Решение по дело №793/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 757
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150700793
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 757 / 11.11.2019г.

гр. Пазарджик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

                                                                                           Председател: Георги Видев

 

при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 793 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П.Г.К. против  Решение № 1012-12-96/18.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с коeто са потвърдени Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 13.05.2019 г. и Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 23.05.2019 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които разпореждания са спрени образуваните производства по отпускането / изплащането на парични обезщетения по болнични листове Е20196796796488 и Е20197312315 на жалбоподателя.

Жалбоподателят – П.Г.К. - претендира отмяна на обжалваното решение. Счита, че същото е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си в писмена молба, подадена чрез процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваното решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Жалбоподателят е направил искане пред НОИ да му бъдат изплатени обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване по два представени болнични листа – Е20196796796488, отнасящ се за периода 04.04.2019 г. – 03.05.2019 г. и Е20197312315 – за периода 04.05.2019 г. – 02.06.2019 г. Ответникът е оспорил двата болнични листа по административен ред пред лекарската консултативна комисия. Поради това обжалване ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пазарджик е издал Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 13.05.2019 г. и Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 23.05.2019 г., с които е спрял производствата по отпускането/изплащането на обезщетенията. Обжалваното решение е издадено в производството по обжалване по административен ред на посочените две разпореждания.

Обжалваното решение е мотивирано правно с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, а фактически – с наличието на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, предвид преюдициалността на изхода на това обжалване за производството по изплащане на обезщетението по същия акт на органа на медицинската експертиза.

Посочената разпоредба на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО предвижда следното:

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

Следователно законът императивно предвижда в случаите на обжалване на болничните листове, да бъде спряно производството по отпускане и изплащане на паричните обезщетения. Наличието на висящо производство по обжалване по административен ред на болничните листове безспорно се установява от събраните по делото доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Следователно, са налице законовите предпоставки за издаване на оспореното решение и потвърдените с него разпореждания.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Несъстоятелен е доводът, че обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Напротив, в решението пълно и точно е описана установената фактическа обстановка. Както е посочено по-горе, обжалваният акт е надлежно мотивиран, като е посочено правното основание - чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и фактическите такива – наличието на висящо производство по оспорване на болничните листове.

Противно на становището на жалбоподателя при издаването на обжалвания акт не е нарушен принципа на съразмерност прогласен с чл. 6 от АПК. Дори и жалбоподателят да изпитва физически болки и да е в невъзможност да си закупи лекарства, за да ги облекчи, това не е основание ответникът да наруши закона и да му отпусне обезщетение, което не му се дължи, доколкото императивна законова разпоредба предвижда производството да бъде спряно до решаване на въпроса за законността на болничните листове. Прилагайки точно и стриктно закона ответникът  е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, каквото е изискването на чл. 6, ал. 1 от АПК

Неоснователно и неотносимо е искането за допускане в настоящото производство на съдебномедицинска експертиза, поддържано от жалбоподателя и процесуалния му представител преди и след даване ход на устните състезания. Въпросът дали действително жалбоподателят страда от заболяванията, за които са му издадени болничните листове, подлежи на разглеждане не в настоящото производство, което се отнася единствено до временното спиране на отпускането и изплащането на обезщетенията, а – в основното производство по оспорване на болничните листове.

Следователно, обжалваният акт, като издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона – за да бъде преценена първоначално законосъобраността на оспорените болнични листове и едва ако тя се установи с влязъл в сила акт – да се премине към изплащане на обезщетенията. Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на оспорения административен акт, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му се бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв. за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на П.Г.К. против  Решение № 1012-12-96/18.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с коeто са потвърдени Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 13.05.2019 г. и Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 23.05.2019 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които разпореждания са спрени образуваните производства по отпускането / изплащането на парични обезщетения по болнични листове Е20196796796488 и Е20197312315 на П.Г.К..

Осъжда П.Г.К. *** разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                   

 

Съдия: /П/