О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475 14.03.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №199 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2020 от 16.10.2018г. постановено
по гр.д.№2632 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е прието за
установено, че ищцата И.Г.И. с ЕГН:********** от с.Равнец не дължи на детето си
Д.В.Г. с ЕГН:**********, действаща със съгласието на баща си В.Г.Г. с ЕГН:**********
сумата от 6500 лв., представляваща задължение за плащане на месечна издръжка от
100 лв. за периода от октомври 2012г. до 13.04.2018г., за което е издаден
изпълнителен лист от 17.08.2017г. по гр.д.№7033/12г. по описа на БРС, въз
основа на който е образувано изп.д.№674/2017г. по описа на ДСИ към БРС.
Страните са уведомени за
решението както следва: ищцата- на 18.10.18г. чрез адв.И., а ответницата- на 24.10.18г.
чрез баща си В.Г..
В законния срок /на 5.11.2018г./
против решението е постъпила въззивна жалба от адв. И.И. като пълномощник на Д.В.Г.,
действаща със съгласието на баща си В.Г.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени
са оплаквания, че решението е недопустимо, необосновано, неправилно,
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. На първо място
се сочи, че съдът е постановил решението си въз основа на недопустими
доказателствени средства- свидетелски показания в разрез с изискването на
чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Решението било постановено само на база показанията на
майката на ищцата, които не следвало да бъдат кредитирани. Нямало адекватно
писмено доказателство, че въззиваемата е изплащала месечна издръжка в размер на
100 лв. Не било ясно как съдът е изчислил, чрез свидетелските показания, че
ищцата е изплатила точно сумата от 6500 лв. Развити са доводи относно
естеството на задължението за издръжка, включително в насока, че полагането на
ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето не освобождават
родителя, комуто не са предоставени родителските права, да осигурява издръжка
на детето, както и че средствата за издръжка следва да се дават на родителя, на
когото е дадено упражняването на родителските права. Изтъква се, че
въззиваемата не е доказала пълно и главно твърденията си, че е плащала
дължимата издръжка за процесния период, като се акцентира, че това може да
стане само с писмени доказателства, доколкото задължението е установено с
писмен акт- съдебно решение. Представя и моли да се приемат като доказателство
обвинителен акт и протокол от с.з. на 24.10.18г. по НОХД №3052/18г., за които
сочи че са нововъзникнали. Не се посочва какви обстоятелства ще се установяват
с тези документи. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново, с което иска бъде отхвърлен, а на въззивницата се присъдят
разноските за двете инстанции.
Във връзка с указанията на
районния съд за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, въззивната
страна е представила пълномощно на адв.И., подписано от въззивницата и
родителят, оказващ попечителско съдействие, както и доказателства за внесена по
сметката на БОС държавна такса.
Въззиваемата И.Г.И.,
представлявана от адв.Т.И. е представила своевременно отговор на жалбата, с
който я оспорва като неоснователна и необоснована. Сочи, че решението не е
недопустимо, понеже не е постановено при липса или ненадлежно упражнено право
на иск, при отпадане правото на иск, или излизащо извън рамките на исканата
защита, а соченото в жалбата основание не обуславя подобен порок на обжалвания
акт. На следващо място се сочи, че решението е правилно, тъй като при
постановяването му съдът съобразил всички събрани в хода на производството
доказателства, а не само гласните. Не се оспорвало, че ищцата участва в
отглеждането на детето, обличането и
обгрижването му с необходимите лекарства, както и реалните грижи, които майката
полага за детето при престоя му при нея от петък следобед до понеделник сутрин
и през ваканциите, както и със средствата в брой, които майката давала на
детето на части и в суми, подходящи за неговата възраст, но не по-малко от
определената издръжка. Не било спорно, че детето било близко с майка си.
Разпределението на грижите за детето продължило с години, като майката
престирала издръжката в натура от първия ден на влизане в сила на съдебното
решение. Нямало твърдения, че даваните от майката средства не са били
разходвани за нуждите на детето, нямало и противопоставяне от страна на бащата
за начина, по който се дава издръжката. Не било спорно, че родителите не
комуникират помежду си. Подчертава се, че бабата по бащина линия била двигателя
на настоящото производство, разписвала съдебните книжа и определяла кое е важно
и следва да бъде съобщено на бащата и детето, а освен това твърдяла, че
преимуществено тя гледа детето в дома на бащата и полага грижи- фактически и
финансови, вместо бащата. Намира за недопустимо поведението на абдикиралия от
своите задължения баща, прехвърлил ги изцяло на своята майка, сещайки се, че за
детето се дължи издръжка единствено когато въззиваемата повдигнала въпроса той
да припознае другото нейно дете – Т.. Бащата не спорел, че детето не се нуждае
от средства, доколкото грижи за него полагали майката и бабата, не липсвали
дрехи, лекарства, храна, джобни, не искал от майката стотинка, но от разпита
пред наказателния съд било видно, че се изнудва майката да направи влог за бала
на детето едва след като сумата набъбнала до 6500 лв. Акцентира се, че майката
е участвала в отглеждането на детето пълноправно, дори повече от бащата, който
прехвърлил грижите на майка си. С полаганите грижи и осигуряваните средства,
дрехи, обувки, медикаменти, пособия, въззиваемата изпълнявала и продължавала да
изпълнява задължението си издръжка съвместно с бащата и в размер, значително
надхвърлящ определения в съдебното решение. Намира, че върху детето се оказва
натиск във връзка с делото, а преди Коледа е била изгонена от баща си след като
не иска да участва в цирка, разиграван уж от нейно име и уж в нейна полза.
Счита, че иска е основателен, поради което моли решението да бъде потвърдено.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Във връзка с доказателствените
искания на въззивната страна следва да се прецени тяхната относимост към
предмета на делото и допустимост, поради което следва да се даде възможност
същата да заяви какви обстоятелства ще установява с представените обвинителен
акт и протокол от съдебно заседание.
От друга страна, съдът намира за
необходимо да даде възможност на въззиваемата да уточни твърденията си,
съдържащи се в исковата молба- кога е заплатила остатъка от 4000 лв. за
лечението на детето, доколкото в настоящото производство относими са само
факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
както и да ангажира доказателства в тази насока.
Съдът констатира също, че детето
е навършило 16- годишна възраст, но не е изслушано от първата инстанция, поради
което намира, че на страните следва да се даде възможност да осигурят
присъствието на детето в изпълнение на задължението по чл.15, ал.1 от Закона за
закрила на детето.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивната страна, че
следва да посочи обстоятелствата, които ще установява с новите доказателства.
УКАЗВА на въззиваемата да уточни
твърденията си в исковата молба, а именно- кога /дата и месец/ е извършила
плащане на сумата от 4000 лв. във връзка с лечението на детето през 2012г.,
както и да ангажира доказателства в тази насока.
УКАЗВА на страните, че на
основание чл.15, ал.1 от ЗЗакрД детето следва да бъде изслушано от съда, поради
което следва да вземат становище дали това изслушване би навредило на неговите
интереси.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.