№ 13735
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110108112 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от И. Г. Б., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в общ размер на 6247
лв., от които 520 лв. главница и 5727,34 лв. лихва по договор за кредит от
29.04.2006 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ***** като
кредитодател. Сочи, че вземанията са прехвърлени с договор за цесия на
ответника. Позова се на изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който я оспорва като недопустима. Твърди липса на
правен интерес. Под евентуалност прави възражение, че с изтичането на
погасителната давност вземането продължава да съществува.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД.
1
Страните не спорят, че между ищеца като кредитополучател и ***** като
кредитодател е сключен договор за кредит на 29.04.2006 г.
Не с проно между страните и се установява от писмените доказателства
по делото, представляваща кореспонденция между страните, че ответното
дружество претендира от ищцата сумата в размер на 6247 лв., от които 520 лв.
главница и 5727,34 лв. лихва по договор за кредит от 29.04.2006 г., сключен
между ищцата като кредитополучател и ***** като кредитодател,
прехвърлени на ***** с договор за цесия.
В случая е приложима общата петговдишна давност. Доколкото е в
ответникът не твърди и не представя доказателства давността да е прекъсвана,
настоящият съдебен състав намира, че процесното вземане е погасено по
давност и искът следва да се уважи.
По разноските:
Ответникът счита, че, тъй като не е дал повод за завеждане на делото не
следва да се присъждат разноски по производството в полза на ищеца. Видно
от представените по делото писмени доказателства, изхождащи от ответника,
и неговото признание в отговора на исковата молба, ответникът претендира от
ищеца процесните суми като неплатени задължения, което е обусловило и
правния интерес на ищеца от завеждане на делото. Ето защо, съдът счита, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като е
претендирал извънсъдебно от ищеца заплащането на сумите, предмет на
предявения отрицателен установителен иск, поради което не може да се
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът претендира разноски и такива
му се дължат в размер на 250 лв. за държавна такса и в размер на 700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените
доказателства (л.55).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че И. Г. Б.,
ЕГН ********** не дължи на *****, ЕИК ***** сумата в общ размер на 6247
2
лв., от които 520 лв. главница и 5727,34 лв. лихва по договор за кредит от
29.04.2006 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ***** като
кредитодател, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на И. Г. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 950 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3