Решение по дело №23/2021 на Административен съд - Габрово

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 51

 

гр. Габрово, 06.04.2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА 

                                                                                          ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 23 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „*****“ ЕООД – гр. Габрово, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 260069 от 09.12.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 648 по описа за 2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е изменил Наказателно постановление /НП/ № 477336-F489542 от 14.11.2019 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, с което на “*****” ЕООД - гр. Габрово за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, като е намалил размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.

В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил всестранно доказателствата по делото, поради което е постановил  незаконосъобразен съдебен акт. Навеждат се доводи за неправилна интерпретация и позоваване на „Х отчет“ от 03:23 часа, какъвто не е представен от ответник-жалба, не е описан в протокола за проверката и данните в него не съответстват на тези, констатирани от данъчните органи. Според касационния жалбоподател този „Х отчет“ е част от Z отчета, който дружеството е приложило по искане на ответник-жалба с цел установяване поредност и размер на всички плащания. Прави се искане жалбата да бъде уважена, като се заявява и претенция за присъждане на разноски.

Касационният жалбоподател не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество.

             Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

 

 

 

 

 

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./. Според относимата към процесния случай редакция на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От данните по делото се установява, че е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. На това задължение на търговеца кореспондира задължението на насрещната страна /получател/ да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В случая от събраните доказателства, като писмените такива са описани в протокола от извършената проверка и са представени по делото като част от преписката, по безспорен начин се доказва, че търговецът – касационен жалбоподател пред настоящата инстанция не е регистрирал и отчел извършено в брой плащане на извършена от негов служител продажба, при което е осъществил състава на вмененото му нарушение, а представеният от страна на санкционираното дружество КЛЕН за процесната дата не оборва констатациите на проверяващите, тъй като не установява регистрирано плащане на сума в размер на 10 лева, относимо по време към началото на проверката. Фактът на съвпадение на маркираното на касовите апарати с установената касова наличност не може да опровергае извършването на нарушението при липсата на доказателства за издадена касова бележка за заплатените 10 лева. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, въззивният съд е обсъдил въпросите за маловажност на деянието и прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като е достигнал до обосновани изводи, споделяни и от настоящата инстанция. Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, без да е фиксиран минимален размер на доставката/продажбата/. Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон и не зависи от размера на сумата.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

 

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260069 от 09.12.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 648 по описа за 2020 година.

 

 

             Решението е окончателно.

 

                             

 

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

                                                                                            2.