О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 495
гр. П., 25.08.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 961/2019 г. по описа на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от С.С.П. ***,
от Н.С.Н. ***, от П.С.Н. *** и от С.С.Т. ***, действащи чрез пълномощник: адв.
М. И. от ВАК, със съдебен адрес: ***, представлявана от кмета Л. В., за
установяване право на собственост върху недвижим имот.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответната
страна, не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени представените
писмени доказателства, не са посочени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Съдът
намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно
подсъден на Поповски районен съд.
Съдът
счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
поисканите от ищците гласни доказателствени средства, са относими, допустими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да
бъдат допуснати.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и
същите да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 16.09.2020 г. – 10.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства:
–
удостоверение за наследници на Ц. Н. З., изх. № 272К/11.10.2019 г., издадено от
Община П.; заверено копие на скица, издадена от Община П., № 598/27.10.2017 г.
на УПИ І-701 от кв. 113 по регулационния план на с. С., общ. П.; удостоверение,
изх. № 94С-1913-1#1/29.01.2018
г., издадено от Община П.; заверено копие на предварителен договор за
покупко-продажба на имот от 24.10.1929 г.; удостоверение за данъчна оценка,
изх. № ДО002040/27.11.2019 г., издадено от Община П.; скица №
15-1076858/26.11.2019 г., издадена от СГКК – гр. Т..
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищците, при довеждане, за доказване на твърденията
им в исковата молба относно давностно владение в продължение на повече от 10
години върху процесния имот.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищците чрез пълномощника си твърдят в исковата молба, че по
наследство от своя прадядо Ц. Н. З., б.ж.на с. С., общ. П., починал на
14.07.1974 г. и от своя баща С. Н.С.,***, починал на
23.09.2018 г. и по давностно владение (включително и за първата ищца), притежават в с. С., общ.П., следния недвижим имот: изключената от регулация част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер
701, в кв. 113 по плана на с. С., общ.П., обл.Т., представляващ понастоящем ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65067.305.701, в местността „Вадата“, начин на трайно ползване: нива, с площ от 1793 кв.м., при съседи: 65067.305.1; 65067.305.2;
65067.305.55; 65067.305.702 и 65067.305.704.
Твърдят, че при
изработване на плана за земеразделяне на с. С., общ. П. този имот бил записан
като общинска частна собственост.
Имот с кадастрален
номер 701 по действащия регулационен план на с. С., съответствал на поземлен
имот с кадастрален номер 437, от квартал 19 по отменения план, действал до 1959
г. В разписния лист за собственик бил записан Ц. Н. Ц., видно от представеното
Удостоверение с изх. № 94С-1913-1#1 от 29.01.2018 г. на Община П.. След смъртта
на прадядото на ищците Ц. Н. З. през 1974 год., неговите наследници се разбрали,
че този имот ще остане в собственост на бащата на ищците – С. Н.С..
Този имот се намирал
в края на с. С., общ. П. и бил запазил площта и границите си отпреди поне 90
години. Ползвал се като празно дворно място.
Въпреки, че по план
имотът се намирал извън границите на населеното място, същият реално
представлявал обработваемо дворно място и бил част от селото. Изключената от
регулация част от поземлен имот с кадастрален №701 по плана на с.С., общ.П., била
естествено продължение на включената в регулация част от имота, също
собственост на ищците.
Имотът съществувал
преди колективизацията, но никога не бил включван в блоковете на ТКСЗ и др. подобни
образувания, а бил запазил трайно границите си в последните 90 години. Твърдят,
че същият никога не е бил пасище или мера.
Твърдят още, че Община
П. никога не е била собственик на този имот и никога реално не го е обработвала
или владяла, както и никога не е имала претенции по отношение на него. Нещо
повече, имотът повече от 90 години се владеел и обработвал, явно и
необезпокоявано първо от прадядото, дядото на ищците, след това от техния баща,
а след тяхната смърт – и от тях лично. Твърдят, че през 1929 г. с предварителен
договор за покупко - продажба, Ц. Н., купил дворно място с площ от два декара,
заедно с недоизкарана къща от Х. Д.Г..
Предвид изложеното и като считат, че имат правен интерес от
предявяване на иска, молят съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община П., че ищците са собственици
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65067.305.701
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С.,
общ.П., одобрени със Заповед № РД-18-657/10.11.2017 год. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на Поземления имот с.С.,
местността „Вадата“, вид територия: земеделска, категория: 3, начин на трайно ползване: нива, с площ от
1793 кв.м., при съседи: 65067.305.1; 65067.305.2; 65067.305.55; 65067.305.702 и
65067.305.704.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не
е подаден писмен отговор от ответната страна, не е изразено становище по
предявения иск, не са оспорени представените писмени доказателства, не са
посочени доказателства, не са направени доказателствени искания.
2. Правната квалификация на иска е по чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, във вр. чл. 79 от ЗС.
3. Няма права и обстоятелства, които да се
признават изрично.
4. Разпределение на доказателствената тежест:
Ищците носят
тежестта да докажат, че процесният имот е тяхна
собственост на посочените в исковата молба правни основания – придобивна
давност и наследствено правоприемство.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: