МОТИВИ към ПРИСЪДА №181 по НОХД №757/2014г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата Й.И.Ж. за престъпление по чл.323, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимата Ж., редовно призована се
явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна и дава
подробни обяснения по предявеното й обвинение. Лично и чрез защитника си пледира за оправдателна присъда.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа
обвинението така, както е предявено като го счита
за доказано по безспорен начин. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и да й
бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години.
В съдебно заседание пострадалият от престъплението се
представлява от упълномощен повереник и съдът го конституира в качеството на
частен обвинител. Повереникът на частния обвинител в съдебно заседание поддържа
обвинението наред с прокурора и моли съда да определи на подсъдимата
наказанието, предложено от прокурора.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Ж. притежавала недвижим имот- апартамент, находящ се
в гр. С, кв. „Дебела кория”, ул. „Съединение”, бл.20,
ап.1. В същата сграда притежавал недвижим имот и бившия собственик Д.С., а
именно апартамент, находящ се на същия адрес гр. С., кв. „Дебела кория”, ул.
„Съединение”, бл.20, ап.4. Между двамата от
дълги години съществувал спор за режима на ползване на незастроената част от парцела.
С Решение №76/26.07.2005г. на Районен съд- С. по гражданско
дело №782/2005г., влязло в сила на
01.10.2008г. е бил определен режима на ползване върху
недвижим имот, представляващ дворно
място, образуващо урегулиран поземлен имот XX в кв.1 по плана на кв. „Дебела
кория”- гр. С., одобрен със
Заповед №696/17.11.1981г. при граници: поземлени имоти №ХХІ- общ, ХVІІІ-общ, XIX- общ и улица, с площ от 1270
квадратни метра, от които застроени: 174 квадратни метра, както следва: Д.С.С- и С.К.С., двамата от гр. С., кв. „Дебелата кория”, ул.
„Съединение”, ул. „Цар Калоян” №3 като собственици на жилище №4 в източната
част на описания по- горе недвижим имот-
едноетажна масивна сграда, ще ползват общо
278,93 квадратни метра от незастроеното дворно място, оцветени със син цвят на скицата.
С определение за одобряване на споразумение между РП- С. и
защитника на подсъдимата за деяние извършено на 11.11.2005г. подс. Ж. е била
осъдена за престъпление по чл.323, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че самоволно,
не по установения от закона ред, осъществила едно оспорвано от
Д.С.С. чуждо действително право (право на преминаване) като след възстановяване
на първоначално фактическо положение е извършила отново същото деяние.
Впоследствие за деяния от 21.08.2009г. и 03.10.2009г.
всяко представляващо престъпление по чл.323, ал.1 от НК подсъдимата Ж. е била
осъдена с присъда по НОХД №133/2010г. на С. районен съд, влязла в сила на
28.06.2010г. С тази присъда подс.
Ж. отново е осъдена за извършени две престъпления по чл.323, ал.1 от НК, за
деянията от 21.08.2009г. и от 03.10.2009г.,
отново затова, че самоволно, не по установения от закона ред, осъществила едно оспорвано от Д.С.С. чуждо действително право- „право на преминаване” като
деянието не представлява маловажен
случай.
Предвид безкрайните скандали между подс. Ж. и бившия собственик на
въпросния имот Д.С, непрекъснатото сигнализиране с жалби от страна на подс. Ж.
и липсата на промяна в нейното поведение независимо от осъдителните съдебни
актове срещу нея, той и съпругата му се принудили да продадат имота си на св. К.А.Д..
Това те направили с нотариален акт №139, том І, рег.
№1665, дело №133 от 19.08.2009г. на нотариус Д. Г..
Бившият собственик Д.С- неколкократно поставял ограда в
съответствие с Решение №76/26.07.2005г. на Районен съд- С.,
влязло в сила на 01.10.2008г. (с вещо лице и ЧСИ). Подс. Ж. неколкократно я
събаряла и поставяла ограда, така че
достъпът откъм улица „Съединение” до имота на бившия собственик Д.С- да е невъзможен.
На 19.05.2010г. за пореден път била приведена в изпълнение
Заповед №РД- 15- 281/10.03.2008г. на Кмета на Община С. за
премахване на поставената от подс. Ж.
ограда. Премахването станало в присъствието на полицейски служител при РУ „Полиция”- гр. С. като по същото време подс.
Ж. била в градината си. Още същия ден
19.05.2010г., на подс. Ж. бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР, а именно да спазва Заповед №РД- 15- 281/10.03.2008г. и решение №76 от 26.07.2006г. по
гражданско дело №782/2005г. на С. районен съд, както и да урежда по законов ред
всички спорни въпроси възникнали между
нея и съседите й. Подс. Ж. била запозната със съдържанието на протокола, за което се е подписала на същия.
На
21.05.2010г. е било започнато с оглед на местопроизшествие
досъдебно производство, предхождащо НОХД №775/2012г. на СлРС. При този оглед на
местопроизшествие било установено, че ограда изградена от подс. Ж. в имота не е
налице.
На 12.09.2012г. по
молба на св. Д. инж. Я.Я. от центъра за административно обслужване при Община С.
е съставил предупредителен протокол на подс. Ж. да не затруднява излаза на
улицата на другите собственици на имота чрез изграждане на ограда в имота
общинска собственост. Подсъдимата Ж. се подписала на протокола за
предупреждение.
В средата на месец юни 2013г. св. Б. като пълномощник на
св. Д. посетил имота му в местността „Дебелата кория” на гр. С. и установил, че
подсъдимата Ж. е поставила нова телена ограда, с която не го допуска до имота.
На 22.07.2013г. св. Б. *** искане да бъде съборена
изградена за пореден път от подс. Ж. ограда от телена мрежа на бетонни колове с
която му пречи да достигне до имота на частния обвинител Д..
На 14.08.2013г. Общинска администрация- С. е изпратила
писмо на подс. Ж., в което я уведомява, че след извършена проверка на място е
установено, че тя е изградила ажурна ограда върху имот общинска собственост, с
която се нарушава режима на ползване на частния обвинител Д., определен с
решение №76/2006г. на СлРС.
На подсъдимата Ж. е било връчено на 20.08.2013г.
предписание в 7- дневен срок да премахне ажурните заграждения и възстанови
режима на ползване на частния обвинител Д.. Подсъдимата Ж. не изпълнила
предписанието и не премахнала оградата.
На 12.03.2014г. по време на досъдебното производство по
настоящото дело е бил извършен оглед на местопроизшествие във въпросния имот,
находящ се на ул. „Съединение” №7 в кв. „Дебела кория” на гр. С.. По време на
огледа присъствало и вещото лице Х.П.. Установило се е, че в имота не може да
се влезе, тъй като на около 0,40
метра пред входната врата подсъдимата Ж. е поставила
ограда от телена мрежа. На 35
метра южно от входната врата също била опъната оградна
мрежа с дължина 4,5 метра
от изток на запад като от източната страна оградната мрежа граничи със съседния
източен имот, а от западната страна тя завършва до самата източна стена на
къщата на ул. „Съединение” №7.
По делото е изготвена съдебно- геодезическа експертиза от
заключението на която е видно, че в имота общинска собственост от подс. Ж. са
изградени две огради в мястото предвидено по режима на ползване на св. Д.. Така
изградените огради не осигуряват достъп на св. Д., съгласно определения с
решение №76/2006г. на СлРС режим на ползване на 278,93 квадратни метра, както и
достъп до жилището му през съществуващата входна врата на уличната регулация.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д., Р.Б. и П.П. се установи по несъмнен начин, че в процесния имот е
била поставена ограда от страна на подс. Ж. по начин препречващ достъпа до имота на К.Д.. Видно е от показанията
на тези свидетели, че е била изградена ограда по начин, който възпрепятства
достъпа до имота на св. Д.. Установи се безспорно, че оградата не е била
премахната от подс. Ж. *** предписание. При
извършения оглед на местопроизшествие по време на досъдебното производство е
видно, че също е имало две поставени огради по начин, който не позволява
достъпа на св. Д. до недвижимия му имот.
Показанията
на всички посочени по- горе свидетели съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че
тези свидетели пресъздават това,
което са възприели лично, а един от тях освен това е служител на Общинска администрация- С..
Съдът кредитира обясненията на подс. Ж. отчасти, тъй като
те в една част кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.
Кореспондират и с протокола за оглед на местопроизшествието от 12.03.2014г. и
приложения фотоалбум към него. Видно е от този протокол за оглед на
местопроизшествие, че на датата 12.03.2014г. е имало изградени огради във
въпросното дворно място, едното пред входната врата, а другото на 35 метра южно от входната
врата. Съдът не кредитира обясненията й, в
останалата част, в която твърди, че мястото,
където се е поставяла оградата е нейно и никой няма право да преминава през
имота й, както и че никога не е поставяла ограда, която да ограничава достъпа
на съседите й. Нейните обяснения следва да се кредитират относно поставената
мрежа на входната врата, тъй като тя не отрича това обстоятелство, че има поставена
от нея мрежа, но счита, че вратата е незаконна и св. Д. не следвало да влиза в
имота си и да ползва отредените му 278,93 квадратни метра, тъй като не била
съгласна със съдебното решение.
Съдът
дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствата
по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно
геодезическа експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът
няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът изведе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът счита, че с деянието от описаната фактическа
обстановка подсъдимата Й.И.Ж. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.323,
ал.1 от НК, затова че в периода от неустановена дата в
средата на месец юли 2013г. до 12.03.2014г. в гр. С. самоволно не по
установения от закона ред осъществява едно оспорвано от К.Д. негово
действително право, установено със съдебно решение №76/2006г. на СлРС- правото
му на ползване на 278,93 квадратни метра от незастроеното дворно място,
собственост на Община С. в кв. „Дебела кория”, ул. „Съединение” №7 като след
възстановяване на първоначалното фактическо положение на 21.05.2010г. е
извършила отново същото деяние, поставяйки ограда и заграждайки общинското
място, дадено за ползване на св. Д. като случаят не е маловажен.
От доказателствата по делото е видно, че подсъдимата е
извършвала действия за възпрепятстване на съседа си и то точно в периода описан
от прокурора в обвинителния акт, а именно от неустановена дата в средата на
месец юли 2013г. до 12.03.2014г. През този период тя е изградила двете огради
по начин, подробно описан в протокола за оглед на местопроизшествие и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно- геодезическа експертиза. От
събраните по делото доказателства е видно, че на 12.03.2014г. е имало поставени
такива огради в посоченото дворно място и то по начин, че частният обвинител да
няма достъп до имота си. Периодът през който са изградени тези огради се
установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От показанията на св. П.,*** е видно, че подсъдимата въпреки връченото й предписание
не е премахнала оградата.
К.Д. като собственик на закупения през 2009г. от бившия
собственик Д.С. имот апартамент №4 в сградата на ул. „Съединение” №7 в кв.
„Дебела кория” на гр. С. има това право на ползване. Ограниченото вещно право
следва имота, поради което титуляр е новият собственик К.Д.. Бившият собственик
Д.С. след като е продал имота си вече не е титуляр на това право на ползване.
Това се доказа по несъмнен начин от показанията на св. Д., че е имал проблем с
подсъдимата, поради което е търсил
съдействие и от кметския наместник на кв. „Дебела кория”.
Въпросното ограничено вещно право, правото на ползване може
да бъде оспорвано от новия собственик на имота или от този, който ползва имота
под наем. От доказателствата по делото е видно, че това е единствено и само
новият собственик К.Д.. Това обстоятелство по несъмнен начин се доказа от приложения
по делото нотариален акт №139, том І, рег. №1665, дело 113 от 19.08.2009г. Ето
защо това право на ползване може да се оспори от титуляра на ограниченото вещно
право, а именно от новия собственик К.Д., което той е сторил с жалбата си срещу
подсъдимата.
Съдът следва да приеме освен всичко изброено по- горе, че
подс. Ж. освен това е действала с умисъл за повдигнатото й обвинение за
престъплението самоуправство, тъй като не е изпълнила предписанието, дадено й
от служител от Община С. да премахне оградите и да възстанови режима на
ползване на св. Д.. Самоуправството като престъпен акт изисква освен формалната
наличност на самоволно, не по установения от закона ред деяние по повод
упражняването на едно оспорено право, но то трябва да не е маловажно по своя
характер и вредни последици. Съдът счита, че деянието осъществено от подс. Ж.
не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като тя упорито отказва да
изпълни решението №76 от 26.07.2006г. по гражданско дело №782/2005г. на С.
районен съд. Решението е влязло в сила и с това решение е бил определен режим
на ползване на незастроеното дворно място като 278,93 квадратни метра от него са
били предоставени за ползване на бившите собственици Д.С.С. и С.К.С.
Съдът счита за несъстоятелни твърденията на защитника на
подсъдимата, че това право на ползване е учредено за Д.С. и св. Д. няма такова
право. Както бе посочено по- горе ограниченото вещно право следва имота, поради
което новият собственик на недвижимия имот К.Д. има право на ползване на
незастроеното дворно място в размер на 278,93 квадратни метра. Именно това
право на ползване е възпрепятствано от подс. Ж.. Не само, че св. Д. не може да
ползва дворното място, но няма и как да стигне до апартамента си, тъй като тя е
поставила две огради, едната на входната врата, а другата на 35 метра южно от нея.
Както бе посочено в заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
геодезическа експертиза оградите са поставени така, че се изключва достъпа до
имота на Д..
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението
съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата и в незачитането на
ограничените вещни права на съседите.
Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
предишните осъждания на подсъдимата, както и лошите й характеристични данни.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Счита, че на подс. Ж. е най- подходящо с оглед
постигане целите на генералната и специална превенция да се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът счита, че
подс. Ж. не следва да изтърпи, тъй като са налице условия за прилагане
института на условното осъждане. Тя не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. За извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години и за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимата съдът счита, че не е
наложително да го изтърпи. Съдът прецени,
че е най- подходящо изтърпяването на наказанието да се отложи за максималния предвиден
в закона изпитателен срок от четири години. В този вид съдът счита наказанието
за отговарящо в максимална степен на обществената опасност както на деянието
така и на подсъдимата.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да
осъди подс. Ж. да заплати направените по делото разноски, а именно сумата от
322 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С., представляваща
направени разноски по време на досъдебното производство и сумата от 15 лева по
сметка на СлРС, представляваща направени разноски по време на съдебното
производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: