№ 531
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500515 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е с оглед повдигната препирня за подсъдност с определение
№ 2255/22.02.2023г. по гр.д.№ 2633/2023г. ПдРС, за определяне на местно
компетентния съд по предявен иск от ЗД „Бул инс“ АД против Ш. Ю. С. с
правно основание чл.500, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 525 лева,
представляваща изплатено от ищеца в полза на увредено лице,
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на вземането.
Спорът за подсъдност е между съдилища, които принадлежат на
районите на различни по-горни съдилища, като е повдигнат от ПдРС, който
последно е отказал да разгледа делото, поради което на осн. чл.122 от ГПК
компетентен да се произнесе по него е ПдОС.
Съдът, като обсъди данните по делото, намери за установено следното:
ЗД "Бул Инс" АД е предявил иск пред СРС с пр.осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ
срещу Ш. Ю. С., за заплащане на сумата, представляваща изплатено от ЗД
"Бул Инс" АД застрахователно обезщетение, в това число ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата и
съдебните разноски по делото.
С Определение № 31478/21.11.2022г. СРС е приел, че се касае за
предявен иск срещу потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като
ответникът е лице, което се ползва от застрахователно покритие и регресното
право произтича от договор, поради което застрахователят има право да
претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение.
1
Поради това СРС е прекратил производството по предявената претенция и
изпратил делото на ПдРС.
С определението, с което е повдигната препирня за подсъдност ПдРС е
счел, че нормата на чл.113 ГПК не намира приложение по отношение на
регресните застрахователни права. Извършил е тълкуване на нормата на чл.
2, ал. 2 от КЗ и е приел, че сред изброените в нормата субекти не се включва
ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на
увреденото лице. Според районния съд отговорността на ответника -
застраховано лице, възниква не по силата на договора, а се извлича от
разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, поради което и в настоящия казус
приложение намира чл. 119, ал. 4 от ГПК, а не ал. 3. С оглед на изложеното,
районният съд е приел, че съдът, до който е адресирана исковата молба, с
която се предявява регресен иск по чл. 500 КЗ няма правомощията служебно
да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати
делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника, в
срока за писмен отговор, отвод за неподсъдност – чл. 119, ал. 4 ГПК.
Настоящият състав счита, че компетентен да разгледа иска е Районен
съд София поради следното: С предявяване на осъдителен иск ищецът
ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в
специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1 от КЗ в качеството му на водач,
който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС.
Регресното вземане възниква не поради качеството на ответника, водач на
МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга, по
смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а по силата на специално уредената в закона
регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите
на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически
състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки, посочени в него.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1от КЗ на
виновния водач не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по
общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от
ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от
ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл.
119, ал. 4 от ГПК. Предвид гореизложеното компетентен съд да разгледа
предявените искове е Районен съд София и делото следва да се изпрати на
същия съд.
Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН по правилата на местната подсъдност да разгледа
исковата молба с вх. № 202890/29.09.2022г./ по описа на СРС/, подадена от ЗД
„Бул инс“ АД срещу Ш. Ю. С., за заплащане на сумата 525 лева,
2
представляваща изплатено от ищеца в полза на увредено лице,
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на вземането, е Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за
сведение, а цялото дело – на Софийския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3