Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №88/ 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на С.С.М. от *** срещу РА №***/ *** г., издаден от И. К. К. – ***
при ТД на НАП – Пловдив и Л. Б. Е. – *** при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение № 698/ 10.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което са установени
задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и ***лв. – лихва;
за 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; II.
Вноски за ДОО за: 2015 г. в размер на ***лв. – главница и *** лв. – лихва; за
2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; III.
Вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; за 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV.
Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва.
Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на оспорения РА като постановен при неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Посочва се, че при извършване на ревизията са допуснати нарушения
на императивни разпоредби от ДОПК, предвиждащ, че данъчният орган е задължен да
определи основата за облагане с преки данъци след задължителен анализ на вида и
характера на фактически осъществяваната дейност, на платените данъци, мита,
такси, вноски и др.; движението и остатъците по банковите сметки, както и
обичайния размер на разходите за живот и издръжка, обучение и лечение, както и
на транспортните, дневните, квартирните разходи при пътуване в страната и
чужбина. Твърди се, че всички тези обстоятелства не са били подложени на
подробен и обстоен анализ в хода на ревизията. Ревизиращият екип приел
необосновано, че въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства се
установили обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за
укрити приходи или доходи и чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/ или
получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Превишението на разходите над получените приходи било
определено като придобити доходи с неизяснен произход, които подлежат на
облагане по реда на чл.48 от ЗДДФЛ, независимо от представените писмено доказателства,
установяващи получените от жалбоподателя доходи като заем от „***“. Твърди се,
че този довод на данъчния орган е неправилен и в противоречие със събраните
доказателства, от които е видно, че за проверявания период от време многократно,
на установени дати, е пътувал до ***, където е получавал паричните средства от
собственика на „***“ Н. Ю. В хода на ревизията, в подкрепа на изложените
твърдения, били представени счетоводни документи за дейността на „***“, *** –
годишни данъчни декларации, счетоводен отчет и баланс за 2015 г. и 2016 г. на
кредитора, заверени от *** данъчна служба, както и договори за безлихвен кредит
от 10.05.2015 г. на стойност *** евро и от 21.07.2016 г. за сумата от *** евро.
В жалбата се посочва, че сумите по тези договори са получавани лично от
жалбоподателя и са използвани за лични цели, а не за нуждите на дейността на
„Каан-2009“ ЕООД и „Сема трейд“ ООД, както неправилно приемал ревизиращия екип.
В жалбата се изразява становище, че по този начин неправилно е формирана
основата за изчисляване на дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ, тъй като
ревизиращият екип е приел, че по отношение на РЛ са налице придобити доходи с
неизяснен произход за 2015 г. и 2016 г. Твърди се също, че ревизиращият орган,
при определяне задълженията на лицето, не е взел под внимание представените
писмени доказателства и обяснения, с което не е изпълнил задължението си за
обективност (чл.3 от ДОПК), служебно начало (чл.5 от ДОПК) и добросъвестност
(чл.6, ал.1 от ДОПК), при установяване на фактите и обстоятелствата от значение
за установяване задълженията на С.М. В подкрепа на изложеното се цитира Решение
от 11.07.2014 г., постановено по адм.д. № ***/ *** г.
на АдмС-Пловдив. Със същите доводи РА се оспорва като
незаконосъобразен и в частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО.
Искането е да се отмени РА и решението на директора на ДОДОП – Пловдив, с което
същият е потвърден. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата
се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В представена писмена защита развива подробни доводи за неоснователност на
жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Ревизията на С.М. е втора по ред, след постановяване
на Решение № 292/ 23.08.2018 г. на директора на ДОДОП, Пловдив, с което е
отменен РА № ** / *** г. за периода: 2015 г.-2016 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Издадена е Заповед за възлагане
на ревизия № ***/ *** г. от И. К. К. – *** при ТД на НАП – Пловдив. Със ЗВР е
определен 3-месечен срок, от датата на връчване на заповедта, за извършване на
ревизията. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 30.05.2018 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № ***/ *** г., констатациите на който са послужили като
основание на ревизиращите да издадат оспорения в настоящото производство ревизионен
акт.
Всички
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото Заповед № ***/ *** г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и
приложения № 1 и № 2 към нея.
Установено
е, че в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и на
основание чл.8, ал.1 от същия закон жалбоподателят е данъчно задължен за
доходи, получени през данъчната година от източници в страната и от чужбина. От
28.01.2009 г. декларира начало на осигуряване като едноличен собственик на
капитала на „Каан-2009“ ЕООД. От 25.03.2016 г. е декларирал начало на
осигуряване като земеделски производител. От 15.06.2017 г. е декларирал начало
на дейност като съдружник в „Сема трейд“ ООД. В хода на ревизията е установено
също така, че С.М. е едноличен собственик на капитала на „Каан-2009“ ЕООД,
съдружник с *** % дялово участие в капитала на „Сема трейд“ ООД и регистриран
земеделски производител. Декларирал е също, че полага личен труд в „Каан-2009“
ЕООД. За 2015 г. и 2016 г. е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
С
Протокол № ***/ *** г. към ревизионното производство са присъединени всички
документи, доказателства, справки, декларации, писмени обяснения, приложени към
предходно ревизионно производство, приключило с РА № ***/ *** г., отменен с
Решение № № 292/ 23.08.2018 г. на директора на ДОДОП, Пловдив.
За изясняване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на ревизията са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства, имащи отношение
към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното
лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с
които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение
към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени
документи и обяснения.
От
лицето е изискано да представи какви са били наличните му средства към 01.01.2015 г. и 01.01.2016 г.
Съгласно негово обяснение за двете години е разполагало с по *** лв. След
получаване на събраните доказателства ревизиращият екип е извършил съпоставка
на получените от С.М. приходи и извършените от него разходи за 2015 г. и 2016
г., който са описани в две таблици към РД (л.51 и 52 от делото). В резултат на
това е установил несъответствие между направените от лицето разходи и
декларираните и получени от него приходи, както следва: през 2015 г. – *** лв.,
за 2016 г. – *** лв. При тези констатации ревизиращият екип е приел, че
съществуват основанията по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и на лицето е връчено
Уведомление по чл.125, ал.1 от ДОПК, изх.№ ***/ *** г., с което е уведомено, че
основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ и осигурителния доход за
установяване задълженията от ЗОВ за ДОО и УПФ, както и ЗО, за периода: 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., ще бъде определена по реда на чл.122-чл.124а
от ДОПК.
Органът
по приходите е определил основата за облагане с данъци, като е взел предвид
всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за проверените отчетни години. За финансовата 2015 г. общата
годишна данъчна основа за доходите на ревизираното лице е определена като
декларирания и внесен ДДФЛ за 2015 година е приспаднат от установения като
дължим данък върху доходите на физическите лица в резултат на прието от
ревизиращия екип наличие на доходи с неизяснен произход за 2015 г. в размер на *** лв. По този начин дължимият
за довнасяне данък е определен в размер на *** лв. ведно с лихвите, съгласно
чл.175 от ЗОПК, за периода: 03.05.2016 г.-13.09.2016 г. в размер на *** лв.
(л.58 от делото).
За
финансовата 2016 г. е определен ДДФ за довнасяне в размер на *** лв. и лихва за
просрочие съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ за периода:
02.05.2017 г.-13.09.2018 г. в размер на *** лв.
По
делото е приета ССчЕ, заключението на която, в
частта, отнасяща се до взети предвид суми, отпуснати от „***”, ***, ***, както и включени приходи
на И. И. И., лицето, живеещо *** с жалбоподателя, е оспорено от пълномощника на
ответника.
Също
така са изслушани свидетелски показания на Н. Ю., лицето, за което в жалбата
пред директора на ДОДОП – Пловди и АС – Пловдив, се
твърди, че е собственик на „***” и е предоставило заем, непризнат от данъчните
органи като приход, на жалбоподателя.
При
така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса,
включително посредством заключението по назначената съдебно - счетоводна
експертиза.
Описаните в обстоятелствената част на
настоящото решение факти и обстоятелства са приети за достатъчни като
обуславящи извод за наличие предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК
ревизията да бъде извършена по особения ред е наложило необходимостта да се
приложи особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и
сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може
да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Горните
обстоятелства са приети за достатъчни от органа по приходите по реда на чл.
122, ал. 2 да установи допълнително и задължения за ДОО, ЗОВ и ДЗПО.
Установеното противоправно
развитие на данъчните правоотношения – последица от проявлението на някой от
фактите, въведени в чл. 122, ал. 1 ДОПК, обосновало прилагане на особения ред
за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят
и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при действително
развитие на правоотношението.
В производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е
да установи, при условията на пълно доказване, твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно
събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.
В тази връзка твърденията за предоставени
заеми и получени средства следва да бъдат доказани от жалбоподателя несъмнено.
Спорният въпрос между страните е относно
сумата от *** лв. Съгласно събраните доказателства тази сума е внесена от
жалбоподателя в следните търговските дружества:
„Каан-2009” ЕООД: с ПКО № ***/*** г. – ***
лв.; с ПКО № ***/ *** г. – *** лв. и с ПКО № ***/ *** г. – *** лв., или общо ***
лв.
„Сема трейд” ООД по банкова сметка на
дружеството в Уникредит Булбанк АД на: 04.08.2015 г.
– *** лв.; 13.10.2015 г. – *** лв.; 23.12.2015 г. – *** лв., общо *** лв.
Пред ревизиращия екип са били представени два
договора за предоставяне на безлихвен кредит. Съгласно договор с дата
10.05.2015 г., сключен между: „***” и „Каан-2009” ЕООД, първото търговско
дружество отпуска на „Каан-2009” ЕООД безлихвен кредит в размер на *** евро. От
договор за кредит с дата 21.07.2016 г., се установява, че „***” предоставя на
„Сема трейд” ООД безлихвен кредит в размер на *** евро.
За изясняване произхода на получените парични
средства под формата на кредити, както и тяхното фактическо предаване и кое е
лицето, получател на тези парични средства на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ №
***/ *** г. В отговор С.М. е представил Годишна данъчна декларация за 2016 г.,
Счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2015 г. и 2016 г. на „***”,
заверен от *** данъчна служба. При анализ на посочените доказателства
ревизиращият екип е приел, че „***” би трябвало да е предоставило почти цялата
си нетна печалба за 2015 г. като безлихвен кредит на С.М.. Тъй като той не е
представил доказателства, удостоверяващи фактическото предаване на посочените
суми, а също и поради това, че не представя документи къде и по какъв начин са
били съхранявани паричните средства от момента на сключване на договорите и
предоставянето им до момента, в които ги е внесъл в двете търговски дружества,
не е признато, че реално са предоставени.
АС – Кърджали приема, че този извод е
правилен, като не кредитира показанията на свидетеля Н. Ю. поради следните
съображения: Съгласно обясненията на това лице, през 2015 г. и 2016 г., той е
предоставил *** евро, по-късно уточнява, че е дал *** евро, на жалбоподателя
С.М., за което между тях е сключен договор. При предаването на парите е
присъствала *** на свидетеля, която е собственик на „***”. Паричните средства е дал в заем на
С.М., който е *** на негов приятел, а не на фирма. Той не знае нищо за фирмите
на жалбоподателя. Показанията на свидетеля не съответстват на събраните в хода
на ревизията доказателства, конкретно – на представените документи за търговското
дружество „***”, придружени със заверен превод на български език. От подробен
отчет за приходите на „***” (л.324 гръб, от делото) се установява, че съдружници и членове на управителния съвет на дружеството
са: Г. Ю. и Г. Ю. При така установените факти съдът достига до извод, че между
свидетеля Н. Ю. и С.М. не е сключен договор за отпускане на кредит за суми в
посочен от него размер от *** евро. На следващо място, при условие, че
основание за предоставените парични средства са двата договора, сключени между
„***”, съответно - „Каан-2009” ЕООД и
„Сема трейд” ООД, то свидетелят Н. Ю., който не е съдружник, не може на
основание на тези два договора, да предостави паричен заем на жалбоподателя.
Показанията на свидетеля Н. Ю. не следва да се вземат предвид и на основание
забраната в чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с пар.2 от ДРДОПК.
Тъй като се отнася до предоставяне на
пари в заем, приложение намира
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, уреждащ договора за заем като реален договор.
Както е прието и в РА, от страна на жалбоподателя не са представени
доказателства за реалното предаване на пари, като например разписки. Поради
установеността, че жалбоподателят е внесъл сума в български лева в касата,
съответно – по банкова сметка на двете търговски дружества, в които има дялово
участие и предвид твърденията, че това е отпуснатата на основание два сключени
договора с „***” ( с които се предоставя паричен заем в евро) парична сума,
липсват доказателства за продажба на предоставената сума в евро.
Поради изложените съображения правилно не е
била взета предвид като налична сумата в
размер на *** лв., за която жалбоподателят твърди, че му е отпусната като личен
кредит на основание договор с дата
10.05.2015 г., сключен между: „***” и „Каан-2009” ЕООД и договор за кредит с
дата 21.07.2016 г., сключен между „***” и „Сема трейд” ООД.
С оглед на това не следва да се кредитира и
изготвената ССчЕ, тъй като тя съдържа констатации,
основаващи се на посочените договори за безлихвен кредит. Заключението на ССчЕ не трябва да се взема предвид и поради това, че е
изготвено при съобразяване с приходите на И. И. И. – лицето, с което се твърди,
че жалбоподателят живее *** без да са взети предвид разходите на същото лице.
Относно определените задължения за
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, следва да се има предвид че
е безспорно установено, че за периодите от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като собственик на търговско
дружество, поради това основанието му за социално осигуряване е чл. 4, ал. 3,
т. 2 от КСО, а за здравно осигуряване е чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Лицето
дължи осигуровки и за ДЗПО-УПФ. Осигуряването възниква от деня в който лицата
започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й (чл. 10
от КСО). Осигурителните вноски за лицата, регистрирани като упражняващи трудова
дейност на горното основание са за сметка на осигурените лица и се дължат
авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния
размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал.
1, т. 2 от ЗЗО. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на
окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите
се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица. Според нея осигурителният доход, върху който се
довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии"
се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е
упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания
осигурителен доход върху който са внесени или се дължат осигурителни вноски, но
не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със
ЗБДОО за съответната календарна година. По този начин се определя и
окончателния размер на осигурителния доход за ЗО. На основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен
фонд лицата, родени след 31.12.1959 г.
Приложението на чл. 124а ДОПК налага извод,
че при облагане по аналог следва да се приеме до установяване на противното, че
този облагаем доход е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност, формиращ
осигурителен доход, върху който се дължат съответните задължителни осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания период е налице обстоятелство по чл. 122,
ал. 1 ДОПК, наличието на което е безспорно установено, следователно органите по
приходите са имали основание да установяват както задължения за преки данъци,
така и за задължителни осигурителни вноски.
Посоченото в жалбата решение на АдмС – Пловдив е неотносимо,
защото със същото е отменен РА, в частта за установени задължения за ДДС, като
за задълженията за ДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО, жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
Поради изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор е
основателно своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на
деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбопадетлят
следва да бъде осъден да заплати на ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 1411.91
лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС –
Кърджали
РЕШИ:
Отхвърля
жалбата
на С.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу РА
№Р-16001618003097-091-001/ 03.10.2018 г., издаден от И. К. К. – *** при ТД на
НАП – Пловдив и Л. Б. Е. – *** при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №
698/ 10.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което са установени задължения за: I.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2015 г. в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; II. Вноски за ДОО за: 2015 г. в размер на ***лв. – главница и ***
лв. – лихва; за 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; III.
Вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за
2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV. Вноски за
ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2016 г.
– в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
Осъжда С.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП
сумата от 1411.91 лв ( хиляда четиристотин и
единадесет лева и деветдесет и една стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: