РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. гр. Радомир, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. М. ИВ., с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 21-1158-002796 от 18.08.2021г., издадено от Началник Група към ОД
МВР гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г.
на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и на основание чл.183, ал.1, пр.1 и 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП глоба
в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания И. е обжалвал в законоустановения
срок наказателното постановление. По изложени в депозираната по делото въззивна жалба
съображения, доразвити в съдебно заседание от адвокат-защитника му моли съда за
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изцяло описаната в НП фактическа обстановка. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН се
претендират направени по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД МВР–Перник, редовно призована не изпраща
представител, като е изразила писмено становище по жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
1
Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител .
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима
и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия GA №366242/08.08.2021 г. е отразено от фактическа страна, че на
08.08.2021г. в 04:00 часа в гр.Радомир контролните органи на РУ-Радомир при извършена
проверка на жалбоподателя К.М. Йорданов са констатирали, че управлява л.а. „Мерцедес
МЛ“, с рег. № . негова собственост в гр.Земен на ул.“Христо Ботев“ пред №1 с посока на
движение от ул.“Иван Вазов“ към ул.“Земенски манастир“ ,като при проверката са
установили, че жалбоподателят има мирис на алкохол и категорично отказва да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBВ -0050 за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден му е Талон за медицинско
изследване на кръвта № 0037043. При проверката от контролните органи на полицията е
установено, че жалбоподателя не носи и СУМПС, както и Контролен талон към СУМПС,
и СРМПС.
Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и
доказателствени средства административно- наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление № 20-1158-000578/08.08.2021 г., с което на основание на
основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. са му наложени две кумулативни
административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за две години, както и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки за нарушението по чл. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както
и на основание чл.183, ал.1, пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено адм.наказание глоба в размер
на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към
момента на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
2
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършените нарушения и авторство им, като както в АУАН,
така и в НП са описани и доказателствата.Издаденият талон за изследване №0037043 от
контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.Освен това в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че
видно от приложения Талон за медицинско изследване №0037043, то в същия е вписано
надлежно от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и часа,
отразено е по надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване
удостоверено с подписа на един свидетел, което е в съответствие със задължителната
разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В приложимата и посочена за
нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата се съдържат
няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от тях се налага предвидената в
нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а
именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 08.08.2021 г.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи от водач на МПС при две
отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде извършена
проба с техническо средство е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и
НП е посочено, че е "Издаден талон за медицинско изследване № 0037043".
Обстоятелството, че К.И. е отказал да подпише и получи предоставения му талон за
медицинско изследване на кръвта е удостоверено от подписа на свидетел – Г.Х., като са
посочени неговите три имена и обстоятелството, че е служител на МВР .
По същество на спора съдът намира, че събраните писмени и гласни
доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан И. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са
разделени със съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на
която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След
като е установено, че водача е отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи
предоставения му талон за медицинско изследване, то неговото поведение осъществява
състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана
описаната в АУАН и НП фактическа, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-
3
наказателната преписка.Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Разпитани в хода на
съдебното следствие свидетелите Вл. Ас. Вл. –актосъставител , Г. Ат. Хр. и Е.К. М. –
свидетели по АУАН, последните двама присъствали при установяване на
административното нарушение изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в
АУАН. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно
кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра. Свидетелите Х. и Милчев, разпитани в хода на съдебното
следствие са категорични, че към момента на проверката И. е управлявал лекия автомобил и
при появата на полицейския автомобил е отбил в дясно и е спрял управлявания от него
джип, като се е прехвърлил на предна дясна седалка до мястото на водача, и е отказал в
началото на проверката да слезе от автомобила. И двамата свидетели са категорични, че
както по време на движението така и след спирането на автомобила са наблюдавали
непрекъснато същият и не са видели други пътници в него, включително и друг водач, който
да е слязъл от автомобила при паркирането му. Двамата свидетели сочат, че жалбоподателят
е лъхал на алкохол и видимо е бил употребил алкохол. Свидетелят М. в хода на съдебното
дирене заявява:“ При изравняване с джипа видях водача, лицето му, неговия ляв профил.
Беше мъж. Беше тъмно, не мога да кажа дали е бил жалбоподателя. Впоследствие при
спирането на джипа и спирането на служебния автомобил ми отне около 30 секунди до
стигането на джипа. Аз застанах отпред при предна лява врата откъм мястото на водача.
Осветено е мястото. Ако за тези тридесет секунди докато стигна до джипа, някое лице слезе
от джипа, щях да го видя. Вътре в джипа нямаше други лица. Поискахме документите на
водача. При тази фактическа обстановка след като не сме видяли други лица да слизат от
автомобила, за мен и колегата беше ясно, че водача на автомобила е бил жалбоподателя.
Поискахме документи на водача, СУМПС и документи за автомобила.“ Показанията на
свидетеля Х. напълно кореспондират с показанията на свидетеля М. и описват идентична
фактическа обстановка. Същият свидетел заявява: “ Видяхме въпросния автомобил, марка
„Мерцедес“, джип. Жалбоподателят управляваше автомобила. Това беше в тъмната част на
денонощието. Жалбоподателят се качи в автомобила обърна посоката на движение към
центъра на гр.Земен. Ние се приближихме с патрулния автомобил и изравнявайки се с
автомобила на жалбоподателя, жалбоподателят спря вдясно под едно дърво и се премести от
другата седалка от дясно до шофьора. С колегата слязохме и се опитахме да извършим
проверка на жалбоподателя, но той отказваше да слезе от автомобила. Жалбоподателят
беше сам в автомобила..“.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите сочени от И., а именно св.ЕЛ.
В. ИВ. – негова съпруга и св. ЕД. КР. М. – негов син . Същите показания са дадени само и
единствено в услуга на защитната теза на жалбоподателя и са в противоречие с целия
събран по делото доказателствен материал. Освен това са в противоречие на всички събрани
гласни доказателства. Свидетелите В., Х. и М. също заявяват, че е имало близки роднини на
жалбоподателя, но същите са дошли след началото на проверката.
4
Касателно представените в хода на съдебното дирене медицински документи
относно наличие на здравословен проблем на И., който се сочи едва в хода на съдебното
следствие и каквито твърдения липсват във въззивната жалба, а именно нараняване на
палеца на десния му крак не променят горните изводи на съда и не разколебават описаната
и установена от свидетелите на АНО фактическа обстановка. На първо място така
посоченото увреждане е с дата 06.07.2021г. т. е един месец преди процесната дата. На второ
място липсват предписания на медицинските специалисти, а и в тази насока са показанията
на съпругата и сина на жалбоподателя за обездвижване на крака му, което да му пречи и
ограничава движението, и съответно да възпрепятства шофирането. Освен това както и
самата св.Е.И. заявява съпругът й се е движел без помощни средства и е стъпвал на крака,
което от своя страна представлява много по-голямо усилие и натоварване на крака от това
да управлява автомобил с автоматична скоростна кутия, какъвто е процесния л.а, предвид
показанията на същата свидетелка. Освен това нито един от полицейските служители
разпитани в хода на съдебното дирене не посочи да е забелязал, единият крак на
жалбоподателят да е бинтован и да е без обувка, а само с джапанка, както сочат св.Е.И. и св.
Е.М., което обстоятелство не е толкова малозначитлено и незабележимо, че да не бъде
забелязано и отчетено от контролните органи при проверката или пък да не е посочено от
самия жалбоподател като аргумент в негова полза при проверката, че не е управлявал
автомобила.
Предвид горното съдът намира, че е установено безспорно, че И. е отказал да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за установяване употребата на
алкохол в кръвта, както и да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от същия и да
подпише и получи талон за медицинско изследване на кръвта. Процесния АУАН е
изготвен надлежно от контролните органи като в него са посочени освен свидетелите
присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя
да го подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно
отказа на И. е удостоверено от свидетеля Борислав Славчев Ананиев , чиито имена са
вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си
качество.
В разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено от законодателя,че когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез подписа на един свидетел,
името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
5
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН , какъвто е и св.Ананиев.
Предвид гореизложеното съдът намира, че АНО е доказал по безспорен начин, че
жалбоподателя К.И. е извършил адм.нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от от ЗДвП и
обжалваното НП в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството "водач". Смисълът на това
понятие е правно регламентиран в § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Жалбоподателя е притежавал качеството "водач" предвид показанията на свидетелите Х. и
Милчев .Жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, за което нарушение е и наказан с атакуваното НП. Същият е управлявал МПС и има
качеството "водач", именно в това си качество жалбоподателя е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Поведението на
жалбоподателя е било ясно и не е възникнало съмнение за проверяващите и за
присъстващите свидетели - както на св.Х. и Милчев, така и на св.В.. Единствено въпрос на
желание от страна на проверяваното лице е да бъде извършена пробата с техническо
средство за употреба на алкохол. След подробно разясняване на начина и причините за
извършване на проба, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не
е съдействал на контролните органи, поради което е налице отказ от негова страна.
В чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му чл. 174, ал.3 от ЗДвП да се отнемат 12 контролни точки, поради което е правилно
е съобразено и това обстоятелство предвид установеното нарушение. Следователно броят на
точките също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за
констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от
ЗДвП предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2000 лв., изключващо
възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая
именно такова наказание е наложено на К.И..
По отношение на адм.нарушения, за които е наказан И. със същото НП , а именно,
6
че не носи СУМПС , КТ към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, то свидетелят
М. е категоричен, а и това обстоятелство не се оспорва от И., че при проверката не е носил
и не е представил на контролните органи СУМПС, КТ към СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС, поради което съда намира, че обжалванто НП и в частта, с която
АНО на основание чл.183, ал.1, пр.1 , 2 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП му е
наложил глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Наказанията предвидени в закона за тези
адм.нарушения са в точно фиксиран размер и изключват възможността за преценка от съда
на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1158-002796 от 18.08.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“ , с което
на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено на КР. М. ИВ., с ЕГН:********** от
гр.Земен, ул.“Земенски манастир“ №48 административно наказание глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-
2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и на основание
чл.183, ал.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, пр.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–
процесуалния кодекс пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7