Р Е Ш Е Н И Е №39
гр. Ботевград, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, IV–ти
състав, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при секретаря Таня Бончева, като разгледа
докладваното от съдията НАД № 461 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Н.Х. с ЕГН: ********** ***, против Наказателно постановление № 382/27.09.2017
г., издадено от Директора на РДГ – София, с което на основание чл. 213, ал. 1,
пр. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за
горите чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба - съответно в
размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 1 от ЗГ и
в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 2 от ЗГ.
В жалбата
се твърди материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания акт. Твърди се, че съставените актове за установяване на
административни нарушения са издадени от лица, които не разполагат с
териториална компетентност. Отрича се жалбоподателят М.Н.Х. да е извършила
процесните нарушения, тъй като на датата на извършване на нарушението същата
била на работа. Жалбоподателят Х. възразява, че не е присъствала при
съставянето на констативен протокол и АУАН, нито й е връчван АУАН. Акцентира,
че преди датата на нарушението са откраднати документите й за самоличност. Със
споразумение по НОХД № 293/2014 г. по описа на РС – Ботевград бил признат за
виновен И. Н. В. за извършен по отношение на жалбоподателя Х. грабеж, при който
е отнета дамската й чанта. Сочи се, че макар в обвинителния акт и в диспозитива
на присъдата да не е посочена личната карта като инкриминирана вещ, то
отнемането й се установявало от свидетелските показания по делото. По същество
се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя пълномощник, чрез
който заявява, че поддържа изцяло изложените в жалбата доводи и искания. Администратвино-наказващият
орган, чрез своя представител, моли за потвърждаване на атакувания акт..
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доказателствени средства по делото, приема за установено следното
от фактическа страна:
На
06.04.2017 г. служителите на ТП ДГС – Ботевград Й.Й. и Н.Ц. извършвали проверка
на държавна горска територия, отдел * в землището на с. С., общ. Ботевград. В
хода на проверката в 14:30 ч. спрели каруца, теглена от кон и натоварена с
дърва. Каруцата била управлявана от лице от женски пол. Проверяващите
установили, че дървата били от дървесен вид акация, 1 пр. куб. м. като
количество, но нямали поставена контролна горска марка и за тях не бил издаден
превозен билет. Служителите на ТП ДГС – Ботевград установили самоличността на
нарушителя по представена лична карта. По данните в представената лична карта
на място бил съставен констативен протокол и акт за установяване на
административно нарушение. И двата документа били подписани от нарушителя без
възражения.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което административно наказващият
орган е възприел изцяло констатациите в
него, като е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 1
от ЗГ и чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 2 от ЗГ, за което са наложени две
административни наказания глоба в размер от по 100 лв.
Препис
от издаденото наказателно постановление е връчен на жалбоподателя М.Х. на
09.10.2017 г., видно от известието за доставяне.
В
съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Й.Й. и Н.Ц., които
категорично заявиха, че не познават жалбоподателката, присъстваща в съдебната
зала и това е първият път, в който я виждат. При предявяване личната карта на
същата, свидетелите са категорични, че лицето, което е управлявало въпросната
каруца, е друго и изглежда по различен начин. Св. Н.Ц. дори описва по
отличителни белези жената, която фактически е транспортирала процесните дърва
за огрев, посочва видима възраст, цвят на очите, цвят и дължина на косата.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели като истинни, поради
факта, че са депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, не
съдържат противоречия и са еднопосочни.
Видно
от Заповед № РД-49-19916.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните,
директорите на регионалните дирекции по горите са натоварени да издават
наказателни постановления по ЗГ.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, както и от гласните доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които са последователни,
взаимно обвързани и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така изяснената фактическа
обстановка и след служебно извършената
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с правен интерес и
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
За
да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, е
необходимо по несъмнен начин да се докаже неговото авторство по отношение на
вмененото му във вина нарушение. В конкретния случай не само, че не се доказа,
че жалбоподателят М.Н.Х. е извършителят на процесните нарушения, но се събраха
категорични гласни доказателствени средства в противна насока. И
актосъставителят, и свидетелят при извършване на нарушенията и при съставяне на
АУАН, заявяват, че лицето, което са спрели за проверка и жалбоподателят М.Н.Х.,
чиито лични данни фигурират в наказателното постановление и в издадения АУАН,
всъщност са две различни лица. Отделно от това, в подкрепа на този факт се
съдържат индиции, налични в доказателствената съвкупност по НОХД № 293/2014 г
по описа на РС – Ботевград. По – конкретно касае за свидетелски показания в
протокол за разпит от 08.08.2013 г. на св. М.Н.Х. и в показания в протокол за
разпит от 09.09.2013 г. на св. Н. Н. В.. Доколкото коментираните свидетелски
показания не са събрани от настоящия съдебен състав непосредствено, те не
представляват гласни доказателствени средства по настоящото производство,
поради което и съдът не ги обсъжда в детайли. Извън всякакво съмнение е обаче,
че в тях се съдържат индииции в подкрепа на показанията на свидетелите Й. и Ц.,
разпитани в настоящото производство.
Предвид
обстоятелството, че жалбоподателят М.Н.Х. не е фактическият извършител и не тя,
а друго лице е присъствало на мястото на нарушението и е управлявало процесната
каруца, то опорочена се явява и самата процедура по съставяне и връчване на
акта за установяване на нарушението. На практика преписът от съставения АУАН е
връчен на действителния нарушител, а не на жалбоподателя. По този начин е
ограничено правото на защита на жалбоподателя М.Н.Х., препятствана е
възможността й още на ранен етап от административно – наказателното
производство да узнае за какво нарушение е обвинена и да депозира своевременно
възражения. За първи път жалбоподателят Х. е узнала за водената срещу нея
административно – наказателна преписка с връчването на препис от наказателното
постановление и това е моментът, от който обективно е могла да се защитава.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че подписът положен за получател в обратната
разписка към наказателното постановление и подписите, положени в констативния
протокол за „присъствал“ и в АУАН за „нарушител“ видимо се различават
съществено. Ненадлежното връчване на препис от съставения АУАН представлява
съществено процесуално нарушение и дори само на това основание обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 382/27.09.2017 г., издадено от Директора
на РДГ – София, с което на основание чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите, чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на М.Н.Х. с ЕГН: **********
са наложени административни наказания глоба - съответно в размер на 100 лв. за
извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 1 от ЗГ и в размер на 100 лв.
за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, р. 4, т. 2 от ЗГ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане на решението в сила препис да се изпрати на Директора на РДГ – София за
сведение.
Районен съдия:
(Катерина Ненова)
|
|
|