Решение по дело №227/2018 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 150
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 21 юни 2018 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20182220200227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                             

                                    

05.06.2018 год.                                                                              гр. Нова Загора

 

                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Новозагорският районен съд, на 05.06.2018 год., в публично заседание, в състав:

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ

 

                                                  

   Секретар:  Мария Димитрова

   Прокурор: ХРИСТО Х.

   като разгледа докладваното от съдия Димов

   АНХД № 227 по описа за 2018 год.

   На основание чл.378, ал.4, т.1 НПК

 

 

                                                                  Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПРИЗНАВА  обвиняемия К.К.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ *** висше образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********

 ЗА ВИНОВЕН в  това, че на 07.03.2016 г. в гр.Нова Загора съставил неистински частен документ – Акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15, изготвен по проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, изискващ се по силата на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като му е предал вид, че е издаден и подписан от инж. Л.Н. Р. като член на комисията по строителен надзор, отговарящ по част „Пожарна безопасност” и го употребил пред възложителя – ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, за да докаже, че извършените строително-монтажни работи по част „Пожарна безопасност” от проекта  отговарят на нормативните изисквания – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК,  поради което и на основание  чл.78а, ал. НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на  ХИЛЯДА  ЛЕВА.

 ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК, обвиняемия К. К.Х. с установена по делото самоличност  ДА ЗАПЛАТИ по сметка ОД на МВР гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 200.40 /двеста лева и четиридесет стотинки/ лева.

 Решението може да бъде  обжалвано и протестирано в 15-дневен  срок от днес пред Окръжен съд Сливен.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 150/2018 ГОД. ПОСТАНОВЕНО ПО АНХД  № 227/2018 ГОД.,

/изготвени на 13.06.2018 година/

            Производството пред Районен съд гр. Нова Загора е образувано на основание чл.78а НК по постановление на Районна прокуратура Нова Загора. В мотивираното постановление на РП-Нова Загора се прави предложение за освобождаване на К.К.Х. с ЕГН ********** *** от наказателна отговорност за осъществено от него престъпление по чл.309, ал.1 НК, с налагане на административно наказание „глоба”, на основание чл.78а НК.

            Районна прокуратура Нова Загора, редовно и своевременно призована, изпраща представител. По същество се поддържа постановлението, като прокурорът сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е доказано извършеното от обвиняемия деяние. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен като му се определи наказание между средния и минималния предвиден срок по чл.78а НК.

            Обвиняемият К.К.Х., редовно призован, се явява лично, като при даденото му право на последна дума пледира да му бъде наложена минимална глоба.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

До преди  една година обв. Х. бил управител на „Лифо” ООД гр. Стара Загора, но впоследствие прехвърлил дружеството на дъщеря си Ю.Ц. Дружеството се занимавало основно със строителен надзор, както и предоставянето на консултации в областта на строителството. Обвиняемият продължил да работи в него като специалист по част „Конструкции”. Освен това дружеството имало издаден лиценз за осъществяване на инвеститорски контрол. За да бъде извършвана последната дейност се изисквало определен брой специалисти в  различни области. Същите не били назначени на трудов договор, но били вписани в списък, необходим за издаването на лиценза. Специалистите били използвани по предназначение, когато дружеството имало необходимост от тях. Дружеството извършвало оценка на  инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, както и  строителен надзор. Надзорът по време на строителството се изразявал в  контрол по отношение на спазването на проекта и съществените изисквания към съответния вид строеж, както и изискванията на ЗУТ и издадените наредби в тази област. Същият се извършвал от специалистите вписани в  списъка и започвал от началото на строителството на обекта и завършвал с  неговото предаване в готов вид на собственика. Обхващал начина на  изпълнение на определената дейност, качеството на вложените строителни материали и съответствието им с проекта. За всеки етап от строителството се  съставяли необходимите протоколи. Същите следвало да бъдат изготвени от изпълнителя, но отговорността за навременно съставяне била на  дружеството. Обикновено били изготвяни от последното, като впоследствие се подписвали от изпълнителя, проектантите и възложителя. След приключване на строително-монтажните дейности по проекта се съставял констативен протокол – Акт образец 15, с който строежът се предавал от  строителя на инвеститора. Неговата цел била да докаже, че строежът е  изпълнен в съответствие с одобрения проекти е готов да бъде въведен в  експлоатация. При някой строежи било необходимо след изготвянето на Акт обр. 15 да бъдат извършвани изпитвания на инсталации, което се  осъществявало между издаването на акт обр. 15 и въвеждането му с  експлоатация с Акт обр. 16. За успешното преминаване на изпитанията се  съставял протокол, подписан от изпълнителя и възложителя, както и от  комисията. През  2014 г. ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора кандидатствала по проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за  енергийна ефективност”. Проектът бил финансиран на 85% от Националния доверителен еко фонд гр. София, като 15% от средствата се осигурявали от министерството на образованието и науката. В началото на 2015 г. същият бил одобрен, което наложило възложителя /гимназията/ да обяви обществена поръчка за избор на изпълнител. Дружеството „Инфрастрой инженеринг” ООД гр. Ямбол с управител св. Радостина Михова спечелило процедурата. Обществената поръчка за избор на фирма, която да осъществява строителен надзор била спечелена от „Лифо” ООД гр. Стара Загора, чийто управител бил обв. Х.. За осъществяване на тази дейност последният работел със специалисти по отделните технически части на проекта, с които дружеството имало договорни отношения. Съгласно горепосочения проект изпълнителят следвало да извърши саниране на трите сгради на гимназията /учебен корпус, физкултурен салон и учебна работилница/, да смени отоплителната система в трите сгради, да извърши ремонт на покрива на учебния корпус, да смени осветителните тела и входните врати в трите сгради, да смени прозорците в работилницата и изграждане на пожароизвестителна инсталация в трите сгради. СМР започнали през есента на 2015 г., като крайния срок за приключването им бил края на м.януари 2016 г., който не бил спазен.  В действителност СМР приключили през месец април 2016 г. за извършване на посочените дейности се наложило дружеството-изпълнител да наеме и подизпълнители за някой от тях. В хода на изпълнението били съставяни и съответните протоколи за  всеки етап от строителството, съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, след съгласуване с дружеството, осъществяващо надзора. Съставените протоколи, актове, сертификати и  лицензи се прилагали към досието на строителния обект. Когато приключили основните строително-монтажни работи по одобрения проект следвало да бъде издаден Акт обр. 15, който бил задължителен и доказвал, че строежа е изпълнен в съответствие с проекта и е готов за въвеждане в експлоатация. С този акт строежът се предавал от  изпълнителя на възложителя.

На 07.03.2016 г. „Инфрастрой инженеринг” ООД гр. Ямбол и „Лифо” ООД гр. Стара Загора изготвили Акт обр. 15, което действие се осъществило в офиса на последното дружество в гр. Стара Загора от св. М. Н.. Същата го предоставила на св. М., за да се запознае с него.  След като последната го върнала подписан св. Николова го предала на обв. Х., който следвало да се свърже с всички специалисти, участвали в  строителния надзор на строежа в различните му части, за да се явят същите и да подпишат акта. Актът  бил подписан от всички специалисти, с изключение на инж. Л. Р., чието име фигурирало в графата срещу отговарящ по част „Пожарна безопасност” на последния лист. От показанията на св. Р. се установява, че същият не е бил запознат с проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност” и не е участвал в изграждането на пожароизвестителната инсталация. Срокът за финансиране на проекта и неговото завършване изтичал и тъй като било наложително да бъде съставен Акт обр. 15, вместо св. Р. подпис положил обв. Х., имитирайки неговия. Това действие обвиняемият извършил в гр. Нова Загора. Целта на последния била акта да придобие завършен вид, както и да удостовери, че извършените СМР в част „Пожарна безопасност” са изпълнени съобразно техническите изисквания и одобрения проект. Подписаният Акт обр. 15 бил представен от обвиняемия на св. Д., която  изпълнявала длъжността директор на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора. В качеството на възложител същата го подписала и приела, че строежът е извършен съгласно проекта и следва да бъде въведен в експлоатация. След приемането на последния, в по-късен етап се установило, че пожароизвестителната инсталация не функционира, а именно изграждането й следвало да бъде контролирано и проверено от св. Ранчев.

От заключението на назначената комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза – Протокол № 18/19.01.2018 г. се установява, че  подписите срещу името на „инж. Л.Р.” в двата екземпляра на Акт за установяване на годността за приемане на строежа /Образец 15/ от 07.03.2016 г. /копие, заверено с печат на „Професионална гимназия по техника и технологии „Атанас Димитров” гр. Нова Загора/, са положени от  К.К.Х., с ЕГН **********.

Обвиняемият К.К.Х. бил роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ *** висше образование, вдовец, пенсионер, с ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост същия е неосъждан към датата на извършване на инкриминираното деяние.

            Така изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че обвиняемият К.К.Х., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.1 НК, тъй като на 07.03.2016 г. в гр.Нова Загора съставил неистински частен документ – Акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15, изготвен по проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, изискващ се по силата на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като му е предал вид, че е издаден и подписан от инж. Л.Н. Р. като член на комисията по строителен надзор, отговарящ по част „Пожарна безопасност” и го употребил пред възложителя – ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, за да докаже, че извършените строително-монтажни работи по част „Пожарна безопасност” от проекта  отговарят на нормативните изисквания.

От обективна страна подсъдимият се е ползвал от неистински частен документ – Акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15, изготвен по проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора.

Подсъдимият е използвал неистинския частен документ като го е представил пред св. Д., която  изпълнявала длъжността директор на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, с цел да удостовери, че извършените СМР в част „Пожарна безопасност” са изпълнени съобразно техническите изисквания и одобрения проект.

От субективна страна подсъдимия е действал виновно – при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че се ползва от неистински частен документ, тъй като е знаел, че инж. Л. Н. Р.не е бил запознат с проект № 211 „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност” и не е участвал в изграждането на пожароизвестителната инсталация, и не е подписвал процесния акт за установяване годността за приемане на строежа, но съзнателно го е използвал пред св. Д. която  изпълнявала длъжността директор на ПГТТ „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, за да удостовери, че извършените СМР в част „Пожарна безопасност” са изпълнени съобразно техническите изисквания и одобрения проект.

            Съобразно гореизложеното, съдът прие, че обвиняемият е осъществил престъпното деяние по чл.309, ал.1 НК, посочено в акта на НЗРП и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Причина за извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия е ниската му правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от обвиняемият престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемият не е осъждан към момента на извършване на деянието и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди, не е причинена телесна повреда, не е бил в пияно състояние, както и не са налице множество престъпления. Ето защо, съдът намери, че в настоящият случай действително са налице всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази в съвкупност високата степен на обществена опасност на деянието от една страна, от друга ниската обществена опасност на обвиняемия с оглед чистото им съдебно минало, възрастта, социално положение и имуществено положение, поради което му определи наказание в установения от закона минимум, а именно 1000 лева.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: