Р Е
Ш Е Н
И Е № 260326
гр.
Сливен, 26.05.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3890
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1960 по
описа на СлРС за 2020 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение № 785 от 10.07.2020
година по ЧГД № 1960 по
описа на СлРС за 2020 година. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от упълномощен представител.
Депозирана е молба, в която се поддържат исковите претенции и се прави искане
за постановяване на решение, уважаващо предявените искови претенции.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Не отрича, че е получил и не е върнал парите.
Претендира за съдебно произнасяне, съобразено със събрания по делото доказателствен
материал.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.10.2017 година между „Вива кредит"
ООД, като заемодател и С.И.Й. като Заемател се сключи Договор за паричен заем № 5392160.
Договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт/, като договора за заем е сключен във формата на
електронен документ. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в т.
14 от подаденото заявление, въз основа на което е образувано ЧГД № 1960 по
описа на СлРС за 2020 година и е издадена заповед издадена заповед за
изпълнение № 785 от 10.07.2020 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Подписвайки договора, страните са се съгласили, че сключват договора на
основание преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен
европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор Заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 400,00 лева, а
заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната
лихва, която е в размер на 41.20 лева, на 5 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 88,24 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е
24.11.2017 година, а падежа на последната погасителна вноска е
24.03.2018 година. Страните са договорили общ размер на плащанията:
441,20 лева.
Съгласно разпоредбите на сключения договор за паричен заем страните са
договорили, че усвояването на заемната сума се извършва по банков път по
банковата сметка на Заемателя или чрез усвояване на цялата заемна сума в
търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕИ" АД.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят
дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден забава.
На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 3.05.2019 година /датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/
до 12.03.2020 година. Общия размер на начислената лихва е 206,10 лева.
На 01.06.2018 година е подписано Приложение 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 01.12.2016 година, сключено между „Вива
кредит" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД/, по силата на което вземането на „Вива кредит" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5392160/25.10.2017 година, е прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
От своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 03.05.2019 година. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени общо 4 броя
уведомителни писма за извършените цесии.
Въз основа на заявлението подадено от заявителя - ищец на 09.07.2020 година
е издадена заповед № 785 от 10.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело
№ 1960 по описа на
СлРС за 2020 година за следните суми: сумата 400,00 лева
/четиристотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем №
5392160 от 25.10.2017 година и Договор за цесия, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 09.07.2020 година до окончателното й изплащане; сумата
41,20 лева /четиридесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 24.11.2017 година до 24.03.2018 година; сумата
206,10 лева /двеста и шест лева и десет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 03.05.2019 година до 12.03.2020 година и сумата 100 лева,
представляваща направени разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса
и 75.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
исковите си претенции, предмет на
настоящия спор.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в
това число и експертното заключение, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искови претенции с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество –основателни предвид следните съображения.
От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че
ответникът като страна по подписан на 25.10.2017 година Договор за паричен заем № 5392160
не е изпълнил в срок поето задължение за заплащане на договорени месечни
погасителни вноски, съобразно погасителен план. Безспорно по делото се установи, че към 24.03.2018 година е настъпил падежа на цялото задължение по кредита, респ. целият неизплатен
остатък от главницата, неизплатената част от договорната лихва и уговореното
обезщетение за забава на погасителна вноска към посочената дата е бил изискуем.
Установено по безспорен и категоричен начин е, че непогасената част от
задължението на ответника по Договор за паричен заем № 5392160 е както следва: сумата 400,00 лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 5392160 от 25.10.2017 година и Договор за цесия, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.07.2020 година до окончателното й
изплащане; сумата 41,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от
24.11.2017 година до 24.03.2018 година, сумата 206,10 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.05.2019 година до 12.03.2020 година. Предвид изложеното
исковата претенция следва да се уважат в пълния претендиран размери като се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 400,00 лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 5392160 от 25.10.2017 година и Договор за цесия, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.07.2020 година до окончателното й
изплащане; сумата 41,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от
24.11.2017 година до 24.03.2018 година, сумата 206,10 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.05.2019 година до 12.03.2020 година, за които по ЧГД №
1960 по описа на СлРС за 2020 година е издадена заповед № 785 от 10.07.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно
съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013 година на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 325 лева и включват
държавни такси и юрисконсултски
възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.И.Й. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 сумите, за които по ЧГД
№ 1960 по описа на СлРС за 2020 година е издадена заповед № 785 от 10.07.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно:
- сумата 400,00 лева /четиристотин лева/,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5392160 от 25.10.2017 година
и Договор за цесия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2020 година
до окончателното й изплащане;
- сумата 41,20 лева /четиридесет и един лева и двадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 24.11.2017 година до 24.03.2018 година;
- сумата 206,10 лева /двеста и шест лева и десет стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 03.05.2019 година до 12.03.2020 година.
ОСЪЖДА С.И.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 сумата 325,00 лева /триста двадесет и
пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: