Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на „Б. А. по безопасност на Х.” /БАБХ/ гр. С., представлявана от пълномощника си - адв. Е. Н. от СЗАК против Решение № 752/20.07.2011г., постановено по гр.д. № 1812/2011г. на ВТРС, с което са уважени предявените срещу БАБХ искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 КТ, и е прието за установено по отношение на работодателя, че уволнението на Х. Л. Х. от гр. В. Т. е незаконно, последният е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник III степен Ръководител на лаборатория” в РДВИ гр. В. Т. и на основание чл. 225 ал. 1 КТ, БАБХ е осъден да заплати на Х. сумата от 2760, 40 лв., представляваща обезщетение за времето от 19.03.2011г. до 06.07.2011г., ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4140, 60 лв. Присъдени са разноски. В срока на обжалване е подадена и въззивна жалба от процесуалния представител на Х. срещу онази част от решението, с която е отхвърлен иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 225 ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 4140, 60 лв. Въззивната жалба на ответника е насочена срещу цялото решение на районния съд като се навеждат оплаквания за неговата незаконосъобразност, немотивираност и неправилност. Сочи се, че при установената по делото фактическа обстановка съдът е постановил неправилно решение, тъй като едностранчиво е приел твърденията на ищцовата страна, без да изследва представените от ответника писмени доказателства. Твърди се, че при уволнението на Х. е спазена процедурата на чл. 329 КТ като на 02.03.2011г. е съставен само протокола на комисията извършила подбора. Необоснован бил извода на съда, че когато се уволняват група хора, искането за уволнение и предварителното съгласие се прави и се дава за всеки отделен случай, доколкото било посочено, че такава е съдебната практика, но не били цитирани конкретни съдебни решения. Необоснован бил извода на ВТРС, че извършения подбор на ищеца бил незаконосъобразен и че работодателя е въвел „други критерии” извън законово предвидените. Сочи се, че разпоредбата на чл. 329 КТ предвижда едно право на работодателя, което той може да упражни в интерес на производството или службата, а позоваването на комисията на чл. 333 ал. 3 КТ не било в противоречие със закона. Прави се оплакване, че районният съд не е съобразил решението си с Устройственият правилник на БАБХ в сила от 18.02.2011г. Твърди се, че БАБХ не дължи на ищеца присъдените от ВТРС суми, тъй като уволнението му не е незаконно. Отправя се искане за отмяна в цялост на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази въззивна жалба Х. Х., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК не депозира отговор. Във въззивната си жалба, Х., чрез пълномощника си – адв. Бялков, твърди че и понастоящем продължава да е без работа, поради което следва да му се присъди пълния размер на претендираното от него обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ. Моли ВТОС да отмени решението на районния съд, в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата до 4140, 60 лв. и да постанови ново, с което БАБХ да бъде осъдена да му заплати пълния размер на ищцовата сума. В срок, е постъпил писмен отговор от БАБХ, в който се твърди, че жалбата на ищеца е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на БАБХ е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, но се явява частично допустима. В нея е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло, но в частта му, в която е отхвърлен иска на Х. по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ жалбата е недопустима, тъй като не е налице правен интерес от такова обжалване. Жалбата на ищеца е подадена в срок, от страна имаща интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. Пред ВТРС са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ. По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност „научен сътрудник III степен Ръководител на лаборатория” в РДВИ – В. Т., при Националната ветиринарномедицинска служба /НВМС/, което е видно и от поименното длъжностното разписание на тази дирекция към 01.04.2010г. От последното става ясно, че щатната численост на персонала на РДВИ – В. Т. възлиза на 21 човека. С ПМС № 35/14.02.2011г. е приет Устройствен правилник на БАБХ като в § 1 от ПЗР на ПМС е посочено, че функциите на НВМС преминават към БАБХ, осигурени с 2084 щатни бройки. В чл. 38 ал. 1 от Устройствения правилик е посочено, че се създава Национален диагностичен научноизследователски ветеринаромедицински институт /НДНИВМИ/, който е специализирана структура към БАБХ. От длъжностното разписание на НДНИВМИ е видно, че персоÝалната численост на Регионалната диагностична лаборатория – В. Т. възлиза на 8 човека. С Заповед № РД 11-.../01.03.2011г. изп. директор на БАБХ е назначил комисия за извършване на подбор на служители по трудово правоотношение в РДВИ В. Т. във връзка със съкращенията на длъжности по щат. От протокол от 02.03.2011г. е видно, че комисията е заседавала на същата дата като е предложено на работодателя да прекрати трудовите правоотношения с девет служители, между които и ищеца Х.. Със Заповед № ОТОС – .../01.03.2011г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, § 6 ал. 2 от ПЗР на ПМС № 35/14.02.2011г. за приемане на Устройствен правилник на БАБХ, чл. 5 ал. 1 т. 11 от същият правилник, утвърденото длъжностно разписание и протокол за извършен подбор трудовото правоотношение на Х. било прекратено, считано от датата на връчване. Като причини за прекратяването, в заповедта било отразено – съкращаване на щата. Заповедта била връчена на Х. на 19.03.2011г., което не се оспорва по делото. По делото не се спори, че размера на последното брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен месец преди уволнението му възлиза на 690, 10 лв. По делото е представено заверено копие от браншови колективен трудов договор /БКТД/ на работещите в системата на НМВС, влязъл в сила на 22.04.2010г. и важащ за срок от две години /чл. 58 от КТД/. От представените по делото удостоверения съответно от 10.06.2011г. и 17.06.2011г. е видно, че Х. е бил член на синдикалната организация при РДВИ –В. Т. към 21.03.2011г., а последната е легитимно поделение на ФНСЗ – КНСБ. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: В производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато лицето се ползва с предварителна закрила при уволнение ответникът е длъжен да докаже че е спазил реда за получаване на предварително съгласие, а когато прекратяването се основа на съкращаване на щата следва да докаже още извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ и неговата законосъобразност. В конкретния казус е налице реално извършено от компетентен орган съкращаване на щата, предхождащо уволнението. Съкратени са повече от една еднородни трудови дейности, тъй като от три, по старото длъжностно разписание, те остават една по новото. Наред с това, обаче ищецът Х. е бил легитимен член на синдикална организация, която е действала при работодателя към процесния период. В тази хипотеза работодателят, за да упражни законосъобразно правото си на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пред. 2 КТ, от една страна задължително трябва да извърши подбор, а от друга да поиска предварително съгласие по реда на чл. 333 ал. 4 КТ. Последното е наложително, тъй като в чл. 17 от БКТД е предвидено, че работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в системата на браншовия синдикален съюз на НВМС. Тази предварителна закрила намира приложение спрямо ищеца, тъй като същият е член на синдикална организация ФНСЗ при КНСБ /лист 99-100/, която е страна по БКТД. В тази връзка следва да се посочи, че предварителна закрила по чл. 333 ал. 4 КТ може да бъде установена не само в сключения в предприятието КТД, но и в браншови или отраслов КТД. В този смисъл е решението по гр.д. № 2058/2001г. ІІІг.о. ВКС. Въпреки, че не са правени възражения в тази насока, за принципна яснота следва да се спомене, че на основание чл. 55 ал. 2 КТ, заварения БКТД продължава действието си, независимо от промяната на субекта изпълняващ функциите на работодател, доколкото сме в един от случаите на чл. 123 КТ и не е изтекла една година от датата на промяна на работодателя, а не са представени данни и за сключването на нов БКТД. По делото ответника не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че е поискал и получил предварително съгласие за уволнението от съответния синдикален орган. Това става по определена процедура включваща в себе си писмено искане на работодателя до синдикалния орган, което следва да е мотивирано и отправено преди уволнението. На основата на това искане синдикалния орган дава респ. не дава писмено съгласие, което не е нужно да е мотивирано. Спазването на тази процедура не бе установена по делото от страната носеща доказателствената тежест. Участието на представители на синдикалните организации към работодателя в състава на комисията за подбор не може да преодолее този пропуск и да го санира. Най-малкото в тази комисия те участват в друго качество, а именно да подпомогнат работодателя в извършването на подбора. Те не участват в комисията като представители на синдикатите, а дори да бяха такива те участват еднолично, а по силата на БКТД предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган т.е. от колективен такъв, чиято воля не може да бъде подменена с едноличното волеизявление на един от членовете му. В този смисъла Р № 490/16.06.2010г. по гр.д. № 1315/2009г. ІІІ г.о. ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК. Неоснователно се явява оплакването на ответника срещу извода на първостепенният съд, че когато се уволняват група от хора искането се прави за всеки отделен случай и следва да се получи отделно съгласие. Този извод на районния съд е правилен. Предварителната закрила по чл. 333 КТ, в частност и тази по ал. 4 изисква съгласието да бъде дадено за всеки работник и служител поотделно /виж решението по гр. д. № 1156/99г. ВКС, както и правната доктрина по този въпрос/ и то към момента на връчване на заповедта за уволнение. Това по делото не бе установено, което на основание чл. 344 ал. 3 КТ е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед за уволнение като незаконна. За прецизност следва да се отбележи, че тази заповед се явява незаконосъобразна и поради извършени нарушения при провеждане на процедурата по подбор по чл. 329 КТ. Преди всичко, доколкото е направено оплакване в тази насока от ответника следва да се отбележи, че в конкретния казус правото на подбор на работодателя се е трансформирало в задължение, тъй като не се съкращават всички щатни бройки, а само някои от тях. Правото на подбор на работодателя става част от правото му на уволнение, което не може да бъде законно упражнено без да се извърши подбор. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Х. е издадена на 01.03.2011г. като в нея е посочено, че едно от основанията на които се издава е протокол за извършен подбор. Последният, обаче е съставен ден по късно на 02.03.2011г., на която дата както е отразено в него „комисията, назначена със Заповед № РД 11-23/01.03.2011г. изп. директор на БАБХ е приключила работата си по подбора”. Неоснователно е оплакването на ответника, че на въпросната дата само е съставен протокола, доколкото в него се съдържа ясен и категоричен израз, че тогава е приключила работата по извършването му. От тук излиза, че работодателят е упражнил субективното си преобразуващо право на уволнение, преди реално да е проведен подбор, което опорочава процесната заповед. Независимо от това, работодателят не можа да докаже, че при извършване на подбора се е съобразил със заложените в закона критерии - ниво на квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата. В протокола на комисията от 02.03.2011г. са посочени критериите, които са приложени при извършването на подбора като по голяма част от тях подадат под обхвата на нормата на чл. 329 КТ. В протокола като критерий, обаче е посочен и „декларациите по чл. 333 КТ”. Това не е предвидено в закона основание, което да е изводимо от заложените там икономически критерии и съобразяването с него опорочава оценяването от комисията. В подбора на тримата служители заемащи дотогава длъжността „младши научен сътрудник I – III степен”, само той е изрично упоменат по отношение на един от тях. От изложението в самия протокол може да се направи извода,че именно този критерий е изиграл основна тежест при подбора на служителите и е оставен на работа този, който е ползва с закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ. По този начин фактически е изключен един от участниците в подбора, което в конкретния случай води до предрешаване на въпроса с кои лица следва да се прекрати трудовоправната връзка. Този подход на комисията по подбор е незаконосъобразен. В подбора по чл. 329 КТ следва да участват всички служители заемащи еднакви длъжности независимо дали се ползват иÙи не с предварителна закрила. Ако с най – ниска оценка се окаже служител, за който следва да се иска предварително съгласие при уволнение, едва след подбора, че възникне това задължение за работодателя. По делото не бе доказано и въз основа на какви конкретни обстоятелства и факти комисията е стигнала до крайния си извод. В протокола е посочено само между кои служители за съответната длъжност ще се извърши подбора, кой от тях се ползва с предварителна закрила по чл. 333 КТ, формално е посочено, че е направена комплексна оценка и след това са посочени служителите, които следва да се уволнят. Не е посочена методиката на оценяване, конкретните резултати от това оценяване, на базата на които комисията е предложила на работодателя служителите, чиито трудови правоотношения следва да се прекратят. Всичко това препятства съда да провери законосъобразността на извършения подбор, което влече след себе си неговото несъответствие със законовите изисквания. Подробно изложените до момента съображения на съда за нарушаване, както на разпоредбата на чл. 329 КТ, така и на тази по чл. 333 ал. 4 КТ обосноват извода за незаконност на уволнението, а оттам за основателност на иска за отмяната му. Поради неговата основателност, основателен и доказан се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението, още повече, че трудовото правоотношение между страните е било за неопределен срок. Възражението на жалбоподателя – ответник, че РДВИ – В. Т. не съществува вече не влияе върху основателността на този иск, тъй като възстановяването на работника в тези случаи не е юридическа формалност, а реална правна защита, доколкото за него настъпват други благоприятни последици. Искът по чл. 344 ал .1 т. 3 за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ е акцесорен относно иска за отмяна на уволнението. За уважаването му, освен признаване незаконността на уволнението, следва да се докаже от ищеца, че за него са настъпили вреди от това незаконно уволнение, а именно оставане без работа за период не по – дълъг от 6 месеца. По отношение на това за какъв период и в какъв размер се дължи обезщетението, съдът намира, че следва то да се дължи не в размера и за периода, посочени от първата инстанция, а на основание чл. 235 ал. 3 ГПК за периода от датата на уволнението – 19.03.2011г. до датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд – 15.09.2011г. Ищецът е доказал оставането си без работа през сочения период, видно от представената за констатация във въззивното производство трудова книжка. И към настоящият момент същият получава парично обезщетение за безработица по чл. 54 б ал. 1 КСО. Не е спорен и размерът на последното получавано от него брутно трудово възнаграждение, а именно 690, 10 лв. При това положение обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ следва да се присъди не в размер на 2760, 40 лв., а размер на 3813, 70 лв. В този случай ответникът по иска следва да бъде осъден да доплати държавна такса в размер на 42, 13 лв., както и държавна такса за въззивното обжалване в размер на 156, 28 лв. или общо 198, 41 лв. С оглед този изход на делото съдът не дължи произнасяне по въпроса за присъждане на съдебните разноски, каквото искане има пълномощника на БАБХ пред тази инстанция. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение № 752/20.07.2011г., постановено по гр.д. № 1812/2011г. по описа на ВТРС, САМО В ЧАСТТА МУ, с която Б. А. по безопасност на Х.” гр. С. е осъдена да заплати на Х. Л. Х. сумата от 2760, 40 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за периода 19.03.2011г. – 06.07.2011г. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Б. А. по безопасност на Х.” гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ‘П. С.” № 15 А, с БУЛСТАТ .............., представлявано от д-р Й. Г. В., ДА ЗАПЛАТИна Х. Л. Х., с ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „С.” ╣ 11, сумата от 3813, 70 /три хиляди осемстотин и тринадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за периода 19.03.2011г. – 15.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. ОСЪЖДА „Б. А. по безопасност на Х.” гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ‘П. С.” № 15 А, с БУЛСТАТ ................ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС сумата от 198, 41 /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща държавни такси за въззивно обжалване и върху уважената част от иска по чл. 225 ал. 1 КТ предявен от Х. Л. Х., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от днес – 29.09.2011г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |