№ 257
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110170621 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД е предявил
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му
дължи следните суми : 2 327,91 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 1”, бл.32, вх.Д, ет.1, ап.74, с абонатен № 79254, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. ; 273,48 лв, представляващи
мораторната лихва върху стойността на топлоенергията, начислена за периода от
16.07.2019г. до 03.06.2021г.; 17,42 лв, представляващи цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. за същия имот , и 3,95 лв ,
представляващи мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение от 01.07.2018г. до
03.06.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№36802/2021г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г. пълномощникът
на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
С разпореждане , постановено в закрито заседание на 06.01.2023г., е ОТМЕНЕНО на
основание чл.253 ГПК протоколното определение, постановено в съдебното заседание на
30.11.2022г. , с което е даден ход по същество на гр.д. № 70621/2021г. в частта му
относно исковете , предявени против против ответника Б. В. Д. за сумите: 780,88 лв,
1
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл.32, вх.Д, ет.1, ап.74, с
абонатен № 79254, по договорни отношения между страните през периода от 01.12.2019г.
до 30. 04.2020г.; 71,37 лв, представляващи мораторната лихва върху стойността на
топлоенергията, начислена за периода от 10.07.2020г. до 03.06.2021г. , и 17,42 лв,
представляващи цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2020г. за същия имот , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36802/2021г. по описа на СРС, 68
състав, които са признати от ответницата с предявеното от нея възражение по чл.414,ал.1
ГПК в заповедното производство, и е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА в тази й част.
Ответната страна Б. В. Д. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 31.03.2022г. отговор на исковата молба. Адвокатът
на ответницата е поискал прекратяване на делото в частта относно признатите с
възражението вземания. Според ответната страна за непризнатата част от вземанията
исковете са неоснователни , тъй като не е налице облигационна връзка между ищеца и
ответницата , защото до 01.12.2019г. потребител и клиент е била Гинка Боянова Ваклиева ,
която е била собственик и е ползвала имота до 01.12.2019г. по изрична договорка между нея
и ответницата , за която е бил уведомен ищецът. След тази дата е променен и титулярът на
партидата за процесния имот , която е записана на името на ответницата по нейно искане.
Излагат се доводи , според които сумите за дялово разпределение се дължат на „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ”ООД , а не на ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г.
пълномощникът на ответницата е пледирал за прекратяване на съдебното производство в
частта относно признатите вземания и за отхвърляне на исковете в частта им относно
непризнатите вземания. Въпреки изрично предоставената му по негово искане в
заседанието на 30.11.2022г. възможност за депозиране на писмена защита ответникът не е
депозирал такава.
Подпомагащата страна – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД (конституирана с
определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете, не изпраща
представител по делото и не сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
2
36802/2021г. по описа на СРС, 85 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
В исковата молба ищецът е допуснал очевидни фактически грешки при изписването на
периодите на главните вземания , но тъй като има препращане към вземанията , за които е
издадена заповедта по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36802/2021г. , предмет на
предявените искове по чл.422 ГПК са вземанията с размери и периоди , посочени в тази
заповед по чл.410 ГПК .
Относно основателността на исковете:
Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие от една
страна и ответницата Б. В. Д. като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ , по силата на което в собствения на ответницата имот
(видно от представения нотариален акт № 18 от 25.01.2018г. , том І, рег. № 2944, дело №
12/2018г. на нотариус Анна Цочева Найденова-б.с.), намиращ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била
доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на
ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр.
107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. Ответницата нито твърди, нито представя
доказателства за предложени от нея специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.
Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и
с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на
ответницата за заплащане на потребената в собствения й имот топлоенергия,включително и
за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответницата като потребител на тази топлоенергия и ищеца като
нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне
неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Твърдението на ответницата в отговора на исковата молба , че процесния имот е
ползва от друго лице – Гинка Боянова Ваклиева до 01.12.2019г. е недоказано. Не са
представени никакви писмени доказателства за съществуване на вещно или облигационно
право на ползване на Гинка Боянова Ваклиева върху процесния имот през периода след
продажбата му -25.01.2018г. до 01.12.2019г. Видно от съдържанието на нотариалния акт №
18 от 25.01.2018г. , том І, рег. № 2944, дело № 12/2018г. продавачката на имота Гинка
3
Боянова Ваклиева не си е запазила право на ползване върху имота.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата са
възникнали задължения да заплаща цената на доставената топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Ответницата дължи на ищеца и начислените „суми за дялово разпределение”.
Възражението й в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях
търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите,
издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради
тези причини се касе за вземане на ищеца.
С протоколно определение , постановено в съдебното заседание на 30.11.2022г. , с
оглед чл.153 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване размерите и
периодите на начислените от ищеца суми във връзка с доставена топлинна енергия в
процесния имот за процесния период.
Следователно за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. дължимата от ответницата
сума за доставена топлоенергия в процесния имот е 2 327,91 лв , а за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2019г. дължимата от ответницата сума за услугата дялово
разпределение за процесния имот е 17,42 лв . Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответницата (което е
в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК). Главният иск
по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници.
Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия за периода
от 16.07.2019г. до 03.06.2021г. е с общ размер от 273,48 лв, определена съгласно чл.162
ГПК , а мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 03.06.2021г., е с общ размер от 3,95 лв, определена съгласно чл.162 ГПК.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да
бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъде присъдена направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (105,90 лв).
4
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК/, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(69,85 лв), както и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410
ГПК (50 лв).
На ответницата (длъжница в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски .
Искането на ответницата за присъждане на разноски , представляващи платеното
адвокатско възнаграждение в заповедното (150 лв) и в исковото производство (450 лв)
следва да бъде отхвърлено, тъй като исковете са уважени относно оспорените вземания , а
признатите вземания не са платени нито на определените падежи , нито след това , т.е.
ответницата е станала повод за завеждане на заявлението по чл.410 ГПК, от която дата се
счита предявена и исковата молба съгласно чл.422,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД., че Б. В. Д. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Младост-
1”,бл.32,вх.Д,ап.74, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 1А, ет.3, кантора
313,чрез адв. К. Г., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 2 327,91 лв
(две хиляди триста двадесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1”, бл.32, вх.Д, ет.1, ап.74, с абонатен № 79254, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. ; 273,48
5
лв (двеста седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи
мораторната лихва върху стойността на топлоенергията, начислена за периода от
16.07.2019г. до 03.06.2021г.; 17,42 лв (седемнадесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляващи цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2019г. за същия имот , и 3,95 лв (три лева и деветдесет и пет
стотинки), представляващи мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение от
01.07.2018г. до 03.06.2021г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК- 24.06.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №36802/2021г.
по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА Б. В. Д. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Младост-1”,бл.32,вх.Д,ап.74,
със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша” № 1А, ет.3, кантора 313,чрез адв. К. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 105,90 лева ( сто и пет лева и
деветдесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство– платената държавна такса за предявяване на исковата молба
(чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8
ГПК); 69,85 лева ( шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи
направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 36802/2021г. по
описа на СРС, 68 състав– платената държавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК, пропорционална на уважената част от претенциите (т.12 от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото
се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 36802/2021г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответницата Б. В. Д. искане по чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК за
присъждане на разноски , представляващи платеното адвокатско възнаграждение в
заповедното от 150 лв и в исковото производство от 450 лв.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ЕООД , гр. София, ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6