РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Плевен, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102783 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Л. В. В. от *** против „***“ АД ***. В
молбата се твърди, че срещу ищцата е било образувано изп. дело № *** по
описа на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд. Твърди се, че
горното изпълнително дело е било образувано след прехвърляне на изп. дело
№ ***. Твърди се, че задължението по горното изпълнително дело, което е в
размер на 3 490, 75 лв., е погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение. В заключение ищцата моли съда да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не дължи процесната сума от 3 490, 75
лв. поради изтекла погасителна давност.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е недопустима,
като алтернативно излага доводи, че същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
1
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на *** районен съд заповед № ***/ *** год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено
ищцата в настоящото производство Л. В. В. да заплати на „***” АД ***
сумата от общо 23 613, 84 лв., включваща главница, договорна лихва, лихва
върху просрочена главница и наказателна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14. 02. 2014 год. до изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски в размер на 472, 28 лв.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения изпълнителен лист по молба на „***“ АД е било образувано изп.
дело № ***/ *** год. по описа на *** *** с район на действие *** окръжен
съд.
Безспорно по делото е, че въз основа на молба от „***“ АД с дата ***
год. на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК горното изпълнително дело е било
продължено от *** *** с район на действие *** окръжен съд, при който е
било образувано под № ***.
Безспорно по делото е, в хода на новообразуваното изпълнително дело
ищцата Л. В. В. е погасила изцяло задължението си към „***“ АД ***, поради
което с молба от *** год. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 2
от ГПК.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищцата Л. В. В. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Съгласно същата длъжникът може да
оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, т. е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на
отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни
в исковото производство са носителите на оспорваното материално право-
длъжникът като ищец и взискателят като ответник. В конкретния случай е
2
безспорно, че в процеса на принудителното изпълнение длъжникът е погасил
изцяло задължението си към взискателя, следователно към настоящия момент
изпълняемото право не съществува. Сумите, представляващи разноски по
изпълнението, начислени на ищцата като длъжник по изпълнителното дело,
които с в размер на 3 490, 75 лв., не са част от изпълняемото право, чиито
предели са установени с издадения изпълнителен лист. Защитата на ищцата
срещу възложените й разноски по изпълнението е по друг ред- чрез
обжалване на постановлението на съдебния изпълнител за разноските /чл. 435
ал. 2 т. 7 от ГПК/, а не с иск по чл. 439 от ГПК /в този смисъл са и
разясненията, дадени в определение № 303 от 29. 09. 2020 год. по ч. т. дело №
404/ 2020 год., I т. о. на ВКС на РБ/. След като ответникът не притежава
надлежна пасивна процесуална легитимация, доколкото няма изискуемо
непогасено вземане срещу ищцата, и след като процесната сума не е част от
изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист, и длъжникът може
да се защити срещу принудителното й събиране по друг ред, то предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява процесуално
недопустим и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 569, 22 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2783/ 2022 год. по описа
на Плевенския районен съд поради процесуалната недопустимост на
предявения от Л. В. В. от *** против „***“ АД *** иск с правно основание чл.
439 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3 490, 75 лв.,
представляваща разноски по изпълнението по изп. дело № *** по описа на
*** *** с район на действие *** окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. В. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***
и ***, направените деловодни разноски в размер на 569, 22 лв.
Решението има характера на определение и подлежи на обжалване с
3
частна жалба пред Плевенския окръжен съд в 7- дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4