РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, с която се
обжалва решение № 260111 от 10.06.2021 г. по гр.дело № 1306 по описа за 2020 г. на РС-
Карлово, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против И. В. В. за
осъждането му да заплати сумата от 3359.74 лв., представляваща регресно вземане на
основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” с Комбинирана
застрахователна полица №*** от 28.10.2016 г., по щета №43082951700899 за причинени
вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с peг. № ***, собственост
на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК *********, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017 г. в
гр. Сопот на бул. „Иван Вазов“ пред №40, по вина на И. В. В., ЕГН: ********** като водач
на лек автомобил марка и модел „Мазда 6“, с peг. № ***, собственост Б.Г.В.а, ЕГН:
**********, при което водачът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на ПТП преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че в случая тежестта на доказване се носи от
1
виновния водач, а не от дружеството ищец по предявените искове по чл. 500 от КЗ.
Оспорват се изводите на РС, че редовно съставеният протокол за ПТП не установявал по
никакъв начин, че именно ответникът е управлявал увреждащия лек автомобил. Излагат се
подробни доводи, като се моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени
предявените искове с основание чл. 500, ал.1, т. 3 от КТ или евентуално да се уважи иска по
чл. 500, ал.2 от КЗ.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излагат подробни доводи за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че не са били налице
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковете. Обсъждат се
представените по делото и приети доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от оправомощена страна и срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима, поради което следва
жалбата да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба от „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б против И. В. В., ЕГН: **********, с адрес:
***.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2017 г., в 11,00 часа, в град Сопот, на бул. „Иван
Вазов“ пред №40, водачът на лек автомобил марка и модел „Мазда 6“, с peг. №***, И. В. В. ,
се движил с несъобразена с пътните условия скорост, при заснежена и хлъзгава пътна
настилка, загубил контрол над автомобила и блъснал паркиралия вдясно лек автомобил,
което от удара се изместило и блъснало МПС марка и модел „Тойота Ланд Круизер“ с рег.
№ *** собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД.
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от 17.01.2017 г. от Б.В.Н. – *** при РУ -
Карлово.Видно от протокола за ПТП, било взето административно отношение по случая,
като на ответника И. В. В. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение. В протокола за ПТП било отразено, че ответникът е бил неправоспособен и е
напуснал мястото на процесното ПТП.
Увреденият при ПТП лек автомобил, марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с рег. №***, е
посочено, че е собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, като собственикът на автомобила има
валидно сключена застраховка „КАСКО“ за него със ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, обективирана в
Комбинирана застрахователна полица №*** от 25.10.2016 г., с валидност от 27.11.2016 г. до
26.11.2017 г.
Посочва, че след като е бил уведомен с Уведомление - Декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС” от 17.01.2017 г. от водача на увредения автомобил за настъпване на
2
застрахователното събитие, застрахователят ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД образувал преписка по
щета №26917030100014, в която са били събрани доказателства за наличие на предпоставки
за изплащане на обезщетение. Констатирани са щетите и е издадено възлагателно писмо за
ремонт. След извършване на ремонта, автомобилът е бил приет без забележки, като е
издадена фактура на стойност 3344, 74 лв. с ДДС и сумата е преведена от застрахователя
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.
По отношение на лекия автомобил, марка и модел Мазда 6, с peг. № ***, с който И. В. В.
причинил процесното ПТП, се сочи, че същият е собственост на Б.Г.В.а. Към датата на
причиняване на процесното ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
този автомобил, сключена с ищцовото застрахователно дружество „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, поради и което „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е претендирало на основание
чл. 412 от КЗ да му бъде възстановено изплатеното обезщетение в размер на 3344.74 лева,
както и 15.00 лева, представляващи ликвидационни разходи, или общо сумата от 3359.74
лева
С преводно нареждане „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД изплатило на ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД сумата от общо 3359.74 лева, от които 3344.74 лева, представляващи изплатеното от
застрахователя обезщетение и 15 лева, представляващи направените от застрахователя
ликвидационни разходи.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Твърди се,
че първата хипотеза касае случай, в който застрахованият е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина. Втората хипотеза касае случай, в
който лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Твърди се, че в този
случай, тежестта на доказване носи виновният водач. С изплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД встъпил в правата на
обезщетеното лице и имал право да получи от виновния водач платеното застрахователно
обезщетение заедно с платените лихви и разноски. В процесния случай виновен за
причиняване на вредите бил водачът на лек автомобил марка и модел „Мазда 6“, с peг. №
*** – ответникът И. В. В..
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД изпратило до И. В. В. две регресни покани, с които
предоставило на ответника 15-дневен срок, считано от получаване на поканите, за плащане
на сумата в общ размер на 3 374.74 лева, но пращане от страна на ответника не е
постъпило.
Ищцовото застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3359.74 лв., представляваща регресно вземане на
3
основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” с Комбинирана
застрахователна полица №*** от 28.10.2016 г., по щета №43082951700899 за причинени
вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер, с peг. № ***, собственост на
„ДСК ЛИЗИНГ“ АД, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017 г. в гр. Сопот на бул.
„Иван Вазов“ пред №40, по вина на И. В. В. като водач на лек автомобил марка и модел
„Мазда 6“, с peг. № ***, собственост Б.Г.В.а, при което водачът е бил неправоспособен и е
напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата,
ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 17.09.2020 г., до окончателното изплащане. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът, чрез адв. Г.Г. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че на
17.01.2017 г., около 11:00 ч., служители на РУ на МВР Карлово, изпълняващи служебните
си задължения по контрол на безопасността на движението, получили сигнал за настъпило
ПТП, в гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ №40. На място заварили други полицейски служители,
които им обяснили, че ответникът е реализирал ПТП, блъскайки два паркирани автомобила.
Посочили и двама очевидци на ПТП, които можели да потвърдят този факт. По това време
ответникът не бил на мястото на ПТП, а на друго място, отдалечено на около 300 м. от това
на произшествието – на ул. „Христо Ботев“, където бил спрян от други служители на РУ
Карлово и докъдето след произшествието пострадалият автомобил бил преместен с помощта
на лица от ромски произход. Пред полицейските служители ответникът И.В. отрекъл да е
управлявал автомобила по време на ПТП и заявил, че водач е бил брат му М.В., а той само
го е преместил по-късно. Това потвърдил и последният. Не оспорва съставянето на АУАН,
но сочи, че издаденото въз основа на него наказателно постановление е било отменено с
влязло в сила решение. Посочва, че отмяната е мотивирана с обстоятелството, че от
събраните в хода на административно наказателното дело доказателства, се установява, че
ответникът не е управлявал процесното МПС към момента на ПТП. Ответникът моли съда
да отхвърли исковата претенция на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, като незаконосъобразна,
неоснователна, насочена към ненадлежен адресат и в противоречие на материалния закон.
Претендира разноските по делото.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че за уважаването на предявените искове
ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните елементи: наличие на
валидно застрахователно правооотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил
„Мазда 6“, с peг. №***; наличие на валидно застрахователно правооотношение по
застраховка „Каско“ между собственика на увредения лек автомобил „Тойота Ланд
Круизер“, с рег. №*** и ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД; настъпване на покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от
пострадалото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя-ищец
в полза на застрахователя по застраховката имуществено застраховане на застрахователно
4
обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на ответника и реализираното застрахователно събитие. Неправилно са отразени
специалните основание за приложението на регресната отговорност, но това се дължи на
техническа грешка. В доклада по делото правилно е разпределена доказателствената тежест,
като не е указано на ответника, че следва да установи, че е правоспособен, както и че е
налице причина за напускане на произшествието, доколкото липсват подобни твърдения.
По делото е прието за беспорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че процесното транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и
по механизма, описани в исковата молба. Не се спори и относно размера на исковата
претенция, както и за това, че застрахователят ищец е заплатил стойността на
имуществените вреди в полза на застрахователя по застраховка „КАСКО“, които последният
преди това е заплатил на собственика на увредения автомобил.
Спорният и релевантен за изхода на делото въпрос е дали именно ответникът е управлявал
автомобил „Мазда 6“, с peг. №***, който е причинил вредата.
В тази връзка е представен и приет, като писмено доказателства съставеният от мл.
автоконтрольор Б.Н. протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г., в който е отразено, че на
17.01.2017 г., в 11,00 часа, в град Сопот, на бул. „Иван Вазов“ пред №40, водачът на лек
автомобил марка и модел „Мазда 6“, с peг. №***, И. В. В., ЕГН: **********, (посочен в
протокола за ПТП като участник 1), се движил с несъобразена с пътните условия скорост,
при заснежена и хлъзгава пътна настилка, загубил контрол над автомобила и блъснал
паркиралия вдясно лек автомобил (посочен в протокола за ПТП като ППС-3), което от удара
се изместило и блъснало МПС марка и модел „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ***
собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД (посочено в протокола за ПТП като ППС-2). В
протокола се сочи, че участник 1 – И. В. В. е неправоспособен. Протоколът е подписан от
И.В., както и от двама свидетели –Н.И.К. и Д.В.С.. Отразено е издаване на АУАН на
виновния водач.
По въпроса за доказателствената стойност на протокола за пътно произшествие е налице
трайно установена практика по чл. 290 ГПК, част от която касаторът е цитирал в
изложението. В решение № 15 по т. дело № 1506/2013 г. на 1, т. о. на ВКС са разграничени
хипотезите, при които органите за контрол по пътищата са възприели самото настъпване на
ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол; в този случай документът се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както
и доколкото е визиран в протокола, но и в този случай, доказателствената сила на протокола
за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, изводи за наличие или липса на вина
на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие; дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му; при неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
5
материална доказателствена сила на документа. Във втората хипотеза, когато служителите
на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице
удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото
съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на
отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява
направено от лицето извънсъдебно признание. Доколкото ответникът се позовава
единствено и само на отмяната на наказателното постановление, а не оспорва
автентичността на представения и приет по делото протокол за ПТП, то не може да се
отрече изцяло неговата доказателствена стойност относно отразените неизгодни факти за
ответникът, подписал протокола. В Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на
І-во т.о. се приема, протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ и оспорване чрез опровергаване на съдържанието му е допустимо,
като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят
механизма на ПТП.
С Наказателно постановление от 03.02.2017 г. са наложени на И. В. В. административни
наказания – глоби и лишаване от право да управлява МПС. С влязло в сила Решение от
23.10.2017 г. наказателното постановление е отменено, като е прието, че липсват
доказателства, че виновният водач, причинил ПТП е именно ответникът. Правилно е прието
от първоинстанционния съд, че това Наказателното постановление и актът за неговата
отмяна по НАХД, имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно
нарушение, поради което те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно
вината на дееца и противоправността на деянието /Определение №435/12.06.2015 по дело
№2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Същото е в съответствие с т.15 от Тълкувателно решение
№ 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част на
същото е посочено, че задължителни по см. на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно това
дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само
тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл.78а НК или споразумение в
наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл.78а НК се
приравнява на влязла в сила присъда, тъй като деянието и в този случай си остава
престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида
на отговорността – освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на
административно наказание. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение
критерий, доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд
имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието.
6
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 187
от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2012 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което се приема, че съгласно
чл. 300 ГПК, задължителна за гражданския съд по въпросите относно деянието,
противоправността и вината, е присъдата по наказателно дело, а не решението по
административно-наказателно дело. Последното няма обвързващ характер и на общо
основание в гражданското производство сезираният с иск за последиците от деянието съд
може да преценява самостоятелно извършил ли е деецът противоправно деяние и виновно
ли е поведението му. В този смисъл е и Определение № 435 от 12.06.2015 г. по т. д. №
2947/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с
всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски
показания.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на Б.Н. - лицето, съставило протокола – *** в РУ – Карлово и на М.В. – брат на ответника,
както и Б.В.а - негова майка. Относно показанията на роднините на ответника, то същите е
следвало да се преценят в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид тяхната заинтересованост.
От показанията на св. Б.Н. се установява, че същият е бил извикан от колегите си, които
видели ответника да бута процесния автомобил Мазда 6. Били посочени свидетели на ПТП-
то, които са подписали и протокола за ПТП. Посочва, че свидетелите добре си спомнят И.В.
тъй като той търсил някой да му помогне да избута автомобила. От показанията на св. Б.Н.
се установява, че същият малко преди произшествието се е разминал по бул. „Иван Вазов“ с
И.В., когото познава. Посочва, че добре разпознава двамата братя. Това се случило 5-10
минути преди сигнала за произшествието. Установява се от разпита му, че ответникът е бил
спрян случайно от негови колеги, които го видели на около 100 метра от
местопроизшествието, като причината за спирането е, че по автомобила е имало
деформации. Св. Н. изрично посочва, че нито той, нито колегите му са били свидетели на
ПТП-то, като протоколът е съставен основно от показанията на свидетели и събрани
доказателства, че ответникът е управлявал автомобила по време на ПТП-то. Установява се,
че братът на ответника не е бил на мястото, а е дошъл в съответното районно управление,
като твърдял, че е ходил до болнично заведение, но не представил документ, който да
удостовери това обстоятелство. Подобен документ не се представя и пред първа и
настоящата въззивна инстанция, поради и което свидетелските показания и в тази част се
кредитират изцяло.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е изградил правните си
изводи въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. М.В. и
Б.В.а. Показанията на св. М.В. са вътрешно противоречиви и непоследователни.
Първоначално твърди, че е пътувал за София, а впоследствие заявява, че брат му се обадил и
той отишъл да го вземе от офис на Теленор. Противоречието не се изяснява и от
показанията на св. Б.В.а, която заявява, че М. си бил в тях и поискал ключовете, като тя го
7
видяла,че излиза и взема колата. Показанията на св. М.В. са в противоречие и с показанията
на св. Б.Н., който заявява, че същият не е бил на мястото, когато са хванали ответника.
Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на събрани в хода на НАХД
свидетелски показания, въпреки че правилно е посочил, че същите нямат доказателствена
стойност.
Предвид гореизложеното съдът счита, че както от приетия по делото протокол за ПТП, така
и от събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на св. Б.Н., се установява по
безспорен и категоричен начин, че именно ответникът е управлявал процесното МПС по
времето на настъпване на ПТП-то. Относно вината, правилно е посочено в доклада по
чл.146 ГПК, че същата се презюмира съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК и се счита
за установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина. В трайната
съдебна практика се приема, че презумпцията за вина не се оборва с отмяна на
наказателното постановление, което не обвързва гражданския съд по смисъла на чл. 300
ГПК.
От събраните в хода на производството гласни доказателства, както и приетия и неоспорен
по надлежния ред протокол за ПТП се установяват и двете предпоставки за уважаване на
регресната отговорност, а именно: неправоспособност на водача на МПС-то, както и че
същият е напуснал мястото на ПТП, от което следва, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск.
На основание гореизложените доводи, различаващи се от изводите на първоинстанционния
съд, касаещи обстоятелството, че ответникът е бил водачът на процесния автомобил, следва
обжалваното решение да се отмени изцяло, включително и в частта за разноските, като се
уважи предявения иск. Не се оспорва и от представените писмени доказателства се
установява, както заплащането на сумата от ищеца, така и нейния размер, поради и което
искът следа да се уважи изцяло. С оглед основателността на предявения иск за главница, то
следва да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първа и въззивна инстанция. В първоинстанционното производство са
представени доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна
такса в общ размер от 692,62 лв. За въззивното производство са представени от
жалбоподателя – ищец доказателства за направени разноски в размер от 68,40 лв. – платена
държавна такса и 558,22 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от
626,62 лв. Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство следва да
се осъди да заплати на жалбоподателя – ищец така установените разноски за първа и
въззивна инстанция.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260111 от 10.06.2021 г. по гр.дело № 1306 по описа за 2020 г.
на РС-Карлово, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 3359.74 лв., представляваща регресно
вземане на основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” с Комбинирана
застрахователна полица №*** от 28.10.2016 г., по щета №43082951700899 за причинени
вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с peг. № ***, собственост
на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, ЕИК *********, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017 г. в
гр. Сопот на бул. „Иван Вазов“ пред №40, по вина на И. В. В., ЕГН: ********** като водач
на лек автомобил марка и модел „Мазда 6“, с peг. №***, собственост Б.Г.В.а, ЕГН:
**********, при което водачът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на ПТП преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от общо 1319,24 лв.- разноски за първа и въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9