Решение по дело №11347/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110111347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110111347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1,
б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 от В. Г. Н. срещу „Уиз Еър
Унгария Црт.“ АД за заплащане на сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение
за закъснял повече от три часа полет № W64316 от 25.07.2021г., изпълнен по
направление от Рим, Италия, до София, България, ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК-12.10.2022г., до окончателното плащане, за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55375/2022г. на СРС, 55
състав.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет № W64316 от 25.07.2021г. по
направление от Рим, Италия, до София, България, който е изпълнен от авиопревозвача
„Уиз Еър Унгария Црт.“ АД със закъснение по-голямо от три астрономически часа.
Поддържа, че въпреки отправеното от нея искане до ответника да й заплати
обезщетение, било отказано доброволно плащане. Моли за уважаване на предявения
иск. Прави доказателствено искане за задължаване на ответника да представи списък
1
на пътниците за процесния полет и документ, удостоверяващ часа на отваряне на врата
на самолета, изпълнил полета, след кацането на летище София. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Признава, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за редовен полет
№W64316 от летище Рим, Италия (CIA), до летище София, България (SOF), който е
следвало да пристигне по разписание в 21:40 часа координирано универсално време на
25.07.2021 г. Оспорва предявения иск с твърдение, че полетът е пристигнал със
закъснение по-малко от три астрономически часа, поради което не дължи
претендираното обезщетение. В този смисъл твърди, че е допуснато закъснение от два
часа и четиридесет и девет минути, което обстоятелство било удостоверено в документ
за отваряне и затваряне на вратите на самолета, изпълнил полет №W64316 от
25.07.2021г. Моли искът да бъде отхвърлен. Представя писмено доказателство и прави
искане за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация от
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” и от летище София.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно
и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача „България
Ер“ АД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание изпълнение на
полет FB320 от 15.07.2019г. по дестинация Берлин (Тегел) – София, отправяне на
покана от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение, което да
поставя ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално да
установи наличието на обстоятелствата, на които основава възражението си, а именно,
че полетът е изпълнен със закъснение, по-малко от три астрономически часа. Така е
била разпределена доказателствената тежест между страните с определението на съда
по чл.140 от ГПК, срещу което не са постъпили възражения.
По делото не е спорно и се установява от приложена бордна карта и превод на
документа, че ищецът е бил пътник за процесния полет, както и че се е явил на гише за
регистрация поне 45 минути преди началния му час. Ето защо, съдът приема, че между
страните в процеса е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз,
изпълняван от оператора Уиз Еър Унгария Црт., дружество, регистрирано в Унгария,
действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“ КТЧ на
25.07.2021г. по направление от летище Рим, Италия (CIA), до летище София, България
(SOF) с номер на полет №W64316.
Обявено е за безспорно между страните, след изменение на доклада в о.с.з., че
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е
2
под 1500 км.
Не се спори също, че изпълнението на полета е осъществено, но се спори за срока
на закъснението – дали то е повече от три астрономически часа от планираното
разписание.
Според чл. 6, пар. 1, буква „а“ и чл. 7, пар. 1 от Регламента 261/2004, когато
опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее
повече от времето за излитане по разписание - за два или повече часа при полети до
1500 километра, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR. Съдебната
практика по тълкуване на текста на чл. 7 от Регламент 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, приравнява пътници на закъснели полети на
такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време
равна или по-голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от
въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и
съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета –
така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.
От събраните по делото доказателства се установява, че полет W64316, е планиран
за излитане от Рим на 25.07.2021г. в 21:35 часа и с първоначално планиран час на
кацане в София в 00:40 часа на 26.07.2021г. Установява се от представените по делото
доказателства еднопосочно, че реалният час на кацане в София е в 03:24 часа на
26.07.2021г. /л.24 и л. 44 – документ по издадена на ищеца съдебно удостоверение/.
Казано по друг начин, закъснението при изпълнение на полета е по-малко от три
астрономически часа, или при закъснение от 2 часа и 44 минути. Останалите
доказателства по делото на л. 22 и 63 не променят направения извод, защото показват
часа на отваряне на врата на самолета при кацането му на Летище София, противно на
твърденията на ищеца. Видно от тях е, че вратата на самолета при кацане на Летище
София е отворена на 26.07.2021г. в 00:29:25 часа или при координирано универсално
време в 03:29:25 часа на 26.07.2021г. Казано по друг начин, закъснението е под три
астрономически часа или закъснение от 2 часа и 49 минути. Ирелевантни са доводите
на ищеца, изложени в представените по делото писмени бележки за доказателствената
стойност на представените доказателства, за установените с тях доказателства и за
релевантния момент, към който се преценя закъснението на полетите. Това е така,
защото доказателствата са еднопосочни и непредставянето на документ в указания
срок не пречи доказателството да бъде събрано щом не забавя производството по
аргумент от чл. 158, ал. 2 ГПК. Освен това, материалната правна квалификация на
предявения иск намира опора в текста на чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент № 261/2004г.,
както е посочено в доклада по делото, въпреки че доказателствената тежест между
страните е разпределена съобразно техните твърдения, което обаче не е накърнило
правата им, доколкото по делото са изчерпани доказателствените им искания и
3
тежестта е в по-голям обем от нужния. Разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. „а“ касае
присъждане на обезщетение в размер на 250 евро за всички полети до 1500 километра.
Страните по делото не спорят и изрично признават, че разстоянието между двете
летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км – обстоятелство
обявено за безспорно с доклада по делото след изменението му по възражения на двете
страни в о.с.з. на 17.10.2023г. В хипотеза като настоящата, т.е. при полети до 1500
километра, чл. 6, пар. 1 от Регламент № 261/2004г. изисква закъснение от два или
повече часа. Закъснение повече от предвиденото в чл. 6, пар. 1, б.“а“ е установено по
делото. Установеното закъснение от над два часа не е оспорено от ответника и дори се
признава. Релевирано от него е само възражение, касаещо изпълнение на полета в
рамките на три астрономически часа, макар да се явява доказано, не променя
изложения извод за закъснение от и над два часа съгласно приложимия в случая текст.
В заключение, искът за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № W64316 от 25.07.2021г., изпълнен по направление от
Рим, Италия, до София, България, дължимо на основание чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (Е.) № 295/91 се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК като закономерна последица.

По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи по водене на делото са в размер на 60.00 лева, от които 25.00 лева за
държавна такса по ч.гр.д.№ 55375/2022г. на СРС, 55 състав, и 35.00 лева – в
настоящото производство (25.00 лева държавна такса и 10.00 лева такса за съдебно
удостоверение).
Разноски са претендирани и за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. В този случай, разноските
се присъждат на адвоката и възлизат в общ размер на 960.00 лева, или по 480.00 лева за
заповедното и исковото производство. Претендираното възнаграждение не се явява
прекомерно с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Уиз Еър
Унгария Црт.“ АД, регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10-140174,
представлявано от Й. Я. В., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария
Црт.-клон България“ КЧТ, ЕИК ..., дължи на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „М.“ № ..., сумата 250 евро - обезщетение за закъснял полет № W64316
от 25.07.2021г., изпълнен по направление от Рим, Италия, до София, България, ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК-12.10.2022г., до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 55375/2022г. на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД,
регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10-140174, представлявано от
Й. Я. В., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“
КЧТ, ЕИК ..., да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, сумата 60.00 лева – разноски по
делото, от които 25.00 лева по ч.гр.д.№ 55375/2022г. на СРС, 164 състав, и 35.00 лева –
в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД,
регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10-140174, представлявано от
Й. Я. В., действащо в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“
КЧТ, ЕИК ..., да заплати на адв. Г. Й. Г., САК, личен № ..., с адрес на упражняване на
дейността гр. София, ул. М. № ..., като представляващ Адвокатско дружество ‚Г. и П.“,
сумата 960.00 лева с ДДС – разноски по делото за оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА процесуално представителство на ищеца В. Г. Н., от които 480.00 лева по ч.гр.д.№
55375/2022г. на СРС, 164 състав, и 480.00 лева – в настоящото производство.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова
сметка – клиентска сметка по чл. 39 ЗА с титуляр адв. Г. Й. Г.: IBAN: .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5