РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 27 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на шестнадесети август
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 472 по описа за 2017 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба от М. ЕАД, ЕИК: *********, гр.
София, ПК 1309, ул. „К.“ № * против С.Н.Д. с ЕГН **********
с адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземане в размер от 148.50
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги ******** от 31.03.2014 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 288 по описа за 2017
г. на Районен съд - Луковит. Претендират се разноски в заповедното и настоящото
исково производство.
В исковата молба се
сочи, че на 31.03.2014 г. между ищцовото дружество и ответника е съществувал и
валидно действал договор ******** за далекосъобщителни услуги, с който
на отетника са предоставяни услуги по тарифен план МТел Трансфер XS за СИМ
карта № ******************* за срок т 24 месеца.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването
на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от М. след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите
суми. В срока на действие на договора била фактура № ****/**** г., с падеж на
плащане 29.09.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 148.50 лв. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е
заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник С.Н.Д. договор за далекосъобщителни услуги и да му
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.
Претендираната сума е в размер на 148.50 лв. Сочи се, че клаузата за неустойка
е уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора. Размерът на претендираните неустойки се сочи, че е
определен на база на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Ответникът не изпълнил задълженията си по сключения
договор, за което била издадена и съответната фактура. Това обусловило правният
интерес на ищеца от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
за горната сума, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга. Била
издадена заповед за изпълнение, но постъпило в срок възражение от ответника,
което обусловило и интереса от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
се искът да бъде уважен, като се претендират разноски в заповедното и в
настоящото исково производство.
В законоустановения срок от ответника
е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва изцял претенцията на
ищеца. Оспорва факта на сключване на договор с ищцовото дружество, оспорва
авторството на подписа, положен за "Потребител/Абонат" върху
представените с исковата молба договор за електронни съобщителни услуги и
приложение № 1 и № 3. Твърди, че не е подписвал договор с "М.".
Подписът, положен върху тези документи не е негов, не е ползвал услугите на
мобилния оператор. Твърди, също така и, че номерът на личната му карта, посочен
в договора, не е този, който е на неговата лична карта, както и че е посочен
адрес в гр. Луковит, ул. "К." № **, а неговият постоянен и настоящ
адрес ***.
След като съобрази доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 288/2017 г. по описа на РС - Луковит е видно, че по заявление, подадено от ищеца на 29.06.2017
г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
195 от 06.07.2017 г., с която е разпоредил длъжникът С.Н.Д. да заплати на
кредитора „М.” ЕАД сумата от 148.50 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 40.23 лв. - мораторна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 30.05.2017 г.,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 205.00 лв.,
включващи държавна такса в размер на 25.00 лв. и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
В заповедта е посочено, че между кредитора "М." ЕАД и длъжника С.Н.Д.
е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ********
от 31.03.2014 г., по който е издадена фактура № ****/**** г., с падеж на
плащане 29.09.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 148.50 лв. Против
издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя
едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради
което същият е допустим.
С оглед заявеното оспорване от ответника на
истинността на договора за електронни съобщителни услуги и приложенията към
него № 1 и № 3 досежно автентичността на подписа, положен за "Потребител/Абонат"
и ръкописния текст "С.Н.Д." в трите документа, на основание чл. 193,
ал.2 от ГПК с Определение от 29.05.2018 г. съдът е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да заяви дали желае да се ползва от оспорените
документи, а в случай, че становището на ищцовото дружество е положително,
съдът е задължил същото да представи оспорените документи в оригинал.
Съобщението ведно с препис от определението е било надлежно връчено на
процесуалния представител на ищеца, като в указания срок от ищцовото дружество
не е постъпил отговор на запитването на съда дали желае да се ползва от
оспорените документи, както и същите не са представени в оригинал. При това
положение, съдът с определение от 16.08.2018 г. е изключил от доказателствата
по делото представените с исковата молба заверени преписи от оспорените
документи, за което ищецът е надлежно предупреден.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже
наличието на валиден договор за електронни съобщителни услуги, съдържащ клауза
за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, факта на едностранно
прекратяване на договора от страна на ищеца по причини - констатирано
неизпълнение на задължение от ответника, както и кога, от кой момент е
настъпило прекратяването на договора.
Обсъден по същество, при така
разяснената и указана с доклада по делото доказателствена тежест на
ищеца, искът е недоказан по основанието си, което налага извод за неоснователността
му. Твърдението, въведно с исковата молба е за договорен произход на
задължението, възникнало от сключения писмен договор и приложенията към него,
приети по делото и изключени впоследствие. Съдът приема за
недоказан факта на сключване на процесния договор, оттук недоказано е и
твърдението за неизпълнение на договорно задължение на ответника за плащане на
дължими суми за потребени договорни услуги, което от своя страна пък да е породило
правото на едностранно прекратяване на договора от ищеца. Поради това, че не се
доказа наличието на валидно договорно правоотношение между страните по договор
за електронни съобщителни услуги, недоказана се явява и претенцията за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Представената по делото
фактура сама по себе си, не може да послужи за доказване процесното парично
вземане. Тъй като тя е частен удостоверителен документ, не съдържа подпис на
ответника - получател на услугата и удостоверява изгодни за издалия
я ищец факти, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск, с който се иска да се признае за
установено, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 288/2017 г. по описа на Районен съд Луковит съществува,
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Разноски на
ответника не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "М."
ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ПК 1309, ул. „К.“ № *
против С.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за
установяване на вземането в размер от 148.50 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга ******** от
31.03.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 288 по описа за 2017 г. на Районен съд - Луковит.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: