Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37 06.04.2020
г. град
Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Наказателно отделение
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора А. Стоянов,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 566 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и
сл. от НПК.
С Присъда № 25 от 09.09.2019 година, постановена по НОХД
№ 164 по описа за 2019 година на Районен съд Р Харманли, подсъдимият А.П.Р., с ЕГН **********,***, ******, *****
гражданин, с ******** ********, *******, работи във фирма г*******У ЕООД Р гр. П. на длъжност г********У, ******, е признат за виновен в това
на 03.05.2018г. в
гр. Х., кв. гД.Т № **,
без съгласието на притежателите на изключителните права Р гКелвин Клайн
Трейдмарк ТръстУ /УСа1vin Klein Trademark TrustТ/, използвал без правно
основание в търговската дейност (по смисъла на чл. 13 ал. 2 т. 1 и 2, вр. ал. 1
от Закона за марките и географските означения: гИзползване в търговската
дейност по смисъла на ал. 1 е: т. 1. поставянето на знака върху стоките или
върху техните опаковки и т. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знакТ), като
съхранявал в лек автомобил марка и модел гХонда ЦР-ВТ, с peг. № ********, с цел продажба стоки с тези търговски марки, а именно: 192 броя
комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнТ
/ТСаlvin KleinТ/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис
на марката гКелвин КлайнТ /ТСаlvin KleinТ/, всички на обща стойност 56 252
лева, които са обект на това изключително право, като деянието е извършено повторно и са
причинени значителни вредни последици- престъпление по чл. 172б, ал.2,
предл. I-во и_ІІ-ро, вр. ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 172б, ал.2, предл. I-во и ІІ-ро, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК му
наложил наказание глишаване от свобода" за срок от 2 / две / години и 6 /
шест/ месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за
срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание гглобаТ в размер на 2 500 лева.
Съдът се разпоредил още с
веществените доказателства Р предмет на престъплението, които били отнети в
полза на Държавата по реда на чл. 172б, ал. 3 от НК.
С присъдата, в тежест на
подсъдимия Р., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени направените по
делото разноски, като е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Р Хасково
сумата в размер на 172 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо
лице и по сметка на Районен съд Р Харманли сумата в размер на 36,20 лева,
разноски за вещо лице направени в хода на съдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв.
А.Г. Р защитник на подсъдимия А.П.Р., който я обжалва в срок. Излага доводи за
противоречия във фактическата обстановка по делото и недоказаност на
обвинението поради липса на обективни и субективни признаци на престъплението,
в което бил обвинен неговият подзащитен. Атакува присъдата като неправилна и
несправедлива и моли съда да я отмени, като признае подсъдимия за невиновен и
да го оправдае.
Окръжна прокуратура Р Хасково изпраща представител,
който намира за неоснователна жалбата, респ. за правилна и законосъобразна
атакуваната с нея присъда. Установената от районния съд фактическа обстановка
кореспондирала на събрания доказателствен материал, поради което и правилен бил
изводът на съда за виновността на подсъдимия и следвало да се споделят изводите
му относно анализа на доказателствения материал. Определеното на подсъдимия
наказание било справедливо. Претендира потвърждаване на присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А.П.Р. се
явява. Явява се и защитникът му адв. Г., който поддържа доводите за
незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на обвинението. Липсвали преки
и косвени доказателства, че подзащитният му се стремял да придобие, откритите в
автомобила му стоки с търговска марка и в последствие да ги вкара в търговски
оборот. Намира наложеното наказание на подсъдимия за несправедливо и
изключително завишено. Налице били
добри характеристични данни за Р.. Подсъдимият Иванов поддържа
изложеното от защитника му, а с последната си дума моли да бъде признат за
невиновен.
Пред въззивната инстанция като писмени доказателства са приети заверени
копия от Заповед № РД-03-44517/16.04.2019 г. на Директора на гЦентър за асистирана
репродукцияТ д-р М. Г.; Резултати от цитогенетичен анализ изх.№ 183/2012
г.; Изследвания на А.Р. от Акушеро-гинекологична болница, Ин витро център
гСеленаТ-Пловдив-2 стр.; Ембриотрансферен протокол №6 - 5 стр.; Списък на
медикаменти; Документ 28/3/2018 г. относно Г. Р.; Епикриза на Г. Д. Х. с ИЗ 3884/1441, издадена от Акушеро Р гинекологична
болница,Ин витро център, гСеленаТ- Пловдив; Договор за криоконсервация и
съхранение от 27.11.2019 г., сключен между Г. Д. Р. и гНю Лайф-Специализиран медицински център по гинекологияТ
ООД Р 2 стр.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Производството пред РС Р Харманли е образувано по внесен от РП-Харманли
против А.П.Р. за престъпление по чл. 172б, ал. 2, предл. I-во и II-ро, вр. ал.
1 от НК, протекло е по реда на диференцираната процедура, уредена в глава
ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият Р. изразил съгласие
да не се провежда разпит на свидетелите Г. Д. К., Г. Д. Р., С. Й. С., Д. В. Х. и П. А. Х., като в съдебна фаза, при постановяване на присъдата,
непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи, съставени
по ДП и е приключило с осъдителна присъда, с която същият е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Разгледана по същество, подадената от защитника на подсъдимия въззивна
жалба е частично основателна.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият
А.П.Р. е ******, след като с влязло в сила
Определение №640/01.09.2016г., е одобрено споразумение по НОХД № 3421/2016г., по описа на РС Р
Пловдив, с което е осъден за престъпление по 172б, ал.1 от НК с наложено му наказание
гпробацияУ със задължителните пробационни мерки гзадължителна регистрация по
настоящ адресУ за срок от 6 месеца и периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и гзадължителни пробационни срещи с
пробационен служителУ за срок от 6 месеца, което наказание е било изтърпяно на
27.03.2017 г.
Подсъдимият А.Р. *** със ***** си Г. Р. От месец март 2018г., Р. започнал работа като г******Т във фирма г*****У ЕООД Р гр. П. В началото на месец май 2018 г. Р. се срещнал в заведение
в родния си гр. П. с негов приятел - неустановено
по делото лице, на име гГ.Т. Двамата
разговаряли, като по време на срещата неустановеното лице на име гГ.Т предложило на подс. Р. да отиде с личния си автомобил
до град Х., за да вземе от там един багаж, състоящ
се от дрехи с поставени върху тях знаци на търговската марка гКелвин КлайнУ /УCalvin
KleinУ/ Р черни и сиви потници с клинове и да ги пренесе до град П., да ги съхранява в себе си, след което да му ги
предаде, като за тази гуслугаТ, неустановеното по делото лице на име гГ.У обещал на подс.А.Р. парична сума от 100 лв. Подс. Р.
се съгласил, след което неустановеното по делото лице на име гГ.Т му дал написан на лист телефонен номер, като му
обяснил, че когато пристигне в Х. трябва да
звънне на този номер, като това бил телефонния номер на човека, който трябвало
да предаде на Р. багажа, състоящ от дрехи с поставени върху тях знаци на
търговската марка гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ Р черни и сиви потници с клинове. Дадения от
неустановеното по делото лице на име гГ.Т телефонен номер на подс. Р. бил телефонния номер на
свид. С. С.
На инкриминираната дата Р 03.05.2018 г. подс. А.Р., заедно със ****** си св. Г. Р., тръгнали от гр. П. за гр. Х. като
пътували с личния автомобил на Р. Р лек автомобил марка и модел гХонда СR-VТ, с
ДКН ******** Двамата
пристигнали в град Х. към 12:00 часа на горепосочената
дата и спрели на паркинга пред магазин гЛ.Т, находящ се в същия град. След като подс. Р. паркирал
управлявания от него лек автомобил марка и модел гХонда СR-VТ, с ДКН ********, на паркинга пред магазин гЛ.Т, позвънил на свид. С., заявявайки му заявил, че се намира в гр. Х., като му обяснил че е човекът, изпратен от
неустановеното по делото лице на име гГ.Т от П. да вземе
стоките с надписи по тях гКелвин КлайнУ/УCalvin KleinУ/. Св. С. и подс. Р. се уговорили да се срещнат на паркинга
пред дома за стари хора намиращ се в град Х., в квартал гД.Т, където да стане предаването на багажа. След като
приключил разговора със св. С., подсъдимият
тръгнал с управлявания от него лек автомобил марка и модел гХонда СR-VТ, с рег.
№ ********, към уговореното място. След пристигането на
уговореното място Р гДом за стари хораУ, находящ се в град Х., кв. гД.Т № ** подс. Р. зачакал пристигането на свид.С. Последният пристигнал
на уговореното място с лек автомобил марка и модел гФолксваген ГолфТ, с ДКН *******, собственост на **** му. След като се срещнали подс. Р. и свид. С., последният извадил от багажното отделение на
управлявания от него лек автомобил гФолксваген ГолфТ, с рег. № *******, няколко големи найлонови торби, в които имало 192
броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката гКелвин
КлайнУ /УCalvin KleinУ/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с
лого надпис на марката гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ и ги предал на подс. Р.,
който ги поставил в багажното отделение на управлявания от него лек автомобил
гХонда СR-VТ, с ДКН ********.
На 03.05.2018 г. свидетелите Д. Х. и П. Х. Р двамата служители в ** на *** Р Х., извършвали обход в град Х. Същият ден, около 14:00
часа, Х. и Х. забелязали
на паркинга пред дома за стари хора
паркираните от подс. А.Р. и св. С. С. леки автомобили Р гХонда СR-VТ, с рег. № ******** и гФолксваген ГолфТ, с рег. № *******. Св. Х. и св. Х. решили да направят проверка на двете МПС и на лицата,
които ги управляват. След като се приближили до двете МПС, ***** служители Х. и Х. установили, че подс. А.Р. товари в личния си лек
автомобил марка /гХонда СR-VТ, с рег. № ********/ торби с поставени в тях 192 броя комплекти потник с
клин, черни на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ и
192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката
гКелвин КлайнУ/УCalvin KleinУ/. Св. Х.
докладвал за случая на ОДЧ при РУ Р Х., след
което взели мерки за запазване на место-произшествието до пристигането на дежурна
оперативна група.
Стойността на намерените в лекия автомобил на подс. Р. стоки е в размер
на 56 252 лв.
За намерените в автомобила му стоки, а именно 192 броя комплекти потник
с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ и 192
броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ подсъдимият
не представил договор или сертификат, по силата на които да му е предоставено
право да използва търговските марки в търговската си дейност, както и търговски
документ за същите Р фактура или друг подобен. Подс. Р. нямал вписани в
регистъра на Патентното ведомство на Република България лицензионни договори за
използването на която и да било от запазените търговски марки Р предмет на
обвинението, респ. не е сключвал лицензионен договор за същото. Притежателите
на изключителните права върху търговските марки Р предмет на обвиненията, и
техни представители не са предоставяли своето съгласие на Р. да ги съхранява.
Правото върху търговската марка гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinТ/ принадлежало на дружеството гКелвин
Клайн Трейдмарк ТръстУ Р дружество, учредено и съществуващо съгласно
законодателството на САЩ. За територията на Република България нямало
регистрирани лицензионни договори по Държавния регистър на Патентното ведомство
относно тези търговски марки.
Пълномощник на маркопритежателя на територията на Република България
във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост бил свид. Г. Д. К.
С протокол за доброволно предаване от 03.05.2018г.
подс. А.Р. предал доброволно на разследващия орган: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с
лого надпис на марката гКелвин
КлайнУ /УCalvin KleinУ/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с
лого надпис на марката гКелвин
КлайнУ/УCalvin KleinУ/, 391 бр. картонени опаковки черно-бели на цвят с
изображение на жена, облечена с клин и потник, с надписи на опаковките ТCalvin
KleinУ Р на съхранение в РУ Р Х.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.
България търговски марки и за определяне на стойността на причинените от
деянието имуществени вреди, маркировката на търговските
марки, надписите и знаците, с които са маркирани на иззетите стоки с
лого надпис на марката гКелвин
КлайнУ /УCalvin KleinУ/, както и етикетите, били идентични със защитената марка
в степен достатъчна да подведат потребителя за произхода на стоките, носещи
тези марки. Поставените надписи и знаци върху инкриминираните изделия,
въвеждали в заблуждение потребителя за произхода на стоките, носещи тези марки
относно ползването на същите. Графичните изображения на търговската марка
поставена върху инкриминираните вещи била идентична с обектите на марките.
Посочено от вещото лице е още, че релевантен клас, който включвал артикулите,
обект на експертизата, бил клас 25 от Класификацията от Ница, в актуална към
този момент редакция. Различните видове артикули попадат в съответна подгрупа
на класа, обозначена с индивидуален за подгрупата шифър. В Класификацията, в 25
клас, общо дрехите попадали под шифър 250045, тениските са под шифър 250155,
трикотажа - 250013, а спортните фланелки са под шифър 250094, панталоните под
шифри 250023 и 250064. Ризите и блузите са в шифър 250042, конфекцията -
250057, а костюмите - 250056. Чорапите пък са под шифър 250083 от същия клас.
Платки за дрехи, заготовки за производството на готови изделия, попадат под
шифър 250072. Коланите за облекла са в шифър 250031. Обувките са шифрирани с
250130, а спортните обувки, са под шифър 250141, чехлите са под шифър 250005.
Пантофите - 250101. Според обявените цени в официалния електронен магазин на
бранда гКелвин КлайнУ /УCalvin KleinУ/ за България и по средно притеглени
пазарни цени за аналогични на инкриминираните артикули, стойността на
единичните бройки и съответно за общо задържаното количество, чрез интерполация
Р паричното измерение на щетите от неправомерното ползване на марките, била 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого
надпис на марката гКелвин КлайнТ /ТСаlvin KleinТ/ Р 28 126 лева и 192 броя
комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнТ /ТСаlvin
KleinТ/ Р 28 126 лева.
При разпита си пред районния съд, вещото лице поддържа
заключението. Сочи, че стойността на стоките била определена при съобразяване
на националния пазар и платежоспособността.
В Държавния регистър на марките при Патентното ведомство на Република
България по отношение на подс. А.П.Р. няма вписани отстъпени права за
използване на търговските марки, описани по-горе, посредством лицензионен
договор или договор за сублицензия. Същото лице не е било търговски
представител на маркопритежателите. Това означавало, че марките били ползвани
без знанието и одобрението на притежателите им.
С регистрацията на марката в Патентното ведомство на Република България
са в сила и правата на притежателя й, произтичащи от чл.13, ал.1 Закона за
марките и географските означения (ЗМГО). Изключителното право на
маркопритежателя има действие по отношение на трети добросъвестни лица от
датата на публикацията на регистрацията (чл. 13, ал. 3 ЗМГО).
Марки, регистрирани като марки на Европейската общност в регистъра на
Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар Р марки и дизайни (OHIM), имат
действие на територията на Република България по реда на Регламент (ЕО) №
207/09 на Съвета на ЕО и във връзка с чл. 72а ЗМГО. По отношение на тези марки
важи чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Марки на Общността, действащи към датата на
присъединяването към Република България към Европейския съюз, съгласно ¤ 26 ПЗР
към ЗИД на ЗМГО, са в сила на територията на страната от датата на
присъединяването (01.01.2007г.)
По силата на чл. 69 ЗМГО, при международна регистрация на марка
(регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за
интелектуална собственост по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея),
в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази
марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. И по
отношение на тези марки важи чл. 13, ал. 3 ЗМГО.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд Р Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство доказателствен материал, а именно чрез събраните
гласни доказателства посредством показанията разпитите на свидетелите К., Р., С., Х. и Х., приобщени по реда на чл. 371, т.1 от НПК, разпита на
св. О. З. Ц., от заключението на вещото лице В. И. В. по назначената в хода ДП експертиза за нарушаване на
права на регистрирани на територията на България търговски марки и разпита в съдебно
заседание на вещото лице В., събраните в
хода на ДП доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и
предявените, на основание чл. 284 НПК, на страните веществени доказателства
При така установената и приета от първата инстанция фактическа
обстановка е постановената присъдата, предмет на настоящата проверка.
Възприетите от въззивната инстанция констатации от фактическа страна
съответстват и на установеното от състава на първостепенния съд. Не се споделят
доводите на зашитата, с които се критикува установената от районния съд
фактическа обстановка поради гпротиворечияТ на факти, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия. Такива въззивният съд не съзря, а и предвид
бланкетния характер на тези възражения на защитата, съдът е препятстван да
извърши по-задълбочен анализ на доводите на защитника на подсъдимия. Не без
значение е обстоятелството, че този въпрос е бил разгледан и решен в развило се
пред Окръжен съд Р Хасково производство по чл. 249, ал. 3 от НПК.
Присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановена при
спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и
законосъобразност.
Установените факти и
обстоятелства, посредством събрания по делото доказателствен материал,
безусловно субсумират състава на престъплението, за което подс. Р. е предаден
на съд от прокурора.
Настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд
направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните
по делото доказателства поради което и дал правилна правна квалификация на
деянието на подсъдимия Р..
Събраните по делото доказателства, разгледани както
поотделно, така и в тяхната съвкупност са
еднопосочни и безпротиворечиви и взаимно се допълват. Същевременнo по
делото липсват събрани доказателства, които да оборват обвинителната теза.
В показанията си св. Р. споделя за
предприетото пътуване до гр. Х., възприела е
натоварването на багажа в автомобила, управляван от подсъдимия и пристигналите
полицейски служители. Св. С. пък излага, че
е следвало да предаде процесните чанти с дрехи и получил на инкриминираната
дата обаждане от лице /подс. Р./, който следвало да вземе от него дрехите и
така постигнали уговорка да се срещнат за предаването им на паркинга пред дома
за стари хора в града. Св. Х. и Х. пък са еднопосочни и категорични във възприятията си
относно товаренето на стоки, което ги подтикнало да извършват проверка, при
която в багажното отделение на управлявания от подсъдимия автомобил били
открити процесните стоки. Св. К. пък излага, че
подсъдимият няма съгласие да използва търговските марки гCalvin KleinУ на
територията на страната ни. В подкрепа на обвинителната теза са и писмените
материали, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Не без значение е, че дори
обясненията на подсъдимия съответстват на останалите събрани доказателства,
които обяснения няма пречка съдът да кредитира предвид двоякия им Р характер на
защитна теза и доказателствено средство, както е сторил и районният съд.
Показанията на св. Ц. не способстват за изясняване на
фактическата обстановка, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
Въз основа на събраната по делото
доказателствена съвкупност, безспорно е, че подсъдимият Р. на инкриминирната
дата Р 03.05.2018г., в гр. Х., кв. гД.Т № **, без съгласието на притежателите на изключителните
права, а именно: гКелвин Клайн Трейдмарк ТръстУ /УСа1vin Klein Trademark
TrustТ/ използвал без правно основание в търговската дейност (по смисъла на чл.
13 ал. 2 т. 1 и 2, вр. ал. 1 от Закона за марките и географските означения:
гИзползване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: т. 1. поставянето на
знака върху стоките или върху техните опаковки и т. 2. предлагането на стоките
с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знакТ), като съхранявал в лек
автомобил марка гХонда ЦР-ВТ, с per. № ********, с цел продажба стоки с тези търговски марки, а
именно: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на
марката гКелвин КлайнТ /ТСаlvin KleinТ/ и 192 броя комплекти потник с клин,
сиви на цвят, с лого надпис на марката гКелвин КлайнТ /ТСаlvin KleinТ/, всички
на обща стойност 56 252 лева, които са обект на това изключително право, като
деянието е извършено повторно и са причинени значителни вредни последици.
Съгласно вече цитираната норма на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото върху
търговска марка включва правото на притежателя на изключителното
право върху такава да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват
в търговската си дейност, като се разпростира спрямо стоки с поставен
без съгласие на маркопритежателя знак, който може да бъде идентичен или сходен
на регистрираната търговска марка. Съставът на районния съд е направил
пространен и подробен анализ относно съставомерността на деянието по чл. 172б
от НК, който анализ се споделя и от настоящия състав и неговото преповтаряне не
е необходимо.
Големият брой на стоките, предмет на престъплението (близо 400 броя)
обуславят и съставомерния признак, че стоките са предназначени за използване в
търговска дейност. Житейски оправдано и логично е процесните близо 400 бр.
стоки да не са предназначени за лична употреба, а същевременно от правна страна
се установи, че същите нарушават изискванията за законосъобразно
използване на търговската марка.
Правилно, в съответствие със законовите разпоредби, районният съд е
приел, че деянието на подсъдимия е извършено при условията на гповторностТ,
което обуславя и приложеният на квалифициращия белег по чл. 172б, ал. 2, предл.
I-во от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, с Определение
№640/01.09.2016г., е одобрено споразумение
по НОХД № 3421/2016г., по описа на РС Р Пловдив, с което е осъден за
престъпление по 172б, ал.1 от НК с наложено му наказание гпробацияУ със
задължителните пробационни мерки гзадължителна регистрация по настоящ адресУ за
срок от 6 месеца и периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично и гзадължителни пробационни срещи с пробационен
служителУ за срок от 6 месеца, което наказание е било изтърпяно на 27.03.2017
г., поради което липсва и отрицателната предпоставка по чл. 30, ал. 1 от НК,
тъй като престъплението е извършено в рамките на 5-годишния срок от изтърпяване
на наказанията по предходни осъждания.
Налице е още квалифициращия
признак по чл. 172б, ал. 2, предл. II-ро, а именно наличие на гзначителни вреди
последициТ. Това понятие е било предмет на задължително тълкуване от ВС в ТР №
6/73 г. То обхваща по-широк спектър от
понятието "вреди", защото включва освен вредоносните последици за
конкретно лице и всички други негативни ефекти, които са настъпили за
обществото като цяло Р накърняване авторитета на държавните органи, създаване
на недоверие у гражданите в организационните и регулаторни способности на
държавата и изобщо засягане на защитения обект в обем, надхвърлящ обикновените
случаи на престъплението. Вредните последици са гзначителниТ тогава, когато
нанесените на обществото вреди са в такъв мащаб, че тяхното преодоляване да
бъде особено затруднено. С процесното престъпление, както посочил и районният
съд, се засягат постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя на
изключителното право, в правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни
изменения, които имат и имуществено измерение Р причиняват се вреди, подлежащи
на обезщетяване Р т. III от ТР № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСНК. Въззивният съд споделя мотивите
на районния съд, че акцент следва да бъде поставен върху пазарната стойност на
процесното престъпление, а именно 56 252 лв.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като от данните по делото се установява, че
подсъдимият е съзнавал, че върху натоварените и съхраняваните от него стоки са
изобразени графично и визуално марки, които се използват в нарушение на закона
и без съгласието на носителя на изключителното право върху тях, предвиждал е,
че по този начин се нарушава защитения режим върху търговските марки и от това
могат да произтекат общественоопасни последици за техните носители, но въпреки
това е целял настъпването на този резултат. Наличната в съзнанието на
подсъдимия представа, че няма съгласие от страна на притежателите на
изключителните права върху марките, обуславя прекия му умисъл за извършване на
това престъпление. За уместно, настоящият състав намира да допълни, че деецът е
бил мотивиран да извърши престъплението, за което му е била обещана имотна
облага от 100 лв.
Основните доводи на защитата са
за несъставомерност на деянието на подс. Р. както от обективна, така и от
субективна страна. Въведените възражения, макар и неконкретизирани, не се
споделят от съда. Както районният съд е обсъдил подробно, нормата на чл.
172б от НК е бланкетна. Обективният признак на престъплението по чл.
172б НК гизползване в търговската дейностТ попълва съдържанието си и намира
легално определение в специалния ЗМГО, и по-конкретно нормата на чл. 13, ал. 2
от същия, изчерпателно са изброени действията, съставляващи нарушаване на
правото на маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен
или сходен с регистрирания знак. Сред тези действия попада и гсъхраняванетоТ на
стоките с този знак, с цел предлагането им за продажба или пускането им на
пазара. Именно действията по съхраняване с цел продажба или пускане на пазара
на процесните стоки без съгласието на притежателите на изключителното право на
търговска марка се установяват в инкриминираното поведение подсъдимия Р..
Стоките са намерени в багажното отделение на цитирания по-горе автомобил гХонда
CR-VУ, точно след натоварването им. Този автомобил е следвало да послужи за
превозването на стоките до гр. П. С установяване на фактическа власт върху
предмета на престъпление, станало чрез съответни активни действия от страна на
подсъдимия и последващото им гсъхраняванеТ в автомобила /като ирелевантно за
съставомерността на деянието е времетраенето на съхранението/, осъществяват
състава на престъплението по чл. 172б от НК и обуславят ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия Р., като само намесата и осторожността
на полицейските служители е осуетила превозването на стоките гр. П. Освен
изложените от районния съд съображения относно регистрираното на адреса на
подсъдимия търговско дружество, за пълнота на изложението следва да се добави,
че съгласно ТР № 1 от 2013 г. на ОСНК на ВКС, не се изисква специално качество
на субекта на престъплението, което означава, че субект може да бъде всяко
вменяемо физическо лице, осъществило изпълнителното деяние по чл. 172б от НК, като специалният начин на неговото осъществяване Р гизползване в търговската
дейностТ не е относим задължително към качеството гтърговецТ по смисъла на ТЗ. Дали подсъдимият е имал намерение да
използва стоките в търговската дейност на дадено дружество или под друга форма
на търговска реализация на пазара, е ирелевантно за съставомерността на
деянието. Дейността може да е търговска, както лично за дееца, така също и за
трето лице и не се изисква да е установено качеството гтърговецТ по смисъла на
ТЗ на дееца, за да бъде той възможен субект на престъплението по чл. 172б НК. Релевантно е съответните действия по използване на стоката в търговската
дейност да са от естество да могат да бъдат вменени на дееца. Самите стоки е
възможно да бъдат реализирани от търговското дружество, регистрирано на негово
име, или чрез трето лице, за което също не е задължително да притежава
качеството на търговец.
За основателни настоящият състав
на въззивния съд намира оплакванията на защитата за несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание. Определеното от районния съд наказание е
завишено и следва да бъде намалено. Правилно съдът отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално
поведение на подсъдимия, сравнително младата му възраст, положителните характеристични
данни на дееца и трудовата му ангажираност, а като отегчаващи Р високата
стойност на причинените вредни последици. Настоящият състав обаче намира, че
вида на търговската марка не следва да бъде отчитан при индивидуализацията на
наказанието, а се отчита при квалифициращия белег гзначителни вредни
последициТ. При тези обстоятелства, следва да бъде споделен изводът на състава
на първоинстанционния съд да определи наказание на плоскостта на чл. 55 от НК,
като дори минимално предвидения размер на наказанието глишаване от свободаТ за
престъплението, в което подсъдимият е признат за виновен, се оказва несъразмерно
тежко за престъпната му деятелност. За адекватен на обществената опасност на
деянието и дееца, досежно наказанието глишаване от свободаТ, въззивният съд
намира размерът 1 година и 2 месеца. Районният съд е подходил с прекалена
строгост при индивидуализацията на наказанието. Определеният от въззивния съд
размер ще послужи за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия, ще го стимулира
да спазва закона и добрите нрави и едно такова наказание е годно за постигане
на целите на личната и генералната превенция, прогласени в чл. 36 от НК. Правилно
районният съд заключил, че са налице предпоставките за условно осъждане, като не е наложително
наказанието да се изтърпи ефективно, определяйки, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК,
изпитателен срок от 3 години. По отношение на кумулативно предвиденото
наказание гглобаТ, съгласно чл. 55, ал. 2 от НК, съдът не може да слезе с
повече от 1/2, поради което също е правилно определено.
Законосъобразно разноските, предвид признаването му за виновен, са
възложени на подсъдимия Р., а на основание чл. 172б, ал.3 от
НК
в полза на
Държавата са отнети веществените доказателства, предмет на престъплението.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че
следва да измени атакуваната присъда в наказателно-осъдителната й част, тъй
като размерът на наложеното на подсъдимия Р. наказание глишаване от свободаТ е
несправедлив и подлежи на намяляване, но в останалата ѝ част присъдата на първоинстанционния съд е постановена при
напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 335, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 25 от 09.09.2019 година, постановена по НОХД № 164 по описа за 2019 година на
Районен съд Р Харманли в
наказателно-осъдителната ѝ част, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия А.П.Р., с ЕГН **********
наказание глишаване от свобода" от срок от 2 / две / години и 6 /
шест/ месеца на 1 /една/ година и 2
/два/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.