РЕШЕНИЕ
№ 154/3.9.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №13/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК
*********, твърди, че ответникът Е.М.Д., ЕГН **********, му
дължи сумите: 1291.86 лв,
представляваща остатък от главница, дължима за периода от 22.10.2015 г. до
10.10.2018 г., за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб.№2248109, за които има издадени фактури за
периода от 10.11.2015 г. до 10.10.2018 г. за обект-имот, находящ се в ***, и 142.83 лв, представляваща остатък от
обезщетение за забава за периода от 10.12.2015 г. до 16.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. - датата на депозиране
заявлението в съда, до окончателното плащане. Твърди, че по издадена по ч. гр. дело №1234/2018 г. по опис
на РС Девня заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение. Моли съда, да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1291.86 лв, представляваща остатък от главница
дължима за периода от 22.10.2015 г. до 10.10.2018 г., за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с аб.№2248109, за които има издадени фактури за периода от 10.11.2015
г. до 10.10.2018 г. за обект-имот, находящ се в ***, и 142.83 лв, представляваща остатък от
обезщетение за забава за периода от 10.12.2015 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.10.2018 г. – датата на депозиране заявлението в съда, до
окончателното плащане, както
и 93.49 лв обезщетение за разноски по делото, от които 43.49 лв държавна такса
и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски в исковото
производство.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпило становище. Ответникът счита предявеният иск за допустим,
но частично неоснователен. Оспорва твърденията относно количеството консумирана
вода.
Съдът, след
преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от
ответната страна и се установява от представените партида на абонат с абонатен №2248109
и справка относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на ответника
от СВ при РС Девня, че ответникът е регистриран с абонатен №2248109 като
ползвател на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в ***, за който имот е
регистриран водомер №090099, както и че е вписан в СВ при РС Девня като собственик
на имота в същото населено място и е налице вписване на извършена от него като
купувач, разпоредителна сделка с имота от 14.08.2007 г.
Видно от
представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последващи решения на ДКЕВР и копия
от публикации, общите условия на оператора са публично оповестени и са влезли в
сила.
Видно от
представените справка за недобор и карнетни листи по партида №2248109, налице е
надлежно доставяне и отчитане на количествата потребена вода за процесния
период.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, месечните задължения по главница за ползвани
ВиК услуги по партида №2248109 за периода от 10.11.2015 г. до 10.10.2018 г. са
в общ размер 1291.86 лв, а обезщетението за забава върху всяко съответно
месечно задължение, считано от неговия падеж до 16.10.2018 г., е в общ размер 142.84
лв.
Видно от
приобщеното ч. гр. дело №1234/2018 г. по опис на РС Девня, въз основа на
предявено от ищцовата страна заявление от 26.10.2018 г., РС Девня е издал
Заповед №779 от 30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за сумите: 1824.38 лв,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 26.10.2018
г. до окончателното плащане, представляваща главница по неплатени ВиК услуги за
периода от 15.05.2014 г. до 10.10.2018 г.; 349.90 лв лихва за забава за периода
от 15.06.2014 г. до 16.10.2018 г., като срещу издадената заповед за изпълнение
ответника е депозирал възражение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът,
съобразно представените от ищцовата страна документи, намира за безспорно
установено твърдяното от ищцовата страна облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на ВиК услуги. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
производството при наведените с исковата молба отрицателни фактически твърдения,
в тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване извършено
плащане по договора, но ответната страна не представя доказателства в тази
насока. В изрично извявление в с. з. оспорва
твърденията относно количеството консумирана вода. Представената справка за
задълженията по партидата, както и представените карнетни листи по партида на
потребителя номер 2248109, установяват факта на доставянето и надлежното
отчитане на количествата потребена вода за процесния период. Съгласно ОУ на ВиК
отчитането на водомерите се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. В случая
ищецът не излага твърдения, че подписът положен в карнетния лист е именно на
ответника, поради което следва да бъде прието, че същият, ако не е подписан от
него, е подписан от негов представител, който е присъствал на отчитането на
водомера. Представения карнет не е надлежно оспорен от ответната страна, а
доколкото съдържа подписи за абоната същият, макар и да представлява частен
документ, съставлява годно доказателствено средство с обвързваща го
доказателствена сила. В случая няма
възражения от ответната страна и по въпроса за изправността на водомера преди и
по време на процесния отчетен период. Предвид това, като съобрази и представеното заключение по приетата ССЕ,
както и нормата на чл.182 ГПК съда приема, че така представените доказателства
представляват годно доказателствено средство, установяващо че такова количество
вода, описано във фактурите и надлежно осчетоводено в счетоводството на
дружеството-ищец, е доставено реално на ответника. След като дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги, то за същото е възникнало основанието да търси тяхната
стойност. Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от
заключението на изслушаната и приета по делото ССЕ. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е
заплащал стойността на доставените му от ищеца ВиК услуги. Съдът намира
исковете са доказани по основание и размер, като приема, че дружеството - ищец
е предоставило ВиК услуги за периода, за който има издаден фактури за периода
от 10.11.2015 г. до 10.10.2018 г., като за същото е възникнало основанието да
търси от ответника тяхната стойност. Като не е платил цената на доставената
услуга, в качеството си на потребител на същата той се е поставил в положението
на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане
на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ. За процесният период обезщетението за
забава по всяка фактура от падежа й до 16.10.2018 г. е в общ размер на 142.84
лв, съобразно заключението на вещото лице, поради което предявения иск за
мораторни лихви в същия размер е изцяло основателен.
Предвид обстоятелството, че с поведението си
ответната страна е станала причина за завеждане на заповедното прозиводство, а
в последствие и с възражението срещу издадената Заповед за изпълнение, е дала
основание за завеждане на исково производство, съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство на
обща стойност 402.18 лв, от които 72.18 лв държавни такси, 180.00 лв
възнаграждение за експертиза 150.00 възнаграждение за юрисконсулт, определено
от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 и
чл.26, пр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид невисокия
материален интерес и несъществената степен на сложност на делото, до размери
50.00 лв по заповедното производство и 100.00 лв по исковото производство.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД гр.
Варна, ЕИК *********, сумите: 1291.86 лв (хиляда двеста деветдесет и един лева, 86 ст.), ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г.
до окончателното плащане, представляваща дължима за
периода от 10.11.2015 г. до
10.10.2018 г. цена за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб.№2248109, за обект, находящ се в ***; 142.84 лв (сто четиридесет
и два лева, 84 ст.), представляваща обезщетение
за забава за периода от 10.12.2015 г. до 16.10.2018 г., за които суми е издадена
Заповед №779 от 30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело №1234/2018 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 402.18 лв (четиристотин
и два лева, 18 ст), представляваща обезщетение за
направени разноски по делото, от която 72.18 лв държавни такси, 180.00 лв възнаграждение
за експертиза и 150.00 лв възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8, вр. ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след
влизане в сила на решението за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. дело №1234/2018
г. на РС Девня.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
