РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Б. , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20201210101814 по
описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни представители: М. С.
М.-Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори чрез пълномощника К. М. – юрисконсулт против
АЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: Б. по иск с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 781/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2016 г., около 15:15 часа, в гр. Б., водачът АЛ. Й.
ИВ. при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****
реализира ПТП, като при извършване на маневра ляв завой, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря спрелия/изчакващ за предимство лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“,
с рег. № ******, собственост на Д. Йо. С.. Сочи се, че за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е изготвен протокол за ПТП № 1381848 от 05.01.2016 г., в който е описано, че
виновният водач - АЛ. Й. ИВ., е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.
Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД е
образувана щета № 0001-5060-16-300113 по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, застрахователна полица № BG/22/115002687772, със срок на валидност от
30.10.2015 г. до 29.10.2016 г. Сочи се, че при извършения преглед на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с рег. № ******, собственост на Д. Йо. С., са констатирани увреждания
по предна лява страна на автомобила. В съответствие с установените като вид и степен щети
и на базата на опис, експертиза и оценка е определено застрахователно обезщетение на
увреденото МПС в размер на 760,41 лв., което включва и разходи за пътна помощ в размер
на 60,00 лв. Твърди се, че застрахователното обезщетение в размер на 760,41 лв. е изплатено
на 02.02.2016 г. на упълномощения от Д. Йо. С. с нотариално заверено пълномощно от дата
04.10.2013 г. С. Н. Д.. Пояснява се, че с писмо изх. № L-1440/22.04.2016 г. АЛ. Й. ИВ. е
поканен да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, като
1
писмото е получено от ответника на 25.04.2016 г., но изплатеното застрахователно
обезщетение не е изплатено. На осн. чл. 86 вр. чл. 84 ЗЗД е начислена лихва за забава в
размер на 234,76 лв. за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2020 г.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 770,41 лв.,
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи по щета № 0001-5060-16-300113, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата от 234,76 лв., лихва за забава за периода от 20.05.2017
г. до 20.05.2020 г.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба се изразява становище за допустимост на предявения иск, а по
същество – за частична неоснователност на същия, за което се излагат правни съображения.
Не се оспорва дължимостта на сумата от 740,41 лв., оспорва се исковата претенция за лихва
за забава за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2020 г. Не се оспорва механизма на ПТП и
плащането на застрахователно обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приета като доказателство по делото застрахователна полица, се установява, че
между ищцовото дружество и Г. Г. И. е сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица №
BG/22/115002687772, за лек автомобил марка Рено, модел Клио, ДКН *****, с период от
30.10.2015 г. (13:06) до 29.07.2013 г. (23:59).
От приет като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1381848, съставен на 05.01.2016
г., се установява, че на 05.01.2016 г., в 15:15 ч. в гр. Б., е настъпило ПТП с участници лек
автомобил Рено Клио с рег. № *****, собственост на Г. Г. И. и водач АЛ. Й. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. и лек автомобил Ауди А3 с рег. № ******, собственост на Д. Йо.
С. и водач С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я.. Като причина за ПТП в протокола е
описано: водача на лек автомобил с рег. № ***** допуска ПТП като при извършване на
завой навлиза в лентата за насрещно движение и удря спрелия (изчакващ) за предимство лек
автомобил с рег. № ******. Водачът на лек автомобил с рег. № ***** не притежава СУМПС.
В протокола са посочени следните увредени части на лек автомобил с рег. № ******: предна
броня, преден капак, решетка, счупен преден ляв фар и други.
За извършеното нарушение на ЗДвП срещу ответника АЛ. Й. ИВ. е съставен АУАН № 16-
116-000012 от 05.01.2016 г. Към административно-наказателната преписка е приложено
обяснение от ответника АЛ. Й. ИВ., в което същият е посочил, че на 05.01.2016 г. около
15:00 ч. е взел автомобил Рено Клио с номер *****, собственост на неговата майка Г. И., за
да се повози. Посочил е, че управлявайки автомобила срещу дом № 3 на улица Я. С.,
завивайки на ляво, се ударил в лек автомобил Ауди А3 с рег. № ******, като майка му не е
разрешавала да вземе автомобила.
На 01.06.2016 г. пред ищцовото дружество е депозирано заявление за настъпило
2
застрахователно събитие от С. Д. във връзка с настъпило застрахователно събитие на
05.01.2016 г. в 15:15 часа, описани са уврежданията на МПС – предна броня, капак, фар,
калник. Въз основа на заявлението в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №
0001-5060-16-300113/1. Видно от доклад по щета № 0001-5060-16-300113/1 за увреденото
МПС Ауди А3 с рег. № ****** е определено обезщетение на МПС в размер на 700,41 лв.,
разходи за репатриране- 60,00 лв., общо застрахователно обезщетение в размер на 760,41 лв.
и ликвидационни разходи – 10,00 лв. или общо 770,41 лв.
С РКО № 36/02.02.2016 г. на собственика на МПС Ауди А3 с рег. № ****** е изплатена
сумата 760,41 лв. по щета 300113/1.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 1-1440/22.04.2016 г. ищцовото дружество е
оправило покана за плащане на сумата от 760,41 лв., представляваща стойността на
причинената от ответника щета при ПТП, настъпило на 05.01.2016 г. по вина на ответника и
при управление на МПС без свидетелство за правоуправление. По делото е прието като
доказателство разписка за куриерска пратка, изпратена от ищцовото дружество и адресирана
до ответника, получена на 25.04.2016 г. от И.а.
На 26.05.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 770,41 лв. –за изплатено застрахователно
обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № BG/22/115002687772 със срок на валидност от 30.10.2015 г. до
29.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -26.05.2020 г. до окончателното погасяване, сумата от 234,76 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2020 г., както и разноски в размер на
25,00 лв. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 781/2020 г. по описа на РС - Б., по което
съдът е издал заповед за изпълнение № 4043/26.05.2020 г., като е разпоредил длъжникът да
заплати претендираните суми на ищеца. Издадената заповед е връчена на ответника по реда
на чл. 47 ГПК, за което ищецът е уведомен на 31.08.2020 г. Настоящият иск е предявен на
14.09.2020 г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му-страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 781/2020 г. по описа на Районен съд – Б.. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй като издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника – длъжник в заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК. С
исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване
съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към
момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните
вземания за обезщетения и лихви. С установителния иск кредиторът продължава защитата
си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 422 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
3
заявлението, цели се установяване съществуване на вземането на ищеца-заявител към този
момент и до приключване на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство. Следователно, за да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, че ответникът е управлявал
автомобила без свидетелство за правоуправление и плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
В случая ответникът е реализирал ПТП, като управлявал автомобила без да притежава
валидно СУМПС, т.е. бил неправоспособен водач, видно от Протокол за ПТП с бланков №
1381848/05.01.2016 г. Ответникът не твърди и не установява, че към датата на
произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното превозно
средство със свидетелство за управление. Напротив, обратното следва от подписания
протокол за ПТП, както и от разпоредбата на чл. 151, ал. 11 т. 3 от Закона за движение по
пътищата (към датата на ПТП ответникът не е навършил минималната възраст за
управление 18 години).
Установи се също, че в срока на действие на застрахователния договор ответникът е
причинил вреди на трето за спора лице, като поведението му разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в
управление на пътно превозно средство без свидетелство за правоуправление, като е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
третото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Доколкото вредите са причинение от ответника и той е бил без свидетелство за
правоуправление, за ищцовото дружество, изплатило обезщетение по регресен иск, е
възникнало регресно право да търси от ответника това, което е платил за причинените от
него вреди. Доколкото размера на заплатеното не се оспорва, като не се оспорва и, че е
покрило вредите от деянието на ответника, то следва да се приеме, че ответникът дължи
претендираната сума от 770,41 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 760,41 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разходи по щета № 0001-
5060-16-300113. Върху главницата в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.05.2020 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на иска за мораторна лихва в размер на 234,76 лв., начислена за периода от
20.05.2017 г. до 20.05.2020 г.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
4
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (момента на
настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Ето защо за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. Установява се от доказателствата по делото, че
такава регресна покана е отправена и получена от ответника на 25.04.2016 г. (обратна
разписка - л. 21). Мораторната лихва за периода 20.05.2017 г. -20.05.2020 г., изчислена с
програмен продукт е в размер на 234,76 лв., поради което и предявеният акцесорен иск за
процесния период 20.05.2017 г. – 20.05.2020 г. е основателен и доказан.
Неоснователни са възраженията на ответника относно нередовно връчване на поканата. По
делото е приета като доказателство обратна разписка от дата 22.04.2016 г. от лицензирана
фирма за куриерски услуги Speedy с подател ищцовото дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД и
получател ответника АЛ. Й. ИВ.. Пратката е получена на 25.04.2016 г. на адреса от И.а. От
страна на ответника не се твърди между страните да съществуват други правоотношения,
във връзка с които да е изпратено писмо от 22.04.2016 г. Обратната разписка е доставена на
адреса на ответника и е подписана от И.а, като видно от приетото по делото обяснение от
ответника от 05.01.2016 г. по административна преписка, изготвена във връзка с ПТП към
Протокол за ПТП № 1381848/05.01.2016 г., майката на ответника е с фамилия И.а, т.е.
налице са косвени доказателства за връзка с ответника на лицето, получило пратката.
С оглед на изложеното по-горе, предявеният иск за установяване на вземането за сумата
770,41 лева - главница, изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
BG/22/115002687772 със срок на валидност 30.10.2015 г. до 29.10.2016 г., щета № 0001-5060-
16-300113, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 234,76 лева-
мораторна лихва за периода 20.05.2017 г. -20.05.2020 г., е основателен.
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид основателността на предявения иск по чл. 422 ГПК,
дължат се и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. –
заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е поискал присъждане на разноски и в исковото производство и е представил
списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в
размер на 75,00 лв. заплатена държавна такса, 301,00 лева – възнаграждение за особен
представител и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо разноски в исковото
производство в размер на 476,00 лв.
В производството по делото ответникът е представляван от особен представител на
разноски на ищеца. С оглед оказаното процесуално представителство от а.Л. на ответника
по делото, на адв. Л. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 301,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника АЛ. Й. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: Б., че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 500, ал. 2 КЗс и чл. 86
ЗЗД дължи ПГПК Гна ищеца „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., със законни представители: М. С. М.-Г. и П. В. Д. – изпълнителни
директори чрез пълномощника К. М. – юрисконсулт, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4043 от 26.05.2020 г. по
ч. гр. дело № 781/2020 г. по описа на Районен съд – Б.: сумата 770,41 лева (седемстотин и
седемдесет лева и четиридесет и една стотинки) - главница, изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № BG/22/115002687772 със срок на валидност 30.10.2015 г. до
29.10.2016 г., щета № 0001-5060-16-300113, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 234,76 лева- мораторна лихва за периода 20.05.2017 г. -20.05.2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, с адрес: Б. да заплати на ПГПК Гищеца „З. К. Л.
И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни
представители: М. С. М.-Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори чрез пълномощника К. М. –
юрисконсултинов сумата в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща
сторени разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 476,00 лева
(четиристотин седемдесет и шест лева), представляваща сторени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Да се изплати на особения представител на ответника АЛ. Й. ИВ. – адвокат В. Л. Л. към
Адвокатска колегия – Б., възнаграждение в размер на 301,00 лв., внесено от ищеца с
платежен документ от 28.01.2021 г.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6