РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100505840 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ю. Ш., ищец пред СРС,
срещу решение № 3729 от 13.03.2023 г. по гр.д.№ 3544 по описа за 2022 г., с
което СРС, 35 състав е отхвърлил претенциите на ищцата срещу
„Медицински център Н.Р.С.“ ООД, за осъждане на последния да й заплати
сумата от 1 400 евро за платена, но не осъществена процедура, сумата от 500
лв. платена за съхранение на проби, сумата в размер на 400 лв., платена за
прехвърляне и съхранение на проби; сумата в размер на 364, 04 лв.- разноски
за изпращане на нот.покана, както и в нейна тежест са възложени разноските
по делото.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи, че причината ищцата да сключи договор с ответника била
репутацията на д-р С.. В този смисъл било и съдържанието на проведената
електронна кореспонденция. Достоверността на същата се подкрепяло от
1
заключението на съдебно-техническата експертиза. Никъде в същата не било
упоменато, че процедурите ще се извършват от други лекари в клиниката.
Ищцата заплатила процесните суми за извършване на ин витро процедурите.
В края на месец 09.2021 г. ищцата била уведомена, че д-р С. няма да
продължи с нейното обслужване и, че процедурите ще бъдат ръководени от
друг лекар. След като разбрала, че лекарят е сменен в последния момент,
напълно било нормално ищцата да изпита съществено притеснение дали
процедурите ще бъдат успешни. Следвало да се има предвид, че същите били
възложени на лекар с по-малък опит. Затова ищцата се била почувствала
подведена. Заради изпитаното от ищцата притеснение, от страна на ответника
не бил престиран дължимия резултат, т.е. срещу заплатената от ищцата сума
в размер на 1 400 евро не й била предоставена услуга. С оглед промяната на
лекаря ищцата се насочила към друга клиника. Тази смяна довела до нови
разходи в размер на 400 лв. за прехвърляне и съхранение на всички проби. С
оглед на това прехвърляне, било прекратено съхранението на пробите при
ответника, за което ищцата вече била заплатила сумата в размер на 500 лв.
Счита, че тези допълнителни разходи нямало да бъдат сторени, ако ответника
бил изпълнил задълженията си. Намира за неправилен извода на СРС, че не
била обещавана престация свързана с личността на д-р С.. Намира, че в тази
им част мотивите на СРС били противоречиви и лишени от чиста житейска и
правна логика. Счита, че обещанията дадени на пациента преди подписването
на договора следва да се приемат за част от него. Обратното представлявало
нелоялна конкуренция. Действително, договора бил сключен чрез посредник
– „М.С. БГ“ ООД, но предложеното от посредника на пациентката нямало как
да не е обвързващо ответника; същото следвало да се счита за част от
договореностите между страните по настоящия спор. Сочи, че възраженията в
отговора по исковата молба били опровергани от събраните по делото
писмени доказателства, както и от изявленията на процесуалния представител
на ответника в о.с.з. на 01.06.2022 г. Всички предпоставки на ищцовите
претенции били доказани. Тъй като на ищцата не били възстановени
недължимо платените от нея суми, същата отправила нот.покана, която била
получена от ответника на 09.11.2021 г. От тази дата договорът между
страните следвало да се счита развален. Дори това да не се приемело за датата
на разваляне на договора, то исковата молба изпълнява ролята на
волеизявление за разваляне на договора. Ответникът задържал
2
претендираните суми, което било без основание. При прилагане на
последиците от недоказване от страна на ответника, претенциите на ищцата
били основателни.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго с което да уважи претенциите на ищцата. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- „МЦ
Н.Р.С.“ ООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановено решение. Не били допуснати
сочените от въззивницата нарушения при обсъждане на доказателствата.
Сочи, че договор между страните бил подписан, както и ищцата била
пациентка на клиниката за извършване на ин витро процедура като заплатила
стойността за провеждане на две процедури. Плащането било извършено чрез
едно трето за спора лице. Сумата била получена от клиниката, а не от д-р С.
като физическо лице. Същият не бил подписал договора като индивидуално
лице. Сочи, че в договора с посредника било посочено, че процедурите ще се
извършат в „клиниката“, но не бил посочен конкретен лекар, който ще ги
извърши. Цялата кореспонденция, която била водена била между ищцата и
служител на посредника, от името и за сметка на последния. Твърди се, че от
името на клиниката не бил поеман ангажимент пред пациентката за лична
ангажираност за фактическо извършване на всички манипулации от страна на
един конкретен лекар. В нито един момент ищцата не била кореспондирала с
д-р С. или с клиниката поради което договорни и пред договорни отношения
между него и пациентката не били установени. Договорът бил сключен с
ответника като юридическо лице. Твърди, че клиниката не била оторизирала
посредника да ангажира конкретен лекар, който физически да провежда
всички процедури и терапии, вкл. в съответните пакети. Това било видно и от
представения по делото договор за посредничество между ответника и „М.С.
БГ“ ООД. Сочи, че д-р С. е управител на клиниката и под негов надзор и в
съответствие с неговите управленски решения работели всички останали
репродуктивни специалисти в клиниката. Наред с това самата процедура
отнемала месеци поради което нелогично било всички манипулации да се
поемат от един лекар. Очакванията на пациентката не почивали на
действително поетите ангажименти. Сочи, че д-р С. бил лично ангажиран с
процедурите на ищцата, по отношение на провежданите й процедури и
3
терапия, но не и за фактическото осъществяване на всички манипулации.
Освен това по двете заплатени процедури на ищцата били извършени всички,
включени в пакета процедури, с изкл. на трансфера на ембриони по втората
процедура. Последното било станало поради едностранни и изцяло
неоснователен отказ на ищцата за извършването му. При първата не бил
извършен трансфер на ембриони поради липсата на годни такива. По време на
втората процедура успешно били генерирани ембриони, но непосредствено
преди финализиране на последния етап от процедурата, именно трансфера на
ембриони, ищцата едностранно и неоснователно се била отказала. Поради
неоказване на необходимото съдействие от страна на ищцата, ответникът бил
поставен в обективна невъзможност да предостави останалите медицински
услуги от пакета на ищцата, т.е. процедурата била успешна, но не била
завършена поради отказ на пациента. Твърди, че на 17.09.2021 г., когато
следвало да бъде извършена планираната пункция на фуликули на ищцата,
същата била изпаднала в неадекватно състояние- започнала да буйства и
счупила телефона на служителка на ответника. Това се потвърждавало от
събраните гласни доказателства, както и от кореспонденцията на ищцата с
посредника. Независимо от това поведение на ищцата, планираната пункция
била реализирана. Чрез екипа специалисти била предложена на ищцата и
висококвалифицирана медицинска помощ за реализация и на последния етап
от процедурата –трансфер на ембриони, който бил отказан от ищцата. Сочи,
че по свое желание пациентката се преместила в друга клиника. Наред с това
разликата в цените на двете процедури не била цената за нереализирания
трансфер на ембриони, а се дължала на направената на ищцата отстъпка.
Сочи, че след като ищцата се отказала от трансфера на ембриони, последните
били замразени. Затова бил подписан договор, който бил на стойност 600 лв.
тази сума не била платена от ищцата като ответника извършил прихващане от
остатъка от платения от нея аванс. Сключването на този договор не било
оспорено от ищцата, както и не било оспорено направеното прихващане. С
така създадените при ответника ембриони ищцата имала всички шансове за
успешна бременност, но дали, кога и къде тя щяла да ползва последващи
медицински грижи, било изцяло неин избор. От това поведение на ищцата
следвал извод, че не е налице неизпълнение от страна на ответника, което да
води до основателност на претенциите за възстановяване на претендираните
от ищцата ,суми. Всички лекари при ответника били висококвалифицирани.
4
На ищцата били отправени покани да се яви за довършване на процедурата,
но тя не се била явила. Затова не били налице предпоставките за разваляне на
договора. В случая не се установило виновно неизпълнение от страна на
ответника; налице била забава на кредитора. Изразява готовност да довърши
процедурата. Следвало да се има предвид и, че договора за медицински
услуги по своя правен характер бил сходен с договора за поръчка по арг. от
чл.280 и следв. ЗЗД. Съгласно чл.288 ЗЗД оттеглянето на поръчката не
лишавало довереника от правото да иска заплащане на разноските и на
уговореното възнаграждение. Следвало да се има предвид и, че ответника бил
извършил подготовка за осъществяване на трансфера на ембрионите, а
лекарите били вече получили своето възнаграждение. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 20.03.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 03.04.2023 г; следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищцата срещу
ответника /пред СРС/, искове по по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, са били
отхвърлени, следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните по делото не спорят, а това се установявало и от събраните
доказателства, че е налице валидно сключен договор за посредническа услуга
от 26.01.2019 г. между МЦ Н.Р.С." и „М.С. БГ“ ООД, съгласно който,
последният в качеството си на посредник се задължил да рекламира и
предлага на пациенти, срещу възнаграждение, специализираните медицински
програми за асистирана репродукция, предлагани от МЦ " Н.Р.С. " ООД.
Не се спорело и, че ищцата е избрала да бъде пациент на ответното
5
дружество, след което, видно от представените по делото платежни
документи, ищцата заплатила дължимите суми за избраното от нея
медицинско обслужване - провеждане на две ин витро процедури,
посредством три банкови превода по сметката на посредника - „М.С. БГ“
ООД ".
От експертното заключението на вещото лице по приетата по делото
СТЕ се установявало, че цялата преддоговорна кореспонденция, приложена
по делото, се била водела от името на служител на „М.С. БГ“ ООД -
дружеството посредник, от името и за сметка на последния.
Основният спорен между страните въпрос било имало ли е обещание от
страна на ответното дружество за лична ангажираност за фактическо
извършване на всички манипулации от страна на един конкретен лекар, а
именно: д-р С..
От събраните по делото доказателства се установявало, че престация с
оглед личността на д-р С. от страна на ответното дружество не била
обещавана на ищцата, нито дружеството посредник - „М.С. БГ“ ООД било
оправомощено да обещава такава.
На първо място, никъде в сключения между ищцата и посредника
договор, не била предвидена клауза, че лечението и всички манипулации ще
се извършват от д - р Г. С..
Действително в преддоговорната кореспонденция имало уверение от
страна на представител на „М.С. БГ“ ООД, че за ищцата ще се погрижи лично
д-р С., което включвало всички консултации и ултразвукови прегледи,
назначаване и наблюдение на стимулация, извличане на яйцеклетки и
трансфер на ембриони - л. 7 от делото. Дори да се приемело че тези поети
преддоговорни ангажименти са част от подписания между ищцата и
посредника договор, то те не обвързвали клиниката, тъй като видно било от
представения договор от 26.01.2019 г. между ответника и „М.С. БГ“ ООД,
последният в качеството си на посредник, се бил задължил да рекламира и
предлага на пациенти, срещу възнаграждение, специализираните медицински
програми за асистирана репродукция, предлагани от МЦ "Н.Р.С.“ ООД . В
раздел II, т. 2.10 от договора страните изрично били договорили, че
посредника няма право да подписва договори от името и/или за сметка на
клиниката. Ето защо, дори да се приемело, че посредникът „М.С. БГ“ ООД е
6
поел такъв ангажимент за извършване на манипулациите само от един лекар,
то той по никакъв начин не можел да обвърже лечебното заведение.
По делото не се спорело, че ищцата е била пациент на лечебното
заведение, тоест страните били обвързани от договорни отношения, макар и
по неформален договор. По този неформален договор, сключен между ищеца
и ответника, също не се установявало, представител на клиниката да е поел
твърдения от ищеца ангажимент. Недоказани останали твърденията на
ищцата за поето обещание от страна на ответника, лично д-р С.да осъществи
всички консултации и манипулации по платените от нея ин витро процедури.
По делото не се спорело, че ищцата е заплатила съответните процедури.
За да претендира връщането на даденото при отпадане на основанието,
поради разваляне на договора при неизпълнение, каквото се твърдяло да е
налице в настоящия случай, било необходимо ищецът да установи надлежно
упражнено право на разваляне на договора. Видно било от представеното
кореспонденция, отказ от договора от страна на ищеца бил налице /признание
в този смисъл се съдържало и в депозираната от процесуалния представител
на ищцата писмена защита/, още повече, че същата била посочила, че е
избрала друга клиника, в която да довърши процедурите, както и че се
отказва от услугите на ответното дружество, с оглед смяната на лекаря.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора
можело да настъпи само в случаите, когато били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно:
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният
следвало да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да
изпълни и съответно да е предложил изпълнение.
В настоящия случай не се установило виновно поведение от страна на
ответника. Всички заплатени от ищцата процедури били извършени, като
нереализирането единствено на последния етап - ембриотрансфер, било
следствие на отказ от страна на ищцата, след като разбрала, че тази процедура
ще бъде извършена от друг репродуктивен специалист. Наложилата се
промяна на лекаря, непосредствено извършваш процедурата и неприемане от
страна на ищцата на дължимата престация, не било неизпълнение на договора
за предоставяне на медицински услуги от страна на ответника, респективно
7
не били налице предпоставки за разваляне на договора от ищцата. Видно
било от събраните доказателства, а и от твърденията на ищцата, самата тя се
била отказала от извършването на ембриотрансфера.
За пълнота на изложението СРС е счел, че следва да се отбележи, че
неоснователни били възраженията на ответника, че надлежен ответник по
иска бил посредникът, доколкото извършените плащания от страна на ищцата
били направени към дружеството посредник - „М.С. БГ“ ООД. По делото не
се спорело, че впоследствие сумите били преведени от посредника,
респективно получени от клиниката, поради което без правно значение било,
че същите били заплатени първоначално на посредника, а последствие той ги
бил превел на медицинския център.
С оглед на изложеното, СРС е достигнал до извода, че за ответника
съществува основание да задържи процесните суми, поради което исковете
следвало да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на исковете за вреди, изразяващи се в заплащане на
разноски за изпращане на нотариална покана, както и разноските за
прехвърляне и съхранение на проби, липсвало противоправно поведение от
страна на ответника, с оглед на изложеното по - горе, поради което нямало
основание за ангажиране на отговорността му.
По доводите във въззивната жалба:
Кога е налице неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55,
ал.1,предл. 3 от ЗЗД:
Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между
двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало
основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава,
освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента
на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ
извод за заличаване на последиците от основанието.
Следователно за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване
на основание за това имуществено разместване към датата на
осъществяването му и отпадане на това основание към момента на
8
предявяване на претенцията.
В случая от страна на ищцата се твърди, че основанието е отпаднало
поради развалянето на договора от негова страна.
Действително, ищцата е отправила нот.покана за преустановяване на
правната връзка с ответника /л.79 от делото пред СРС/, която е получена от
своя адреса на 09.11.2021 г. /л.84 по делото пред СРС/.
Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната
страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна -
прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е
двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение.
Наред с това развалянето на договора по правило има обратно действие,
освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, В случая се касае до договор с продължително изпълнение.
Налице ли са предпоставките за разваляне на процесния договор:
Развалянето на договора без искане за изпълнение в подходящ срок,
съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки).
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че от страна на ответника е започнало
изпълнение на договора за осъществяване на ин витро процедурите.
Безспорно с оглед предмета на договора /сключен неформално между
страните по спора/ за изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя
по договора е било необходимо съдействие от възложителя /ищцата/.
Установява се от доказателствата по делото, че ищцата е отказала
процедурата да бъде довършена – не е осъществен трансфер на ембриони.
Като мотив за това същата е посочила- „смяна на лекаря“.
Доколкото липсват данни, а и твърдения от страна на ищцата за оказано
такова съдействие, настоящата инстанция приема, че в нейна полза не е
9
възникнало право да развали договора поради соченото неизпълнение на
ответното дружество - смяна на лекуващия лекар, виж имейл 1 от 28.09.2021
г., л.67 по делото пред СРС.
Правилно СРС като е коментирал клаузите от договора за
посредничество, сключен между ищцата и „М.С. БГ“ ООД, е достигнал до
извода, че в същия не се „обещава“, че фактическото извършване на всички
медицински манипулации ще се осъществява от д-р С.. Видно от този
договор, л.109 и следв. по делото пред СРС, навсякъде се упоменава
„клиниката“ като дори не е споменато името на д-р С..
Действително, в преддоговорната кореспонденция между ищцата и
„М.С. БГ“ ООД от страна на посредника е „обещано“, че за ищцата „ще се
погрижи лично д-р С.“, както и е направена презентация на професионалните
качества на д-р С. /л.24 от делото пред СРС/, но от една страна липсва
договор с д-р С. като физическо лице, а от друга в чл.2.10 от договора между
ищцовото дружество и „М.С. БГ“ ООД изрично е посочено: „посредникът
няма право да подписва договори от името или за сметка на клиниката, да
извършва каквито и да било правни и фактически действия, които са извън
рамките на обикновеното посредничество“, виж л.190 от делото пред СРС.
Видно от чл.1.1. предмет на договора е реклама на клиниката и
извършваните от нея медицински програми за асистирана репродукция,
виж л.189 от делото пред СРС. Всички задължения по договора са за ЮЛ, а
относно възложителя /ответното дружество/ е подписан от Г. С., но в
качеството му на управител на дружеството. Съгласно чл.2.7 посредникът има
право да рекламира, след одобрението на клиниката, за своя сметка и по
подходящ начин клиниката и предоставените от клиниката медицински
услуги и програми, с цел привличане на максимален брой клиенти.
При това положение посредникът е излязъл извън обема на
възложените му от ответното дружество фактически и правни действия, което
не може да ангажира отговорността на клиниката.
Посредникът е получил от ищцата сумите за извършване на
процедурите и ги е превел на клиниката, а не на д-р С..
Ще добавим и, че в представената имейл кореспонденция между
ищцата и дружеството-посредник, освен „реклама“ на д-р С. е направена
такава и на неговия екип: „мултидисциплинарен екип, модерни технологии и
10
персонализиран подход“,виж л.25 от делото пред СРС.
Видно от прикачения файл, обективиращ „Програма за лечение“, л.9 от
делото, в същата са посочени услугите на клиниката, а не на д-р С..
Нещо повече, свидетелката Ночева сочи, че такива манипулации могат
да бъдат извършени от всеки един лекар от отделението.
Следва да добавим и, че ищцата не е оказало нужното съдействие и при
извършването на планираната на 17.09.2021 г. процедура – пункция на
фуликули. Точно обратното, започнала да буйства, била изключително
агресивна и дори счупила телефона на служителка на ответното дружество.
Обиждала екипа, че са неадекватни, некомпетентни. Това се потвърждава от
гласните доказателства – показанията на свидетелката, разпитана на страната
на ответника- Ночева, акушерка в клиниката. Показанията й почиват на
непосредствено възприятия, тъй като самата свидетелка е присъствала на
инцидента като е била повикана да превежда от английски език на какъвто
ищцата е говорела, виж л.180 по делото пред СРС. Наред с това от самата
ищца неколкократно се признава, че същата е „в стрес“ и то още преди да се
откаже от извършването на трансфера на ембриони. Притеснявала се е и, че
следва да извърши избор измежду 14 бр. ембриони годни за трансфер. А по
отношение на горекоментирания инцидент признава, че е изпаднала в „нервен
срив“, за което се извинява, виж имейла на л.67, представляващ
кореспонденция между ищцата и дружеството-посредник.
Освен това от гласните доказателства се установява, че д-р С. като
управител на клиниката е ангажиран с всяка една манипулация прилагана на
пациентките, както сочи свидетелката Ночева: „съобщава му се всичко, което
касае неговите пациенти…абсолютно всичко е под негово наблюдение“.
Процедурите на ищцата са се водили от д-р С. от самото начало на
постъпването й в клиниката.
Видно от чл.4.6 от договора между посредника и ищцата: при отказ на
клиента от потвърдена медицинска програма за асистирана репродукция
/преди започването й/ заплатеният депозит не се възстановява/виж л.112 по
делото пред СРС/.
При това положение не е налице хипотезата на чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД-
не е отпаднало основанието на което е получена сумата в размер на 1 400
евро, предмет на иска.
11
Следва да отбележим и, че по делото липсват данни, а и твърдения на
ищцата, че е довършила процедурата в следващата избрана от нея клиника –
МЦ „А.“ ООД, което говори за нейното поведение.
Относно сумата в размер на 500 лв. по договора за криоконсервиране
и съхранение на ембриони, сключен между страните /л.129 и следв./ също не
са налице предпоставките на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Този договор е сключен
по искане на ищцата на 28.08.2021 г.Липсват данни ответника да е неизправна
страна по него. Същото е относимо и по договора от 22.09.2021 г. за
допълнително замразяване, л. 140 по делото пред СРС. Нещо повече, видно от
споразумението от 04.10.2021 г. страните са прекратили договора по взаимно
съгласие, виж л.142 от делото пред СРС. Видно от чл.1 от същия договор,
както и изрично в чл.2 страните са посочили, че са уредили имуществените си
отношения /пак там/. Постигнато е съгласие всички 10 бр. ембриони да бъдат
предоставени на друго лечебно заведение като е бил подписан приемо-
предавателен протокол.
При това положение не е налице хипотезата на чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД-
не е отпаднало основанието на което е получена сумата в размер на 500 лв.,
предмет на иска.
Относно претенцията в размер на 400 лв. за прехвърляне на
ембрионите за съхранение в следваща клиника:
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Действително, ищцата е прехвърлила ембрионите за съхранение в МЦ
„А.“ ООД, както и е заплатила сумата в размер на 400 лв. Последното се
установявал от фискалния бон на л.93 по делото пред СРС.
Доколкото се установи, че това действие не е опосредено от виновно
поведение на ответника, то правилен е извода на СРС, че неговата
отговорност за възстановяването на тази сума не може да бъде ангажирана.
Наред с това чл. 83 от ЗЗД сочи, че ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
12
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Относно сумата в размер на 364,04 лв.- разноски по връчването на
нот.покана:
Съгласно чл. 78 ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на
длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната
разноски са в тежест на този, който ги е причинил.
Действително, такива разноски от ищцата са извършени.
Както вече беше прието по-горе, не са били налице предпоставките за
разваляне на договора за медицински услуги от страна на ищцата. По
отношение неоснователността на тази претенция важат горните мотиви.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора правилно са разпределени разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват, но такива не се
претендират, както и не са правени. Затова не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3729 от 13.03.2023 г. по гр.д.№ 3544 по описа
за 2022 г., с което СРС, 35 състав, ИЗЦЯЛО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14