в охлузване на десния лакът,
мекотьканна травма на главата, гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му
побой от ответника на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 5833/18.12.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на ВРС,21 св.,в частта, с която С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 1200.00/хиляда и двеста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени
травматични уреждания, изразяващи се в охлузване на десния лакът, мекотьканна
травма на главата, гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му побой от
ответника на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД
ОТМЕНЯ Решение №
5833/18.12.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на ВРС,21 св. в частта ,с която С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** е осъден да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,като вместо него постановява:
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 413.00(четиристотин и тринадесет) лева съдебно –
деловодни разноски пред ВРС, съразмерно уважената част на предявения иск, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение №
5833/18.12.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на ВРС,21 св. в частта ,с която Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** е осъден да
заплати на С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 160 (сто и шестедесет) лева съдебно – деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК,като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 416 (четиристотин и шестнадесет) лева съдебно – деловодни
разноски пред ВРС , съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 240.00/двеста и четиридесет/лева съдебно – деловодни
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Ц.М., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на С.П.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 136.00(сто тридесет и шест) съдебно – деловодни разноски,
пред въззивната инстанция, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
В останалата необжалвана
част,решението на ВРС е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.