Р Е Ш Е Н И Е
№326
гр.
Перник, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 05369 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.Р.Д. срещу „Мит Бг“ ООД, с която се
иска да се признае за незаконно и отмени уволнението, да се възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност “****”, както и да се осъди ответника да
заплати сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за времето от 23.07.2019 г. до 15.10.2019 г. през което е
останал без работа поради уволнението, както и за периода от 16.10.2019 г. до 23.01.2020
г., за който период се
изразява в разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано в ответното
дружество и получаваното към настоящия момент, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата
молба се посочва, че страните се
намирали трудово правоотношение, по силата на
което ищецът заемал длъжността “****”.
Било му връчено при условията на отказ предизвестие за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а след това заповед за
прекратяване на договора. Излагат се съображения, че съдържащите се твърдения в
уволнителната заповед не представляват пречка за изпълнение на трудовите
задължения.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на исковите претенции. Счита за законосъобразна уволнителната
заповед, тъй като е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното
по делото допълнително споразумение от 01.03.2019 г. към трудов договор се
установява, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на
което ищецът заемал длъжността „****“, с основно месечно възнаграждение от 700
лева, платимо на 15 – то число на месеца.
Видно от
писмените доказателства по делото, работодателят е отправил към ищеца
едномесечно предизвестие № 169 от 21.06.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ,
като допълнително е пояснено, че е
поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В
предизвестието е отбелязано, че на 21.06.2019 г. ищецът е отказал да го получи,
за което са положени подписите на двама свидетели.
Към
доказателствения материал по делото е приложен болничен лист № Е20182614794, от
който се установява, че за периода от 21.06.2019 г. до 04.07.2019 г. ищецът се
намирал в отпуск поради временна неработоспособност, като е предписан следния
режим на лечение: домашен – амбулаторен.
Установява се, че работодателят е обжалвал решението на лекуващия лекар
за временната неработоспособност на ищеца, за което постановено решение №
2086/23.07.2019 г. на ЛКК за потвърждаване на издадения болничен лист.
Представен е
констативен протокол № КП-5-13-00585270/26.06.2019 г., съставен от служители на
ТД НОИ – Перник, от който става ясно, че на 26.06.2019 г. около 11:45 часа
ищецът е упражнявал трудова дейност на павилион за хранителни продукти,
разположен на площад „Кракра“, с което
нарушил дадения режим на домашно лечение.
За
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена заповед № 115 от 22.07.2019
г. на управителя на ответното дружество. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ,
а като причини за прекратява трудовия договор е отразено следното: „конфликтен
характер, изострени отношения със служители в колектива, използване на груби и
нецензурни изрази по адрес на фирмата, с
което се уронва престижа и което е в обективна невъзможност в изпълнение на
трудовия договор“. Заповедта е връчена на длъжника на 25.07.2019 г. при
условията на отказ от получаването ѝ, за което се подписали двама
свидетели.
Представен е
препис на трудовата книжка и препис на трудов договор № 1129/16.10.2019 г., от
които става ясно, че на 17.10.2019 г. ищецът е започнал работа в „БГ Ленд
Борово Ко“ АД на длъжност „*****“, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 603 лева.
Разпитани са
свидетелите й.а. и й.а., от показанията на които става ясно, че през работно
време ищецът често е влизал в конфликти с останалите служители и работници на
ответното дружество. Същият не е изпълнявал трудовите си задължения за обслужване
на клиентите и почистване на работното място. Установява се, че на 21.06.2019
г. ищецът се явил на работното си място и му било връчено предизвестието за
прекратяване на трудовия договор, но същият отказал да го получи, като на
следващия ден уведомили работодателя за издадения болничен лист.
Съдът дава вяра
на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви. Двамата свидетели непосредствено са възприемали и лично са
наблюдавали поведението на ищеца. В този
смисъл достоверността на показанията им не се разклаща от обстоятелството, че
свидетелката а. се намира в роднински отношения с един от управителите на
ответното дружество.
От приетото и
неоспорено основно и допълнително заключение на съдебно – икономическата
експертиза, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 2215,63 лева за периода от 23.07.2019 г. до 17.10.2019 г. Вещото лице
посочва, че е издаден втори болничен лист № Е201978266296, с който временната
нетрудоспособност е продължена от 05.07.2019 г. до 25.07.2019 г. Експертът
допълва, че ищцовата страна получила обезщетение за нетрудоспособност (по втори
болничен лист № Е201978266296) в размер на 100,89 лева, което се отнася за
периода от 22.07.2019 г. до 25.07.2019 г., т. е. за три дни след прекратяването
на трудовия договор. В тази връзка става ясно, че разликата между брутното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност е в размер
на 2114,74 лева за периода от 23.07.2019
г. до 17.10.2019 г. (експертът е посочил разлика от 1414,74 лева, но е взел предвид
платеното обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 700 лева, което не се споделя
от съда). В заключението е отбелязано още, че разликата между брутното трудово
възнаграждение на ищеца при ответното дружество и получаваното брутното трудово възнаграждение при новия
работодател, възлиза на 532,89 лева за периода от 17.10.2019 г. до 23.01.2020
г.
Съдът дава
вяра на заключението на вещото лице и по – конкретно в посочения размер на
брутното трудово възнаграждение и за размер на обезщетение за нетрудоспособност
за периода от 23.07.2019 г. до 17.10.2019 г., както и за разликата между
възнагражденията при двамата работодатели за периода от 17.10.2019 г. до
23.01.2020 г. Експертът е работил въз основа на фишовете и ведомостите за
заплати, както и информация представена от ТД НОИ – Перник, като заключението е
обосновано и непротиворечиво. Тук е
мястото да се отбележи, че е правен въпрос дали платеното обезщетението по чл.
222 ГПК следва да се взема предвид при определяне на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Прекратяването на трудовия договор с предизвестие е
субективно потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор по
своя инициатива, но само на посочените изчерпателно от закона случаи. Работодателят трябва да определи кое от тях да
приложи в съответствие с фактите от действителността. В настоящия случай
трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 1 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор от страна на работника/служителя. В тежест на ответника е
установяването на фактите, отнасящи се наличието на обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, което е послужило като основание за
прекратяване на трудовия договор.
Уволнението на
всички основание, визирани в чл. 328 КТ се извършва след отправяне на писмено
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. С отправянето на предизвестието
за уволнение работодателят е упражнил това свое право и това правнорелевантният
момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението. Това е моментът,
към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право
и надлежно ли е упражнено то. С изтичане срока на предизвестието настъпват
последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовия
договор. Към този момент промяната в правната сфера вече е настъпила, поради
което актът на работодателя за изтичане срока на предизвестието, дори и
именуван като заповед, има само констативен характер – арг. чл. 335, ал. 2, т.
1 КТ.
В настоящия
случай се установи, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е връчено
на ищеца на 21.06.2019 г., който се е явил на работното място и е отказал
получаването на предизвестието, макар и за същия ден да има болничен лист за
временна неработоспособност. В тази връзка са неоснователни доводите, че не е
връчено предизвестието.
Допълнителни
следва да се отбележи, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми
работодателя до два работни дни от издаването му, а в настоящия случай това е
било сведено до знанието на работодателя след връчване на предизвестието. Ирелевантни
са възраженията на ищеца, че предизвестието е връчено на дата, която съвпада с
първия ден на временната неработоспособност. Това е така, тъй като основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, на което е уволнен
служител, не попада в хипотезите на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от КТ, поради което са
неоснователни и доводи, че служителят се ползвал с предварителната закрила при
уволнение, доколкото се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност.
Обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, е
налице винаги, когато настъпят факти, които не дават възможност да се продължи
изпълнението на трудовия договор и страните не могат да преодолеят пречките за
това. Касае се за наличие на безвиновна и обективна фактическа невъзможност,
която може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за
страните по трудовия договор и които трябва да са непреодолими за тях (в този
смисъл Определение №
112 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 5019 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение). Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ има
предвид случаите на пречка, която е извън волята на страните по трудовия
договор. С други думи, касае се за обективни причини за страните по трудовия
договор, но не и за субективни причини.
От заповед №
115/22.07.2019 г. и свидетелските показания се установява, че ищецът не е
спазвал трудовата дисциплина, тъй като е влизал в конфликти с останалите служители, не е
изпълнявал задължения си за обслужване на клиентите и почистване на работното
място, както и уронвал престижа на работодателя. Посочените обстоятелства не са
обективни причини, независещи от волята на работника или работодателя, а
представляват субективни, които евентуално биха били основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Нарушаването на трудова дисциплина зависи от волята на
служителя и работодателят има възможност да го санкционира, поради което не се
касае за безвиновна и обективна фактическа невъзможност, която е непреодолима
за тях. Самият факт, че липсват нужните качества у ищеца, поведението му на
работното място и нежеланието му да изпълнява добросъвестно трудовите си
функции са намерили обективно отражение в дейността на ответното дружество, но
това не обуславя наличието на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 12 от КТ
- поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Както се
посочи вече
Това налага
извод за незаконосъобразност на уволнение, поради което е основателна исковата
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В този смисъл следа да се признае процесното
уволнение за незаконно и да се отмени.
Следва да се
уважи като основателна исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Незаконно уволненият работник или служител се
възстановява от съда
на заеманата преди уволнението работа. Правото на възстановяване е обусловено
единствено от незаконността на уволнението. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът следва да бъде възстановен
на предишната работа „****“ в
предприятието на ответното дружество.
Съгласно
чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За прецизност
следва да се отбележи, че трудовото правоотношение прекратено на 22.07.2019 г.
, когато е изтекъл едномесечният срок на предизвестието (арг. чл. 335, ал. 2,
т. 1 КТ, вр. чл. 326, ал. 4 КТ). В този смисъл шестмесечният срок изтича на
22.01.2020 г. , а не на 23.01.2020 г.
Обезщетението
по чл. 225 ал. 1 КТ е уредено, за да обезщети работникът за определен вид
имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който
същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното
уволнение.
По делото се
установи, че за периода от 23.07.2019 г.
до 17.10.2019 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на
2 215,63 лева. Установи се още, че
ищецът е получавал обезщетение за нетрудоспособност (по втори болничен лист в
размер на 100,89 лева, което се отнася за периода от 22.07.2019 г. до
25.07.2019 г.
Когато
работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в
състояние на временна неработоспособност не пропуска възможност да реализира
доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му
позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното
уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен,
работникът има право на обезщетение по чл. 162 ал. 3 от КТ, а не на трудово
възнаграждение. В този смисъл е цитираното от ответника решение №
323/28.06.2011 г. по гр. д. № 784/2010 г. на ВКС, IV г. о.
В настоящия
случай се установява, че ищецът е получил обезщетение за нетрудоспособност в
размер на 100,89 лева, което се отнася за три дни след прекратяването на
трудовия договор, а именно от 22.07.2019
г. до 25.07.2019 г. (удължаването с втория болничен лист № Е201978266296 на
временната нетрудоспособност от 05.07.2019 г. до 25.07.2019 г.). Това налага
извод, че ищецът следва да получи разликата между брутното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, която е в размер
на 2114,74 лева за периода от
23.07.2019г. до 17.10.2019 г.
Обезщетението
за този период не следва да се намалява с полученото обезщетение по чл. 222 КТ,
тъй като получаването на последното не е свързано с незаконното уволнение, а с
упражняването на правото да се прекрати договора с предизвестие. При наличието
на влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя уволнението, ще отпадне
основанието за получаването на обезщетение по чл. 222 КТ, в който случай
работодателят ще има възможност да претендира тази сума. В случая липсва
възражение за прихващане с тази сума, а и дори да е налице такова, то
основателността му предполага окончателен съдебен акт, разрешаващ спора за
законността на уволнението.
Съгласно чл.
225, ал. 2 КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или
служителят е работил на по - нископлатена работа, той има право на разликата в
заплатите. Установи се, че на 17.10.2019 г. ищецът е започнал работа, при което
разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца при ответното
дружество и получаваното брутното
трудово възнаграждение при новия работодател, възлиза на 532,89 лева за периода
от 17.10.2019 г. до 23.01.2020 г.
С оглед
горното обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 23.07.2019г. до 22.01.2020 г. възлиза в общ
размер на 2647,63 лева. Претенцията се явява основателна за този размер, като
искът за разликата до предявения размер от 3000 лева (изменение на иска в последно съдебно заседание) е неоснователен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати по сметка на съда сумата в размер на 105,91 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за вещо лице, съответно на уважената част на
оценяемата искова претенция спрямо предявения и изменен размер. В полза на съда
следва да се присъди дължимата държавна такса от 265,91 лева за трите искови претенции (по 80 лева за
всеки един от двата уважени неоценяеми искове и 105,91 лева за частично
уважената искова претенция по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ).
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят разноски съответни на уважената част на исковете.
Същият е направил разноски в размер на 1000 лева за адвокатски хонорар, което
се установява от приложения договор за правна помощ. В договора за правна помощ не посочено какво е възнаграждението по всяка
една от трите искови претенции, което е от значение, тъй като се касае за
предявени оценяем и неоценяеми искове. Това означава, че същото е в равен
размер за всеки иск (333,33 лева). За двете неоценяеми искови претенции се
дължат 666,66 лева, тъй като същите са основателни. По предявения оценяем иск
се дължат разноски в размер на 294,18 лева, съответни на уважената част на
иска. Общият размер на дължимите разноски по трите претенции е 960,84 лева.
Съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответната страна е
направила разноски в размер на 1700 лева за заплащане на адвокатски хонорар и
60 лева за заплащане на допълнително заключение на вещото лице, което е
изгответно във връзка с оценяемия иск. Представен е договор за правна помощ, от
който се установява плащането в брой на сумата в размер на 1700 лева. В
договора за правна помощ не посочено какво е възнаграждението по всяка една от
трите искови претенции, поради което съдът приема, че същото е в размер на
566,67 лева за всеки иск.
Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,
доколкото същият по всеки един иск е съобразен с минималните размери,
предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Ответникът
е направил разноски в общ размер на 626,67 лева по оценемия иск по чл. 225 КТ
(566,67 лева за адвокатски хонорар и 60 лева за депозит за вещо лице по
допълнителното заключение). При определяне на дължимите разноски следва да се
вземе предвид отхвърлената част и първоначално предявения размер на иска по чл.
225 КТ, което води до извод, че разноските са 268,19 лева.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение,
извършено със Заповед № 115 от
22.07.2019 г. на представляващ
работодателя „Мит Бг“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Граово“ №
25, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 22.07.2019 г. е
прекратено трудовото правоотношение с Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** на предишната,
заемана преди уволнението, длъжност „****“ в предприятието
на „Мит Бг“ ООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „Мит Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Граово“ № 25 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
в размер на 2 647,63 лева, представляващо обезщетение по чл. 225, ал. 1
и 2 КТ за периода от 23.07.2019 г. до
22.01.2020 г. (сбор от пропуснатото трудово възнаграждение за
периода от 23.07.2019 г. до 17.10.2019 г. и разликата между брутното трудово
възнаграждение, получавано от ищеца при ответното дружество и получаваното за
този период брутно трудово възнаграждение при друг работодател за периода от 17.10.2019 г. до 22.01.2020 г.), ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата от 2647,63 лева до предявения размер от 3000
лева, представляваща описаното обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за периода
от 23.07.2019 г. до 23.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Мит Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Граово“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 960,84 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Мит Бг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Граово“ № 25 сумата в
размер на 268,19 лева –
разноски.
ОСЪЖДА „Мит Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Граово“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Перник сумата
в размер на 105,91 лева, представляваща заплатено от съда
възнаграждение за вещо лице за изготвяне на основното заключение на
експертизата, както и сумата от 265,91 лева
– държавна такса, съответстващи на уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала: В.А.