РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20244110101194 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Г. Н., чрез адв. Хр. Х. - Й.
– ВТАК, срещу Й. В. А. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с
чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че страните по делото са сключили Договор за покупко-продажба и
доставка на един тон пелети за отопление с място на доставка село Ш., община Д. Твърди,
че страните са уговорили плащането да бъде извършено по банкова сметка на ответника,
която той е предоставил на ищцата, както и доставката да бъде извършена до 04.03.2022
година. Посочва, че в изпълнение на задължението си ищцата е заплатила на ответника по
банков път сумата в размер на 850.00 лева. Твърди, че на 041.03.2022 година между страните
е разменена електронна кореспонденция, като ответникът уведомил ищцата, че има проблем
с транспорта и няма да успее да достави пелетите, поради което се уговорили това да стане
до края на месец март, а след това – до края на месец април. Посочва, че на 04.12.2023
година ищцата уведомила ответника, че вече няма интерес от пелетите и не желае
доставката им, като го кани да й върне парите по банкова сметка, която му предоставила, но
плащане не е направено. Навежда доводи, че за посочените вземания се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че
Й. В. А. дължи на Ж. Г. Н. сумата в размер на 850.00 лева – главница по развален договор за
доставка на пелети от 28.02.2022 година, сумата в размер на 129.74 лева – лихва за забава за
периода от 04.10.2023 година до 09.01.2024 година, ведно със законната лихва, считано от
1
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника Й. В. А. особен
представител по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба. Развива съображения, че предявените искове са процесуално недопустими, а по
същество - неоснователни. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва,
че извършеното плащане касае минали доставки, а не предстояща такава. Направено е
искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема следното за установено от фактическа страна и достига до следните
правни изводи:
Предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл.
88, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са основателни и доказани.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя
от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника
престация на определено благо – в случая, парични суми в размер на общо 850 лева,
преведени на 28.02.2022г. по банков път, при несъществуване между страните на валидно
правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава
имущественото разместване. Елемент от фактическия състав, пораждащ вземане за
неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД е намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че ищецът е заплатил в полза на ответника процесната сума от общо 850 лв. - с банков
превод на 28.92.2022г. е превел на ответника сумата 850 лв.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответника
или разместването на имуществени блага е без основание. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ответникът следва да установи по делото, че
ищецът е престирал основателно. В случая ответникът не ангажира никакви доказателства
за наличието на основание за получаване на сумите от ищеца. Обратно - от събраните по
делото писмени доказателства и признанието на ответника за това, съдържащо се в
официални документи по пр.пр. № 119/2023г. на ТО Дряново при РП Габрово, безспорно се
установява, че между страните е съществувал договор за продажба на 1 тон пелети, който е
прекратен от купувача поради неизпълнението му от продавача. От материалите по
прокурорската преписка се установява и признанието на ответника и готовността му за
връщане на ищцата на дадената на отпадналото вече основание сума от 850 лв. – разваления
договор за продажба и доставка на пелетите.
Предвид на изложеното и съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищцата сумите 850.00 лева – главница по развален договор за доставка на пелети от
28.02.2022 година, сумата в размер на 129.74 лева – лихва за забава за периода от 04.10.2023
година до 09.01.2024 година, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2024г.-датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 170/2024г. на ВТРС.
С оглед уважената част от исковете, събраните доказателства и разясненията с т. 12 от
тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото а следва да бъде възложено
2
заплащането на направените от ищеца разноски по делото, в размер на 425 лв. за
заповедното производство
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищцата и разноските в
настоящото производство в размер на 625 лв. съобразно приложения за това списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.В.Т., ул.“***“ №**, дължи на Ж. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“***“ №***,ет.*,
ап.** сумата от 850лв. /осемстотин и петдесет лева/ – главница по развален договор за
доставка на пелети, сумата 129,74лв. /сто двадесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/ - лихва за забава за периода 04.10.2022г.- 09.01.2024г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Й. В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.“***“ №** да
заплати на Ж. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“***“ №42-**,ет.*, ап.**, сумата 625
лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в исковото
производство, както и както и сумата 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева / разноски
по ч.гр.д. № 170/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3