Присъда по дело №4564/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД № 4564 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна,
ХХХVІІ-ми наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по БП № 1695/2021
год. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Варна, срещу подсъдимия ЯНК. ИВ. ЯНК.
с ЕГН **********: - За това, че на 27.10.2021 год., в гр. Варна, без надлежно
разрешително, държал високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно
тегло - 0.98 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол -
13.75 %, на обща стойност - 5.88 лева.

Престъпление по чл. 354а., ал.З, пр.2, т.1, пр.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура
уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане
в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1, т.3 и 6 от НПК съдебното заседание
продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В хода на съдебното производство подсъдимия Я.Я. е редовно призован, явява
се лично и с адв. А.Д., ВАК, служебен защитник .В съдебно заседание, съдът е
разяснил на подсъдимия възможността да се приложи диференцираната процедура за
приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия
изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му процедура
и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В последната си дума изразява съжаление.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, адв. А.Д., ВАК заявява, че
подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. В хода по същество е излага тезата, че деянието
следва да се преквалифицирано по ал.5 от чл.354а. от НК– маловажен случай, тъй
като установеното количество наркотично вещество е малко.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура
поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия
Я.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.354а., ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
1

Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при
форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на
обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като съдът му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде изтърпяно при „строг“
режим, както и кумулативно предвиденото наказание „ глоба”, което също да бъде в
размер към минималния предвиден в закона.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:

Според обвинителния акт на подсъдимия ЯНК. ИВ. ЯНК. живеел в ***, ***,
област Шумен. На 26.10.2021 год. св.П.Й.М. и св.Д.В.Д. – служители в Първо РУ при
ОД МВР – Варна застъпили нощна смяна като АП – 113 за периода от 19.00 часа на
26.10.2021 г. до 07.00 часа на 27.10.2021 год. Около 03.20 часа на 27.102021 г. при
обход на обслужваната територия в гр.Варна, на ул. ."Отец Паисий" пред № 10,
забелязали лице със съмнително поведение. При извършената проверка лицето било
установено като ЯНК. ИВ. ЯНК.. След запитване подсъдимия Я. заявил, че държи у
себе си наркотично вещество – марихуана, която се намирала в десния джоб на
дънковия му панталон. Същият бил задържан и отведен в сградата на Първо РУ при
ОД МВР – Варна.

С протокол за доброволно предаване от 27.10.2021 г., Я. предал 1 бр. прозрачно
самозалепващо се пликче с размери: 3 см. х 5 см., съдържащ суха зелено - кафява
тревиста маса .

Така предадената от подсъдимия Я. тревиста маса в хода на делото е изследвана
в рамките на Физико - химическа експертиза № 736/28.10.2021 г. (л. 20 - 21 от БП),
изготвена от експерт при БНТЛ - ОД МВР - Варна. Установено е следното:

Сухата зелена тревиста маса, съдържаща с в найлонов плик, е с нетно тегло 0.98
грама. Тревната маса представлява части от растението "Херба Канабис Индика
сатива", известно още като МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/ . Съдържанието
на активен компонент тетрахидроканабинол в нея, е 13.75 %.

Заключението на вещото лице е, че марихуаната има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство в страната и е поставена под вътрешен и
международен контрол /забрана/ по Списък № 1 на Конвенцията на ООН за
упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р. България, както и по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния я е
включена в Приложение № 1 към чл.З, ал.2 на закона - "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
2

По делото е приложен Протокол за оценка на наркотични вещества (л.25 от БП)
за установяване стойността на наркотичните вещества, държани от подсъдимия Я..
Същите са на обща стойност - 5.88 лева.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията
на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното
следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не
събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372,
ал.4 от НПК на подсъдимия Я., извършил е проверка дали събраните в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и
дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е
констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи
самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание.

На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение,
с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието
на подсъдимия Я., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед
предварително извършената служебна проверка , че събраните по БП доказателства
подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е
установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и
правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на БП писмени
доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели,
протокол за доброволно предаване, експертна справка, приемно - предавателен
протокол, Физико-химическа експертиза,протокол за оценка на наркотични
вещества,справка съдимост, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл.283 от НПК .

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и
заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото
по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от
подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената и приета по делото
експертиза, като намира, че същата е обективна, пълна и изготвена от лице,
притежаващо специалните знания за това, както и относима към основния факт на
3

доказване в производството.

При така очертаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
подсъдимия ЯНК. ИВ. ЯНК. от субективна и обективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.354а., ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна
страна. Предмет на престъплението е марихуана с активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол. Същото няма легална употреба, пазар и
производство и е поставено под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията
на ООН за психотрпопните вещества от 1971 г.и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения закон въпросното
наркотично вещество е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 и представлява
вещество с висока степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление в една форма - държане на високорискови наркотични вещества, тъй
като към момента на предаването им с протокол за доброволно предаване от
27.10.2021 год. са били в него. Налице е довършено престъпно деяние, тъй като е
установил своя фактическа и юридическа власт върху горепосоченото наркотично
вещество, без да има надлежно разрешително по горепосочения закон.

Неоснователни са наведените от защитника на подсъдимия Я., адв. Д. правни
доводи, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК. В съдебната практика трайно и последователно се
приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93,
т.9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това
съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко
от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства, в който смисъл е Тълкувателно решение № 23/81 год. на ОСНК.
Преценката дали едно деяния представлява маловажен случай се извършва на основата
на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното /Решение № 19/2008 г на ІІ
н.о. Решение № 69/2010 г на ІІ н.о., Решение № 306/2009 г на ІІІ н.о./. В настоящия
случай количеството марихуана е изключително малко и на ниска стойност /5.88 лв./.
Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при
преценката на маловажността на случая, но следва да бъдат преценени и останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка
4

от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на високо рискови наркотични вещества, което
сочи на голяма степен на засягане на правно защитения обект – обществените
отношения свързани с опазване на здравето на гражданите. Предишните осъждания на
подсъдимия Я. го представят за личност с относително висока степен на обществена
опасност. Основание за тази преценка дава осъждането му за умишлено престъпление
с наркотични вещества по чл.354а.,ал.5, вр. ал.3 от НК, за което подсъдимия Я. е
осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 3212/2018 г. на Районен съд – Варна.
Следващото му такова осъждане отново е за умишлена престъпление – по чл.354а.,
ал.3, т.1 от НК, за което е признат за виновен с влязло в сила на 02.03.2021 г.
споразумение по НОХД № 482/2021 г. на Районен съд – Варна . И за двете предходни
осъждания подсъдимия Я. не е реабилитиран, когато предприема на 27.10.2021 г. да
извърши процесното деяние./ в този см. е Реш. № 249/18.12.2018 г. на ВКС, по н.д.
№ 849/2018 г. на ІІ н.о./.

Установените по делото обстоятелства свързани с личността на дееца, а именно,
че подсъдими Я.Я. е осъждан за същото по вид престъпление , несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят не показва по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, не сочи на по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.

Съгласно чл. 93, т.9 от НК едно деяние представлява "маловажен случай",
когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката
по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се
до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат
значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В
горния смисъл ВКС е последователен и категоричен в своята практика /Решение №
46/31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2184/2012 г., II н. о., Решение № 69/29.03.2010 г. на
ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о., Решение № 88/16.03.2009 г. на ВКС по н. д. №
689/2008 г., II н. о., Решение № 93/31.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 16/2000 г., II н. о.,
Решение № 142/23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № ЗЗ/2010 г., II н. о., Решение №
145/15.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 103/2013 г., III н. о., Решение № 2ЗЗ/26.04.1971 г.
на ВКС по н. д. № 196/1971 г., I н. о., Решение № 373/30.09.2011 г. на ВКС по н. д. №
1524/2011 г., III н. о., Решение № 389/12.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1198/2012 г., III
н. о., Решение № 556/19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о., Решение №
576/04.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2664/2011 г., II н. о./.

Дори да се приеме обратното, ВКС е категоричен, че количеството и
паричната равностойност на предмета на престъплението не е единственият критерий,
който характеризира случая като маловажен /Решение № 64/15.02.2010 г. на ВКС по н.
д. № 688/2009 г., II н. о., Решение № 93/31.03.2000 г. на ВКС по н. д. № 16/2000 г., II н.
5

о., Решение № 103/11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 69/2009 г., I н. о., Решение №
247/08.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 204/2009 г., II н. о., Решение № 460/08.06.2007 г. на
ВКС по н. д. № 124/2007 г., II н. о., Решение № 620/12.12.2008 г. на ВКС по н. д. №
636/2008 г., I н. о., Решение № 1045/03.01.2007 г. на ВКС по н. д. № 550/2006 г., I н. о./.

ВКС е категоричен в своята практика, че съдебното минало на дееца е
обстоятелство, което не може да бъде пренебрегнато /Решение № 287/26.04.2007 г. на
ВКС по к. д. № 968/2006 г., I н. о., Решение № 345/16.07.2012 г. на ВКС по н. д. №
1142/2012 г., III н. о., Решение № 445/12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 428/2010 г., III н.
о., Решение № 556/19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о./.

На плоскостта на чл. 93, т.9 от НК не може да се приеме, че извършеното
престъпление се характеризира с незначителност на вредните последици, още по-
малко с липса на такива. Вредните последици обхващат не само имуществените вреди,
но и такива от неимуществен характер.

Престъпленията, свързани с наркотичните вещества, съществено засягат
обществото ни, не само защото в крайното си проявление увреждат физическото и
психическо здраве на отделни негови членове, но и генерират незаконни доходи. Като
своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет,
обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла
възраст, предвид индивидуализиращите ги белези по отношение формите на
изпълнително деяние и обществено опасния резултат и съобразно облика на
инкриминирания предмет, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност
на деянието. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 247/08.06.2009 г. на
ВКС по н. д. № 204/2009 г., II н. о., Решение № 283/16.05.2012 г. на ВКС по н. д. №
856/2012 г., I н. о., Решение № 306/22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 318/2009 г., III н. о.,
Решение № 345/16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1142/2012 г., III н. о., Решение №
556/19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о./.

Извършеното от подсъдимия Я. не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Цялостната характеристика на деянието и дееца не определят случая като маловажен,
за да се приеме че е осъществен състава на чл. 354а., ал.5, вр. ал.3 от НК.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – в конкретния
случай това е подсъдимия ЯНК. ИВ. ЯНК., роден на *** год. в гр. Каварна, българин,
български гражданин, живущ в ***, област Шумен, с основно образование, не
работи, неженен, осъждан, с ЕГН: **********,същият е пълнолетно, вменяемо лице .

От субективна страна деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата
на чл.11,ал.2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената
6

опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено
разрешение за това. Предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че упражнява
фактическа власт върху наркотичното вещество по описания по-горе начин и от вид и
със съдържание , описани по-горе без надлежно разрешение за това.

Причини и условия за извършване на деянието са злоупотреба с наркотични
вещества.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Я., наложено за
извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства, предишните му осъждания, вкл. за извършени
престъпления по чл.354а., ал.3 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства, направени
самопризнания, поради което за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК на
подсъдимия Я. следва да се наложи при условията на чл. 36 и чл. 54 от НК,
предвиденото наказание ЛОС за срок от една година. Същото на основание чл. 373,
ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК следва да се намали с 1/3 и подсъдимият да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, както и да му бъде
наложено наказание Глоба в размер на 2000 лв. При определяне размера на глобата –
към минимума, съдът се съобрази с това, че подсъдимият е безработен, не реализира
доходи и не притежава имущество, което да послужи при изпълнение на наложеното
наказание.

В случая безспорно са налице и смекчаващи вината обстоятелства, но те не са
явяват изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанията
при условията на чл. 55, ал.1 от НК и не слезе под минимума им предвиден за
извършено престъпление по чл. 354а., ал.3, т.1 от НК от НК.

Според съда наказания в този вид и размер ще бъдат достатъчни за постигане
целите на наказанието и по-специално ще се въздейства предупредително спрямо
подсъдимия да не извършва подобни деяния за в бъдеще.

При преценка на начина на изтърпяване на така определеното наказание в
размер на осем месеца "лишаване от свобода", съдът взе предвид текста на
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, който е неприложим и счете, че изпълнението на
същото следва да бъде ефективно.

В случая, съдът взе предвид и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС, като постанови изтърпяването на това наказание да стане при първоначален
"строг" режим. В случая бе съобразена и разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, като бе
отчетено обстоятелството, че подсъдимия Я.Я. вече е осъждан на "Лишаване от
свобода" за умишлено престъпление и настоящето осъждане за него не се явява първо.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото разноски в размер на 86.25 лв. полза на Държавата по сметка на ОД МВР -
7

Варна.

На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на Държавата веществено
доказателство по делото: наркотични вещества – марихуана с общо тегло 0.98 грама,
със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 13.75 %,
предадени на ЦМУ МРР- НОП - София, както и опаковки от наркотични вещества, се
отнемат в полза на Държавата и след влизане в сила на присъдата следва да се
унищожат.

Водим от изложените съображения, съдът постанови Присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
8

Номер на акта:	100
Дата:	12 ноември 2021 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110204564
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4564/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите